Символите около езика и 24 май се опитват да бъдат представени като част от българската конституционна идентичност, която ни отличава от другите народи. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" доц. Наталия Киселова, специалист по конституционно право в отговор на въпроса конституционни ли са предложенията на ПП-ДБ за изменение на Конституцията.   

Според доц. Киселова, от правно-техническа гледна точка проектът, който беше представен вчера, е много по-добър и не дава основание така, както през 2020 година бяхме критични към включително и правописа на проекта, да кажем, че на това поле нещата са коректно направени.

"Предложенията могат да бъдат обособени в три групи от гледна точка на техните цели. Първата група са най-много и са свързани с най-общо ще го нарека реформа в съдебната система. Включват въпроси както по отношение на съдилищата и прокуратурата, така по отношение на административни ръководители на двете върховни съдилища и на прокуратурата относно главния прокурор. А на второ място са предложения, които са свързани с дейността на Народното събрание във връзка с определени въпроси, каквито са: избора на независими и регулаторни органи, във връзка с определяне на празниците, тъй като изрично се посочва, че трябва да се приеме такъв закон, както и по отношение на някои детайли в работата на Народното събрание. И на трето място, това са предложения в различни други сфери, включително установяване на символи. Това е сравнително модерно течение в конституционното право, то е повече в теорията – да се включват символи, които имат значение за съответната държава. При нас се предлага това да са Кирил и Методий и Васил Левски, а във връзка с това 24 май изрично да бъде посочен като национален празник. Това е един ден в страната за всички. Всяка държава има един ден, който определя като свой национален празник, иначе разбира се има и други официални празници, светски или религиозни. А и не на последно място въпросите, свързани с обръщането към Конституционния съд, там също има доста съществени промени, които могат както да блокират работата на Конституционния съд, ако не бъде направено добре, така и да създадат една допълнителна гаранция, че Народното събрание когато приема закон, с който се засягат основни права, ще може да бъде санкциониран, като се обяви за противоконституционна разпоредба, с която се засягат основни права", добави Киселова.

По отношение на въпроса с мандатите на кметовете на общини да се ограничи до два Киселова добави: "Тук ми се ще да кажа, че поради спецификата на конституционната процедура за промени в основния закон ние няма да станем свидетели на ограничаване на мандатите точно за тези местни избори, които предстоят. Не знам вносителите дали са имали идея текстът да бъде приложен през октомври, но тъй като конституционната процедура е възможно да не е приключила дотогава, то ще важи за следващите местни избори, според мен".

На въпрос кои от предложените промени биха били от компетентността на Велико Народно събрание, Килелова посочи три възможни отговора: единият отговор е, че част от противниците на конституционна реформа могат да бъдат направени и от Народното събрание. Т.е. не е необходимо да се променя Конституцията за това. На следващо място друга група промени могат да бъдат направени от действащо Народно събрание в условията на учредителна власт, т.е. да се измени Конституцията от обикновено Народно събрание. И третата група е за обособяването на два органа. "Те са се постарали да не се преминава в изцяло нови органи, т.е. запазват се в съществените си части правомощията на ВСС и на Прокурорския съвет, който е идентичен на Прокурорската колегия, и бройката също се запазва. В същината си обаче промените коренно променят статуса на т.нар. в момента "трима големи“. Това е всъщност новото, освен отделянето. И тъй като имаме достатъчно практика вече натрупана, според мен през три решения на Конституционния съд, а именно 2003, 2005 и 2015 година тия въпроси се обсъждани и трябва внимателно да се прочетат предложенията. Между нас казано, искам още малко да ги осмисля и тогава ще мога да кажа дали окончателно дали сме на полето само на действащото Народно събрание или затова ще е необходимо по-сериозно. Но това може и Конституционната комисия, разбира се, на първо четене да го обсъди. Но това е единственият въпрос, който е може да бъде спорен, всички други са от компетентността на действащото", добави доц. Наталия Киселова.

Цоня СЪБЧЕВА