Да излизат две различни концепции за финансов бюджет на страната най-малкото противоречи на закона и на добрите практики, а иначе е голяма глупост. Това коментира в интервю за обзорното предаване "Това е България“ на Радио "Фокус“ Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според него законът за публичните финанси изисква наличието на макрорамка, каквато в момента няма и това се случва за трети път.

По думите му след като са повдигнати въпросите от сегашния претендент за министерство на финансите и е направена макрорамка, която е донякъде реалистична, но предстоящото във финансовата сфера остава доста неясно.

“Много е странно да се предвиди в момента каква ще бъде инфлацията следващата година и съответно какъв ще бъде ефектът от инфлацията за различните групи по доходи в страната и тогава да се правят всичките тези неща, които в момента се предвиждат или се заявяват, че ще бъдат направени – както минималната работна заплата, така и минималната пенсия. Те не се определят по принципите, по които се определят, така и заявлението на бъдещия финансов министър, че ще пипа минималните осигурителни прагове, по-скоро максималният осигурителен праг, което е голяма глупост, с извинение", посочи икономистът.

Според доц. Станчев има принципни проблеми, които трябва да се разрешат, като този, че когато от една страна се заявява, че няма да се пипат данъците, а в същото време след три дни се обявява точно обратното – това е проблем, защото в крайна сметка това е данък.

"Другият принципен проблем е какво се случва в икономиката тогава, когато се пипне този данък? Колко хора ще бъдат изгонени от страната, колко хора ще се опитат да си скрият данъците и т.н.? Тези неща не се правят без анализ. Не се правят без обсъждане. Това се изисква и по Закона за нормативните актове. В общи линии господин Петков, ако стане, министър-председател, то засега в политическите му послания най-сигурното и повтарящо се заявление е, че не иска никой да му държи сметка. В какъв смисъл не иска да му държи сметка? Тези неща не са по желание“, изтъкна Станчев.

Според доцента част от причините за това поведение е, че обсъжданията при които не се тръгва от проблемите, които трябва да бъдат решени, а се тръгва от това, което на мен ми се иска, е много голяма грешка при толкова важни преговори.

"Основният проблем е липсата на сигурност, липсата на предвидимост в онова, което се случва в икономиката. Донякъде поради ситуацията с пандемията, донякъде поради промените в международен комплекс, в международните пазари, особено горива. И третата причина са промените в ЕС. Онова, което трябва да се направи в такава една обстановка, да се погледнат проблемите в тези три области. Онова, което е национално важно и може да бъде направено, то трябва да има приоритет разбира се“, категоричен беше доц. Красен Станчев.

Цоня Събчева