На този ден в хода на Априлското въстание въстаническите сили постигат частичен успех срещу войските на Хафъз паша в района на Стрелча. Същия ден Тосун бей напада Клисура (1876-а). През 1855 г. река Искър залива Самоков и предизвиква сериозни разрушения в града.

През 1912 г. в "Държавен вестник" е публикуван Закон за Военната академия. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. През 1925 г. във виенския Бургтеатър Менча Кърничева застрелва Тодор Паница. Смъртната присъда е произнесена още след ноември 1907 г., когато в София по заповед на Яне Сандански Паница убива Борис Сарафов и Иван Гарванов.

2016 г.

Корнелия Нинова е новият председател на БСП. Според официалните резултати от гласуването на 49-я конгрес на партията тя печели одобрението на 395 делегата срещу 349 за досегашния лидер Михаил Миков.

2006 г.

Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" започва специализирана операция срещу потребители в Интернет, свалящи и разпространяващи незаконно музика и филми.

Три дни по рано на 5 май при специализирана акция на ГДБОП (Главна дирекция за борба с организирана престъпност ) са арестувани трима от най-активните ъплоудъри на незаконни софтуер, филми и музика в българското интернет пространство. За една година те са качили 22 терабайта незаконна информация и са я предоставяли за споделяне с неограничен брой потребители.

Премиерът Сергей Станишев открива XXVI Международен пролетен панаир на потребителски стоки и технологии в Пловдив. На откриването присъстват още министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, областният управител на Пловдив Тодор Петков, кметът на града д-р Иван Чомаков, бизнесмени, гости. На панаира са представени 706 български и 551 чуждестранни фирми.

2003 г.

Българския президент Георги Първанов е на работно посещение в Брюксел по покана на председателя на Европейската комисия Романо Проди. Целта на визитата е да се обсъди европейската интеграция на България в контекста на приемането на първите десет нови страни-членки и подготовката на годишния доклад на ЕК за напредъка на България. Проди потвърждава пълната си подкрепа България да бъде приета в съюза през 2007 г. Една от обсъжданите теми е въпросът за Международния наказателен съд /МНС/, определян като важен елемент от общата позиция на Европа. Председателят на Европейската комисията уверява, че участието на България във войната в Ирак няма да се отрази на присъединителния процес.

Георги Първанов обсъжда и членство на България в НАТО с генералния секретар на пакта лорд Джордж Робъртсън. Президентът се среща и с председателя на Европейския парламент Патрик Кокс и заместник- председателя на Европейския Конвент Джулиано Амато.

2001 г.

В Министерство на икономиката на България заместник министърът на икономиката Христо Михайловски и заместник-министърът на външните работи на Литва Далия Грибаускайте подписват Споразумение за свободна търговия между двете страните.

1997 г.

XXXVIII Народното събрание приема Декларация за национално съгласие. Членството на страната в НАТО се определя като основен национален приоритет. Декларира се и стремежът към пълноправно членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази насока. Народните представители заявяват, че ще подкрепят споразуменията на България с международните финансови институции, включително и въвеждането на Валутен съвет, ще подкрепят ускореното и реално възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване. Ще застанат зад решителната борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията. Народното събрание поема отговорност и че ще отвари досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за сигурност.

1990 г.

Сключена е Спогодба за търговия, търговски и икономически отношения между България и Европейската икономическа общност. Спогодбата влиза в сила на 1 ноември 1990 г. и предвижда постепенно елиминиране на количествените ограничения за българския внос в Общността и предоставяне на взаимни отстъпки в сферата на търговията със селскостопански стоки.

България установява дипломатически отношения с Европейската общност през август 1988 г. В края на годината на 22 декември 1990 г. Седмото Велико народно събрание приема решение, че България желае да стане пълноправен член на ЕО. На 1 октомври 1991 г. Европейският съвет взима решение за начало на предварителни разговори с България за сключване на Европейско споразумение за асоцииране и в София е открито представителство на Европейската комисия, изпълнителен орган на Европейската общност.

1971 г.

Народното събрание приема проекта за нова конституция. Решено е приемането й да стане чрез референдум. На тържествено заседание на V Народно събрание на 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет, който "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила.

1962 г.

Със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков се ликвидира трудовата група край Ловеч. На 5 април Политбюро на ЦК на БКП разглежда резултатите от извършената проверка в "трудовата група край гр. Ловеч", т. е. в лагера, където общата цифра на починалите от тежкия режим и в резултат на убийства е 147 души. Най-много убийства са извършени от август до ноември 1961 г. През март 1962 г. след получени сигнали Политбюро назначава комисия начело с Борис Велчев да разследва ситуацията в лагера. На заседанието от 5 април Политбюро осъжда извращенията и взема решение за незабавното му закриване. На 23 април са освободени всичките 30 жени от "трудовата група" в с. Скравена, а до края на месеца от Ловеч са освободени 209 мъже, а 5 са предадени на съд.

1926 г.

В София пристига извънредният пратеник на Секретариата на ОН Рене Шарон за проучване на бежанския въпрос. Той дава положителна оценка на българското искане за заем.

1924 г.

В София започва да излиза вестник "Истина". Католическият орган е спрян от печат на 8 септември 1944 г. Отговорен редактор е Г. Петков. П. П. Иковски, В. Чапликов, Ф. Томич са редактори.

1912 г.

В "Държавен вестник" е публикуван Закон за Военната академия. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. Месец по-късно докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І и законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание. На 1 март 1912 г. е гласуван от народните представители, а на 20 април с Указ № 26 цар Фердинанд І утвърждава Закона за Военната академия. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли влизат в сила.

1880 г.

Спрян е от печат обществено-политическия вестник "Целокупна България". Изданието е първият печатен орган на Либералната партия в Княжество България. След закриване на Учредителното събрание на 20 юни 1879 г. започва да излиза 2 пъти седмично в Търново под редакцията на Петко Славейков. В програмата на вестника залягат две основни задачи - да защитава Търновската конституция и да отстоява българското национално единство. За осъществяване на българското национално единство вестникът разчита на Русия. Изданието се обявява срещу консервативното правителство на Т. Бурмов и остро критикува нарушенията на Търновската конституция. С идването на власт на Либералната партия през март 1880 г. изданието става официоз. В авторския колектив влизат и Ст. Стамболов, Ив. Славейков и Св. Миларов.

1876 г.

В хода на Априлското въстание въстаническите сили постигат частичен успех срещу войските на Хафъз паша в района на Стрелча. Същия ден Тосун бей напада Клисура.

1855 г.

Река Искър залива Самоков и предизвиква сериозни разрушения в града.

На тази дата умират:

1932 г.

Умира Петър Тодоров Гудев – политически и държавен деец. Роден в с. Градец, Сливенско през 1862 г. Следва право в Париж, като защитава и докторат. След като се завръща в България става адвокат. Член е на Народнолибералната партия и редактор на печатния орган на партията в. "Нов век". След смъртта на Д. Петков Гудев е назначен за министър-председател, едновременно с това е и министър на вътрешните работи за периода 3 март 1907 г. – 16 януари 1908 г. След това се оттегля от политическия живот и се отдава на журналистическа дейност. Народен представител е в IХ, Х, ХI, ХII и ХIII Обикновено народно събрание, като на последното е и председател.

На тази дата са родени:

1894 г.

Роден е Христо Николов Каварналиев – български художник. Той завършва Художествено-индустриалното училище в София (днес Художествена академия) при Ив. Мърквичка, след което Специализира в Берлин. Каварналиев рисува предимно морски пейзажи и композиции със сюжети от живота на рибарите с маслени бои, темпера и гваш. В някои от творбите му има социални моменти. Умира на 18 май 1951 г. във Варна. По-известни негови произведения са: “Морска вълна", “Морски вълни", “Край морския бряг", “Морски пейзаж с гемия", “Брези край Варна", “Морски пейзаж", “Бурно море", “Развълнувано море", “Пристанище Хамбург", “Балчик", “Каварна" и др.

1891 г.

Роден е Цветан Николов Минков (псевдоним на А. Казимирски) – български литературен критик и белетрист. Той завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Сътрудничи в списанията: “Демократически преглед", “Българска мисъл", “Училищен преглед", “Библиотека български писатели" и др. Освен това редактира в. “Глобус", библиотека “Книга" и библиотека “Родна книга". Минков е автор на очерците: “Хр. Ботев" (1925 г.), “Д. Дебелянов" (1926 г.), “Българска народна поезия" (1934 г.), на романите: “Цар Симеон" (1928 г.), “Кърджалии" (1935 г.), “Три синджира роби" (1935 г.), “Очерки по българска литература" (1946 г., 1948 г.), подбира и издава сборник с народни песни “Мене ме, мамо, змей люби" (1956 г. ) и том 12 от “Българско народно творчество" (1963 г.). В съавторство съставя справочника “Бълг. писатели" (1961 г.).Цветан Минков умира на 5 март 1967 г. в София.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;