Синдикатите в България винаги сме били за влизане в Еврозоната, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дискусията "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната", предаде репортер на "Фокус". 

По думите на Димитров допреди година и половина, когато първо е била пандемията, а после - и войната в Украйна, и енергийната криза, страната ни е отговаряла на критериите за влизане в еврозоната.

Знаем, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той всъщност ни препъна да влезем от 1 януари 2024 г. в еврозоната, коментира президентът на КНСБ.

Мнението на Димитров е, че България трябва да почерпи от опита на Хърватия и Прибалтийските държави по отношение на Еврозоната. Той представи таблица с данни за средната работна заплата (СРЗ) в Литва, Латвия и Естония в годината на влизане в Еврозоната. Когато през 2015 г. Литва влиза със СРЗ 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия СРЗ продължава да се повишава, а в Естония за 10 години ръстът е близо 85%, посочи Димитров. Той изрази надежда да приемем еврото в началото на 2025 г. и минималната работна заплата да бъде поне 500 евро, а средната - поне 1000 - 1100 евро.

"Народното събрание ще изпълни своите ангажименти и ще приеме законите, които да гарантират нормативната база за приемане на еврото в съкратени срокове", заяви председателят на парламента Росен Желязков.

"В момента България, поради съществуването на валутния борд, само реплицира решенията на Еврозоната, а след влизането в нея активно ще участва във вземането им", подчерта Пеканов и добави, че приемането на общата европейска валута ще повиши и най-важната цена в нашата икономика - цената на труда.