Конфликтът в Украйна, войната в Украйна, да го наречем както си искаме, още не е излязъл извън Украйна. Той не е преминал границите на Украйна, икономически той може да го е преминал, но конвенционално той не го е преминал. Системата за колективна сигурност на НАТО гарантира и българската сигурност. От тази гледна точка, онова, което може да се наложи да направи България, е да вземе по-категорична позиция. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" доц. Искрен Иванов, политолог, международен анализатор, експерт по международна сигурност и управление на конфликти.

"Това  трябва да го направи, дано наистина правителството вече да има стратегия по какъв начин тази позиция да бъде отстоявана, защото, ако ние нямаме категорична позиция се случва следното нещо, ние изпадаме в положението на Унгария. Аз ще припомня март 2022 г., когато се обсъждаше дали да се дава оръжие на Украйна, тогава Франция, Германия, дори една Италия бяха против, големите европейски държави бяха против да се помага на Украйна. Тогава и ние бяхме от тази група. Но сега, 99% е консенсуса за това, да се помогне на Украйна и да се разполагат бази в Европа и то бази, в които да има американски войници. Ако ние останем изолирани от този консенсус, попадаме в групата на Унгария. Наскоро, виждаме Унгария сега бави членството на Швеция в НАТО и т.н. Наскоро на Унгария й беше наложено от американска страна запор на средствата за военни технологии. На езика на американската дипломация, това означава, че Унгария вече е просто де юре страна-членка на НАТО, но де факто тя не се разглежда като такава", каза политологът.

За България би било много добре да остане балансирана в позицията си, така както беше март 2022 г., заяви доц. Искрен Иванов. "Но вече не март 2022 г., вече сме август месец 2023 г. и от тази гледна точка събитията се менят, следователно и нашата позиция трябва да се промени. Защото иначе ние оставаме извън тази колективна система за сигурност и няма кой да гарантира сигурността ни", обясни той. 

Доц. Иванов каза още, че ако България не действа като натовска страна ще си развали отношенията с Република Турция. 

"Република Турция е втората по големина армия в НАТО. Република Турция има трайни интереси, тук на Балканите. България е част от тези интереси, по разбираеми причини. Ние нямаме никакъв интерес да си разваляме отношенията с Република Турция, а това ще се случи, ако България не действа  като натовска страна", допълни той.

Според политолога политиците ни ще изчакат местните избори, защото те ще бъдат решаващият фактор за това дали наистина тази линия, която в момента поддържа правителството, ще има бъдеще. 

"Знаете ли, това е важно, защото единият вариант да разберем дали е така беше да се проведе този прословут референдум за еврото, който съгласно вече съществуващото тълкувание на Конституционния съд, е противоконституционен, защото еврозоната, "Шенген“, това са въпроси, приоритети на правителството, те не се решават чрез референдуми, съгласно сега действащите закони. Но понеже вероятно този референдум няма да се проведе, лакмусът ще бъдат местните избори. На местните избори ние ще видим, когато видим как изглежда новата карта на България, дали тази серия от евроатлантически правителства – хайде така ще ги нарека, ще имат бъдеще и занапред. Това е първият решаващ фактор. И вторият решаващ фактор, това е ротацията. Дали политическите партии, които се декларират като евроатлантически, са готови да работят заедно? Ако те са готови да работят заедно, ако тази ротация се осъществи безпрепятствено, така, както се осъществи в Румъния, тогава няма да има пречка този курс, който в момента следва правителството, да продължи. Иначе страната ще навлезе в латентна политическа криза. Сега аз винаги съм казвал, че съм противник на тези гръмки твърдения за това, че България ще излезе от НАТО, от Европейския съюз. Не. Просто политиците, които говорят за неутралитет и си правят политически PR, виждат в България една Унгария, където политиците си управляват сравнителни зависимо от Запада, искат консенсус и т.н., но за излизане от НАТО и Европейски съюз не може да се говори", каза доц. Искрен Иванов. 

Цоня СЪБЧЕВА