Седмицата беше динамична заради войната между Израел и "Хамас“. Това се отрази много на финансовите пазари. Това каза в рубриката "Парите ни на фокус" по Радио "Фокус" Диляна Тодорова, финансист. "Петролът веднага го консумира в своите ценови равнища, което е паралел със събитията, които видяхме при инвазията на Русия в Украйна. Има класове активи, които по дефиниция веднага реагират на такива трагични случки. Пазарите се движат на първо място от силата на икономиките, от тяхната стабилност и от други макро и микро фактори. Със сигурност геополитиката се отразява, но в никакъв случай икономиките на държавите не са за подценяване и те ще са водещото през идната година", добави Тодорова.  

По думите и, трябва да бъдем внимателни как това, което се случва в Израел, ще бъде дефинирано. Много държави вече започнаха да изразяват своята подкрепа в една или в друга посока. Саудитска Арабия и няколко други държави от Близкия изток започнаха да провеждат дипломатически преговори за мир.  

"Не знам дали дефинираме това, което се случи в Израел, като атентат или като война. Президентът Зеленски веднага го приписа на Русия и в момента много хора от висшия ешелон на властта на различни държави побързаха да заемат позиция, но сякаш пазарът реагира по-скоро първосигнално, както беше с Украйна. Има някои валути и класове активи, които веднага отбелязаха ръст, но вярвам, че скоро това ще се отрази в реалните им ценови равнища, т.е. търсете фундамента. Смятам, че този конфликт скоро ще бъде потушен, защото най-малкото така трябва", каза още Диляна Тодорова.  

Тя не вярва, че би имало санкции срещу Иран, в слячай, че се включи в конфликта, и те да доведат до цена на петрола над 100 долара.  

"Това, което ще движи цената на петрола, е ако има притеснения относно доставките, инвентара на държавите и това, че в един момент ще има по-голямо търсене, отколкото предлагане. За момента сякаш подкрепата и заемането на мнение е по-скоро с пожелателен характер. Държавите остро осъждат всеки, който подкрепя този конфликт, но по-скоро гледат да са предпазливи и стъпват по-внимателно, отколкото с Русия и Украйна. Украинците са хората, които заемат по-агресивна позиция. Те говорят за големия пръст на Русия в това", смята още финансистът.  

Според Тодорова, традиционно, когато има военни действия, три неща се движат най-много: петрол, злато и валутната двойка евро-щатски долар.

"Златото има флуктуации. Сега не направи това движение, което имаше през февруари 2022 г., когато скочи с 6% в рамките на дни – такава висока волатилност е много нетипична за златото. Сега не се качи чак толкова, което малко или много показва отношението на световните пазари към терористичния акт, т.е. на това все още не се гледа като на световна война, а по-скоро като на регионален дългогодишен кървав конфликт", каза още Тодорова. 

Доларът, според нея, в момента е близо до нивата от декември миналата година.

"Някои анализатори ще видят силно евро през 2023 г. Аз съм от по-малката група хора, които смятат, че ще видим силен долар. Завършихме 2022 г. на около 1,06 евро за долар, а сега сме на около 1,05. През лятото имаше подем на еврото като валута, сега доларът отново започва да връща позиции и аз съм по-скоро на тезата за силен долар и че той ще завърши на по-високи нива от тези в началото на годината. Мотивирам това не толкова с регионални конфликти или войни, а по-скоро с други икономически фактори и най-вече с централните банки", добави Диляна Тодорова.  

Според нея, притесненията за рецесия се размиха в САЩ – категорично. Световните анализатори са категорични в това, че няма да има рецесия както за САЩ, така и за Европа. Вече се наблюдава индивидуално как се развиват секторите, икономиките и в какво да се инвестира.