Като общество сме длъжни да създадем такива условия на децата със специални образователни потребности, които имат шанс да преодолеят своите дефицити. Когато се работи навреме с тях, те наистина имат шанс за последваща реализация и за самостоятелен живот така, че да бъдат пълноценни граждани на обществото и да допринасят за развитието му. Това каза Димитър Урдев – основател на Фондация "За утре" и създател на среда за работа с деца със специални образователни потребности, в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Самият той е баща на дете със специални образователни потребности. Създава Фондация "За утре", когато се сблъсква със създадената от държавата системата за подкрепа на тези семейства, която не функционира.

Димитър Урдев разказа, че трудностите за семействата на такива деца започват още с детската градина. Преди 10 години на детето му е отказано да бъде прието там без придружител, който да се грижи за него. Специалистите, които трябва да направят оценка на състоянието на детето, пък не дават компетентни насоки на родителите за неговото развитие и грижа. "Нещата в училищата са още по-зловещи, за съжаление, защото системата на образованието не е подготвена да създаде среда за тези деца, в която те наистина да получат онази образователна подкрепа, от която имат нужда. В много училища са назначени логопеди, психолози, но работата им с тези деца е по-скоро някаква терапия. Няма оценка на всяко едно дете със специални потребности и адаптиране на учебните материали, на учебната среда включително", обясни той.

Масова практика е децата със специални образователни потребности е да бъдат частни ученици и да присъстват в училище само по няколко часа седмично. "Много малко са местата, където те ги ангажират по един или друг начин през цялото време. Ако средата не е готова, ако преподавателят няма необходимия опит и няма кой да му помогне, е невъзможно дете със специални потребности да участва в един учебен процес без да пречи. В един момент преподавателите са изправени пред дилемата дали да се занимават само с това дете, или с целия клас. Това по някакъв начин забавя развитието на целия клас", поясни Урдев.

Той вижда, че въпреки доброто отношение и приемането на детето му от страна на учителите в едно благоевградско училище, на педагогическия персонал му липсва опит в работата с деца със специални потребности така, че те да предоставят необходимата подкрепа децата да бъдат включени в образователния процес и да преодолеят определени дефицити. Така заедно със специалисти в различни области създават среда за работа с децата. "В началото не можех да си представя, че моето дете може да стои 45 минути на едни чин и да прави нещо. Само че няколко години по-късно се оказва, че може да стои не само един, а няколко часа, и да бъде ангажиран в учебен процес, да се занимава, да пише, да чете, да е ангажиран заедно с другите деца в група. Ние създадохме една среда, в която се работи групово – няколко специалиста работят едновременно със седем-осем деца така, че те да участват в образователния процес. Всяко от тях е на различно интелектуално ниво на развитие и за всяко дете всеки ден се подготвят нови материали и учебна програма. Това е изключително тежко, изключително трудно за специалистите, но те са се отдали на една такава кауза, защото само когато приемеш това като кауза, можеш да свършиш истинска работа", разказа Димитър Урдев.  

Всичко това той прави със собствени средства.

"Аз твърдя, че не трябват толкова пари, колкото желание и промяна в начина, по който се реализира всичко. Ако трябват пари за нещо, то това е за повишаване на квалификацията на педагогическия персонал. Необходимо е създаването на определени правила и много ясно да се дефинира какво значи допълнителна образователна подкрепа, какво означава да се направи оценка, кога се прави нова оценка, за да се види какво да съдържа планът за подкрепа, какъв тип подкрепа трябва да включва, какви ясни и измерими показатели трябва да бъдат заложени, за да може своевременно да се коригира тази подкрепа, защото за две деца с еднакво състояние едно нещо може да работи, друго да не работи", обясни учредителят на Фондация "За утре".  

По думите му спасението на децата със специални потребности на този етап е в ръцете на родителите им. "Те трябва да изискват от всички институции да си свършат работата. Ако някой не си върши работата и не е на мястото си, да бъде така добър да си тръгне, за да може да дойде някой, който може да помогне на децата. Ако очакваме някой друг да се погрижи за децата ни, няма как да стане.

Когато лишаваме децата със СОП от социална интеграция и включване в образователния процес, ние ги лишаваме от бъдеще. По този начин създаваме условия да има все повече и повече наши съграждани, които да бъдат "клиенти" на социалната система, вместо да бъдат самостоятелни граждани и да допринасят за развитието на обществото ни. Има как да се помогне, има как да се работи с тези деца. Просто трябва държавата и обществото да разберат, че това е в техен интерес да се направи", отправи призив Димитър Урдев.