На този ден през 1909 г. Англия, Франция и Италия признават независимостта на България. Провъзгласяването на независимостта е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов на 22 септември 1908 г. През 1923 г. са подновени заседанията на Лозанската конференция от ноември 1922 г. Международната конференция в Лозана цели уреждане на близкоизточната криза след провала на гръцката интервенция срещу Турция през 1919-1922 г. 2 години по-късно в Горна Джумая (днешен Благоевград) завършва двудневна конференция на ВМРО за Петрички окръг. На 9 април е роден Георги Минчев- рокизпълнител, китарист и композитор. На този ден умира художникът  Борис Харалампиев Георгиев.

 

 

2012 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на Йорданка Донкова "за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“. 

 

 

1925 г. 

В Горна Джумая (днешен Благоевград) завършва двудневна конференция на ВМРО за Петрички окръг. Приета е Наредба за Пиринския край и е определено 5-членно Управително тяло, утвърдено от ЦК на ВМРО. От 9 март ЦК е в състав Александър Протогеров, Иван Михайлов и Георги Попхристов. Протогеров настоява той да ръководи Петричкия край, тъй като в Солунския, Струмишкия и Серския революционен окръг няма да има много работа, а и е извършвал революционна дейност на младини и е познат сред хората в Пиринския край. Въпреки настояванията на Протогеров Михайлов поема ръководството на Петричкия окръг. В изпълнение на решенията от Шестия конгрес на ВМРО, провел се от 9 до 12 февруари 1925 г. в с. Брежани, са съставени няколко програмни документа с практическа насоченост: Наредба за управлението на Македония под българска власт, Наредба за финансовата част на ВМРО, Упътване по съдебно-наказателната дейност на ВМРО и Бойно упътване. От пролетта на 1925 г. строителството на “държава в държавата", придобива окончателна идейна обоснованост. При приемането на Наредбата присъстват тримата членове на ЦК, Наум Томалевски от задграничното представителство, делегати от Петричка, Горно Джумайска, Светиврачка и Разложка околия. Михайлов реализира идеята си за спомагателната организация под непосредствения контрол на ЦК и за ограничаване до минимум пълномощията на Ал. Протогеров в Петрички окръг. Осем членен окръжен комитет ръководи спомагателната организация. Пет от членовете са редовни, а трима запасни. Председател на комитета е “общият пълномощник на ЦК", а членовете се избират от делегатско събрание, предложено от околийските конгреси, на които околия е представена от 3 до 5 делегати според големината й. ЦК трябва да утвърди окръжния комитет след избирането му. В новия Правилник се утвърждават организационни пунктове около границата със Сърбия и Гърция. Пунктовите началници завеждат пограничните канали и поща, уреждат складовете за оръжие, приемат, укриват и препращат върналите се чети, бежанци и отделни хора. Разузнавателната служба откъм българската страна на границата се урежда от пълномощника на ЦК. В Наредбата има клауза и за финансовата, съдебна част и културно-стопанските инициативи на ВМРО в окръга. Терористичният акт, извършен на 16 април в софийската катедрала "Св. Неделя" по нареждане на ръководителите на Военната организация на БКП (т. с.), ускорява прилагането на разпоредбите. В Горноджумайска и Мелнишка околия, където комунисти и “комунистващи санданисти" имат влияние сред населението са извършени първите назначения. На 19 април за председател на околийското управително тяло за Горноджумайска околия е определен Ар. Манасиев. Коста Димитров и Георги Талев са назначени за ръководни дейци. От 25 април Страхил Развигоров е председател на Мелнишкото околийско управително тяло, а Златко Димитров, Димитър (Мицо) Христов Чегански са назначени за ръководни дейци. 

 

 

1909 г. 

Англия, Франция и Италия признават независимостта на България. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов на 22 септември 1908 г. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена и от Берлинския договор 1878 г., според който Северна България става васално и трибутарно на султана Княжество България; Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави. Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция (1908 г.) се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не кани българския дипломатически представител в Цариград Ив. Ст. Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Ал. Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката българските власти задържат под свой контрол жп линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза 1908–1909 г. Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да и изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол 1909 г., Българо-турски протокол 1909 г. и Руско-български протокол 1909 г. Според тях Русия опрощава на Турция военните и задължения, останали още от войната 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването на независимостта се издига международният авторитет на България и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. 

 

 

1889 г. 

В Солун е основана монашеската общност на “Сестрите евхаристинки" към църквата на българските униати (по нов стил – 21.04.). Основатели на тази общност са лазаристкият свещеник Йосиф Алоати и сестра му Еврозия (на снимката). Първоначално общността на “Сестрите евхаристинки" се развива и разраства в местността Палюрци (Македония) и някои околни места, където са открити сиропиталище и училища. През 1920 г. Сестрите заедно с бежанци от Македония се прехвърлят в България и се установяват в София, където откриват сиропиталище за момичета и се грижат за тяхното възпитание. По-късно е построена и къща на “Сестрите евхаристинки". През годините първо им е отнето сиропиталището "Княгиня Евдокия", след което и къщата. Днес общността на “Сестрите евхаристинки" се помещава в изградения католически манастирски комплекс в столичния квартал Овча купел, който е Генералното Управление на Монашеската Общност за всички Сестри от България и Македония. В момента Общността има свои Евхаристични Домове - филиали в с. Куклен, Пловдивско, с. Покрован, Ивайловградско и с. Ново Делчево, Сандански. Днес в Македония Сестрите Евхаристинки имат своя Провинция, като Провинциалната Къща и Управление се намират в Скопие. Малки Евхаристични Домове има още в гр. Гевгели, гр. Струмица, с. Радово и с. Нова Маала, близо до Струмица. 

 

 

1877 г. 

Провежда се заседание на екзархийския синод, на което Панарет Пловдивски и Григорий Доростоло-Червенски предлагат на Антим I сам да се откаже от заемания пост. Антим I (светско име: Атанас Михайлов Чалъков) е първият български екзарх, обществен и политически деец. Роден е през 1816 г. в Лозенград (дн. в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. Завръщайки се от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен е през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879 г.) в Търново. Антим I умира на 1 декември 1888 г. 

 

 

1875 г. 

В Букурещ пристига Иван Панов Семерджиев. По предложение на Стефан Стамболов той е определен за апостол във вътрешността на страната. Семерджиев е деец на националнореволюционното движение. Роден e на 18 ноември 1854 г. в Търново. Завършва Духовна семинария в Одеса и продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. Разгръща активна дейност при подготовката на Априлското въстание 1876 г. Възглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Стефан Стамболов. Участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга. В края на 1876 г. Семерджиев е заловен от местните власти, осъден на смърт и на 28 май 1876 г. е обесен в родния си град. 

 

 

На тази дата са родени:

1943 г. 

Роден е Георги Минчев - български рокизпълнител, китарист и композитор. Той завършва ВИИ “Карл Маркс" и IAD – Брюксел, кинорежисура. В годините 1980-1982 г. Минчев води радиопредаването “Песни на седмицата" , а през 1982-1984 г. телевизионното предаване “Едно от пет" и Младежкия конкурс за забавни песни от 1980 г. В дует с Б. Киров пее от началото на 60-те години. Заедно с “Бъндараците" Минчев е един от основоположниците на българската рокмузика. Той работи с “Щурците" и “Сребърните гривни". Представя се и на фестивали на забавната музика в чужбина. В края на 70-те и през 80-те години възвръща своята популярност с песни в стил рокендрол. Има издадена малка плоча от фирмата “CBS" в Белгия. След 1989 г. записва песни с формация “Стари муцуни". Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни". Минчев участва във фестивалите “Златен Орфей", в Сочи и в Карлови Вари. Автор е на два албума: “Български рок" (1987 г.) и “Рокендрол ветерани" (1989 г.). Той има много самостоятелни концерти в България. Георги Минчев умира на 18 февруари 2001 г. През 2001 г. получава посмъртна награда на “Българския топ 50" за цялостно творчество. 

 

 

На тази дата умират:

1962 г. 

Умира Борис Харалампиев Георгиев - български художник. Той странства по света и живее продължително като отшелник в Швейцарските Алпи, където създава първите си картини: "Ave Natura" (1914 г.), "Зима" (1914 г.), "Скитникът и неговата сестра" (1919 г.) и др. През 1920 г. се установява в Рим и рисува сборните семейни портрети "Села ди Сан Джироламо" (1924 г.), "Троен портрет" (1924 г.), портрети на кардинал Мели дел Вал (1927 г.), на писателя Дж. Пагини, на майка си - "Oh donna, Santa Madremia!" (1924 г.), и др. В тях възкресява някои от принципите на Италианския ренесанс. Рисува портретите на Рабиндранат Тагор (1926 г., в 3 варианта), на Алберт Айнщайн (1928 г.) и Махатма Ганди (1932 г.). Първата през 1922 г. и втората през 1928 г. самостоятелни изложби на Георгиев в България са съставени предимно от портрети на български творци - Т. Траянов (1922 г., в 2 варианта), Мара Белчева (1922 г.), д-р Е. Владигерова (1928 г.), Владимир Димитров-Майстора ("Земетръс", 1928 г.), Роза Попова (1928 г.), Л. Стоянов (1928 г.), както и картините "Странстващият пастир" (1922 г.), "Вечният път" ("Човекът сред природата", 1925 г.) и др. В периода 1931-1936 г. той е в Индия, където създава серия портрети, фигурални композиции със сюжети от живота на париите и от индийския фолклор. От 1952 до 1956 г. живее в Бразилия. Последната му изложба е в Рим през 1961 г. Георгиев е лауреат на наградата "Короната на Италия" за цялостна творческа дейност през 1937 г. 

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин - на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин - на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин - на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;