Технологиите са инструмент, който е множител на уменията на хората. В зависимост кого умножава, крайният резултат много зависи от човека. И ако един човек е опитен професионалист и използва тези инструменти, ще придобие несъразмерно предимство спрямо някой, който не ги ползва. Реално погледнато тези технологии променят средата за всички ни с много голям порядък. Това каза председателят на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) Доброслав Димитров в предаването "50 причини повече“ на Радио "Фокус“.

Реално, ако човек не е любопитен и постоянно не експериментира, не се информира, не чете и не гледа какво правят другите, изостава много назад. Трябва да се върнем към основата, подчерта той. "Основата е да си спомним, че трябва да можем да учим нови неща, да се адаптираме, да не смятаме, че когато научим едно нещо, то си ни е завинаги и вече имаме професия. Защото половината от нещата, които си научил, няма да са потребни след 10 години. Това означава, че трябва да придобиеш нови такива,“ обясни той и добави, че скоростта на промяната е много по-голяма отколкото при предишните индустриални революции.

"Автоматизацията на физическия труд върви вече 250 години, но реално автоматизацията на мисълта върви от няколко години. И това е голямата новина“, обясни той и посочи, че съществува реална заплахата в компаниите за отпадане на определен вид хора, и тези хора са посредствените – хора, които не се движат по вертикалата нагоре и хората, които са спрели в своето развитие. "Тези хора са истински заплашени, без значение на каква позиция се намират. И не изкуственият интелект ще ви вземе работните места, а някой, който използва изкуственият интелект, ще ви го вземе, тъй като изкуственият интелект е множител на уменията.“

По думите му в технологичната сфера, нашите експерти и въобще компаниите, които се занимават с това, са лидер в Югоизточна Европа. В същото време обаче, българската икономика е на последно място по дигитализация в Европа. "Това са два крайно различни свята и е много тежко скъсана връзката между тях,“ допълни той и посочи, че роботизацията и автоматизацията са от ключово значение за оцеляването и конкурентоспособността на една компания, а "икономиката ни изостава, защото реално прави бизнес по начин, по който е правен преди 30 години“.

"Имаме всички необходими дадености, всички парчета от пъзела са на масата – трябва някой да ги събере,“ отбеляза той и добави, че близо 90% фирмите работят за извън България, което отговаря на въпроса къде ни е проблемът. "Проблемът ни е, че бизнесите в България не се цифровизират. Държавата ни е с изключително ниско ниво на цифровизация. И всичко това за съжаление е докато нашите фирми цифровизират кой ли не друг.“

Според Доброслав Димитров изкуственият интелект освен множител на уменията, е множител и на намеренията. И когато имаш нещо, което умножава уменията на един човек или на двама, или на петима, те могат да правят много впечатляващи неща. "Реално хората трябва да ни притесняват в цялата тази работа, тъй като когато имаме този множител, със сигурност ще имаме и предизвикателства от гледна точка на това тази технология да не се ползва само градивно. Това е в природата ни. Така че по-скоро трябва да ни притеснява човешката природа и какво се случва, когато имаш силен, мощен инструмент в ръцете.“

За него превенция на такива негативни процеси се нарича естествен интелект. "Не може нещо да ни пази – ние трябва да се пазим. Трябва да имаме критично мислене, трябва да сме информирани, трябва да можем да ползваме тези технологии, именно за да можем да бъдем противовес и контрапункт на тези други хора с разрушителна мисъл.“