Телевизията има много различни лица, в телевизията има много различна журналистика. Българският ден е различен на екрана на българската телевизия. Това каза доц. Катя Михайлова – преподавател по социология в УНСС и съавтор на четиритомника "Телевизията в България: 1954-2024“, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

В изданието е направена систематизация на 70-годишния период на развитие на българската телевизията. В него се очертават четири периода, които комбинират два критерия – развитието на политическото време и на технологичното време, обясни доц. Михайлова.

По думите й изначална функция на медиите е да са коректив на властта. "Казва се, че медиите са куче-пазач. Само че това теорията го казва, а практиката много често показва, че те са кучето, което носи вестника. Но не всички медии и не всички журналисти в една медия“, допълни преподавателят по социология.

Според доц. Катя Михайлова медиите в България са адекватни на актуалните събития. "Всяка по свой начин. В медийното поле днес има много голямо разнообразие. Можем да посочим медии, които следват властта, подмазват й се, украсяват всичко, което се случва, но има и други медии, които са доста критични към случващото се. Всъщност зрителите трябва да гледат повече различни телевизии, да слушат повече различни радиа и да четат повече различни текстове, за да могат да направят пъзела“, смята тя.

По думите й медийното поле в България не е единно. "То е разчертано на вътрешни субполета. Това много ясно пролича през 2013 г., когато се прие втори Професионално-етичен кодекс на медийната гилдия“, посочи доц. Михайлова.  

Ако искаме да успяваме като общество, трябва да подадем ръце на свободните журналисти, заяви университетският преподавател.

"Да правиш журналистика в принципно ограничена свобода на словото, защото тя е такава според международните индекси за свобода на словото, да правиш истинска журналистика под угрозата, че ще бъдеш уволнен дори преди да си си направил материала, не е много лека работа“, коментира тя.

Доц. Михайлова заяви, че не очаква висока степен на критичност към новоизбраното правителство от т.нар. казионни медии. "Критичността ще я получим от определени медийни субполета. За да поддържаме привидната форма на демокрация, трябва да се отразява и опозицията. Властта има изключителна нужда да се отразява опозицията, да се отразява контраговоренето, другата гледна точка, за да може да поддържа илюзията за демокрация, защото в противен случай илюзията свършва, демократичната форма – също“, допълни тя.