Денят 8 октомври в българската история
©
2005 г.
В периода 7 - 8 октомври президентът Георги Първанов е на официално посещение в Кувейт, където се среща с емира, с премиера и с бизнес среди. Обсъждат се възможностите за сътрудничество в областта на селското стопанство. Кувейт заявява готовност да отпусне нов заем от 48 000 000 долара, които да се използват за изграждане на железопътни линии в България.
1983 г.
В периода 8 - 13 октомври във Варна се провежда световен фестивал на анимационните филми.
1980 г.
В Париж се открива изложбата "1300 години България".
1947 г.
В периода 8 - 21 октомври тридесет и девет подсъдими от "военно-фашистката" организация "Военен съюз" се изправят пред съда. Главният обвиняем ген. Кирил Станчев е осъден на доживотен затвор за създаване на организация с "фашистка идеология" с цел "събарянето, подриването и отслабването на установената власт в държавата".
1944 г.
Започват бойните действия на българската армия под оперативното ръководство на 3-ти Украински фронт. България воюва на страната на Антихитлеристката коалиция срещу Германия. Настъплението на българските войски е в направление Ниш, Скопие и Велес. Успешно се осъществяват
Нишката, Страцинско-Кумановската, Брегалнишко-Струмишката и Косовската операция.
1939 г.
В салона на читалище “Славянска беседа" се открива изложба на съветски художници, организирана от Българо-съветското дружество и от Дома на изкуството.
1927 г.
Обявено е военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг (поддържано с укази от 19 март 1930 и 5 юли 1933) и е засилена граничната охрана.
1915 г.
По време на Първата световна война завършва битката при Лоос, в която загиват 430 000 френски, английски и немски войници.
Първата световна война (1914-1918 г.) е война между две големи европейски групировки - Тройният съюз и Съглашението. Отначало войната обхваща само 8 европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и срещу тях - Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора. По-късно в нея са въвлечени и други страни; участват общо 38 държави - 4 в т. нар. Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата. Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г.
1912 г.
В периода 8 – 13 октомври в хода на Балканската война Първа и Трета българска армия пробиват първата турска отбранителна линия Ескиполос-Петра и превземат Лозенград. Втора армия обкръжава Одрин. На 13 октомври сръбската армия овладява Скопие, Куманово, Велес и Щип.
Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.)) срещу Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в.
1900 г.
Открива се ЖП линията Русе-Търново (130 км).
1879 г.
Назначен е първият главен равин в Княжество България - Гавриел Алмознино.
1756 г.
Братята на Паисий Хилендарски - Лаврентий и х. Вълчо, правят дарение за Хилендарския манастир, за което в кондиката на манастира е отбелязано: "Лето 1756, ден 8 октомври. Какво е дошел сос брата си духовник Лаврентие кир х. Вълча, та обеща да е ктитор и даде една капаро грош 300 за нихна душа и за нихни родители мертви."
1756 г.
Възстановена е църквата “Св. Никола Чудотворец".
Храмът се намира в Мелник и е паметник на културата с национално значение, като част от културно-историческия резерват "Мелник". Построена е през XIII в. През средновековието на мястото е имало еднокорабна църковна сграда. Възобновена и разширена през 1582 г. През 1657 г. претърпява ново преустройство, чийто ктитор е митрополит Теофан. През 1689 и 1696 г. под ръководството на Макарий ІІ в нея са правени нови поправки. През 1756 г. е изградена във вид, напълно подобен на сегашния. Запазена е епиграма върху стария иконостас, която посочва за ктитор митрополит Макарий ІІІ. През 1895 г. сградата е унищожена от пожар, но в началото на ХХ в. е възстановена в стария си вид от 1756 г. Реконструкцията и реставрацията е извършена от Националния институт по паметниците на културата.
927 г.
С тържествена сватбена церемония в храма "Св. Богородица при Пиги" /Извора/ в Константинопол се сключва брак между византийската принцеса Мария и българския цар Петър І. Бракът е част от мирен договор между Византия и България.
Петър І е български цар в периода 927- 970 г. Той втори син на цар Симеон I (893-927 г.). Заема престола след смъртта на баща си, тъй като неговият по-голям брат Михаил е лишен от него по неизвестни причини и е подстриган за монах. Поради склонността на новия български владетел към занимания с църковни въпроси управлението на страната минава в ръцете на вуйчо му, болярина Георги Сурсувул. През 927 г. сключва мирен договор с Византия, по силата на който България се отказва от териториалните придобивки, постигнати от цар Симеон I след 913 г. В замяна на това тя получава само една малка част от Тракия. Договорът предвижда и взаимна размяна на пленници между двете държави. Византия на свой ред се задължава да плаща и в бъдеще ежегодния данък, наложен и от мирния договор в 896 г. Тя признава на Петър I титлата "цар на българите", а на българския църковен глава - "патриарх". Като гаранция за бъдещите мирни отношения между двете държави Петър I се жени за внучката на византийския император Роман Лакапин. Политическият курс на Петър I и неговия вуйчо спрямо Византия предизвикат острото недоволство на част от българското болярство, което през 928 г. и 930 г. подготвя два заговора за неговото сваляне от престола. Вътрешните междуособици са използвани от сърбите (покорени от цар Симеон I през 924 г.) и през 931 г. те вдигат въстание. С подкрепата на Византия се обособява като отделна самостоятелна държава, която приема върховенството на Цариград. Не много след въстанието на сърбите последват нахлувания от страна на маджарите (934 г.), които навлизат не само в Северна България, но успяват да проникнат и на юг, в Тракия. Техните набези се повторят през 943 г., 951 г., 960 г. и 968 г. Петър I прави опит да се сближи с германския император Отон I и заедно с него да парира нахлуването на маджарите, но не постига успех. Той не сполучва да привлече в своята борба против тях и Византия. В резултат на това е принуден да се примири с откъсването на значителни територии от българската държава, разположени отвъд р. Дунав и особено в Трансилвания, включително богатите залежи на сол. От този момент северната граница на България се установява по р. Дунав. Нарасналото народно недоволство от политиката на Петър I се изразява в появата на богомилството.
<b>На тази дата са родени:</b>
1906 г.
Роден е Васил Димитров Битков - български писател и поет. Автор е на разкази, публикувани в левия периодичен печат (сп. "Полярна звезда", "Нови дни", в-к "Светлина", "Наковалня"), и на повестта "В отпуск" (1954 г.). Умира на 26 август 1944 г.
1852 г.
Роден е Николай Иванов Николаев - български хоров диригент и музикален педагог. Завършва гимназия и музикален курс в Болград. Работи като учител по пеене в Болградската българска гимназия (1878-1879 г.), в Софийска мъжка гимназия (1879-1925 г.) и във Военното училище (1879-1880 г.). Основател и диригент на хорове. Участва с хорове под свое диригентство във всички по-важни събития в страната в продължение на 50 години. Един от основателите на дружество "Славянска беседа" (1880 г.), на Първото българско музикално дружество (1893 г.), на Български музикален съюз (1904 г.), на който е председател до 1929 г.; на Българската оперна дружба (1907 г.) и др. Умира на 19 август 1938 г.
<b>На тази дата умират:</b>
2002 г.
Умира Милко Калев Балев – български политик. Член е на РМС (1936 г.), на БКП (1942 г.). Роден е на 14 август 1920 г. в Троян. Осъден е на смърт през 1943 г. и до 1944 г. е политически затворник. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел "Пропаганда и агитация", първи помощник на първия секретар, началник на кабинета на генералния секретар на ЦК (1954-1986 г.). Секретар на ЦК (1979 г.) и член на Политбюро (1982 г.). Председател е на Комисията по външнополитически въпроси; на Координационния съвет за задгранична пропаганда; на Комисията по външна политика. Депутат е в VI, VII, VIII и IХ Народно събрание на Народна република България. Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. През 1992 г. е осъден на 2 години затвор, присъдата е променена в условна. Предполага се, че ръководи пряко т. нар. "възродителен процес", начело на "Група А". Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Т. Живков.
1958 г.
Умира Ран Босилек (псевдоним на Генчо Станчев Негенцов) – български писател. Роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в родния си град (1904 г.), където след това е учител (1904-1908 г.). Следва славянска филология и право в СУ “Св. Климент Охридски" (1908-1910 г.), завършва право с докторат в Брюксел (1916 г.). Известно време е адвокат, но интересите му към литературата го откъсват от тази професия. Участва в редактирането на сп. "Светулка", редактира в-к "Врабче" и сп. "Детска радост" - едно от най-известните детски издания в България. Редактор е в издателство "Хемус". Председател е на Дружеството на детските писатели. Член е на Съюза на българските писатели. За пръв път печата детски стихове и приказки през 1906 г. в сп. "Светулка". Голям дял в неговото творчество заемат преразказаните народни приказки от български, руски, японски, индийски, шведски и норвежки фолклор. Един от създателите на художествено оформената детска книга в България.
<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b>
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;