Интервю в предаването "Куфарът на фокус" с Деси Иванова - пътешественик, обиколила е над 75 държави от целия свят. 

Деси Иванова на 29 години, професия пътешественик и как по друг начин да те определя, при положение, че си била в 75 държави. Как момиче го постигна това за крехката си възраст? Здравей, първо.

Здравей, и също така на всички слушатели - добър ден, благодаря за поканата. Как го постигнах? Не е нещо, което стана от вчера за днес буквално. 

Планирано.

Това е нещо, което продължава вече 9 години. Така че пътувам активно 9 години, активно значи, че пътувам почти всеки месец, понякога на дълги пътувания с месеци и т.н. Просто беше процеси и е процес все още.

Миналата година си напуснала корпоративната си работа и оттогава пътуваш почти непрекъснато.

Да, точно така, това беше едно интересно решение, то не беше взето с тази нагласа. Аз напуснах, с идеята да си взема малко почивка и да пътувам няколко седмици, но всъщност заминах с еднопосочен билет и то продължи доста дълго.

Колегите, както и аз сме любопитни за финансовата формула на тази работа - професия пътешественик. Каква е тя при теб?

Да, това е въпросът, който хората най-често задават, тъй като хората свързват пътуването, като цяло, с голям бюджет, което не е така. На първо място начинът, по който аз пътувам е по-различен и е доста бюджетен.

Как пътуваш ти?

Първо, че пътувам с раница, няма куфари. Пътувам доста бюджетно, като обикновено отсядам в хостели, спя в стаи, които са като общежития с други хора или използвам дори платформи, които са за безплатно настаняване. В общи линии, отивам на място, търся местни, не ползвам организирани екскурзии. Храня се и търся места, които са по-местни, не ходя в някакви туристически ресторанти и т.н., просто спестявам на първо място.

Да, обаче пропускаш нещо много съществено, че ти пътувайки работиш, пишеш за определени компании, поддържаш социалните им мрежи, така ли?

Точно така, това е нещо, което започнах през последната година, всъщност, докато започнах  да пътувам активно и осъзнах, че имам нужда от работа, която да ми го позволява. А и не исках да съм в един офис, исках да съм гъвкава, да мога да пътувам. И така всъщност открих тази ниша, в която започнах да се занимавам със социалните мрежи и да помагам на бизнеса и да развиват своите социални мрежи.

В Бали, където ще ни отведе след малко, попадаш случайно. Между впрочем, туристическите агенции там отбелязват нараства интерес от страна на чуждестранните посетители към туристически пакети, свързани с духовен туризъм. Освен това, Бали е предпочитана дестинация за такива инфлуенсъри като теб, които предпочитат да работят от разстояние, защото там се оказва много евтино.

Да, Бали е дестинация за много различни типове хора, бих казала, освен духовния аспект като цяло, може също да се нарече като столица на йогата. Има изключително много хора, които отиват ретрийти. Също ги има тези хора, за които ти спомена дигиталните номади, които просто отиват и наистина остават там, тъй като то буквално е рай, в който можеш да живееш и да работиш. Освен това има и много туристи, тъй като Бали от една много известна книга “Яж, моли се и обичай", откакто тя излезе, всъщност от популяризирането й Бали се превърна в една много популярна дестинация. Има много хора, които искат да отидат.

Впрочем, тук е моментът да уточня нещо. Гостенката ни, която трябваше да ни отведе в Бали и да ни разкаже за своите духовни преживявания, се върна снощи оттам с денга, това е вирус, подобен на маларията и тук няма в България кой да я диагностицира. Затова е много важно да ми кажеш, ти вземаш ли някакви превантивни мерки преди да се отправиш към такива екзотични дестинации?

Точно това е пример за това, че примерно няма с какво да се предпазиш, тъй като за маларията ти можеш да се предпазваш, има едни хапчета, които се взимат предварително, но те ще те защитят само от маларията, а има още поне 10 други ухапвания от комар, като денгето, например, които той просто те ухапва и ти няма какво да направиш. Моят съвет е, че няма нужда от ваксини, тъй като има неща, които може да ги хванете, но те минават, не е смъртоносно.

Професия пътешественик, има такава и Деси Иванова, която е гост в “Куфарът на фокус" доказва това. Обиколила си 75 държави, работиш дистанционни, в Бали си попаднала абсолютно случайно.

Пътувах вече близо може би 3 месеца, малко повече от 3 месеца в Югоизточна Азия и по това време беше, може би януари месец, а това е държавния сезон в Индонезия като цяло и затова, аз бях решила, че ще пропусна Индонезия, за да не попадам просто в дъждовния сезон. Исках да се насоча към Филипините, където беше добрият сезон, но там не спираше от две седмици да валят поройни дъждове.

Ти следиш прогнозата нон-стоп?

Следя прогнозите да, имам хора, които съм срещнала пътувайки и те са там и просто нямаше какво да се прави и трябваше да сменя дестинацията. В същото време имах приятели, които бяха отишли в Бали и казаха, че въпреки че е дъждовен сезон, времето е доста добре сега. Пробвай Бали. И аз в последния момент реших, добре, купувам си полет, отивам в Бали. И всъщност така се озовах там съвсем не планирано, съвсем случайно.

Директно кацаш на острова?

Да, точно така.

И първото ти впечатление?

Първото ми впечатление е, че отвсякъде идват хора да те дърпат за таксита, там са популярни мотоциклетите като таксита, просто искат да ти предложат някакви тройни, четворни цени, които може би за туриста, който за първи път отива в Азия или за първи път отива в Бали ще изглеждат евтини, но аз вече бях пътувала повече от 3 месеца в тази част на  Азия, така че знаех какво да очаквам. И просто тогава се сблъсках с тях и бяха доста напористи и си спомням, че буквално дори се скарах с един мъж, защото много искаше да се кача при него в таксито, аз отказах, защото цената беше буквално тройна или четворна, която ми предлагаше. И това ми е първото впечатление. Беше късно вечерта, така че нищо не можех да видя, беше тъмно. Всъщност по-хубавите впечатления дойдоха на следващия ден сутринта.

Добре, ти тръгваш за Бали, а къде спиш, пристигайки в Бали, който не е плануван?

Просто си бях резервирала един хостел в последния момент, буквално само за първата вечер, за да видя дали ще ми хареса.  И хубавото нещо, специално в Бали е, че има изключително много хостели, които обикновено хората като чуят хостел и си мислят, че е някакво много гадно неприятно място.

И аз така си мисля, извинявай.

Те са изключително красиви, те просто изглеждат много по-добре от хотелите, а всеки един хостел там има огромен басейн, красив двор, който изглежда леко като джунгла и са изключително евтини и там срещаш изключително много други пътешественици.  Така че това е буквално като едно райче, и там има изключително много, като цените са нещо от сорта на десетина лева за нощувка.

10 лв. за нощувка в  Бали?

С включена закуска, която е невероятна, безплатна.

А вярно ли е, че в Бали да закъснееш с два часа е абсолютно нормално? Там никой не бърза за никъде, а и да бърза няма как да стигне, защото задръстванията от някой фестивал се случвали неочаквано?

Дори не мисля, че са задръствания от фестивал, защото трафикът е ужасен в Бали. Буквално понякога излизаш и то е като море от мотоциклети, защото там главно се движиш на мотоциклет. И всъщност, дори с мотоциклетите, с които се очаква да си по-бърз, ако си с кола просто забравяш, ти стоиш в трафика. Но дори с мотоциклет понякога, примерно за 10 км минава  1 час. Има такова море от мотоциклети и трябва да знаеш, че това, което ще изминеш, това е трафикът, това е ежедневието. Хората, мисля, че от религията идва и това спокойствие, аз не мисля, че те са изнервени на пътя или нещо такова.

Да. Прочетох, че сградите там могат да бъдат високи толкова, колкото е най-високата палма наоколо. Това може да е градска легенда, може и да е истина, какви са твоите впечатления?

Наистина сградите са ниски, не знам от къде идва точно, но те имат също доста суеверия, така, че не ме учудва, че може да е нещо такова. Цялата структура, дори всички храмове, всички сгради, горе-долу са на една и съща височина, няма някакви по-високи или по-различни конструкции.

На територията на този остров се оказа, че има десетки хиляди храмове и пагоди и не случайно Бали е известен като острова на 1000-та храма. Ти успя ли да влезеш в някои от техните храмове?

Аз влязох в доста от техните храмове. Много интересна е религията, мисля, че над 90% от хората там изповядват хиндуизъм. Като цяло сутринта започва с поднасяне на дарове пред божествата и демоните.

Ти както в Бали попадна случайно, така и непланирано гостуваш днес в “Куфарът на фокус", но е изключително интересен разказът ти. Той стигна до религията в Бали, 90% са хиндуисти, така ли?

Точно така, много интересен е начинът, по който те изповядват тяхната религия, тъй като те не вярват просто в божествата, но вярват и в демоните. И вярват, че трябва да има баланс между божества и демони и всяка сутрин има едни дарове, които те приготвят и поднасят както пред божествата, така и пред демоните. И в Бали може да видите местните хора облечени в едни бели традиционни дрехи, които са наричат саронг. И как правят от бамбукови пръчки цветя, плодчета, едни дарове, които поднасят, тъй като наистина вярват, че тези две сили трябва да живеят в унисон и те са навсякъде около нас, в нещата, които вършим, в цялата природа, буквално навсякъде и ние трябва наистина да сме в един баланс.

Тоест, тези малки кошнички в които има монети, ориз, храна, бонбони, и плодове те са предназначени за умилостивяване на боговете и на демоните?

Точно така, освен умилостивяване, също благодарност, че те съществуват.

В разговора ни, докато вървеше песента ми сподели за Инстаграм туризъм, за това как слушателите, бъдещи туристи, които се отправят към Бали след някой и друг ден, трябва да внимава. Какво имаше предвид ти?

Имах предвид, че т.нар. Инстаграм туризъм много е навлязъл там, има изключително много локации, които дори когато срещнеш местни хора, те ще ти предложат да те заведат на Инстаграм обиколка, и просто ще те водят по едни локации, на които, за да се снима там пред някаква забележителност или нещо,  което е известно вече в Инстаграм. Хора са се снимали инфлуенсъри, а ще искат такси. Навсякъде искат такси по 5, по 10, по 15 евро, в зависимост от мястото.

За това да те снимат пред мястото?

За това да се снимаш там на място, дори ти, ако искаш да снимаш мястото.

Също трябва да платиш?

На много места няма да ти дадат да платиш, дори на места, буквално си плащаш за снимката отпред на опашка, не те пускат навътре. А също така самите екскурзоводи, които те водят, те са толкова обирани в снимките, започват да правят едни пози и да крещят как да позираш точно, за да изкарат снимката някаква невероятна. Имат също различни методи да правят снимките така, че да изглеждат по коренно различен начин. Има доста места по Интернет, които ние сме свикнали да ги гледаме по един определен начин, а те на живо са коренно различен начин.

Разочароващо ли изглеждат?



Да, например за мен беше много шокиращо, че едни порти, които съм сигурна, че навсякъде сте ги виждали и Бали олицетворявате със снимка пред едни огромни порти с една вода пред тях, това всъщност не е вода, но те имат едни като огледалца, които слагат пред камерата на телефона и така изглежда на снимките, като все едно, че има някаква вода и вие стоите във водата, но тази вода въобще не съществува на живо. Така че има много трикове и просто човек трябва да знае, така че да се пазари с тях. Има много от тези известните люлки, на които отиваш и се люлееш. Там цените могат да стигнат до 50-60, че и повече евро за люлеене на люлката, в зависимост кой колко може да плати.

Казват, че Бали е свързан не само с тези Инстаграмски фотосесии, за които ти говори , но и с целогодишно хубавото време, което обаче разбрах преди малко, че не е точно така, и че човек трябва да внимава какво точно ще бъде времето, когато избира екскурзия вътре в океана, плаване по-точно.

Много е важно като цяло кога ще отидете в Бали, тъй като, ако сте го планирали от много време и сте вложили много средства може да останете разочаровани, ако отидете през дъждовния сезон.

Стигнахме до това колко е важно да проверим какво е времето там и да внимаваме кога планираме почивка, тъй като сезоните не са това, което са?

Точно така, сезоните всъщност не са това, което хората предполагат. Така нареченият дъждовен сезон в Бали се различава от всички останали държави в този регион. Тоест, дъждовният сезон най-лошата му форма е между декември и февруари. Когато повечето хора всъщност отиват, и си мислят, че това е добро време. Но аз винаги съветвам всички, които ме питат за Бали, наистина да си отидат през сухия сезон, който е от май до септември, т.е. през нашето си лято, просто, за да са сигурни. Защото през дъждовния сезон, да може да си късметлия и да не вали много, а може да ти се случи и точно обратното. Наистина понякога има дни, в които просто вали малко и след това си е слънчево и може всичко да е окей, обаче може и да попаднеш в седмица, в която да са само бури. Плюс това времето в океана е различно. Там има изключително много различни дейности, преживявания, свързани с океана. Хората отиват на различни екскурзии с лодка и буквално, ако излезеш в океана може да се случат страшни неща, има вълни и т.н.

Ти си попаднала в една такава буря, при която капитанът се е молел, защото не е знаел какво да прави.  На боговете се моли, на кои обаче, на добрите, на лошите?

Не знам точно на кои се моли, но наистина е така, тъй като когато се организират тези еднодневни екскурзии, дали за гмуркане, за плуване и т.н., да се видят различни неща. А всъщност, когато ги попиташ тях, ни може би като европейци си мислим, че те като агенция ти предоставят някакъв адекватен отговор. И ако е опасно, няма да идеш.

Коректна информация.

Да, ако е опасно няма да идеш, обаче те там винаги ти казват, че е безопасно, че всичко е добре, че условията са добре и изведнъж аз се оказах в едно бурно море, в което наистина ме беше страх за живота ми, и съжалявах, че съм там и че просто съм се подвела и не съм проверила времето, но не само да видя температурите, а да видя  и вълнение и вятър и т.н. Буквално вълните бяха огромни като за сърф, заливаха лодката, почти се обръщаше, доста хора бяха с морска болест, повръщаха. Капитанът се молеше, просто наистина беше много страшно.

Колко часа изкарахте така в океана?

Може би 3-4 часа. След това на последната локация вече се поуспокои. Но те искаха и да се гмуркаме там, а вие можете да си представите, че гмуркането с шнорхел, представяме си го като едно спокойно море, чиста вода. Аз не можех да разбера как си представят, че трябва да вляза в морето, в което огромни вълни те заливат, то не е море, а отворен океан. А просто, за да видя нещо, и то какво да видя? Просто, за да вземат те парите от дадената екскурзия да не се провали.

Трябва да се внимава.

Трябва да се внимава много.

И ти казваш, че сега декември месец не е препоръчително да се ходи в Бали, защото е рисковано?

Всеки си рискува, и според мен, ако отиваш просто за почивка, и така или иначе даваш някакви пари, да по-евтините  билети, по-евтините като цяло цени там ще ги намерите през дъждовния сезон, но то е поради други причини. Просто зависи дали ви се рискува дадената почивка.

С голямата влажност как се справяш? Ти каза преди малко, къпеш се и се чудиш защо си го направила? Как се хидратираш, пиеш много вода бутилирана, окей, друго?

Точно така, изключително това беше държавата с най-високата влажност. Особено в този сезон буквално беше като реки от пот постоянно. И ти свикваш да си потен, защото нямаш друга опция. Пиеш изключително много вода бутилирана, тъй като водата, която тече от чешмите, не е окей да се пие, много плодове ядеш и наистина се опитваш да се хидратираш колкото можеш.

А зеленчуците трябва да бъдат преработени, нали така?

Точно така, там има доста хора, които отиват и се разболяват от разни хранителни разстройства и вируси, заради самата храна. И е добре да се избягват суровите храни, салатите, просто да гледаме да търсим някакви преработени храни, за да сме спокойни.

Стигнахме до умението на местните, наречени балийци да спрат времето, всъщност те го правят. Как го правят?

Много е интересно, че от момента, в който попаднеш в Бали, просто някак си те обзема това чувство на спокойствие, сякаш времето е спряло, сякаш не знам нищо не съществува, не съществуват тревоги. Според мен това идва като цяло от религията, може би е микс от религията и културата на местните, те просто изглеждат супер уравновесени хора и имат някаква такава философия, че всичко останало са външни фактори и от нас зависи, от начина по който виждаме нещата, зависи как ще ни се случва живота. Просто атмосферата е такава и те предразполага. Изключително много интересни церемонии, танци, имат толкова много храмове, просто мисля, че е някак си мистично и оттам идва всичко.

Всъщност е въпрос не само на религия, не само на традиция, но и на възпитание, те най-вероятно така възпитават и децата си?

Факт, да.

Стигнахме и до Нова година, тя предстои тук по нашите географски ширини. Най-вероятно наши слушатели ще се отправят към Бали на Нова година, въпреки онова, което ти предупреди преди малко. Кажи ни как балийците празнуват Нова година?

Много е интересно, тъй като тяхната Нова година  първо, е по-късно от нашата. Тя се пада на различен ден, но през март месец.

На новолуние най-вероятно?

Да, там празнуват ден на тишината. И за мен беше изключително да разбера, че в този ден просто целият остров е блокиран. Летищата са затворени, хората не трябва да излизат от домовете си, интернетът се прекъсва, електричество няма, единствено е позволено на хората с малки дечица, с бебета да имат по една лампа. И хората трябва да са изключително тихи.  Целта е това време те да го прекарат със семейството си, с най-близките си, и да благодарят на всички тези божества и демони. Дори туристите, които са там, абсолютно всичко е затворено и туристите са помолени да останат в хотелите, в резортите и дори не им е позволено някакви групови събирания, нещо да има. Ако нарушиш тези правила, освен, че супер солена глоба те грози, има и такива наказания, които са ходене в храма, да речем месеци за местните, и за туристите достатъчно солени такива ходения в храмовете, освен солената глоба.

Ако имаш възможност, всъщност при теб не е въпрос на възможност, а на желание отново да се върнеш в Бали. Къде би отишла?

С удоволствие бих отишла в Обут, тъй като мисля, че това е културната и артистична столица на Бали. Много е интересно, има много джунгли, дори да има туристи там, усещането е по-различно. Има части, които не са толкова туристически, можеш да излезеш и да видиш реалния живот на местните, можеш да попаднеш някъде в джунглата, и наистина да разгледаш и природата. Много по-спокойно е.

Теб, както се разбира, въобще не те е страх, нито от джунглата, нито от факта, че пътуваш сама по света. Родителите ти как приемат този факт?

Мисля, че са свикнали, като цяло семейството ми, тъй като вече се случва от доста години. Честно казано, не показват пред мен, че ги е страх или нещо такова, най-вероятно има някакво притеснение. Но мисля, че съм доказала през годините, че винаги се оправям каквото и да се случи.

“Девет години пътешествия", така се казва книгата ти, която най-вероятно е архивирала тези 75 дестинации. Всъщност как се архивират спомените, можеш ли всичко да си спомниш?

Много е трудно, наистина е много трудно, някои детайли, особено в началото преди 7-8 години, просто изчезват. И аз осъзнах с времето, просто е хубаво, че сега в днешни дни си пиша бележки, доста видеа правя и така запомням повечето от детайлите. Дори някои събития ги виждаш след време по коренно различен начин. Така че беше интересно в книгата да събера част от историите и просто да се върна във времето назад и различния човек, който съм била по това време. Беше да, интересно да събера всичко на едно място.

Сподели ни ако може, за голямата с амбиция до 33-та си година да обиколиш всички държави, официално признати в света, които са 186?

Да, не знам дали ще стане точно времево как ще се случи. Другата година ставам на 30 и искам да стигна първо до 100. Това е първият етап, така че на това се надявам. И след това вече ще видим как ще тръгнем, тъй като някои от държавите са по-лесни и бързо  минават, обаче след това стигаме до Африка и някои по-трудно достъпни държави, Океания, например, които не знам как ще се случва. 197 са, ако трябва да сме точни. Така че да, ще видим, има територии, които са недостъпни в момента, но обстоятелствата се менят, така, че се надявам, имам и цял живот.

Пред теб, да. Гледаме в обозримото бъдеще, в което ти обичаш да гледаш. Успех на следващата ти дестинация, другата седмица ти заминаваш в Ирак. Най-вероятно като се върнеш, ще ни гостуваш отново. Аз много ти благодаря, че стана част от “Куфарът на фокус". Няма да те питам какво има в куфара ти, защото ти куфари не употребяваш, само раници. 

Ася Александрова