Негово Светейшество Българският патриарх Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в гр. София със светското име Симеон Николов Димитров.

Благотворно влияние за неговия житейски избор – да посвети целия си живот на Църквата Христова, оказва неговото скромно боголюбиво семейство Стефанка и Никола.

От м. септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 година.

От 1 декември 1989 г. Левкийският епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 1 юли с.г. Богословски факултет при СУ "Св. Климент Охридски". Този пост той заема до м. януари 1992 г., когато в ситуацията на възникналия разкол в БПЦ е повикан на друго служение, разказва на страницата си Светия Синод. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски", като изпълнява функциите и на говорител на Светия Синод, защитавайки пламенно каноничната Българска православна църква пред обществеността.

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с.г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на две епархии – Русенска и Доростолска, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието "доктор хонорис кауза" на СУ "Св. Климент Охридски". Званието му е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в Софийския университет и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет при университета.

На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от Президента на Р България с орден "Св. Кирил и Методий" – огърлие "за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия "Св. Климент Охридски", за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина".

След кончината на патриарх Максим е насрочен Патриаршески избирателен църковен събор в София и на 24 февруари 2013 г., неделя, Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит.

Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като Български патриарх е извършена още същия ден следобед в ПКСХП "Св. Александър Невски". На интронизацията му пее хорът при патриаршеската катедрала под диригентството на неговия брат доц. Димитър Димитров.

По време на първосветителството на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит се подготви и осъществи канонизацията и тържественото прославление на св. Серафим Софийски Чудотворец. През същата - 2016 г. Българската православна църква вписа нов празник в църковния си календар – Събор на Доростолските мъченици, а през 2023 бяха прекратени споровете и разногласията, относно мощите съхранявани в Бачковската св. обител и бе учреден нов празник в църковния ни календар - Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски. По негова инициатива и молба БПЦ получава от Ватиката мощи на първият епископ на Сердика (София) - св. Климент папа Римски и великомъченик Потит Сердикийски.

Важно събитие от патриаршеското служение на патриарх Неофит е и че БПЦ - Българска патриаршия получава от Българската държава, с решение от 1.10.2014 г. на служебния кабинет на проф. Георги Близнашки, нотариален акт за собственост на патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски".

Като духовен водач, за своите заслуги към българския народ той е отличен с орден "Стара планина“, I степен (5 ноември 2015 г., по повод 70-годишния му юбилей), с "Почетен знак за лидерство Стефан Стамболов“ – огърлие за личен лидерски принос за българската държавност за 2013 г., със званието "Следовник на народните будители за 2016 г." и др., както и с ордени и отличия от поместни православни църкви.

През последните години силите на Светейшия патриарх Неофит постепенно отслабнаха под тежестта на патриаршеското служение и отговорността да съхрани единството на поверената му от Бога Българска православна църква и мира в нея. След продължително тежко боледуване той се престави в Господа, на Когото възлагаше своите надежди, Комуто служеше неотклонно с неотпадаща вяра и неугасваща любов през всички дни на живота си. Но "живеем ли, или умираме – Господни сме!"

На 11 януари т.г си отиде от този свят неговият по-голям роден брат – доц. Димитър Димитров. Само два месеца по-късно, на 13 март, патриарх Неофит го последва във вечността. Бог да ги прости и да ги всели в селенията на праведниците, та заедно с ангелите небесни да възпяват и славословят Бога Всевишни!

Вечна и блажена да е паметта на патриарх Неофит!