Ситуацията на фронта е динамична, военните действия се разширяват. Очертават се три сценария за войната в Украйна, като първият е Украйна да продължи офанзивата си в Курска област. Това би се случило, ако САЩ доставят ракети с далечен обсег на действие JSSM, с периметър на действие 450-500 км. Този сценарий ще зависи от оръжията, които Украйна ще получи и дали ще й бъде позволено да ги използва с пълния им потенциал. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" международният анализатор доц. Искрен Иванов.

Запитан за коментар по повод изказването на руския президент Владимир Путин, който обяви, че ако Западът разреши на Киев използването на оръжия с по-голям обсег за удар по руски цели, това ще означава, че НАТО влиза във война с Русия, доц. Искрен Иванов отговори: "От дълго време има такива изказвания от страна на Русия, и зависи от това какво ще е естеството на тези удари. Разстоянието от периметъра, в който в се намират украинските войски до Москва е точно около 500 км, затова и беше насрочена ключова среща между американцитге и англичаните. Байдън е привърженик да се даде възможност на Украйна да използва оръжията си, докато англичаните все още се колебаят, а Европа пък е изобщо против такъв сценарий", отбеляза доц. Иванов.

Той не счита, че Западът е монолитен в отношението си към Украйна, а че в него виждаме две фракции. “Едната е европейската фракция около която гравитират Германия, Франция, по-големите европейски държави и по-малки държави, близки икономически до Китай, които са против Украйна да нанася удари дълбоко в Русия. Те считат, че войната на Русия срещу Украйна може да бъде разрешена чрез диалог. Другият полюс са САЩ, Британия, Дания, които считат, че не трябва да има диалог с Русия и в даден момент Украйна трябва да победа в тази война. Самите украинци по различен начин виждат победата на фронта - едни я виждат като възстановяване на окупираните територии, други я виждат като отвоюване на още територии. За монолитност, единност в Западния лагер трудно можем да говорим", подчерта доц. Искрен Иванов

"Има  основания да разглеждаме нещата в посока  използване на тактическо ядрено оръжие в този конфликт, ако Западът продължи да увеличава военното си участие във войната. Фактът, че такива изказвания идват от най-високо ниво във Вашингтон, конкретно от директора на ЦРУ Уилям Бърнс. Опасността за това  е по-малка от 2022 г., когато Русия е била на прага да използва тактическо ядрено оръжие, но е значително по-голяма от миналата година, когато Русия успя значително да засили предимството си на фронта. При положение, че съюзниците от НАТО не изключват тази опция, би било крайно непрагматично и ние да си затваряме очите за нея", обясни доц. Искрен Иванов.

“За Украйнската армия двете основни предизвикателства са, че няма консенсус на Запад дали Украйна да използва своите оръжия в пълния им капацитет. Втори проблем стои относно идващата зима, ако Русия се върне към тактиката на руската зима, възможно е да се реализира един неблагоприятен за Украйна сценарий, а именно контраофанзива в Курска област, отвоюване на Курска област, напредък в окупираните територии. Критичен период за това ще бъде зимата. А що се отнася до Русия, големият проблем там е, че в момента страната се намира в условия на  демографски срив, не знаем какви са новите политики на администрацията на Путин за набиране на армия. Днес излезе новина, че той я увеличава с още 180 000 човека, дали става въпрос за редови военнослужещи и т.н. И вторият просблем е отношенията между Русия и Китай. Китай повтори, че червена линия в  тези отношения ще бъде употребата на тактическо ядрено оръжие. Големият проблем за Русия е да не би в един момент с тази ядрена реторика да се самоизолира и нейният най-близък съюзник да остане Северна Корея, за която Китай също има отрицателно отношение по линия на нейната ядрена програма, която както видяхме наскоро хич не е малка" каза доц. Искрен Иванов.

По думите на международния анализатор геополитическата карта на Европа рязко се промени, поради действията на Русия в Украйна. "Остава да стои с пълна тежест фактът, че траен мир и трайно споразумение за статуквото в Източна Европа ще има едва когато Вашингтон и Москва постигнат съгласие за това как да изглежда той. Втори сценарий е Русия да не си изиграе картите както трябва, да се довери прекалено много на ядрения си арсенал и нещата да приключат както в XIX век при Кримската война. Когато Англия и Франция застават на страната на Турция - Русия губи тази война. Много зависи от действията на Русия, в един момент, основавайки се единствено и само на тази ядрена реторика да загуби малкото приятели, които има към този етап", заключи доц. Искрен Иванов.