Горите в България страдат от климатичните промени. Най-застрашени са горските насаждения в т.нар. долен лесорастителен пояс до надморска височина 600-700 м. Това каза доц. Георги Костов – бивш заместник-министър на земеделието и горите, лесовъд и университетски преподавател, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Горите в районите около населените места са предимно дъбови и церови. Те остаряват и в тях започват процеси на разпадане. "Голяма част от тези гори са в състояние на ръба на разпадане. Същото се отнася и за изкуствените залесявания от иглолистни насаждения“, допълни доц. Костов.

През 50-те и 60-те години на миналия век е взето решение тези гори да бъдат оставени да растат свободно. По ред причини техният жизнен цикъл е към своя край и в тях трябва да се проведат дейности за контролирана смяна на поколенията. "Когато дърветата не са достатъчно витални поради липсата на достатъчно грижи към тях, поради застаряване или поради комбинация от тези фактори, ландшафтът в този регион ще се смени. Почти 45% от горските насаждения са на една и съща възраст. Решенията са свързани с временна смяна на ландшафта. Лесовъдството има възможност да направи това, но за да го направи, трябва да има икономически причини, т.е. дървесината, която ще се добие от тези горски масиви, трябва да намери своята реализация. Само тогава ще има достатъчно средства да се залеси отново тази площ, да се направят необходимите отгледни мероприятия към младите насаждения, а там, където може да се мине без залесяване, да се погрижим да се формира качествена гора“, обясни лесовъдът.

Пазарът на дървесина в Европа и в света в момента е с много свито потребление, отбеляза той.

Износът на дървесина през последните години и продажбата в рамките на Европейския съюз е около 5% от общия разрешен планиран добив. През 2023 г. са добити около 5,5 милиона кубически метра при планирани около 8 милиона. За 2024 г. сме под 4 милиона кубически метра при планирани отново 8 милиона, посочи Георги Костов. "Това не е добре за гората, защото тази дървесина остава, загнива, пречи на останалите дървета. Най-вероятно тя ще бъде една от причините за бурните горски пожари, които аз очаквам при едно горещо и сухо лято, и за необходимостта от много превенция и борба“, прогнозира експертът.

Затова според него са необходими спешни мерки, които изискват колаборация между отделните институции. "Едно от ведомствата е например Министерство на енергетиката. Част от тази загиваща суха маса, вместо да изгори безконтролно на терен, по-добре да бъде оползотворена за производство на възобновяема енергия, защото енергията, добита от горска биомаса, е възобновяема и тя не се облага с въглероден данък, с какъвто се облагат въглищните централи например. Някои предварителни сметки показват, че това би било изгодно дори за държавните топлоцентрали. Надявам се, че и частният бизнес ще се възползва от тази възможност. Ако не оползотворим тази натрупана биомаса в следващите 15 години, просто ще я загубим“, предупреди доц. Костов.