За да станем по-богата държава, трябва да създаваме продукти и услуги, които продаваме навън, и да привличаме инвестиции. Това каза изпълнителният директор на BESCO Добромир Иванов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Третият фактор, който определя БВП на страната ни, е вътрешното потребление, допълни той. "Това, което се получава в момента в България, е, че ние на теория казваме, че БВП в България върви нагоре, но това е предимно от вътрешно потребление. Отчитаме, че сме въртели повече пари в държавата през годината, но това не е направило хората по-богати. С вдигането на заплатите се вдига и инфлацията. За хората, които не са обвързани с повишаването на заплатите, става още по-скъпо и при тях покупателната способност намалява“, посочи Иванов.  

Държавата няма политика на привличане на чуждестранни инвеститори. Нещо повече – тя не насърчава и българските производители, подчерта изпълнителният директор на BESCO. Големите инвеститори предпочитат нашите балкански съседи. "В Македония, в Сърбия, в Румъния, в Гърция има сделки от по 100-200 милиона и нагоре, понякога и над милиард. България не е имала инвестиции над 100 милиона може би от 15-20 години. Това, с което ни бият, колкото и да звучи странно за някои, е държавната помощ. Получава се конкуренция – ако някой ще инвестира 1 милиард в региона, държавите наддават на практика на пазарен принцип“, обясни той.  

Затова BESCO предлага промени в Закона за насърчаване на инвестициите, свързани с по-ефективна държавна подкрепа. Европейският съюз разрешава в неразвитите региони извън столицата до 50-60% държавна помощ. "За около седем години държавата си връща тези пари – през данъци, през осигуровки, през разкриване на работни места. Ако държавата ни ще дава повече пари, за да привличаме или насърчаваме инвеститори, много важно е кой точно ще бъде насърчен. Нещо с много ниска добавена стойност няма смисъл да бъде насърчавано. Промените, които предлагаме, касаят компании, които са извън София и които са средно- и високотехнологични, плащащи поне 50% от средната заплата за общината. Инвеститорът може да е стратегически по-малък, инвестицията му да е само за 5 милиона, но за самия регион той може да е стратегически. Целта на BESCO е да няма хора в страната, които да нямат избор за кой да работят“, подчерта Доброслав Иванов.  

В следващите месеци промените в закона могат да влязат за разглеждане в Народното събрание, смята изпълнителният директор на BESCO. Те обаче са само първата стъпка. "Следващата много важна стъпка е как ние привличаме инвеститори, какъв е брандът на България, как да работим така, че в следващите 10 години, ако някой мисли за Балканите и за България, да мисли за иновации, за технологии и много възможности. В самите институции в момента има разбиране за това нещо“, смята Доброслав Иванов.

Той даде пример с Агенцията за малки и средни предприятия, която през тази година успява да позиционира страната ни много добре на няколко големи събития. "Хубаво е, че в момента в България има вече много добре глобално стоящи компании, които са на българи предприемачи, които в последните години с труда си и своите продукти са успели да станат добре разпознаваеми в света. Това да ни разпознават с киселото мляко и Христо Стоичков е много симпатично, но светът се променя и до розовото масло и киселото мляко можем да сложим най-големите каргодронове например. Но това трябва да бъде национална политика категорично“, допълни Иванов.

Част от готвените промени касаят и олекотяване на административните процедури за инвеститорите, отбеляза той. Друга част са насочени към насърчаване на работодателите, които желаят да развиват умения и да преквалифицират работниците си. Голяма тема е и образованието. "Няма как да минем без спешни реформи, които в момента са стартирани. В момента се водят и работни групи, и разговори за много фундаментални промени в образованието, за които трябва тепърва да има комуникация в обществото, за да се разбере коя е посоката и защо“, коментира Иванов.