Социалната криза е най-голямото предизвикателство, пред което ще бъде изправен кабинетът. Това каза политологът Димитър Ганев в предаването "Софийска трибуна“ – продукция на Столичната организация на БСП, излъчена на честотите на софийската програма на Радио "Фокус“.

"Българското правителство се намира на прага от каскада от кризи. Преди всичко е здравната криза от пандемията от COVID-19, после е енергийната криза, но третата криза според мен ще бъде най-голямото предизвикателство пред тях – социалната криза, която очаква този кабинет. От 1 януари очакваме между 20м и 25 % по-високи сметки за електричество за битови потребители и за парно. Това, гарнирано с инфлация, която е безпрецедентна от може би 10-15 години, което само по себе си е скрит данък и обедняване на населението на непрекъснато, която вероятно няма да бъде овладявана и през 2022 година, е гаранция за социално недоволство и форма на социална криза. Това е най-голямото предизвикателство пред настоящето управление, без всякакво съмнение“, поясни той.

Според политолога началото на 47-ото Народно събрание като конфигурация не е показало нищо ново на фона на видяното през април и юли. Според него българите през април и юли са обособили два лагера - на протестните партии или т.нар. "промяна“ и на статуквото.

"Лагерът на статуквото беше статичен – не променяше своята тежест, съобразно лагера на промяната. И в трите народни събрания видяхме едно и също съотношение – нито на протеста, нито на статуквото. На т.нар. партии на статуквото не им достигаше да имат мнозинство. БСП постепенно се местеше от статуквото към промяната, където акостира официално през ноември. Това съотношение видяхме и в 47-ото Народно събрание. В 45-ото и в 46-ото НС от самото начало поставяхме непрекъснато въпроса ще има ли кабинет и по-скоро останахме скептични към, тази перспектива. В 47-ото Народно събрание е обратното - сега виждаме, че има воля и очевидно политическа подкрепа за нов и редовен кабинет“, коментира Димитър Ганев.

Според него наблюдаваните преговори в един от търговските центрове в столицата са били жест на добра воля и са имали по-скоро ПР ефект, отколкото нещо реално. Димитър Ганев посочи, че истинските преговори не се водят пред камерите, защото когато камерите са включени, нито един от партийните представители не би си позволил да говори за неща, които не са популярни, де предлага тежки реформи, които са със социална цена. По думите му България има нужда от такива реформи, но никой там не си е позволил да го каже.

"Истинските преговори не се водят пред камерите, но те също ще завършат с успех. При преговорите пред камерите трябва да имаме предвид, че нещата бяха решение преди това – преди да застанат пред камерите. Никой не си е мислел, че пред камерите ще започнат страшни конфликти, които ще доведат до разпада на това евентуално мнозинство поради една много проста причина. Нито една от тези четири формации – "Продължаваме промяната“, БСП, "Има такъв народ“ и "Демократична България“, нямат интерес от предсрочни парламентарни избори. В същия момент и четирите ясно си дават сметка, че ако един от тях оттегли подкрепата си, се отива на предсрочен вот. Това означава, че политическият интерес е предопределил съставянето на този редовен кабинет - много преди да са започнали преговорите“, каза още той.

Според него формулата на властта – 10/4/4/3, е формула на баланс: "Това, което виждаме като формула е баланс, който е постигнат между различните играчи. Това е крайният резултат от баланса, който виждаме между тях. Аз съм съгласен с това, че трябва да се дава пропорционално представителство на спечелените гласове на последните избори. Имам най-общо две резерви. Първата резерва е, че всяко министерство си е за съответната формация – т.е. никой няма да се бърка в работата на съответното министерство. Това крие опасности министър-председателят и останалите коалиционни партньори да нямат поглед върху този кабинет, което създава определени рискове. Второто, което ми прави впечатление, е, че може би се върви към сериозно преструктуриране – държавни дружества, агенции и т.н., да минават от едни министерства в други министерства. Това също създава особени рискови предвид факта, че после първите 5-6 месеца държавата ще се занимава с преструктуриране. Ще загубим няколко месеца в местения и прочие“.

"Разпределението в тройната коалиция – на 8/5/3 – беше тежко критикувано, заклеймено като неефективно и неуспешно, водеше до корупция и прочие. Виждаме реабилитация на този модел. Не смятам, че това е непременно погрешно. В коалиционната формула 8/5/3 на тройната коалиция всяка една партия имаше представител в изпълнителната власт и в отделните ведомства – ако министър е някой от ДПС, то БСП и НДСВ имат по един или по двама заместник-министри. По този начин всяка партийна централа и всеки един партиен ръководител има представа какво се случва в определеното министерство. Там, където започнат да се правят поразии, вместо да се покриват от партийната централа, те са ясни за останалите коалиционни партньори. Това са предизвикателствата и риска, които крие подобен тип разпределение“, каза още той.

Според политолога оттук нататък БСП ще бъде в този кабинет със сравнително малка тежест и ще й бъде много трудно да наложи определени леви политики поради десноцентристкия профил на останалите партии.

Според Димитър Ганев либералните идеи на Асен Василев за пенсии и данъци ще се възприемат, но от не по управленска, а по политическа логика. "Да влезем в хипотезата, че не са съгласни с либералните икономически възгледи на Асен Василев, на "Продължаваме промяната“, на "Демократична България“ и т.н. И какво прави БСП в тази ситуация. Оттегля се от коалицията и предизвиква нови предсрочни парламентарни избори. Отивайки на нови предсрочни парламентарни избори, тя ще бъде посочена като виновната за разпада на редовния кабинет и за влизането отново в политическа криза. Като гледаме тенденцията на БСП от април, юли и ноември, тя е негативна, губейки на всеки избор с по около 100 000 гласа. Корнелия Нинова се намира в доста неубедителна позиция в рамките на собствената си партия, тепърва я чака пряк избор може би. Корнелия Нинова е без избор. В този смисъл дори да не може да прокара някоя лява политика, дори това да създава недоволство в ръководството, в Националния съвет и т.н., ще преглъща, няма интерес от нови избори“, коментира той.

Според Димитър Ганев предстои да видим един напълно различен Румен Радев, който в близката година ще трябва да формира позитивен дневен ред, различен от този който видяхме при предишното управление, с което той беше в остра конфронтация.

"Искрите между президентската администрация и изпълнителната власт вероятно ще са налични, но не и в първите няколко месеца. Казвам, че в дългосрочен план вероятно те ще се появят, защото това е конституционно заложен конфликт. Президентът – заради малкото си правомощия, разчита на силата на своите думи. Силата на неговите думи идва от обществената подкрепа, която има фигурата на президента. За да пазиш обществена подкрепа, винаги трябва да си в поне лека дистанция от изпълнителната власт, защото тя винаги ражда скандали. В България винаги тя е по-скоро непопулярна. За да държиш някаква по-висока обществена подкрепа, си длъжен да се държиш на дистанция от властта и в някакъв смисъл да я критикуваш. Вероятно и тук ще има някакви искри, но те няма да са скоро – поне не в следващите 7-8 месеца“, коментира политологът.

Ганев каза, че най-належащият проблем, пред който е изправена БСП, се състои във вътрешнопартийните конфликти.

"Проблемите са много, но със сигурност най-належащият проблем – този, който се поставя най-остро и вероятно отнема огромна част от политическата енергия на самата партия, е братоубийствената война, която тече вече близо 2 години в средите на левицата. Хората не гласуват за партия, която непрекъснато се кара помежду си. Червените линии там са жестоки. Изкопана е пропаст между това ръководство и вътрешнопартийната опозиция - в нейния широк смисъл. Той няма да бъде преодолян, може да бъде туширан за няколко месеца. Резултатите на левицата са плачевни, никога не са имали толкова рекордно ниски резултати. Това е загуба на огромна политическа енергия на БСП, която отива в някакви вътрешни войни“, посочи той.

По думите му въпросът е, оттук нататък каква ще бъде ролята на БСП: "Тя до този момент винаги е била доминираща партия – в управляващата коалиция или в опозиция. Въпросът е дали БСП вече е минала в съвсем друг етап, в който да бъде младши партньор в коалициите и дали е склонна“.