Народните представители отхвърлиха ветото на президента върху Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Това означава, че след като законът бъде обнародван в Държавен вестник, от следващите избори ще гласуваме по нови правила. 

Предложението за изменение на Изборния закон и връщането на хартиената бюлетина беше внесено от БСП  и получи подкрепата в ресорната комисия от депутатите на ГЕРБ и ДПС. 

"БСП за България", както и ПП "Възраждане"  внесоха свои проекти за изменение на Изборния кодекс още с конституирането на 48-ото Народно събрание, съответно на 19.10. 2022 г. и 20.10.2022 г.

Комисията по правни въпроси одобри още на първо четене законопроекта на БСП, който предвижда връщането на хартиена бюлетина с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. 

Изборите за 46-то, 47-то и 48-то Народно събрание, както и изборите за президент и вицепрезидент на Република България през 2021 г., бяха произведени според изискването в Изборния кодекс във всяка секция с над 300 избиратели, то да е само машинно.

Вследствие на това законодателно решение, избирателната активност спадна  безпрецедентно. Това бе и аргументът на социалистите да поискат връщането на хартиената бюлетина.

Според сегашното им предложение, избирателят ще може според своите предпочитания да гласува с хартиена бюлетина Предложението беше внесено от БСП и получи подкрепата в ресорната комисия от депутатите на ГЕРБ и ДПС.

Законопроектът бе подкрепен на първо четене на четвърти ноември. На 16 срещу 17 ноември депутатите от правната парламентарна комисия работиха цяла нощ, за да приемат на второ четене промените в Изборния кодекс. Заседанието продължи близо 15 часа, след като беше започнало в 14:30 ч. на 16 ноември.

Народните представители решиха да върнат хартиената бюлетина, закриха Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК), както и многомандатен избирателен район "Чужбина“. Беше вдигнат и прага за необходимите заявления за откриване на секции зад граница, съобщиха от bTV.

Това решение предизвика реакция в ПГ на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" и те напуснаха пленарната зала, докато течеше редовно заседание на 17 ноември. На брифинг от кулоарите на НС те обясниха причините за своите действия. 

"Ние от ПП и Дб искаме българските граждани да разберат, че докато са спали, тази нощ беше извършена "Нощта на хартиената бюлетина". Коалицията зад тази хартиена бюлетина вече е ясна за всички. Миналите избори ги купиха, тези искат да ги откраднат, няма да го позволим", каза Атанас Атанасов.

"Претенциите и заявките, които политическите сили дадоха на избирателите си и тук от парламентарната трибуна, че ще има връщане на парламентаризма, ще има диалогичност. Всички тези заявки станаха невалидни снощи като задраскана бюлетина. Много неща можеха да се случат в този парламент. Имахме достатъчно време да приемем нов бюджет, да се погрижим за българските граждани и бизнеса. Всичко, което обаче беше в приоритетите на хартиената мафия, всъщност беше да се мине с кални ботуши през Изборния кодекс в нарушение на всички правила и ние се чудим, защо е това бързане. Кой иска да отнеме гласа на българите и да подемни техния вот, кой иска да запуши устата на българите в чужбина. Ние това няма да го позволим", беше категоричен Гюров.

На 18 ноември бе организиран съвместен протест на ДБ и ПП пред сградата на Народното събрание, който бе насочен срещу извършените промени в Изборния кодекс. 

След това последваха серия от пленарни заседания, в които промените в Изборния кодекс не можеха да бъдат гласувани. Депутатите удължаваха своето работно време и дебатираха, но без да постигнат съгласие по това как да бъде структуриран изборният процес. 

На 1 декември се проведе пореден протест на ПП и ДБ пред сградата на парламента, който беше насочен срещу решенията, които се взимаха в зала. 

Пред протестиращите излезе и Кирил Петков, който каза: "Вътре борбата няма да е същата, ако ви няма вас отвън. Всъщност депутатите от задкулисието най-много ги е страх от вас. Ще се борим тази вечер до когато трябва. Няма да допуснем да откраднат вашия глас, да откраднат данъците на всички вас".

"Всяка малка победа, която отвоюваме, е победа за демократичното развитие на нашата страна", допълни Петков.

Той заяви, че днес са постигнали няколко победи, но има още доста параграфи, през които депутатите трябва да минат.

"Това, което правим в момента, е да пускаме прожекторите върху всяка тяхна готовност да подменят допълнително, да увеличат измамата на следващия вот. Днес имахме няколко победи - успяхме да върнем паметта на камерите, успяхме да блокираме идеята на ДПС за броячките, които в последния момент ги вкараха, после ги оттеглиха. Тези хора, които в момента стоят на дъжда и на тъмно имат голям принос за това, и искам да им благодаря, защото показва на хората отвътре, че не могат съвсем в пълно безобразие да се опитат набързо да прекарат нещата", категоричен е Петков.

По Изборния кодекс сега е много важно кодът на машините да бъде абсолютно прозрачен, да бъде с достъп до всички, които искат, за да се махне опорката, че машините не работят честно, каза още той.

На 2 декември народните представители приеха окончателно и на второ четене законопроекта.  Това обаче не приключи темата, защото на 14 декември, денят, в който бе гласуван проектокабинетът на проф. Габровски, президентът наложи вето върху разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс.

Ветото на държавния глава бе разгледано отново в Правна комисия, а след това и вкарано за обсъждане в зала.