Културата е особена сфера. Политическото дребнотемие, което виждаме в момента, не е типично и привично за българската култура и хората в нея. Културата следва да бъде един национален приоритет от гледна точка на решения на българските политици, без значение кой е управляващ и кой е в ролята на опозиция. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио “Фокус" директорът на Обсерваторията по икономика на културата в България Диана Андреева-Попйорданова.

По думите й изслушването на служебния министър на културата Найден Тодоров е повдигнало въпросите за разминаването с европейски регламенти, неспазването на препоръки, които Европейската комисия дава по отношение на финансов ресурс,  жизнено важен за хората от българската култура. “Когато Европейската комисия дава препоръки, те следва да се отстраняват и изглаждат така, че след това публичните финанси да не подлежат на връщане, съкращаване или недостигане до културните организации. Народните представители поставиха и множество проблеми, натрупани от 30 г. в българската културна политика и нормативната уредба. Проблемите на българската култура обединяват политиците, надявам се това да продължи", обясни Диана Попйорданова.

Тя отбеляза, че един от най-горещите камъни в културата е българското кино, което има проблем с усвояването на публичните финанси за игрално, документално кино и идеи. “Ние сме една от малкото държави в които не се повтарят процеси след COVID. За нас е предизвикателство да догонваме постковидно развитието на филмовата индустрия такова, каквото имат останалите държави. Филмовото производство в европейските държави се възстанови, както и зрителската аудитория. При нас не се създават достатъчно филми, така че ние да възпитаваме нагласи в аудиторията, да очакват ежемесечно нов български филм и да има цялостна палитра от филми за всички вкусове - жанрове, така че да се увеличава аудиторията", подчерта Диана Попйорданова.

"Националният филмов център (НФЦ) е една от малкото структури, които предвиждат досегашното осъществяване на политика да бъде централизирано. По подходящ е децентрализираният подход, създаване на фонд “Българско кино", който да е още един стълб за финансиране. Да се осъществяват по-комерсиални проекти и дейности, които не влизат в досегашните схеми на  НФЦ, при създаването на изключително сериозен контрол и обслужване на този ресурс. Това е казус, който стои пред служебния кабинет, но и пред редовен следващ кабинет, които ще има задачата  да успее да придвижи българското кино към европеските модели.

С колегите от Фабриката за идеи, Гьоте институт и “Алфа рисърч" за втора поредна година правим проучване, за да видим има ли някакво изменение в данните, които миналата година сочеха, че около 60%  от българските граждани не са участвали в културни дейности. Няколко са причините за това - липса на достъп, висока цена на билетите, развитие на младежката аудитория. Предложихме въвеждане на културни паспорти за възрастовата група от 6 до 26 годишна възраст да получават на годишна база 100 лв. в този културен паспорт, за да участват в културни дейности и изграждане на вкус от най-ранна детска възраст. “Не можем да говорим за трайно изграждане на аудитория, ако не започнем от най-ранна детска възраст. И след 26-годишна възраст те да станат едни от участниците в културните дейности, съучаствайки с изградения вкус, нагласа и потребност да участват в културни дейности като активни единици на пазара на труда. Това е липсваща политика, която не изградихме през последните 35 години", каза още Диана Попйорданова.

Според нея Законът за меценатството трябва да се нарича Закон за спонсорство, дарителство и меценатство, да включва множество елементи, така че да обслужва културните дейности. Повдига се темата за Закона за хазарта и влизането на стария член, който би дал глътка въздух за фонд “Култура" след изтичане на Плана за възстановяване и устойчивост и субсидията. Два примера, които могат да бъдат повдигнати и дебатирани в рамките на целия сектор и на политическите сили.

Директорът на Обсерваторията по икономика на културата в България каза още, че основа за провеждане на културната политика в България е не само министърът на културата, но и Националното сдружение на общините в Република България, които имат изключително активна роля. "Институционалното ниво е най-близко до всички български граждани. Те знаят къде са най-големите нужди на българските граждани за достъп до културни дейности, къде и какво отсъства  от инструментариума на културната политика за всяко населено място".