На 30 юни е насрочен Патриаршеския избирателен събор с делегати от 15-те епархии на Българскта православна църква. 145 избиратели и членове на този Събор ще избират български патриарх измежду Врачанския митрополит Григорий, Видинският митрополит Данаил и Ловчанският митриполит Гавраил. Очаква ни една процедура, която има характера на един мажоритарен избор, да бъде избран новият български патриарх. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио “Фокус" богословът доц. Костадин Нушев.

По думите му до известна степен е бил изненадан от избора им, и до известна степен не. Митрополит Григорий като временно изпълняващ длъжностите на блажено почившият Патриарх Неофит, показва, че той се ползва с необходимото доверие и подкрепа и след като е минал този избор може да бъде един от тримата достоизбираеми кандидати. “Той беше един от фаворитите в този избор . Митрополит Гавраил беше също избран сред тримата кандидати на предишния Патриаршески избор, така че можеше да се предполага, че той е сред вероятните кандидати. Най-голямата изненада е свързана с Видинския митрополит Данаил, той е сред най-младшите митрополити и повечето очаквания бяха насочени към други, малко по-старши като митрополитски стаж, по-познати и изявени фигури. При тримата могат да се очакват изненади, след като са включени в списъка с достоизбираемите. Между тях трябва да се намери най-достойният, който да е избран като нов български патриарх и който да заеме българския патриаршески престол", обясни доц. Костадин Нушев.

“След оповестяването на избора, делегатите на Патриаршеския избирателен събор ще заседават и когато Изборното бюро оповести резултата от избора, веднага следва процедурата по интронизация. Това е богослужебното последование, с което избраният патриарх в патриаршеската катедрала храм-паметника “Свети Александър Невски" официално заема своята катедра. Катедра означава това седалище-престол, което е в патриаршеската катедрала. Интронизацията се предвижда в следобедните часове да се проведе в патриаршеската катедрала. Това е богослужебното последование, в което новият патриарх  ще получи знаците, инсигните на патриаршеското достойнство - патриаршеската корона, патриаршеската мантия, патриаршеския жезъл и така известното бяло патриаршеско було. Нашите митрополити като равни по чест и достойнство носят монашеското було, което е черно на цвят и само първият сред тях по чест, българският патриарх като представител и предстоятел получава бяло на цвят було. Надяваме с Божията помощ да имаме избран и интронизиран четвърти патриарх", поясни доц. Костадин Нушев.

Слуховете за чужди влияния в избора на патриарх са парацърковни, политически, идеологически влияния и опити да се оказва влияние върху Светия синод. Самата процедура за избор на патриарх е така канонически изградена, че много трудно може да се повлияе на 15-те митрополити. Политически лица, партийни лидери се изказват по тази тема, което представлява политическа намеса във вътрешно-църковния живот, тъй като църквата е отделена от държавата и всички тези канонични процедури, според нейния устав трябва да се изключително независими и незасегнати от политически внушения и влияния. Българският президент отговори на тези искания, като посочи, че православието трябва да остане настрана от всякакъв политически популизъм или демагогско спекулиране по въпросите на вярата. Важно е ние да внимаваме политиците и всички публични личности да не използват идеология, пропаганда, да не се опитват да идуктринират чрез свои политически възгледи и да смесват вярата , вероучението, духовните истини и ценности на православието със своята тясно партийна идеология.

“Кончината на патриарх Неофит породи множество спекулации, напрежение, трудности, което говори само по себе си, че следващият патриарх трябва да бъде в голяма степен продължител на служението, на духа на миротворство, на обществена отговорност на църквата, търсене на съгласие, на съборност. И не допускане на различните политически влияния и разделения, които се появиха след земаната концина на българския патриарх Неофит. Това очначава да се избере опитен, зрял, мъдър архиерей, който да влезе в едни междуцърковни отношения дипломатически, но винаги да отстоява свободата независимостта и достойнството на Българската патриаршия. Да не бъде подозиран или разглеждан като проводник на някакви чужди влияния, като застъпник на една-едностранчива тенденция в  църковния живот. Това е трудното и отговорното и ние трябва да се молим за мъдрост и благословение всички тези избиратели да намерят най-правилния път и да изберат и утвърдят възможно най-достойния и най-подходящ архиерей за нов български патриарх", посочи доц. Костадин Нушев.

“Обществото се вълнува за избора на нов патриарх, защото Българската патриаршия е общонародна институция. Всеки българин се вълнува от това кой и какъв ще бъде неговият патриарх. Всички българи почитат църквата за това, че е една вековна хилядолетна духовна институция, носител на вярата, нравственост, ценности, стожер на  обществения морал. И в Конституцията е казано, че Българската православна църква е религиозна институция на традиционното за Република България вероизповедание. А в Закона за вероизповеданията се казва, че БПЦ има не само исторически заслуги за обществото, а и много важно обществено и политическо значение  в днешното общество. Надявам се следващият български патриарх, чрез една откритост, диалогичност и активна комуникация с медиите да достигне до цялото общество и да намери път и начин да говори с духовен авторитет на всички българи, и на тези, които са извън пределите на родината, защото те са духовни пастири, учители на целия български народ, и на тези, които се идентифицират с България" заключи доц. Костадин Нушев.