На тази дата през 1885 г. приключват преговорите за примирие, с което се слага край на Сръбско-Българската война. Започната от Сърбия след Съединението между Източна Румелия и Княжество България войната завършва с признаването на Съединението от съседните държави и Европа.

През 1927 година е подписана спогодбата, станала известна с имената на българския и гръцкия външен министър “Моллов - Кафандарис". Споразумението урежда отношенията между България и Гърция след Ньойския договор и края на Първата световна война.

Петър Берон подава оставка като председател на СДС и е заменен от Филип Димитров (1990 г.), Гражданска демократична партия си избира Богомил Бонев за председател (2000 г.), Стефан Софиянски създава ССД (2001 г.).

2017 г.

България и Сърбия подписват Меморандум за намаляване на тарифите на роуминга.

2001 г.

Учредена е партията Съюз на свободните демократи (ССД). За неин лидер е избран Стефан Софиянски.

Стефан Антонов Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. в гр. София.

В периода 1991 - 1993 г. е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения по времето на правителството на СДС начело с Филип Димитров.

От 15 до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически център. В края на 1993 г. е избран за заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС с ресор вътрешна политика.

През 1994 г. е избран с листата на СДС за депутат в XXXVII-о Народно събрание. Година по-късно (1995 г.) става заместник-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Същата година става член на постоянната делегация на Народното събрание за връзки с Европейския парламент. Членува и в парламентарната Икономическа комисия. През 1995 година е избран за кмет на София и преустановява задълженията си като депутат от XXXVII-о Народно събрание. През 1997 г. е министър-председател в служебния кабинет. На 2 юни 1998 г. Националният изпълнителен съвет на СДС взима решение Стефан Софиянски да бъде представител на СДС в медийната комисия на Европейския демократичен съюз. На местните избори през 1999 г. Стефан Софиянски е избран за кмет на София за втори мандат. През 2001 г. започва да критикува политиката на СДС и иска цялото ръководство, включително Иван Костов, да поеме отговорност за нея, обявява се за диалог и сътрудничество с Национално Движение Симеон Втори /НДСВ/, което идва на власт в резултат на парламентарните избори през юни. След като позицията му бива отхвърлена от СДС, в началото на декември Софиянски учредява своя партия - Съюз на свободните демократи. Като учредители в тази формация се включват много дотогавашни членове и привърженици на СДС, между които и Диляна Грозданова, бивша телевизионна журналистка и депутат в XXXIX-то НС от групата на НДСВ. През 2003 г. Стефан Софиянски е избран за кмет на София с трети мандат. Стефан Софиянски е депутат в 40-то Народно събрание. През 2006 г. е сред избраните от парламента за наблюдатели в Европейския парламент и от 1 януари 2007 г., след като България става член на ЕС, става временен депутат там до първите избори за български евродепутати през май 2007 г.

2000 г.

Висшият Съвет на Демократическата партия приема предложение за промяна в конституцията, според която президентът да се избира от парламента с квалифицирано мнозинство. Президентът Петър Стоянов се обявява против това предложение, тъй като то може да доведе до партокрация.

Конференция на БСДП взима решение партията да участва в предстоящите избори в коалицията Нова левица заедно с БСП.

Създадената през октомври Гражданска демократична партия за България избира за председател бившия вътрешен министър Богомил Бонев.

Богомил Бонев е роден на 18 септември 1957 г. в Радомир. През 1981 г. завършва ВИПОНД-МВР. През 1989 г. получава втора магистърска степен по право в СУ "Св. Климент Охридски". От 1981 до 1990 г. работи като инспектор по тежки криминални престъпления в отдел "Следствен" - София-град. От 1991 до 1992 г. е директор на СДВР. През 1992 г. е назначен за Главен секретар на МВР. В периода 1993-1997 г. работи като адвокат и експерт по националната сигурност към парламентарната група на Съюза на демократичните сили. През януари-февруари 1997 г. работи като Съветник на Президента на Република България по националната сигурност. След това е министър на вътрешните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски. От май 1997 г. до декември 1999 г. е министър на вътрешните работи в правителството на Обединените демократичните сили. През 1999 г. става председател на Българската федерация по конен спорт. Кандидат за президент на президентските избори през 2001 г.

1990 г.

В Пловдив се провежда втора национална конференция на СДС, на която Петър Берон подава оставка като председател на съюза. За лидер е избран юристът Филип Димитров. СДС решава да включи свои представители в бъдещото правителство на Димитър Попов.

Петър Берон е биолог, зоолог и политически деец. Роден е в София през 1940 г. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Директор е на Националния природонаучен музей при БАН от 1993 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Народен представител в VII-о Велико народно събрание (1990-1991 г.), председател на Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) (1990 г.). След оттеглянето си от политическата дейност продължава заниманията си в Националния природонаучен музей. Работи като биолог в Института по зоология при БАН. Участва в президентските избори през ноември 2001 г. като кандидат на партията "Съюз България". В момента Петър Берон е заместник председател на Народното събрание.

1933 г.

С указ са учредени възпоменателни медали "За участие в Балканските войни 1912-1913 г." и "За участие в Първата световна война, 1915-1918 г.". Медалите се дават и на военни от съюзническите армии и на чужди граждани. Лентите се изработват в два вида - триъгълни за мъже и във вид на панделка за жените. Ако медалите се връчват на лица, които не са участвували пряко в бойните действия /доброволци, санитари, лекари, журналисти/, те ги получават на лента с бяла ивица по средата. Медали с черна ивица по средата на лентата се връчват на близките на загиналите през ПСВ.

Раздаването на медалите продължава до 31 декември 1939 г. За това време са връчени 50 000 медала на българи и около 199 000 на чужденци, главно германци.

1927 г.

Подписана е спогодбата Моллов-Кафандарис, която се отнася до бежанския проблем.

Тя представлява споразумение между България и Гърция за уреждане на задълженията между тях, възникнали във връзка с подписаната заедно с Ньойския мирен договор 1919 г. Конвенция за взаимната и доброволна емиграция на етническите малцинства. Тази конвенция регламентира имуществените проблеми на изселниците – те трябва да получат срещу недвижимите си имоти като обезщетение 10 % от стойността им в брой и 90 % в облигации със срок за плащане 12 години. Спогодбата е подписана на 9 декември в Женева от българския министър на финансите Владимир Моллов и гръцкия му колега Г. Кафандарис. Според нея срокът за уреждане на финансовото обезпечаване на имотите се удължава на 30 години.

1923 г.

Състои се откриване на XXI-вото Обикновено народно събрание с председател проф. Тодор Кулев.

Тодор Кулев е политически и държавен деец, юрист. Роден е в Габрово през 1878 г. Учи медицина в Санкт Петербург, а след това право в Берн и Страсбург, Франция. След като се завръща в България, работи като адвокат в Търново. През 1911 г. става доцент по наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски", а 5 години по-късно и професор. Участва активно в създаването на Народния сговор и в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. След осъществяването му се включва в Демократическия сговор. В правителството на А. Ляпчев (4 януари 1926 г. – 15 май 1930 г.) е министър на правосъдието. Публикува няколко труда от областта на съдебното дело: "Наказателно-правна вменяемост", "Престъпността на малолетните", "Правосъдие и администрация" и др. Тодор Кулев умира през 1942 г.

1916 г.

В хода на Първата световна война български части преминават река Дунав при Силистра и Черна вода.

1896 г.

Подписан е 10-годишен търговски договор между България и Австро-Унгария. Той влиза в сила от 1 май 1897 г. Договорът определя мито от 14 %. До края на годината са подписани подобни договори с Русия, Англия, Франция, Италия, Сърбия и временни спогодби с Германия, САЩ, Белгия. Русия доброволно се отказва от капитулационните си привилегии по Берлинския договор.

1885 г.

Приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война.

Договорът за примирие между България и Сърбия е подписан в Пирот от пълномощниците на България и Сърбия - капитан Олимпи Панов и полковник Топалович. В постановките му е посочено, че примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. Войските на двете страни са длъжни да се изтеглят от окупираните райони на Държавните територии на Сърбия и България, като се образува неутрална зона от 3 км от граничната линия. Определя се взаимна размяна на военнопленници, която да започне незабавно. Предлага се веднага да се назначат делегати за водене на преговори за сключване на мир. Условията на примирие не задоволяват България като победителка, но главната цел да се търси международно признание на Съединението налага те да бъдат приети. Повечето от Великите сили вече имат положително отношение към Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Независимо от отрицателното отношение на руския император Александър III към княз Александър I Русия приема факта, че Обединена България съществува.

Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.). Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграва и Австро-Унгария.

1877 г.

Император Александър II одобрява проект за сключване на мир с Високата порта.

През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

На тази дата са родени:

1961 г.

Роден е Костадин Паскалев - български политик. Завършва специалност "Математика" през 1985 г. Специализира в Академията по мениджмънт в Мюнхен през 1997 г. и местно самоуправление в САЩ през 1998 г. Кмет е на Благоевград в периода 1995-2001 г.; председател на Сдружението на общините в България (2000-2001 г.). Депутат в XXXIX Народно събрание. Вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството на Република България в правителството на Симеон Сакскобургготски от октомври 2001 г. През 2002 г. Костадин Паскалев подава оставка.През 2005 г. влиза в 40 НС като депутат от ПГ Коалиция за България . На последните местни избори през октомври 2007 г. е избран за кмет на Благоевград.

1950 г.

Родена е Здравка Йорданова, българска състезателка по гребане, олимпийска шампионка (1976 г.). Световна шампионка (1978 г.) и бронзова медалистка (1975 г.). Двукратна световна вицешампионка (1977, 1979 г.). Работи като журналистка.

1942 г.

Роден е Стефан Ламбов Данаилов - български актьор и политик.

Стефан Данаилов завършва Висшата театрална академия “Кръстьо Сарафов" – София през 1966 г. – специалност “Актьорско майсторство". Той е е един от водещите актьори на Народния театър “Иван Вазов". Играл е на сцените и на другите големи театри в България. Досега е пресъздал над 60 централни роли. По-значими от тях са: “Коварство и любов" (Шилер), Камий Димолен от “Делото Дантон" от Пшибишевска, постановка на Анаджей Вайда, Стайло от “Банзи е мъртъв" (Етол Фюгърд), Едмънд от “Дългият път на деня към нощта" (Юджин О`Нил), Чадски от “От ума си тегли" (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от “Бесове" (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Шейлок от “Цената" (Артър Милър), Александро Медици от “Лоренцачо" (Алфред дьо Мюсе), Дантон от “Смъртта на Дантон" (Бюхнер), Тригорин от “Чайка" (Чехов), “Декамерон", “Енигматични вариации", “Жените на Джейк". Участва във филмите: “Инспекторът и нощта" (1963 г.), “Първият куриер" (1966 г.), “Черните ангели" (1969 г.), “На всеки километър “ – 26 серии (1970 г.), “Иван Кондарев" (1972 г.), “От нищо нещо" (1977 г.), “Търновската царица" (1980 г.), “24 часа дъжд" (1982 г.), “Борис I" (1984 г.), “Дами канят" (1984 г.), “Карнавалът" (1986 г.), “Искам Америка" (1990 г.). Участвал е в седем копродукции с “Мосфилм". Сред руската публика е популярен с изключителните си роли във филма “Първият куриер" (1966 г.), “Войникът от обоза" (1975 г.), “Юлия Вревская" (1977 г.) и поредицата “На всеки километър" - 26 серии (1970 г.). Пресъздава талантливо роли и в два американски филма “Берлинската конспирация" – 1991 г. и “Криза в Кремъл" – 1992 г. Той има участие в италианските филмови сериали, между които “Октопод 7" (1995 г.) в ролята на Дон Нуцо Мариано (RAI 1); в ролята на Винченцо Грумо във филмовия сериал “Рекет“ (RAI 2) - 1997 г.; “Смъртта на едно порядъчно момиче" (1998 г.) в ролята на портиера; “След края на века" в ролята на Мило (RAI 1) - 1999 г.; “Дело по съвест" – 2001 г. – Италия. Участва и във френско-българския филм “Версенжеторикс" (2002 г.). Удостояван е с множество награди от национални театрални и филмови фестивали. През 1976 г. е определен за най-популярния актьор в Чехословакия. Стефан Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура – орден “Стара планина", а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура – “Паисий Хилендарски". Стефан Данаилов участва активно в обществения и политическия живот на страната. От 2001 г. е депутат в 39-то Народно събрание като представител на Коалиция за България и председател на Комисията по култура. Като председател на Комисията по култура в 39-то Народно събрание успя да стане гарант за приемането и влизането в действие на редица законопроекти в сферата на културата и образованието, като Закон за филмовата индустрия, Закон за авторското право, Закон за оптичните носители, Закон за народните читалища, Закон за ордените и медалите, поправки в данъчните закони, облекчаващи дарители и спомоществователи в сферата на културата и образованието, в Закона за народната просвета, в Закона за висшето образование. От 16 август 2005 г. е министър на културата.

1886 г.

Роден е Райко Иванов Даскалов - български политик и държавник, министър на земеделието и държавните имоти, министър на търговията, промишлеността и труда, министър на вътрешните работи и народното здраве (6 октомври 1919 г. – 9 февруари 1923 г.). Член е на БЗНС (1913 г.). Завършва Търговска гимназия в Свищов (1905 г.) и финансови науки с докторат в Берлин (1911 г.). Участва във войните (1912-1913 г.) като запасен офицер. През 1916 г. е осъден и лежи в затвор за противодържавна дейност. Заедно с Ал. Стамболийски е освободен (26 септември 1918 г.) и изпратен да успокои разбунтуваните войници в Кюстендил. След потушаването на войнишкия бунт е тежко ранен и емигрира в Гърция. През 1918 г. е амнистиран и се завръща в България. Автор е на книгите "Борба за земя" (1923 г.) и "Какви трябва да бъдат качествата на оратора политик" (1923 г.). На 23 август 1923 г. Райко Даскалов е убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.

1835 г.

Роден е Николай Христакиев Павлович - български живописец и литограф. Родом е от гр. Свищов. Учи живопис във Виена и Мюнхен. Той е първият български художник, който се посвещава на историческата живопис. Литографира исторически композиции: "Аспарух", "Крум", "Райна Княгиня" и др. Създава картините: "Покръстването на Преславския двор", "Райна в пещерата", "Цар Борис потушава бунта" и други. Рисува портрети на д-р Петър Берон, автопортрети и други.

1824 г.

Войските на генерал Сукре разгромяват последните испански части при Аякучо (Перу).

Антонио Хосе Сукре е роден на 3 февруари 1795 г. в Кумана, Венецуела. Той е един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826 г.), близък съратник на С. Боливар, генерал (1818 г.), маршал (1824 г.). От 1810 г. служи в армията на Ф. Миранда. Предвожда освободителния поход в Еквадор. По време на кампанията в Перу побеждава испанските войски при Аякучо (1824 г.) и през февруари 1825 г. влиза в Ла Пас. Играе водеща роля за създаването на Република Боливия на територията на Горно Перу (през август 1825 г. е провъзгласен за неин временен президент). През февруари 1829 г. при Хунин побеждава нахлулите на територията на Велика Колумбия перуански войски. Президент е на Националния конгрес на Велика Колумбия (1830 г.). Неговото име носят град в Южна Боливия, щат в Североизточна Венецуела и паричната единица на Еквадор. Убит е на 4 юни 1830 г. в Колумбия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;