От следващите избори започва обратното броене за България – дали ще продължи да върви на Запад, или ще се обърнем Изток. Така се постави ситуацията и у нас, и в международния контекст. Това каза за предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" доц. Георги Лозанов, бивш председател на СЕМ и медиен експерт.

"Стои изборът дали искаме да бъдем западна държава, или искаме отново да бъдем някакъв хибрид между демокрация и диктатура, като имайте предвид, че тези хибриди в крайна сметка винаги се втвърдяват в полза на диктатурите. Така че от следващите избори, това едва ли ще стане наведнъж, но от следващите избори ще трябва ясно да се покаже накъде ще тръгнем, което значи, че самите партии – ето, вие използвате тук този израз "паднаха маските“, на самите партии ще трябва да паднат маските и те ще трябва да заемат ясна позиция по този ключов геополитически, а той колкото е геополитически, толкова е въпрос и за живота на всеки от нас – как ще го караме. Дали ще го караме в свобода и благосъстояние, които в България значително нараснаха през последните 35 години, несъпоставимо с преди, или ще се връщаме към едни познати схеми на натиск и на упражняване на властта с принуда и болка?", коментира още той. 

Сътресенията в партиите

"За БСП е доста камерен сюжетът, вътрешнопартиен, техен. Там има едни ежби, които непрестанно вървят. И тези ежби постоянно им свалят доверието. БСП има един голям ключов въпрос: Тя още от началото на Прехода даде заявка да се превърне в една модерна, лява, по същество социалдемократическа партия, в която все не се превръща. И все старите, чисто комунистически рефлексии, чрез отделни персони и инерции, продължават да действат. И тази битка фактически, в някакъв смисъл тя е битката и в самата държава, но в БСП е под една лупа на нейната дълга история и взаимоотношения, и явно тези тенденции не могат да намерят решение. Тя е в патова ситуация, и това е партия в пат. И той се отразява и на собствения им електорат и на това, че тя намалява влиянието си и изостря пък за сметка на това отношенията вътре. Докато случаят с ДПС е съвсем по-различен. Той е свързан с фигурата на Делян Пеевски, който отдавна започна да носи в себе си голям парадокс: той се опитваше и успяваше да вземе все повече евроатлантическата ниша и там да простира своята власт, а пък е политик пряко санкциониран от нашите евроатлантически партньори", каза още бившият председател на СЕМ.

Не е начинът една партия да привлича електорат, разчитайки на конфликтите и проблемите на другите партии, категоричен бе Георги Лозанов.

"Много важно за тези партии е да заявят, особено категорично разбира се за БСП, и категорично за "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“, те са представителите на либералната демокрация в България и всяко в това отношение колебание единствено деморализира все повече и без това неголемия електорат. По отношение на ГЕРБ също имам много важно очакване дали ще застане на демократични позиции, или ще започне леко компромисно, от една страна заявявайки опити за категоричност в нашата евроатлантическа ориентация и прозападната да кажем нарочно, а заедно с това готовност за компромиси на Изток. Аз от това казвам, че започна обратното броене. Вече такива полусъстояния няма да могат да вървят на политическия пазар. Ще трябва да има очакване ти къде заставаш по тези две разделители линии, за да може електоратът да се ориентира по този въпрос. И тук отстояването на демократични ценности може да мине през това да трябва да преглътнеш популистките си надежди, че отговаряйки на моментни настроения по линия на джендърство или какво ли не на електората, ти по този начин ще можеш да правиш политика. Боя се, че свърши този период", коментира още той.