1860 г. - вестник “Српски дневник" съобщава, че българите в Охрид ликуват поради скъсването с Цариградската патриаршия. "Няма български родолюбец, комуто сърцето да не е затрептяло от радост, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и дълбок сън и че искат своя йерархия.

1861 г. - от 9 до 18 юли Георги Раковски е в Одеса, за да проучи положението на българските преселници.

2013 г.

Умира Кирил Варненски и Великопреславски - висш български православен духовник, Варненски и Великопреславски митрополит митрополит.

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през XIX в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословските науки", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 1 септември 1986 г. е представител на Българската православна църква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България "Настолен православен календар“(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009). По негова инициатива за първи път донася лично Свещения благодатен ерусалимски огън в България през 2005г. във Варна.

2012 г.

Президентът на Република България връчва Орден Стара планина първа степен на Георги Костадинов "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“.

2012 г.

Президентът на Република България връчва Орден Стара планина първа степен на Тове Скарстейн, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия в Република България - първа степен - за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения и по повод окончателното ѝ отпътуване от страната“.

2012 г.

Президентът на Република България връчва орден "Св. св. Кирил и Методий“ на проф. Иван Лалов - първа степен - "за големите му заслуги в областта на образованието и науката“.

2012 г.

Президентът на Република България връчва орден "Св. св. Кирил и Методий“ огърлие на Димитър Коруджиев "за особено значимите му заслуги в областта на културата.

1999 г.

Българският парламент (с 1 глас “против" и 1 “въздържал се") предоставя въздушни коридори за преминаване на руски омиротворители за Косово.

1995 г.

Учредява се Български социалистически младежки съюз (БСМС) от сливането на Социалистическия младежки съюз (СМС) и Федерацията на българската социалистическа младеж (ФБСМ). За председател е избран Димитър Георгиев.

1973 г.

От 9 до 22 юли 1973 г. в зала “България" в София се провежда втори конгрес на Съюза на българските художници.

1971 г.

Съставя се правителство начело със Станко Тодоров. За първи заместник-председатели на Министерския съвет са избрани Тано Цолов и Петър Танчев, а за заместник-председатели – Пенчо Кубадински, Живко Живков, Иван Попов, Сава Дълбоков и Мако Даков.

Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 г. в село Кленовик (днес Колош), Радомирско. Той е политически и държавен деец. Кандидат-член е и е член на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1961 г. – 1988 г.). Заема отговорни държавни постове: министър на земеделието (1952 г.– 1957 г.), председател на Държавната планова комисия (1959 г. – 1962 г.), заместник председател (от 1959 г.) и председател на Министерския съвет (1971 г. – 1981 г.), Председател е на Народното събрание (1981 г. – 1990 г.). Умира на 17 декември 1996 г.

1964 г.

В Атина се подписват поредица от спогодби между България и Гърция, които уреждат финансови и имуществени въпроси между двете съседни страни, останали нерешени от края на Втората световна война. Най-важна е финансовата спогодба, с която България урежда начина на изплащане на дължимите по Парижкия мирен договор от 1947 г. репарации за Гърция. Важна е и спогодбата за сътрудничество при използването на водите на реките, протичащи през територията на двете страни. Спогодбите предвиждат още увеличаване на стокообмена между тях, предоставяне на взаимни привилегии при преминаване на транзитни превози през техните територии, опростяване на митническите формалности и др. Договарящите се страни се съгласяват да възстановят преките шосейни и въздушни съобщения, а така също и преките телефонни и телеграфни връзки. Предвиждат се и мерки за подобряване на сътрудничеството в областта на мореплаването, туризма, културните и научните институти.

1949 г.

Провежда се шести (“траурен") пленум на Централния комитет на Съюза на народната младеж, на който съюзът се преименува в Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ).

1947 г.

В София, като гости на правителството, пристигат видните френски писатели Елза Триоле и Луи Арагон. Френската писателка Елза Триоле е завършила архитектура в Москва. От средата на `20-те години на ХХ в. живее във Франция. През 1928 се омъжва за Луи Арагон. Първите й литературни изяви са на руски език (“В Таити", 1925); а първото й произведение на френски език е романът “Добър вечер, Тереза!" (1938). По време на Втората световна война участва във френската съпротива. Романът й “Въоръжените призраци" (1947) е предупреждение за опасността от възраждане на фашизма. Темата за преодоляването на самотата и отчуждението е заложена в романите й “Никой не ме обича" (1946) и “Инспекторът на развалините" (1948). В полуфантастичния роман “Червеният кон" (1953) е поставен проблемът за предотвратяването на атомната война. В “Рози на кредит" (1959), “Лунапарк" (1959) и “Душа" (1963), включени в цикъла “Найлоновият век", представя естествения стремеж и борбата за човешко щастие. Романите “Паметник" (1957), “Никога велико" (1965), “Послушайте, погледайте" (1968) засягат проблемите за преобразяващата роля на изкуството в съвременния свят. През 1970 г. публикува лирическия роман “Славеят замлъква на смрачаване". Превежда на френски език произведенията на Н. В. Гогол, Чехов, Маяковски, съставя антология на руската класическа и съвременна поезия.

1934 г.

В София умира Иван Хаджиниколов (1861 - 1934), един от създателите на ВМОРО. Роден е в Кукуш на 24 декември 1861 г. След идването си в България, се занимава с книжарска и книгоиздателска дейност.

1923 г.

От 9 до 10 юли 1923 г. се провежда първо заседание на новоучредения Висш стопански съвет към Министерството на финансите. Частният капитал протестира против ограниченията върху валутната търговия от 30 юни и през декември предизвиква рязко спадане на курса на лева. Кабинетът въвежда предварителни разрешителни от Българска народна банка и затваря Софийската фондова борса. От 2 май 1924 г. системата е узаконена.

1918 г.

Щабът на Моравска военноинспекционна област се дислоцира в София.

Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно управление на Поморавието и Тимошко по време на Първата световна война (1914 - 1918). Сформира се 6 декември 1915 г. със седалище Ниш. Разформирована е на 31 декември с. г.

1911 г.

В периода 9 юни – 9 юли V Велико Народно събрание, под председателството на Стоян Данев, изменя Конституцията. С промените се утвърждава царската титла, засилват се правомощията на монарха във външната политика, въвежда се забрана за създаване на изключителни съдилища, намалява се мандатът на Народното събрание на четири години, министерствата стават десет.

1905 г.

Сключва се българо-сръбски митнически съюз – договор, според който територията на двете държави става обща търговска област. Подписан е на 9 юли и е ратифициран на 19 декември от тринадесетото Обикновено Народно събрание. Според него стокообменът между двете страни се извършва свободно без митнически и други вземания. Сключен е за 12 години, след което може да бъде подновен, като се допуска и присъединяването на други държави към него. Под натиска на Австро-Унгария този съюз не се осъществява.

1861 г.

От 9 до 18 юли Георги Раковски е в Одеса, за да проучи положението на българските преселници.

Георги Стойков Раковски е пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е в Котел през февруари 1821 г. в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на движението за църковна свобода. През 1841 г. в Браила подготвя масово въоръжено нахлуване в България. На 10 февруари 1842 г. бунтът е разкрит от румънската полиция, другарите му са арестувани, а той успява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на руския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските власти. На 14 юли е осъден на смърт, но понеже е гръцки поданик, трябва да бъде изпратен през Цариград в Атина, за да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия. През 1860 г. се установява в Белград. Там съставя “План за освобождението на България" и “Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи. Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.). Работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация “Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва “Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". Умира през 1867 г. от туберкулоза край Букурещ.

1860 г.

Вестник “Српски дневник" съобщава, че българите в Охрид ликуват, поради скъсването с Цариградската патриаршия. "Няма български родолюбец, комуто сърцето да не е затрептяло от радост, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и дълбок сън и че искат своя йерархия. В Охрид, старата столица на българските патриарси, българите са били възхитени, като чули за постъпката (Великденските събития) на цариградските си сънародници...", пише вестникът.

1831 г.

Петър Берон (1800 - 1871) защитава успешно докторска дисертация по медицина в Мюнхенския университет и получава титлата доктор. Дисертацията е написана на латински език.

Д-р Петър Берон (Петър Хаджиберович) е виден възрожденски просветен деец, роден в Котел през 1800 г. Учи в родния си град, в килийното училище при поп Стойко Владиславов (по-късно Софроний Врачански), а след това и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това от 1832 г. до 1841 г. работи като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си д-р Петър Берон се занимава предимно с научна дейност. Тя се простира в различни области: медицина, естествознание и философия. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник – “Буквар с различни поучения", наречен още и “Рибен буквар", под което заглавие придобива широка известност. В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Рибният буквар е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него д-р Петър Берон се изявява като първия български педагог, който решително се обявява за светско образование. С “Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Умира на 21 март 1871 г. в имението си близо до Крайова. През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел.

На тази дата са родени:

1967 г.

В Стралджа е роден футболистът Йордан Лечков, един от “Златното поколение" на българския футбол. На 10 години започва да тренира футбол, във Футболен клуб "Сливен" под ръководството на треньора Боян Кирчев. Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Влиза в първия състав на ФК "Сливен", с който постига най-големия успех в историята на клуба - носител на Купата на България (1990). През 1991 г. преминава в ЦСКА и става шампион на България през 1992 г. Същата година облича фланелката на германския отбор от град Хамбург "Хамбургер Шпортферайн" и става първият българин, който се е наложил в Бундеслигата. В "Хамбургер Шпортферайн" Лечков остава 4 години. През този период е и най-големият му успех, който постига заедно с националния отбор по футбол на България. През 1994 г. на Световното първенство по футбол в Съединените щати стават четвърти в света. Заради високите успехи заедно с целия национален отбор е награден с орден "Стара планина". Почетен гражданин е на Сливен. След приключването на престоя му в "Хамбургер Шпортферайн", през 1996 г. Лечков преминава във френския футболен отбор "Олимпик Марсилия", където остава една година. Оттам облича фланелката на "Бешикташ", Турция, където остава до февруари 1998 г. С това слага край на футболната си кариера. Започва собствен бизнес в Сливен. Йордан Лечков е избран за кмет на Община Сливен на местните избори през 2003 г. и 2007 г. През 2005 г. е избран за вицепрезидент на Българския футболен съюз.

1850 г.

Роден е Иван Минчов Вазов (стар стил 27 юни) – български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на Българската академия на науките (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Роден е в Сопот. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, от където бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872 г. – 1873 г.). През 1875 г. става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка “Пряпорец и гусла" (1871 г.), последвана от “Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877 г. – 1878 г.) пише третата си стихосбирка “Избавление". Работи в Берковския окръжен съд (1880 г.) и същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа. и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник “Народний глас". Той е главен редактор на списание “Наука". През 1885 г. е съставител на литературното списание “Зора". Отново с Константин Величков участва в съставителството на двутомната “Българска христоматия" (1884 г.). От това време са поетичният цикъл “Епопея на забравените", повестта “Чичовци" и др. През есента на 1886 г. напуска България и се установява в Одеса. През 1894 г. излиза романът “Под игото", последван от драмата “Хъшове" (1894 г.) и романа “Нова земя" (1896 г.). От 1889 г. живее в София. Издава списание “Денница" (1890 г. – 1892 г.). От 1897 г. до 1899 г. е министър на народната просвета в кабинета на К. Стоилов. По време на войните създава патриотични песни, с които възпява героизма на българския войник. Автор е на многобройни пътеписи, есета, статии, исторически повести. Обявен е за народен поет. Награден е с ордена “Св. равноапостоли Кирил и Методий" (1920 г.) и с много други български ордени. Произведенията му са преведени на около 50 езика. Умира в София на 22 септември 1921 г.

На тази дата умират:

2013 г.

Умира Кирил Варненски и Великопреславски - висш български православен духовник, Варненски и Великопреславски митрополит митрополит.

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през XIX в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословските науки", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 1 септември 1986 г. е представител на Българската православна църква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за главен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България "Настолен православен календар“(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009). По негова инициатива за първи път донася лично Свещения благодатен ерусалимски огън в България през 2005г. във Варна.

2008 г.

Умира Валентин Георгиев Александров - български адвокат, следовател и политик, министър на отбраната в правителството на Любен Беров между 1992 и 1994 г.

Работи като адвокат и следовател, през 1975-1977 година е на специализация в Дипломатическата академия при външното министерство на Австрия. След това е аспирант в Института за политически изследвания, като през 1982 година защитава кандидатска дисертация. През този период има публикации в пресата, главно във връзка с военната и политическа интеграция в Европа.[1] От 1976 до 1987 година Валентин Александров е агент на Второ главно управление на Държавна сигурност под псевдонимите "Дипломат“ и "Александров“, като през 1990 година е поискано материалите за него да бъдат унищожени.

През 1990-1991 година Александров е съветник в Комисията по национална сигурност в парламента, съветник и държавен секретар в Министерството на отбраната. От 1991 година до края на живота си е служител на Института за правни науки. До 1992 година членува в Демократическата партия, която по това време е част от Съюза на демократичните сили. През 1992 година става министър на отбраната в кабинета на Любен Беров.Заради приносите му в провеждането на реформите в Българската армия и работата по интегрирането ѝ в структурите на НАТО е удостоен с редица български и чуждестранни награди.

1989 г.

Умира художникът проф. Марин Върбанов 1932 - 1989). Върбанов е водеща фигура в художествения текстил в световен мащаб. Роден е в Оряхово на 20 септември 1932 г. Завършва Академия за приложни изкуства в Пекин. Дългогодишен преподавател е в Художествената академия в София. Творбите му (килими, гоблени, пана и т. н.) са излагани в Москва, Париж, Пекин, Вашингтон, Шанхай и др. В Китай е известен като “учителя Ван Ман".

1976 г.

Умира Иван Петров Пейчев – български поет, драматург. Роден е в Шумен на 16 декември 1916 г. Живее в София, Шумен и Калофер. От 1964 г. се установява постоянно в София. Драматург е на Сатиричен театър (1968 г.). Член е на Съюз на българските писатели. С поезия дебютира през 1939 г. във вестник “Шуменска поща". Голяма част от произведенията му са посветени на морето и любовта. Създава едни от най-добрите творби от така наречената “лирична вълна" в българската драматургия. През 1967 г. получава звание “заслужил деятел на културата", през 1974 г. Получава Димитровска награда за пиесата “Всяка есенна вечер". Автор е на съчиненията “Стихотворения" (1948 г.), “В минути пред атака" (1955 г.), “Начало на деня" (1955 г.), “Всяка есенна вечер" (1960 г.), “Далечно плаване" (1962 г.), “Ковачи на мълнии" (1963 г.), “Лаконично небе" (1967 г.), “Есен на брега" (1968 г.), “Знамената са гневни" (1973 г.), “Лирика" (1976 г.), “Орбити" (1976 г.), “Стихотворения" (1977 г.), “Сенки на крила" (1977 г.), “Всяка есенна вечер", пиеса (1983 г.), “Далечно плаване" (1986 г.), “Уморени думи" (1993 г.), “Далечна близост" (1996 г.), “Стихове" (1996 г.).

1913 г.

Умира войводата Васил Чекаларов (1874 - 1913). Чекаларов е основен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско. Роден е през 1874 г. в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя (дн. Кристалопиги, Гърция). Работи няколко години в България, сменяйки различни занаяти - обущарство, каменоделство, зидарство. Става член на ВМОРО и през 1901 г. и 1902 г. на два пъти заминава за Гърция и създава канали за закупуване на оръжие от Лариса и Атина. Ръководител на Костурското горско началство заедно с Лазар Поптрайков през юли 1902 г. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО от април-май 1903 г. е представител на Костурско.

По време на Илинденско-преображенското въстание през август 1903 г. е ръководител на организацията в Костурско. След въстанието с Пандо Кляшев минава в Гърция и през Фиуме стига до България. Участва в зимните заседания на ръководството на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г.

По време на Балканската война (1912 - 1913) е начело на чета, действаща в тила на турската армия. През Междусъюзническата война организира голяма чета, която да проникне в Костурско, дълбоко в тила на гръцките части. Убит е в сражение с гръцки войски край село Бел камен (дн. Дросопиги). Главата му е отрязана и разнасяна по улиците на Лерин.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";