Онова, за което сме призовани да прощаваме, обикновено е нещо, което силно ни наранява. За да сме способни да извършим това усилие, трябва да си дадем сметка за това, че трябва да прощаваме, защото на нас всички ни е простено. Това каза доц. Калин Янакиев – философ, богослов и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски“, в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Да поискаш прошка означава да се поставиш в безпомощно положение, обясни той. "Когато човек иска прошка, той протяга ръка и се оставя на милостта на онзи, който дава прошката. Когато човек иска прошка, той не бива да си въобразява, че искането на прошка е вече някаква заслуга, заради която той непременно трябва да я получи. Ако прави това, той не иска прошка, а търгува“, поясни доц. Янакиев.

Когато човек даде прошка, той се освобождава от един душевен товар. "Даването на прошка до голяма степен е и покриване със забрава на онова, което се е загнездило, останало в паметта и продължава да я ранява. Тук не става въпрос за абсолютна забрава. Извършеното зло, за което трябва да се прощава, си остава зло и извършено, но онзи, който дава прошката, се освобождава по някакъв начин от него. Онова, което е било, наистина става било, защото докато прошката не е дадена, то продължава да остава настояще и то може да продължава години“, обясни философът.

Прошката изисква време – и за осъзнаване на вината, и за разбиране на необходимостта от това да простим. От дистанцията на времето нещата, за които трябва да бъде простено, понякога биват смекчени.

"Понякога, особено когато хората са близки, когато живеят заедно, даването на прошка може да бъде на петата минута след скарването и тя обикновено се дава“, допълни той.

И искането, и даването на прошка са интимни актове и поради тази причина те са предмет на личните отношения, а не на политическите. "Разбира се, когато не става дума за крупни обществени злодеяния. След като започна войната в Украйна, аз нямам никакви сили да си представя как украинските жени, деца и народ ще бъде способен да извърши това усилие след всичко, което му натвориха агресорите. Самият аз се улавям, че не мога да си представя как ще простя на тези хора“, призна проф. Янакиев.

Според него няма грях, който не може да бъде простен. Непростимият грях означава, че не можем да простим и на себе си. "Има два принципа – има непростими грехове, а другият е максимата на един от героите на Достоевски от "Братя Карамазови“ – "Всеки пред всички за всичко е виновен“, посочи проф. Янакиев.