През 1868 г. - четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води бой с турска потеря при Вишовград (Великотърновско). 1878 г. - в София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави. 1881 г. - с княжески указ е разформирована полицията и вместо нея се създава жандармерия, начело с подполковник Лонгвенов на двойно подчинение - на Вътрешното и на Военното министерство. 1947 г. - българското правителство дава категоричен отказ от участие в "плана Маршал" за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа.

2000 г.

Провежда се учредителен конгрес на обявената на конференцията на КТ “Подкрепа" от д-р Константин Тренчев нова партия Демократичен алианс. За председател е избран Бойко Пройчев.

2000 г.

В Пазарджишко е обявено бедствено положение след пожарите, предизвикани от рекордните горещини.

1950 г.

Богословският факултет при Софийския университет се отделя и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия) при Българската православна църква. Това става с указ на Президиума на Народното събрание след решение на Политбюро на ЦК на БКП от 22 юни 1950 г.

1947 г.

Българското правителство категорично отказва участие в Плана Маршал за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа. През юни 1947 г. американският министър на външните работи д-р Джордж Маршал развива тезата, че САЩ трябва да помогне за икономическо развитие на разрушенията след Втората световна война в Европа. Планът влиза в сила от януари 1948 г. до 1951 г. Помощта на САЩ за 16 западноевропейски страни, възлиза на 16,4 млрд. долара под формата на икономическа, военна помощ и под формата на заеми. СССР отказва участие в Плана Маршал, а под негово влияние - и някои от страните в социалистическия блок.

1919 г.

В София по инициатива на Христо Хинков е проведена учредителна конференция на Съюза на занаятчийските кооперации.

1881 г.

С княжески указ е разформирована полицията и вместо нея се създава жандармерия, начело с подполковник Лонгвенов на двойно подчинение - на Вътрешното и на Военното министерство.

1878 г.

В София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави.

След Освобождението българската войска е наименована Българска земска армия. Сформира се според статута "Временни правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. Начело на войската е руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българската земска армия става Опълчението. Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 г. в действащата армия и 6 г. в запас. През април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба.

На тази дата са родени:

1881 г.

Роден е Недялко Атанасов - политически и държавен деец. Завършва гимназия в Шумен, след което в продължение на 14 години се занимава с преподавателска дейност. Член е на БЗНС от 1908 г. Избиран е за депутат в ХV (1911 г.–1913 г.), ХVII (1914 г.–1919 г.), ХVIII (1919 г.–1920 г. ), ХХ (1920 г.–1923 г.) и ХХIV ОНС (1938 г.–1939 г.). Атанасов заема длъжността подпредседател на ХVIII и председател на ХIХ ОНС. Министър е на обществените сгради, пътищата и съобщенията в периода 21 февруари – 21 май 1920 г. и на железниците, пощите и телеграфите ( 21 май 1920 г. – 24 юни 1921 г. и 14 март – 9 юни 1923 г.). След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван с другите министри от кабинета на Александър Стамболийски. Въпреки че на 9 април 1924 г. получава оправдателна присъда, не е пуснат на свобода. В началото на август същата година бяга от затвора и емигрира в Сърбо-хърватско-словенското кралство. Недялко Атанасов е член на Задграничното представителство на БЗНС (1924 г.–1925 г.). Завръща се в България през 1933 г. и продължава активната си политическа дейност. След 9 септември 1944 г. е в редовете на опозиционния БЗНС, народен представител в ХХVI ОНС (1945 г.–1946 г.). Интерниран е в Белене, откъдето е освободен през 1955 г. Умира на 12 февруари 1960 г.

1877 г.

В село Байлово е роден писателят Елин Пелин (1877 - 1949), чието истинско име е Димитър Иванов Стоянов. Бил е учител в Байлово, библиотекар е в Университетската библиотека в София, командирован в Нанси, Франция (1906 - 1907), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 - 1916), уредник в къщата-музей “Иван Вазов" (1924 - 1944). Участва в редактирането на в. “Българан" (1904 - 1909), в. “Развигор" , детските списания “Веселушка" (1908 - 1910), “Чавче" (1913 - 1914), “Светулка", в. “Пътека", член на редколегията на в. “Септемврийче" (от 1945 г.). От 1940 г. Елин Пелин е председател на Съюза на българските писатели. През 1885 г. публикува първите си творби: В сп. “Войнишка сбирка" разказа “Мило е отечеството", в ученическото списание “Извор" разказа “На майчин гроб", стихотворенията “Зима" и “Привет". Под стихотворението “Тихи тъги" (1897 г.), отпечатано в сп. “Български преглед", за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Елин Пелин е смятан за един от най-големите “художници" на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Създател е на галерия ярки, незабравими образи (“Напаст божия", “Ветрената мелница", “На оня свят", “Гост", “Андрешко", “Пролетна измама"). Автор е на повестите “Гераците" (1911) - едно от най-значителните произведения в българската литература и “Земя" (1922). По време на Първата световна война пише патриотични произведения, събрани в сборника “Китка за юнака" (1917). Умира на 3 декември 1949 г. в София.

На тази дата умират:

2013 г.

Умира Георги Струмски - български автор на стихове за деца и възрастни, художествена публицистика, поеми, разкази и повести.

2007 г.

Умира Никола Йорданов Николов - български оперен певец, тенор

1868 г.

Умира Христо Дряновски (ок. 1839 - 1868) - деец на българското национално-освободително движение. Той е роден в с. Ганчовец, Габровско, около 1839 година. Чиракува при чичо си - търговец в Тулча. От края на `50-те години на ХIХ в. започва самостоятелна търговия. Член е на революционния комитет в Тулча, един от организаторите на Тулчанската чета от 1867 г. В околностите на с. Жеравна, Котленско, се присъединява към четата на Панайот Хитов, а след нейното изтегляне в Сърбия, се записва във Втора българска легия. Включва се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В боя при Карапановата кория е тежко ранен; за да не попадне жив в ръцете на турците, се самоубива.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;