В миналото и в селата, и в градовете почти до средата на ХХ век са се правили великденски краваи от чисто бяло брашно. Практиката да се правят козунаци е по-ново явление, което идва от Западна Европа първо в градовете, а след това в селата. Това каза за Радио "Фокус" – Варна етнографът Диана Тодорова. Тя допълни, че в миналото са се правили много краваи, защото колкото къщи ще посетиш на Великден, толкова краваи трябва да приготвиш. Върху кравая са се слагали нечетен брой яйца и така краваите се опичат.

С най-много и хубави яйца се приготвя кравая, който младото семейство ще дари на кръстника. На Великден всички посещават сутрешната тържествена служба, в дома се донася да догори свещта, горяла в черквата.

Тази свещ не трябва да угасва, защото се вярва, че по този начин в дома се внася ново начало, затова през цялото време тази свещ трябва да се пази горяща, когато се носи от църквата до дома. На обяд цялото семейство се събира на празнична трапеза.

Отговява се с червено яйце и обреден хляб. Характерен обичай на Великден е чукането с червени или пъстри великденски яйца. Вярва се, че човекът с най-здравото яйце ще бъде най-здрав и късметлия през цялата година. Трапезата на Великден не се вдига, това е характерно за Варненския регион, за да се посрещне всеки гост, както и с вяра за здраве и изобилие в дома, допълни Диана Тодорова.