Денят 9 юни в световната история
© pixabay.com
2014 г.
Сирия обяви амнистия за всичките си граждани.
2012 г.
Еврогрупата на 17-те финансови министри на Еврозоната взема решение Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) и Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) да отпуснат финансова помощ в размер на 100 милиарда евро на Испания за преструктуриране на финансовия сектор.
2006 г.
Започва XVIII Световно първенство по футбол. Мондиалът e открит от президента на Германия Хорст Кьолер, придружен от шефа на ФИФА Сеп Блатер и председателя на организационния комитет Франц Бекенбауер. Кралят на футбола Пеле донася световната купа, която победителят получава на 9 юли. Гвоздеят в програмата е дефилирането на 170 бивши носители на световната титла от седем държави. Първият мач от програмата на Световното първенство е Германия – Коста Рика.
1999 г.
Югославия и НАТО сключват договор за прекратяване на бомбардировките в замяна на изтеглянето на югославските войски от Косово и разполагане на умиротворителни сили.
1967 г.
По време на Шестдневната война израелската армия достига Суецкия канал и нанася поражение на своите противници Сирия, Египет и Йордания. На следващия ден военните действия са прекратени.
Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. Тя е превантивна военна кампания, инициирана от генерал Деян в качеството му на израелски министър на отбраната срещу Египет, Сирия и Йордания. Войната е причинена от постепенната ерозия, под египетския натиск, на мироопазващия корпус на ООН, дислоциран след Синайската кампания от 1956 г., от концентрацията на арабски армии по израелските граници (май 1967 г.) и от новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване. Във военно отношение войната е забележителен успех за Израел. Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като авиацията достига чак до Луксор и Ран Банас. Египетските танкови сили са разгромени в Синай, а на 7 юни е достигнат и Суетския канал, като целия западен бряг на р. Йордан е окупиран същия ден. Накрая израелците овладяват Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия. В политическо отношение поражението на Египет временно отслабва позициите на Насър. Израелската победа отваря отново залива Акаба и премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове. След войната нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупирания Западен бряг на река Йордан. Арабско-израелският въоръжен конфликт е подновен с Октомврийската война от 1973 г.
В Москва се провежда среща на ръководителите на комунистическите и работническите партии и правителствата на някои социалистически страни по положението в Близкия изток.
1959 г.
САЩ пускат в експолатация първата си подводница с ракети “Поларис" на борда – “Джордж Вашингтон".
1928 г.
След полета им от Калифорния до Брисбейн, Австралия, Чарлз Кингсфор-Смит и Чарлз Улм стават първите хора, прелетели Тихия океан.
1908 г.
В периода 9 - 10 юни на среща в Ревал (Талин) английският крал Едуард VII и руският император Николай II се договарят за общ натиск върху Османската империя за нови реформи в Македония.
1904 г.
Лондонският симфоничен оркестър изнася първия си концерт.
1889 г.
В Рим, на мястото, където е изгорен Джордано Бруно, е открит негов паметник.
Джордано Бруно е италиански философ. Развива системата на Н. Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Бруно е разобличител на суеверието и схоластиката, вдъхновен разпространител на научните знания. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим на 17 февруари 1600 г. Автор е на съчиненията "За причината, началото и единното" (1584 г.), "За безкрайността, вселената и световете" (1584 г.), "За монадата, числото и фигурата" (1591 г.).
1850 г.
Във Франция са забранени публичните митинги.
1815 г.
Подписан е заключителният акт на Виенския конгрес, свикан през септември 1814 г. след свалянето от власт на Наполеон Бонапарт. В него вземат участие всички европейски страни без Османската империя. Решенията на конгреса предопределят разделянето на Европа – Русия получава територията на Полша, а Холандия и Швейцария стават независими държави.
На 9 юни са родени:
1875 г.
Роден е Хенри Халет Дейл - английски фармаколог и физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина (заедно с О. Леви) за изследванията му относно участието на ацетилхолина в предаването на нервни импулси. През 1909 г. завършва медицина в Кеймбридж. От 1928 г. до 1942 г. е директор на Националния институт за медицински изследвания в Хемстад, Лондон. През 1939-1959 г. е професор по физиология в Лондонския университет, от 1942 г. до 1946 г. е ръководител на лабораторията на Деви - Фарадеб в Кралския институт. От 1914 г. е член на Кралското дружество, от 1925 г. до 1935 г. е генерален секретар и в периода 1940-1945 г. е президент на Кралското дружество. От 1947 г. е президент на Британската асоциация за научен прогрес . Основните му научни разработки са по проблеми на фармакологията и физиологията на предаването на импулси посредством нервни окончания. Пръв отделя хистамина и ерготоксина. Умира на 23 юли 1968 г. в Кеймбридж.
1894 г.
Роден е Пьотр Леонидович Капица - руски физик, един от създателите на физиката на ниските температури и физиката на силните магнитни полета. Ученик на А. Ф. Йофе и на Ъ. Ръдърфорд. През 1916 г. завършва Петербургския политехнически институт , работи заедно с Е. Ръдърфорд в Кавендишовата лаборатория. Организатор и първи директор на Института по физически проблеми при Руското АН. През 1938 г. открива свръхтечните свойства на течния хелий . Разработва оригинален метод за втечняване на газовете. През 1978 г. получава нобелова награда за физика.Умира на 8 април 1984 г. в Москва.
1854 г.
Роден е Херардус Боланд - холандски философ хегелианец. През 1896 г. е професор в Лайден. В трудовете си прави опит да примири кантианската критика на разума и хегелианската логика. В религиозното си тълкуване на философията на Хегел се доближава до идеите на "истинското" хегелианство от 30-40-те год. на ХIХ в. в Германия. Херардус Боланд умира на 11 февруари 1922 г. в Лайден. След смъртта му Хьойзинг, Ван Нунес и други организират "Боландско дружество" - философска "община", която се опитва да приложи на практика принципите на Боланд.
1843 г.
Родена е Берта фон Зутнер (родена графиня Кинска)– австрийска писателка. Тя е дъщеря на австрийски фелдмаршал и имперски шамбелан граф Кински. Работи като гувернантка в дома на барон Зутнер. Омъжва се за неговия син. В периода 1876-1885 г. живее в Грузия, където започва своята литературна дейност. Първото £ произведение е "Опис на една душа" (1883 г.). След завръщането си във Виена през 1885 г. основава дружество за мир (1891), води кореспонденция с обществените дейци и писатели. Най-известното £ произведение е "Долу оръжията!" (1889 г.), в което прокарва пацифистки идеи. По-късно издава неговото продължение "Децата на Марта" (1902 г.), "Романът на писателя" (1888 г.), "Шах на мъчението" (1899 г.), сборник със статии "Войната и борбата с нея" (1904 г.), мемоари (1908 г.). През 1905 г. получава Нобелова награда за мир . Умира на 21 юни 1914 г. във Виена.
1775 г.
Роден е Георг Фридрих Гротефенд - германски филолог. Той е първият учен, който започва да разчита древноперсийските клинописи. За основа на дешифровката използва два надписа от времето на Ахеменидите. Изхождайки от повторяемостта в надписите на думата "цар", разчетена от него, и опирайки се на верига от логически разсъждения. През 1802 г. Георг Гротефенд прочита началото на първия надпис като "Дарий, цар велики, цар над царете, син на Хистасп, Ахеменид", а началото на втория надпис като "Ксеркс, цар велики, цар над царете, син на цар Дарий, Ахеменид". Умира на 15 декември 1853 г. в Хановер.
1640 г.
Роден е Леополд І - австрийски владетел, император на Свещената Римската империя от Хабсбургската династия (от 1658 г.). Той е син на Фердинанд II. Като се опира на Католическата църква, се опитва да укрепи абсолютизма. Политиката му по отношение на Унгария (ликвидиране на автономията, католическа реакция) предизвиква поредица от антихабсбургски бунтове. Войната с турците, които обсаждат Виена през 1683 г., приключва с Карловацкия мир (1699 г.). Леополд І взема участие във войната за испанското наследство (от 1701 г.), като се стреми да обедини в ръцете на Хабсбургите испанския и австрийския престол.
На 9 юни умират:
1974 г.
Умира Мигел Анхел Астуриас - гватемалски писател; лауреат на Нобелова награда за литература за 1967 г. Роден е на 19 октомври 1899 г. в Гватемала. През 1923 г. завършва университет, а от 1925 г. до 1933 г. е емигрант в Европа. В Париж пише книгата "Легендите на Гватемала" (1930 г.), като използва фолклорни мотиви. Около 1933 г. завършва романа си "Сеньор президентът" (изд. 1946 г.), в който изобличава режима в страната. Световна известност му носи трилогията "Силният вятър" (1950 г.), "Зеленият Папа" (1954 г.), "Очите на мъртвите" (1960 г.). В творчеството на Мигел Астуриас е особено важна връзката на писателя с коренното население на Гватемала - маите, с техния фолклор. Автор е и на романа "Мулатката като мулатка" (1964 г.), на книгата с легенди "Огледалото на Лида Сол" (1967 г.).
1870 г.
Умира Чарлс Дикенс- английски писател. Автор е на множество романи ("Коледни разкази", "Дейвид Копърфийлд", "Малката Дорит", "Приключенията на мистър Пикуик" и др.), в които бичува лицемерието и егоизма, като си служи с много тънък хумор. Много от произведенията му са преведени на български език.
1832 г.
Умира Фридрих фон Генц – австрийски политик, публицист и дипломат. Роден е на 2 май 1832 г. в Бреслау. През 90-те години на ХVIII в. е противник на Френската революция, след това - на Наполеонова Франция. Близък съветник и доверено лице на княз К. Метерних. В периода 1814-1815 г. е секретар на Виенския конгрес, на конференцията на съюзните министри в Париж (1815 г.) и на конгресите на Свещения съюз в Аахен, Верона, Лайбах (Любляна) и Тропау. Защитник на монархизма. Един от главните съставители на договорите, сключени на конгресите във Виена, Лайбах и Верона.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;