През 1878 г. по време на Руско-турската освободителна война, войските на Източния отряд навлизат в Русе.

На 9 февруари са задържани 23 българи в Бенгази, сред тях петте български медицински сестри, д-р Здравко Георгиев, по обвинение за умишлено заразяване със СПИН на над четиристотин либийски деца.

Излиза първият брой на вестник “Демокрация" - първия демократичен ежедневен вестник в България след 1989 г., орган на СДС. Две години по-късно на същата дата СДС печелят изборите за органи на местната власт.

През 1994 г. парламентът отхвърля петия по ред вот на недоверие на правителството на Любен Беров, предложен от СДС, а през 2001 година БСП внася искане за вот на недоверие към правителството за Иван Костов “заради нарасналата престъпност".

През 2010 г. еврокомисарят Кристалина Георгиева встъпва в длъжност.

На 9 февруари са родени: търговецът Никола Тъпчилещов - един от най-богатите българи през Възраждането, подпомагал българското книгоиздаване; възрожденският писател Илия Блъсков (автор на едни от първите български драми); митрополит Симеон Варненски и Преславски - един от най-авторитетните български църковни водачи.

На тази дата умират: участникът в национално-освободителните борби на Македония Кирил Пърличев и първата българска поетеса Екатерина Ненчева.  

 

2010 г. 

Кристалина Георгиева встъпва в длъжност като европейски комисар 

 

2006 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен - на, д-р Харалд Киндерман извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България "за изключително големите му заслуги за укрепване и задълбочаване на българо-германските отношения, както и по повод окончателното му отпътуване от страната". 

 

2001 г. 

БСП внася вот на недоверие към правителството на Иван Костов във връзка с нарасналата престъпност. 

 

2001 г. 

Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял поне 183 дни на година през последните 5 г. в България. Президентът Петър Стоянов приветства решението. Самият Симеон Сакскобургготски изразява съжаление за решението, но обещава на всички българи, които искат да гласуват за него, че ще имат тази възможност. 

 

1999 г. 

В Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. По тези обвинения либийското законодателство предвижда смъртна присъда. Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения, сред които са: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията срещу българите официално са повдигнати на 7 февруари 2000 г. 

Според обвинителния акт Кристияна Вълчева и Нася Ненова са направили самопризнания, които според Наказателния кодекс на Либия са достатъчно доказателство за вината на всички подсъдими за умишленото заразяване на 393 деца със СПИН. На делото от 2 юни 2001 г., когато процесът започва по същество, Кристияна Вълчева и Нася Ненова се отказват от направените самопризнания като обясняват, че те са изтръгнати с насилие. Впоследствие българите разказват как са били изтезавани. 

Граждански иск на роднините на заразените деца е приет в Обикновения наказателен съд в Бенгази на заседание от 8 юли 2003 г. В иска се настоява за кръвнина в размер на 15 милиона либийски динара (1 долар се разменя за 1,4 динара) за всяко дете. Твърди се, че броят на тези деца е 418, а не 393, както е в обвинителния акт по делото. 

На 10 януари 2004 г. холандският и британският посланик в Либия връчват официален демарш от името на Европейския съюз (ЕС) на правителството в Триполи във връзка с делото срещу шестимата български медици. В демарша се посочва, че като се отчитат характера на отправените обвинения срещу медиците, отсъствието на доказателства, неоправданото забавяне на процеса и третирането на обвиняемите, се препоръчва като далеч по-подходящо оттеглянето на обвиненията и освобождаването на обвиняемите. 

След многократно отлагане на делото и връщането му за доразследване, на заседанието си от 6 май 2004 г., Либийският Наказателен съд постановява смъртна присъда чрез разстрел на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления. Д-р Здравко Георгиев е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от съда в Бенгази е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар. При произнасяне на присъдите съдът не обявява мотивите си. Те са предоставени на българската страна на 14 юни 2004 г. 

Процесът по обжалване на присъдата е задействан дни след произнасянето й. На 10 май 2004 г. петте български медицински сестри - Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, Кристияна Вълчева, Снежана Димитрова и Нася Ненова, както и палестинският лекар Ашраф, подписват документи, посредством които декларират, че не са съгласни с присъдата постановена им от Наказателния съд в Бенгази – смъртна присъда чрез разстрел. С това се поставя началото на процедурата по обжалване на смъртната присъда. На 5 юли 2004 г. адвокатите на петте български медицински сестри внасят във Върховния съд в Триполи мотивите за обжалването на смъртните им присъди. 

Заведено е и дело срещу 9 либийски офицери и 1 либийски лекар, които са обвинени в упражняване на насилие срещу българските медици по време на предварителното производство по случая. Делото е заведено от либийската прокуратура съгласно доказателства, представени през 2002 г. пред Обвинителната камара в Бенгази. В представените доказателствени материали 

някои от офицерите признават за извършените мъчения. Включена е и медицинска експертиза, доказваща следите от насилие над българите. Първото заседание по делото е насрочено за 25 януари 2005 г. Няколко дена по-рано, на 18 януари 2005 г. петте български медицински сестри подписват общ иск за обезщетение срещу либийските офицери. В гражданския иск всяка една от сестрите предявява претенции в размер на 1 000 000 либийски динара. На 7 юни 2005 г. мъчителите на петте български медсестри са оправдани от Криминалния съд в Триполи. 

На 25 декември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отменя смъртните присъди на петте българки и палестинския лекар и връща делото за преразглеждане на Наказателния съд в Бенгази. 

На 21 януари 2006 г. в Триполи официално е създаден Международен фонд за подпомагане на семействата на заразените със СПИН либийски деца. В създаването на фонда участват представители на ЕС, САЩ, асоциации от България и Либия. 

Основатели на международния фонд са директорът на благотворителната организация “Червен полумесец" в Либия – Саид Шебани, посланикът на Европейската комисия в Либия Марк Перини, американският професор Марк Клайн и представителят на българската страна – Иван Чомаков, кмет на община Пловдив. От своя страна, външният министър на Джамахирията Абдел Рахман Шалкам приветства основаването на фонда и пожелава успех и спорна работа на участниците в инициативата. 

На 21 януари 2006 г. е предявено искане либийските деца, заразени с вируса на СПИН посредством преливане на заразена кръв, да бъдат лекувани със средствата събрани от фонд, приносители към който са България и ЕС. 

Семействата на повече от 400 либийски деца, заразени със СПИН, настояват да им бъдат изплатени компенсации в размер на 4,4 милиарда евро. За всяко заразено дете е било поискано да бъдат изплатени по 10 милиона евро. 

 

1996 г. 

Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд. 

 

1994 г. 

Парламентът отхвърля петия по ред вот на недоверие на правителството на Любен Беров, предложен отново от СДС. 

 

1992 г. 

Провеждат се избори за органи на местното самоуправление, в които мнозинство печелят представителите на СДС. 

 

1991 г. 

Учреден е Съюз на Свободните Демократи (ССД) от Форума на свободните демократи (част от партия Алтернативно социално обединение - независими, с председател Иван Калчев), Партия на свободните демократи - Стара Загора, и Съюза за гражданско общество. От август 1991 г. до декември 1992 г. е със статут на наблюдател в СДС. След това е изключен от състава на СДС. Регистриран е през октомври 1994 г. Председател: Иван Калчев. Тъй като Софийската градска прокуратура атакува регистрацията на партията, Върховният съд отказва да я признае, поради което ССД е заличен от регистъра на политическите партии. 

 

1990 г. 

Излиза първи брой на вестник "Демокрация" – първият демократичен ежедневен вестник в България след 1989 г.; орган на СДС; издание на агенция "Демокрация" ЕООД и Издателски синдикат с председател Михаил Неделчев. Вестникът стартира дейността си с директор Едвин Сугарев и с главен редактор – Панайот Денев (след него главни редактори са: Й. Василев, Волен Сидеров, Енчо Мутафов, Ат. Свиленов, Н. Копанданова; Н. Петров). Вестникът е издаван до средата на 2002 година, след което поради финансови проблеми дейността му е преустановена. 

 

1935 г. 

Дамян Велчев е отстранен от Централното управление на Военния съюз. 

 

1934 г. 

В Атина Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват гаранционен Балкански пакт, насочен против България и Албания, валиден за 7 години. Въпреки англо-френския натиск България отказва да влезе в него и предлага сключване на двустранни гаранционни договори с всички съседи, но най-напред с Югославия и Турция. 

Балканският пакт (1934 г.) (Балканско съглашение, Балканска антанта) е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война (1914–1918 г.). Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към пакта, защото се стреми към ревизия на Ньойския мирен договор (1919 г.). Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Първа стъпка към унищожаването на пакта е подписаният българо-югославски пакт (1937 г.). Балканският пакт (1934 г.) окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция (април 1941 г.). 

 

1923 г. 

От правителството са отстранени министрите на "петорката" (Коста Томов, Марко Турлаков, Александър Радолов, Христо Манолов и Стоян Омарчевски) и Райко Даскалов (на снимката) и то е допълнено с млади земеделски лидери (Константин Муравиев, Христо Стоянов, Спас Дупаринов, Петър Янев). 

На 24 май 1936 г. се оформя опозиционна група от дейци на забранените партии - "Петорка", в която влизат Димитър Гичев (БЗНС “Врабча 1"), проф. Георги Данаилов (Демократически сговор), Боян Смилов (Националлиберална партия), Кръстьо Пастухов (БРСДП) и проф. Георги Генов (Радикална партия). На 29 май техният меморандум за възстановяване на конституционното управление е връчен на царя, а на 31 май е публикуван в белградската преса. 

 

1903 г. 

Тринадесетото Народно събрание отпуска още 300 000 лв. помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание, след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв. 

 

1900 г. 

Дадена е политическа амнистия за провинения при управлението на Народната партия (май 1894 - януари 1899). 

Народната партия (Народняшка партия) е политическа партия, създадена през лятото на 1894 г. след падането на първия стамболовистки режим като политическа опора на заместилия го кабинет на д-р Константин Стоилов. Нейното основно ядро образуват привържениците на бившата Консервативна партия в Княжество България и Народната партия (Съединистка) в Източна Румелия. За лидер на партията е определен д-р Константин Стоилов, а след неговата смърт е заместен през 1901 г. от Иван Евстратиев Гешов. Народната партия изразява интересите на едрия банков и търговско-промишлен капитал. По времето на своето самостоятелно управление (1894-1899 г.) тя прокарва редица закони за стимулиране на икономическото развитие на страната. Във външната си политика. Печатен орган на Народната партия е в. "Мир". 

 

1895 г. 

Провежда се първо заседание на правописната комисия под председателството на просветния министър Константин Величков, която изработва общонационален правопис през 1899 г. 

Константин Величков (К. В. Петков) е писател, преводач, критик, живописец, политически и държавен деец, дипломат. Роден е през 1855 г. в Пазарджик. Неудовлетворен от политическата действителност, през 1907 г. заминава за Франция, където на 3 ноември в Гренобъл неочаквано умира. Автор е на "Цариградски сонети" (1899 г.), "Писма от Рим" (1895 г.), на голям брой разкази, очерци и драми. По-значителна стойност обаче имат преводите, които прави на творби от най-видни представители на европейската литература като Данте, В. Юго, Молиер, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, У. Шекспир, Фр. Шилер, както и спомените му "В тъмница" (1899 г.). 

 

1878 г. 

По време на Руско-турската война, войските на Източния отряд навлизат в Русе. 

 

На тази дата са родени: 

1853 г. 

Роден генерал-лейтенант Георги Агура. До Първата световна война е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор. 

1840 г. 

Роден е Симеон Варненски и Преславски (светско име Одисей Попниколов) - български висш духовник, действащ член на БАН (1884 г.; доп. чл. 1881 г.). Завършва гръцко богословско училище на о-в Халки (1863 г.), след което е учител в Цариград (1864 г.) и Бургас (1865-1869 г.). Приема духовен сан (1869 г.), става протосингел на екзарх Антим I. На 21 октомври 1872 г. е избран за митрополит на Варненско-преславската епархия. Проявява се като изключително способен и авторитетен духовен водач, помага много за развитието на просветата и учебното дело, за утвърждаване на българското влияние в епархията. Постоянен член на Светия синод (1874-1913 г.) и негов председател (1888 г., 1902-1905 г.). Подпредседател на Учредителното събрание (1879 г.), народен представител в I (1879 г.) и II (1881 г.) ВНС и във II и III НС (1880-1883 г.). Участва в организацията и уреждането на Българската православна църква в Княжество България. Превежда от гръцки език редица извори за българската история и за общата история на Църквата. Заема най-дълго време епархийска катедра в историята на Българската православна църква след 1872 г. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна. 

1839 г. 

Роден е Илия Рашков Блъсков (Райков) - български възрожденски писател-белетрист и публицист, учител и виден педагог. Книжовната му дейност започва след Кримската война с нравствено-дидактически съчинения и статии. Превежда религиозни съчинения. След Освобождението издава поредици с "общодостъпна книжнина". Създава ценни мемоари: "Из дневника на един стар учител" (1885 г.), "Материали по историята на нашето Възраждане" (1907 г.), "Спомен из ученическия, учителския и писателския ми живот" (1907 г.), "Спомени из народния живот" (1912 г.) и др. По-важни съчинения: "Изгубена Станка" (1865 г.), "Злочеста Кръстинка" (1870 г.), "Пиян баща, убиец на децата си" (1879 г.). Умира на 13 август 1913 г. в Шумен. 

 

1817 г. 

Роден е Никола Петков Тъпчилещов - български общественик, търговец и дарител. Брат на Хр. Тъпчилещов. Ученик на Неофит Рилски в Габровското училище. Около 30 години работи с брат си в обща търговска фирма; едни от най-богатите българи през Възраждането; Никола Тъпчилещов продължава самостоятелно като търговец (от 1851 г.). Настоятел на първото българско списание “Любословие" и на в-к “Век". Спомоществовател на българското книгоиздаване и книгоразпространение. Подпомага 15 българи от Военномедицинското училище в Истанбул (1858 г.). Член на настоятелството на българската църква “Св. Стефан" в Истанбул. Живее в София (от 1879 г.). Умира на 5 май 1893/1895 г. в София. 

 

На тази дата умират: 

1944 г. 

Умира Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Роден е на 1 март 1875 г. в Охрид. Син е на Г. Пърличев. Завършва Висшето училище (дн. СУ). По професия е учител и журналист. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Присъства на Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и др. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915" (1917 г.). Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I световна война (1919 г.) е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията (1928 г.) остава в крилото на генерал Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. След 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославски власти. Умира в югославски затвор при неизяснени обстоятелства. 

 

1920 г. 

Умира Екатерина Димитрова Ненчева – първата българска поетеса след Освобождението. Родена е на 1 май 1855 г. в гр. Троян. Започва да пише стихове от 14-годишна възраст. Следва славянска филология в София, след което се омъжва за видния политик и общественик И. Харизанов. Издава стихосбирката "Снежинки" (1909 г.), "Избрани стихотворения" (1941 г., под редакцията на В. Ханчев).