Богоявление ознаменува началото на Новия завет, Новозаветната епоха, когато Светия Дух слиза и освещава водите. Това каза богословът доц.Костадин Нушев за предаването "Добър ден България“ на Радио "Фокус“ по повод днешният Йордановден.

"Това е Последование по освещаване на водата, на водната стихия, защото според учението на църквата, неслучайно това свещенодействие се извършва извън храма, за да покаже освещаването на цялото творение, на цялата природа, тъй като водата от гледна точка на учението на църквата водата е първичния елемент, първичната стихия, пра-материята, може така да кажем. Още в книга Битие се казва, че в началото Бог е сътворил небето, земята, а земята е била безвидна и неостровна, а Божият дух се е носил над водата. И тъй като на днешния ден Светия дух слиза върху Исус Христос, когато той се Кръщава в реките на р. Йордан от Йоан Кръстител, това Богоявление всъщност ознаменува началото на Новия завет, Новозаветната епоха, когато Светия Дух слиза и освещава водите.

От този момент е възможно и извършването на Кръщение като свещенотайнство, чрез което християните приемат вярата в Сина Божи и Светия дух и обновеното естество на Христос, обновеното чрез Кръщението и освобождаването от властта на греха. Затова е този обичай по потапяне на Кръста, хвърлянето му във водите, за да се изрази именно свещенодействието по Освещаването на водите“, обясни богословът.

По повод присъствието на жена в т.нар. "Мъжко хоро“ в Калофер доц. Нушев уточни, че това не е в разрез с никакви канони на църквата.

"Тази традиция е едно съвременно продължение на стари такива. По времето на комунистическия период е имало известно ограничаване на тези традиции, а именно църквата да не присъства сред хората. Можем да кажем, че в момента е едно малко по-спонтанно демонстриране на това, че традициите са живи и на тези експресивни форми се зароди и тази традиция за Мъжкото хоро. И трябва да кажем, че от гледна точка на църквата не съществуват такива ограничения по въпросите на това кой от миряните, например дали само мъже или деца, възрастово и по отношение на тяхната принадлежност, идентичност, може да участва в тези богослужения. Вярващият божи народ, съборното единство на вярващите, включва абсолютно всички, които са дошли в храма – деца, родители, възрастни, млади хора, мъже, жени. Така че от църковна гледна точка няма някакви забрани или ограничения“, разясни Костадин Нушев.

Той обясни и защо събитията от земния живот на Исус Христос, които имат всемирно, световно значение в свещената история на Спасението, се честват обикновено в три дни.

"Църквата много мъдро е разпоредила големите господски празници, които възпроизвеждат паметта и възпоменават спасителното дело на Исус Христос, каквото е Рождество Христово, Кръщение Господне, Преображение Господне, Вход Господен в Йерусалим – тези събития от земния живот на Исус Христос, които имат всемирно, световно значение в свещената история на Спасението, се честват в повече обикновено в три дни. И тъй като първият ден възпоменава старозаветното очакване, кръщение, което Йоан Кръстител извършва на река Йордан като подготовка за посрещането на Исус Христос. Самият празник Богоявление ознаменува самото събитие, историческия факт, но и неговото значение при кръщението на Исус Христос в река Йордан, освещаването на водата. А третият ден църквата отдава почит на този, който е участвал в историческото събитие, чрез който е извършено това действие.

Този рождественско-богоявленски цикъл в църковния календар отбелязва раждането на Исус Христос и явяването му като Учител и Проповедник, като Спасител в началото на новозаветната епоха, епохата на спасението на човешкия род“, допълни доц.Костадин Нешев.

Димитър Димитров