За да имаме добри взаимоотношения, е важно да познаваме емоциите. Емоционалната интелигентност означава да разпознаваме емоциите, за да може да разберем откъде идват те и да се справим с тях, да можем да ги управляваме. Това каза основателят на Академия за емоционална интелигентност Десислава Дамянова в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Тя посочи, че 90% от комуникацията между хората се случва на невербално ниво и едва 10% - на вербално. "По какъв начин казваме нещата отразява емоционалната ни интелигентност. Едно и също изречение, поднесено с различен тон и интонация, предизвиква различни чувства в човека отсреща. Чрез тялото си ние изразяваме нашите емоции. Това, което излъчваме, се предава на другия човек, защото емоциите са заразни“, обясни Дамянова.  

Според нея повечето хора не разпознават собствените си емоции и са загубили връзката с тялото си. "Всички знаци, които нашето тяло ни подава като усещания, ние ги подминаваме и не им обръщаме внимание. А тялото ни говори. Умът и тялото са свързани и не бива да ги разделяме. Когато тялото ни е сковано, не усещаме или не разпознаваме нашите емоции, това се превръща в казуси за нас. Може да се стигне до болести, до психосоматични прояви“, посочи Дамянова.  

За развитието на емоционалната интелигентност трябва да се работи от ранна детска възраст, подчерта тя.  

"Ако родителите не обръщат внимание на чувствата на децата в ранните години от развитието им, ако самите родители не споделят своите чувства и не говорят на тази тема у дома, ако омаловажават чувствата на детето, когато то споделя какво чувства и му се карат за това, което чувства, детето в един момент си казва "Аз не съм важен и не искам да натоварвам другите хора със себе си“. Когато пораснат, такива хора винаги са по-дистанцирани, затворени, мълчаливи“, обясни специалистът по емоционална интелигентност.   

Десислава Дамянова отбеляза, че много родители редуват топли и студени отношения към детето. "Да гледаш с гняв едно малко дете, да крещиш, дори да не го докосваш физически, то изпитва същата болка като при физическо нараняване. Това оставя трайни травми. За да реагират така родителите, означава, че самите те са го преживели някога. Именно тук идва моментът на отговорността. Когато родителите го осъзнават, те се разстройват, плачат, съжаляват, отиват и се извиняват на децата. От тук идват травмите. Децата започват да оправдават родителите. Когато пораснат, те се свързват с другия човек през травмата. И когато започнат различни знаци на нездраво отношение от другата страна, те оправдават, защото това работи при тях. Тези токсични връзки започват у дома и затова е важно да говорим за тези неща, да не ги подминаваме и да обръщаме внимание на първо място на себе си, как реагираме към другия човек“, заяви тя.