Денят 9 юли в световната история
© pixabay.com
2018 г.
Премиерът на Испания Педро Санчес се среща за първи път с каталунския лидер Ким Тора в ход, който сигнализира затопляне на отношенията между Мадрид и Барселона.
2018 г.
Британският външен министър Борис Джонсън подава оставка на фона на разногласията с премиера Тереза Мей за преговорите за Брекзит.
2018 г.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган полага клетва в парламента. С това Турция официално преминава от парламентарна към президентска система на управление.
2018 г.
На 99-годишна възраст умира дългогодишният британски политик Питър Карингтън.
Карингтън е министър на земеделието в правителството на Уинстън Чърчил след Втората световна война. Той заема и други високи постове в британски кабинет, включително министър на отбраната и на външните работи.
2015 г.
Страните от БРИКС основават свой валутен фонд на стойност 100 милиарда долара.
2015 г.
Страните от БРИКС и ШОС признават анексията на Крим от Русия.
2013 г.
Едуард Сноудън приема венецуелско политическо убежище след покана на президента Николас Мадуро.
2013 г.
Временният президент на Египет Адли Мансур назначава за министър-председател либералния икономист Хазем ал Беблауи, бивш министър на финансите. Носителят на Нобелова награда за мир Мохамед ел Барадей става вицепрезидент на Египет.
2011 г.
Южен Судан обявява независимост и става най-новата държава на картата на света. Южен Судан обявява независимостта си шест месеца след провеждането на референдум, на който южносуданците гласуваха почти единодушно за отделяне от северните си съседи, които по време на гражданската война в миналото бяха приемани като врагове.
Ден по-рано Судан обяви официално, че признава новата република Южен Судан и стана първата държава, извършила този ход.
"Република Судан обявява, че признава Република Южен Судан за независима държава, според границите, съществували на 1 януари, 1956 година", съобщи чрез държавната телевизия суданският министър по президентските въпроси Бакри Хасан Салех.
Около 360 000 южняци са напуснали Севера и са отишли на юг от октомври 2010 г., като много от тях са мотивирани от желанието да присъстват на раждането на държавата.
2006 г.
Състои се финалът на Световното първенство по футбол в Германия. Футболният мач е между отборите на Италия и Франция. Крайният резултат е 6:4 в полза на Италия след изпълнение на дузпи. В редовното време резултатът е 1:1. В двете продължения по 15 минути не се отбелязват голове. “Скуадра адзура" печели световната титла за четвърти път в историята, след 1934 г., 1938 г. и 1982 г., доближавайки се само на една титла от Бразилия, която е вдигала купата пет пъти.
Зинедин Зидан открива резултата в 7-та минута от дузпа, Марко Матераци изравнява в 19-та. Франция доиграва второто продължение с 10 души, след като Зидан получава червен картон в 110-та минута. Тогава гениалният халф си позволява да удари с глава в гърдите Марко Матераци. Французинът вероятно е провокиран от защитника и изпуска нервите си. И двата гола в редовното време падат в първите 20 минути. “Петлите" започват мача в много високо темпо и успяха да поведат с 1:0 още в 7-ата минута. Тогава реферът Орасио Елисондо свири пресилена дузпа за съприкосновение между Марко Матераци и Флоран Малуда. Зидан изпълнява удара в стил Паненка, като първо излъгва вратаря Буфон и праща топката в противоположния на вратаря ъгъл. Коженото кълбо се удря в горната греда и тупва зад голлинията. Веднага след гола “адзурите" се втурват в атака. Те успяват да изравнят още в 19-ата минута. Голмайстор е защитникът Марко Матераци, който преди това е виновник за дузпата, с която "петлите" откриват резултата. Матераци надскача Виейра след центриране от корнер на Пирло и забива топката неспасяемо зад гърба на Бартез. Италианците пропускат да поведат в 36-ата минута, когато ударът с глава на Лука Тони среща гредата на вратата, пазена от Фабиен Бартез. През втората част и двата отбора играят доста предпазливо и предпочитат да не допуснат гол, отколкото да отбележат.
Полузащитникът на Италия Андреа Пирло е определен за най-добър играч във финала на ХVІІІ световно първенство по футбол. Пирло е най-дейният футболист в полузащитата на Италия, отнема много топки и е в основата на повечето атаки на "адзурите". Той отбелязва изключително важната първа дузпа, с която вдъхва спокойствие и увереност на своите съотборници.
2006 г.
В Русия при приземяване на летището в гр. Иркутск (намиращ в близост до езерото Байкал) катастрофира пътнически самолет “Еърбъс" А-310 на руската авиокомпания “Сибир", извършващ полет Москва – Иркутск. На борда на летателния апарат пътуват 197 пътници и осем души екипаж. 129 души от тях умират. На борда на “Еърбъс"-а избухва пожар и последват две експлозии. Причината за експлозиите е удар на едно от крилата на самолета в складово помещение край пистата. Ръководството на авиокомпанията потвърждава официално, че самолетът е излязъл от пистата, подпалил се и се блъснал в препятствие край летището. Пристигналите на мястото на инцидента противопожарни екипи успяват да потушат огъня едва след няколко часа.
На борда на разбилият се самолет пътува директорът на Управлението на Федералната служба за сигурност (ФСБ) за Иркутска област Сергей Коряков.
Агенция "Фокус" припомня:
Технически характеристики на самолет "Еърбъс" А 310
През юли 1978 г. европейският авиостроителен гигант "Ербъс Индъстрийз" разработва 218-местния широкофюзелажен самолет А 310, който извърши първия си полет на 3 април 1982 г.
А 310 представя световна технологична новост, той се управлява от двучленен екипаж. Цифровата авионика заменя електромеханичните прибори в пилотската кабина с екрани със синтетично изображение. Оттогава пилотската кабина, оборудвана с такива екрани, се нарича "glass-cоckpit". Вертикално поставените на самите краища на крилото миниатюрни крилца (уинглетс) също така представляват технологична новост. Те подобряват аеродинамичните характеристики на крилото при полет с постоянна скорост и намаляват с 1 до 2% разхода на гориво.
За първи път при А 310 толкова широко се използват композитни материали за основните детайли в конструкцията, за намаляване масата на самолета. Най-големият елемент от конструкцията, изцяло изработен от композитни материали на базата на въглеродни нишки /HCF/, е вертикалният стабилизатор. "Луфтханза" и "Суисеър" са първите авиокомпании, които въвеждат през април 1983 г. "Ербъс А 310" в редовна експлоатация. С варианта А 310-300, който взима на борда от 220 до 279 пътници, далечината на полета е увеличена от 4190 км на 9955 км. Този вариант е първият в света двудвигателен реактивен пътнически самолет, който получава сертификат, че може да извършва презокеански полети без междинно кацане. А310-300 може да достигне до резервно летище в условия ETOPS (Eхtended Range Twin Engine Operation - полет с един двигател) за време от 180 минути.
2002 г.
В Южна Африка се създава Африканския съюз с първи председател Табо Мбеки.
1993 г.
Чрез генетични тестове, английски учени идентифицират костите на убитите от болшевиките руски цар Николай II и неговото семейство.
Николай II (Николай Александрович Романов) е роден на 18 май 1868 г. в Царско село. Той е последният руски император от династията Романови. Заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Николай II е син на император Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака им се раждат 5 деца: Олга (1895), Анастасия (1897), Татяна (1899), Мария (1901) и Алексей (1904). Във вътрешната си политиката Николай II се проявява се като твърд и последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Заставя българския княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което князът е признат от всички Велики сили. При неговото царуване Русия води неуспешна Руско-японска война (1904 - 1905). Под натиска на силното либерално движение в Русия се съгласява на известни политически свободи (манифестът от 17 октомври 1905 г.). Активно съдейства за създаването на Антантата (1907 г.) и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война е върховен главнокомандващ на руската армия (1915). Принуден е да абдикира след Февруарската революция. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после – в Екатеринбург. Убит е заедно с цялото му семейство.
1960 г.
Съветският лидер Никита Хрушчов предупреждава САЩ де не се намесват в Куба и заявява, че войски на СССР ще подкрепят кубинския народ.
Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер роден в с. Калиновка, Курска губерния на 17 април 1894 г. Той е работник и миньор в Донбас от 1908 г., участник в Гражданската война (1918 г. – 1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929 г. – 1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931 г. – 1935 г.). В периода 1935 г. – 1938 г. е първи секретар на московския градски партиен комитет, от 1938 г. до 1947 г. е първи секретар на Централния комитет на украинската болшевишка партия. По време на войната като партиен комисар е на фронта и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). Секретар е на Централния комитет на ВКБ (б) от декември 1949 г., член е на Политбюро от 1939 г. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин". Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната система. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността". Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците. Свален е от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС (1964 г.). Умира в Москва на 11 септември 1971 г.
1958 г.
Регистрирано е най-голямото цунами в историята до този момент. В залива Литуя, Аляска се образуват гигантски вълни цунами с височина 525 метра. Те са породени от свличащи се земни маси и ледени късове след силно земетресение.
1957 г.
Открит е 102-ят елемент от таблицата на Менделеев, наречен нобелий (лат. Nobelium, No). Наречен е така на името на Алфред Нобел от група учени, които работят в Стокхолм.
Периодичната система на химичните елементи разработена от Д. И. Менделеев (1869). е построена на база свойствата на елементите намиращи се в периодична зависимост от заряда на техните атомни ядра.
На 16 март 1994 г. Кенет Хюлет открива поредния, 106-и елемент, “сиборгиум".
1943 г.
Британски и американски войски извършват десант на остров Сицилия, в хода на Втората световна война. Десантът е част от офанзивата за разкриване на втори фронт срещу войските на Тристранния пакт в Европа. На 6 юни с.г. е извършен десантът в Нормандия.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война сръбската армия превзема Радовиш, а гръцката – Струмица (26 юни стар стил).
По време на Междусъюзническата война Четвърта Преславска пехотна дивизия овладява височините Дукат и Китка и преследва разгромените сръбски части.
1902 г.
Немски учени изолират барбитуратната киселина, основа на барбитуратите. Барбитурати е група лекарствени средства, които потискат активността на централната нервна система.
1877 г.
Завършва първият турнир по тенис "Уимбълдън". Победител става англичанинът Спенсър Гор.
1816 г.
Провъзгласена е независимостта на Аржентина от Испания.
Република Аржентина е федеративна република в южната част на Южна Америка, между Атлантическия океан и Андите. Площта й е 2 766 889 кв. км, и има население от 33 300 000 жители (към 1996 г.). 92% от жителите на Аржентина са католици. Официалния език е испански. Столица на Аржентина е Буенос Айрес. Паричната единица е аржентинско песо.
1711 г.
По време на Руско-турската война (1710 - 1713) след кръвопролитно сражение край р. Прут, близо до Яш, османската армия разгромява руските отряди. Свиканият от Петър Велики (1682 – 1725) военен съвет преценява, че при създалата се ситуация Русия трябва да предложи примирие на Високата порта.
Руско-турската война от 1710 - 1713 г. е следствие от разгрома на шведските войски (съюзници на Османската империя) в Полтавската битка. След бягството на шведския крал Карл ХII в Турция през 1710 г. с ултимативен тон Русия изисква неговото предаване. В отговор султана изпраща царските пратеници и руския посланик П. Толстой в затвора на Седемкуловия дворец в Истанбул, а на заседание на Дивана (парламента) е решено да се почне война с Русия. През май-юни 1711 г. руската армия под командването на Петър I, в съюз с молдовския господар Кантемир, влиза в Молдова (Прутския поход), но близо до гр. Яш е обкръжена от превъзхождащите ги турски сили и понесла големи загуби. Петър I сключва Прутското примирие (подписано на 12 юли 1711 г. при река Прут, близо до Яш). Според примирието Русия връща на Османската империя Азов, задължава се да събори крепостта в Таганрог и т.н. Османската империя пък се задължава да отпрати Карл ХII (скоро той се връща в Швеция). С по-слаби действия войната продължава до 1713 г. с подписването на Адрианополския (Одринския) мир, който потвърждава условията на Прутското примирие, и като цяло е неизгоден, но необходим за Русия.
На тази дата са родени:
1957 г.
Родена е американската актриса Мелани Грифит. В киното работи от 1973 г. (“Нощни действия"). Участва във филмите на изтъкнати режисьори и създава пълнокръвни образи на чаровни и напористи млади жени: “Басейнът на потъналите" (1975), “Усмивката" (1976), “Опасност от всяка гледна точка" (1987), “Скъп модел 2000" (1987), “Работещо момиче" (1988), “Бурен понеделник" (1989), “Опасни приятелки" (1989), “Фалшиви тела" (1990), “Кладата на суетата" (1990), “Любовен проблясък" (1991), “Рай" (1991 г.), “Бъбривата жена" (1991), “Родената вчера" (1992), “Близо до рая" (1992 г.), “Чужденец помежду ни" (1992), “Роден вчера" (1993), “Сега и тогава" (1996), “Водопадът Мърхоланд" (1996), “Лолита" (1997), “Знаменитости" (1998), “Луди в Алабама" (1999), “Лулу завинаги" (2000), “Tart" (2001), “Tempo" (2002), “Shade" (2003).
1956 г.
Роден е американският актьор Том Ханкс. Работи 3 години в театъра. През 1980 г. попада в телевизията, а в киното е от 1981 г. Става известен с “Големият" (1988). Филмография: “Той знае, че си самотна" (1981), “Майстор на кукли" (тв, 1983), “Цопване" (1984), “Мъжът с червената обувка" (1985), “Доброволци" (1985), “Капанът на парите" (1985), “Нищо общо" (1986), “По всяко време казваме сбогом" (1986), “Рибарска мрежа" (1987), “Кулминационна точка" (1988 г.), “Семейство Бърб" (1989), “Скот и Хъч" (1989), “Джо срещу вулкана" (1990), “Кладата на суетата" (1990), “Тяхната собствена лига" (1992), “Безсъници в Сиатъл" (1993 г.), “Филаделфия" (1993), “Оскар"), “Форест Гъмп" (1994), “Изгубена луна" (1994 г.), “Аполо 13" (1995), “Спасяването на редник Райън" (1998), “Имате поща" (1998 г.), “Зеленият път" (1999), “Корабокрушенецът" (2000), “Гибелният път" (2001 г.), “Хвани ме, ако можеш" (2002) и др.
1947 г.
Роден е О. Дж. Симпсън - бивш американски футболсит, по-късно актьор. Оправдан е по обвинение в убийство на бившата си съпруга в един от най-шумните и спорни съдебни процеси в американската история. Най-известният му филм е "Голо оръжие".
1933 г.
Роден е руският режисьор Елем Климов. От 1964 г. е в “Мосфилм". Става известен със сатиричните комедии “Добре дошли, или Вход за външни лица строго забранен" (1964) и “Похожденията на зъболекаря" (1965 г.). Филмът “Спорт, спорт, спорт" (1971) съединява игрален с “хроникален материал". С Марлен Хуциев довършва филма на М. Ром “И все пак аз вярвам" (1975). Снима портрет на жена си, известната режисьорка Лариса Шепитко – “Лариса" (1980), довършва и последната й творба “Прощаване" (1981 г.) по Распутин. Успех имат “Агония" (1980) и “Иди и виж" (1985), в които интерпретира в проблемен план възлови мигове от националната история – рухването на Романовата династия и Великата отечествена война. Осъществява мечтата си да екранизира “Майстора и Маргарита" (1993).
1834 г.
Роден е Ян Непомукен Неруда – чешки писател, белетрист. Започва да пише на 23-годишна възраст стихотворения (“Гробищни песни", “Балади и романси" и др.), а по-късно – очерци, разкази, критика. Известни са неговите “Малострански разкази" (1878 г.). Смятан е за основател на чешката реалистична проза. Умира на 22 август 1891 г.
На тази дата умират:
2004 г.
Умира Пол Хлебников - американски журналист, редактор и един от издателите на списание "Форбс“ в Русия.
Хлебников произхожда от руско-еврейско семейство, напуснало Русия след Октомврийската революция. Хлебников следва в Бъркли Калифорния и Лондон. от 1989 г. започва да пише за списание "Форбс". Неговата журналистическа дейност се концентрира върху руската и източноевропейската икономика и политика. От април 2004 г. започва да издава списание "Форбс" на руски. Автор а на книгата "Кръстникът на Кремъл - Борис Березовски и властта на олигарсите", която е преведена и издадена и на български език.
1932 г.
Умира Кинг Кемп Жилет (1855 - 1932). Американски изобретател и предприемач, създател и производител на първите самобръсначки в света.
1880 г.
Умира Пол Брока – френски анатом и антрополог, един от създателите на съвременната антропология. Роден е в Сет Фуала Гранд на 28 юни 1824 г. Антропологическото научно дружество в Париж е създадено по негова инициатива през 1859 г. Основните му трудове са по сравнителна анатомия на приматите, въпросите на общата антропология, расовите типове на съвременното и древното население на Франция. Създава първото в света ръководство по антропометрия и краниометрия (1865 г.), изобретява скала за определяне на окраската на очите, косата и кожата, конструира множество антропометрични уреди.
1850 г.
Умира дванадесетият президент на САЩ Закари Тейлър (президент в периода 1849 – 1850). Роден е на 24 ноември 1784 г. Закари Тейлър е на военна служба от 1808 г., участва в ликвидационната експедиция срещу индианците, във войната с Мексико (1846 – 1848) и др. Като президент застава срещу радикалните привърженици на робството.
1441 г.
Умира нидерландският живописец Ян Ван Ейк (ок. 1390 - 1441). Придворен художник на бургундския херцог Филип Добрия, в чиито владения влиза Нидерландия (от 1425 г.). През 1427 г. посещава Испания, а в периода 1428 г. – 1429 г. – Португалия. Около 1430 г. се заселва в Брюж. Неговото най-голямо и известно произведение е Гентският олтар (полиптих в катедралата “Св. Бавон" в Гент), започнат от брат му Хуберт ван Ейк, и завършен от Ян през 1432 г. С изключение на “Мадоната в храма" (края на `20-те години на ХV в.), повечето доказани творби на Ван Ейк са създадени през `30-те години на ХV в. Най-известни сред тях са: “Мадоната на канцлера Ролен" (ок. 1436), “Мадоната на каноника Ван дер Пале" (1436), триптихът “Мадоната в храма" (1437). Ван Ейк е първият от големите европейски портретисти, създал типа на изправения, обърнат в 3/4 портрет – “Тимотей" (1432), “Човек с червена шапка" (1433), “Портрет на Маргарет ван Ейк, жената на художника" (1439). Запазени са единствено картини с религиозни сюжети и портрети на Ван Ейк, но в източниците се споменава и за негови композиции със светско съдържание. Приема се, че Ян и Хуберт Ван Ейк създават техниката на рисуване с маслени бои. Творчеството му ознаменува началото на Ренесанса в нидерландската живопис, като в значителна степен определя по-нататъшния й път на развитие.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";