На днешния ден през 1868 г. в Солун е проведено "народно събрание", в което участват представители на местните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието решава да се създаде самостоятелна българска община в Солун. В хода на Руско-турската война през 1878 генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта.  

През 1903 г. Великите сили одобряват програмата за реформи в Македония, т. нар. Пъдарски реформи.  

През 1948 г. делегация начело с Георги Димитров заминава на неофициално посещение в Москва.  

През 1952 г. в Съюза на българските писатели започва обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов.  

През 1996 г. депутатите отхвърлят искането на СДС академик Благовест Сендов да бъде освободен от поста председател на 37-то Народно Събрание заради антинатовските му изказвания по време на посещението му в Русия. 

8 февруари е боен празник на Кюстендилските и Самоковските гарнизони. 



2012 г.  

Ден на национален траур в България след трагедията в село Бисер 

На 6 февруари 2012 г. се пропуква стената на яз. "Иваново" и залива околните населени места. Най-много са пораженията в с. Бисер, обл. Хасково. Има редица материални щети, като потопът взема и 10 жертви. 

2005 г.  

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина" – лента на Бърти Ахърн министър-председателя на Ирландияс "за изключително големия му принос за ускоряване и приключване на преговорния процес за членството на Република България в Европейския съюз“. 

2002 г.  

Софийски градски съд регистрира Български демократичен съюз – Радикали. Партията е учредена на 1 декември 2001 г. от бивши членове и симпатизанти на СДС. Председател на партията става Евгений Бакърджиев. 

Евгений Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 в София. Завършва ВИАС, специалност "Промишлено и гражданско строителство". След 10 ноември 1989 г. е член на СДС. От 1991 г. до 1995 г. е кметски наместник в община "Изгрев" в София. През 1996 г. става ръководител на СДС-София. Бил е народен представител в 38-то и 39-то Народно събрание. В правителството на ОДС е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството. През 1999 г. Евгений Бакърджиев инициира и ръководи разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. В края на 1999 е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов. През ноември 2001 г., след двете последователни изборни загуби на СДС през същата година, открито иска оставките на ръководството на СДС. Скоро след това е изключен от СДС и основава партия - Български демократичен съюз "Радикали". 

2002 г.  

Започват 19-те зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити (САЩ). България печели 1 сребърен и 2 бронзови медала. Това е най-успешното участие на България в зимни олимпийски игри. 

1996 г.  

Депутатите отхвърлят искането на СДС академик Благовест Сендов да бъде освободен от поста председател на 37-то Народно Събрание заради антинатовските му изказвания по време на посещението му в Русия. 

Благовест Христов Сендов завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски" през 1956 г. През 1964 г. е кандидат на математическите науки, след което през 1967 г. и доктор на науките на математическия институт “Стреклов" в Москва. В периода 1960-1961 г. специализира числени методи в Московския университет, а през 1968 г. и компютърни науки в Лондон. В годините 1956-1958 г. е преподавател по математика, от 1958 г. до 1962 г. асистент по алгебра в СУ “Св. Климент Охридски", след което до 1968 г. доцент по числителни методи, а от 1968 г. професор в СУ. В периода 1970-1973 г. е декан на Факултета по математика, след което до 1979 г. е ректор на СУ "Св. Климент Охридски". Благовест Сендов е заместник-председател на БАН в годините между 1988-1991 г. Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при БАН (1991-1993 г.); научен сътрудник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 статии. Кандидатира се за президент в изборите през 1992 г. В годините между 1976-1989 г. е народен представител в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател е на XXXVII ОНС (1995-1997 г.); заместник-председател на XXXIX ОНС (2001-2005 г.). 

1990 г.

След отказ на СДС да се включи в правителството Андрей Луканов съставя за първи път в българската история чисто комунистическо правителство (БЗНС се отказва от десетилетната коалиция с БКП). На 7 август 1990 г. Луканов подава оставката на правителството си и на 22 септември 1990 г. съставя второ правителство от представители на БСП. Няколко дни по- късно подава оставка като министър-председател под натиска на протестите и стачката на КТ "Подкрепа" и на КНСБ. 

1952 г.  

В Съюза на българските писатели започва обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в "надкласова" гледна точка, космополитизъм, "несчитане" със социалистическия реализъм. Романът става обект и на публикации в периодичния печат. През март 1952 г. във в. "Работническо дело" излиза статията "За романа “Тютюн" и неговите злополучни критици". Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. Направени са му няколко редакции, въведени са нови герои, увеличен е и неговия обем. През 1992 г. романът се появява отново в първоначалния си образ. 

1948 г.  

Делегация начело с Георги Димитров заминава на неофициално посещение в Москва. Сталин критикува Георги Димитров за изказванията му, че се готви създаване на Балканска федерация. Сталин ясно показва, че България и Югославия трябва да съгласуват своите действия със СССР, на когото трябва да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която според Сталин трябва да влязат България, Югославия и Албания. На 11 февруари по предложение на Сталин е подписан протокол между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е поставена в пълна зависимост от Москва. 

1910 г.  

Гласуван е закон за повторното учредяване на орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". За първи път орденът е учреден на 18 май 1909 г. Кабинетът го отменя на 25 май, но поради общественото недоволство на 8 февруари 1910 г. е гласуван закон за него. Орденът се дава на лица, достигнали най-високо положение в държавата и наградени преди това с най-високи ордени. Има единствена степен с кръст и звезда с образите на светите братя и с девиз "Ex Oriente Lux" ("Светлината е от Изток"). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за чужди владетели) огърлие. С него са наградени цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 чужди държавни глави. 

1890 г.  

В България е обнародван Закон за пенсиите и временните помощи на свещениците. 

1878 г.  

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) генерал Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта.  

Граф Николай Игнатиев е руски генерал, дипломат и славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. Игнатиев става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Участва в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Натоварен е от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург. По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Игнатов не взема участие в Берлинския конгрес 1878 г. 

1868 г.  

В Солун е проведено "народно събрание", в което участват представители на местните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието решава да се създаде самостоятелна българска община в Солун. Избрано е ръководство от 8 души: Иван х. Лазарев (касиер), Блаже х. Лазов, Йосиф Гешков, Димитър Паунчев, Киряк Държиловец и Трайо Петрович (съветници), Панайот х. Лазов и Стефо х. Василкович (помощници). Ръководството на българската община в Солун е упълномощено от 830 души да ги представлява и да се грижи за "църковно-общественото" развитие и напредък на местното българско население. 

На тази дата са родени:  

1966 г.

Роден е Христо Стоичков – български футболист, нападател. В “А" РФГ дебютира на 23 февруари 1985 г., изиграва 119 мача, в които постига 81 гола. Шампион е през 1987 г., 1989 г., 1990 г. и носител на купата на страната през: 1985 г., 1987 г., 1988 г., 1989 г. Голмайстор е в първенството през 1990 г. с 38 гола (рекорд) и носител на “Златната обувка" заедно с У. Санчес (“Реал"). През 1990 г. преминава в “Барселона" и става най-добрият нападател на отбора. Четирикратен шампион на Испания (1991 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г.), финалист на КНК (1991 г.). 1992 г. е най-силната във футболната му кариера: с “Барселона" печели КЕШ и Суперкупата, обявен е за футболист на Европа в класацията на “Франс футбол", номер две в света в подреждането на ФИФА и пръв на континента в анкетата на сп. “Онз мондиал". Получава наградата “Златна топка" през 1994 г. Обявяван е 4 пъти за най-добър футболист на България (1989 г., 1990 г., 1991 г., 1992 г.). Получава орден “Стара планина" Първа степен за успешно представяне на Световното първенство (1994 г.) в САЩ, където е включен в символичния отбор на света и е голмайстор на първенството с 6 гола. Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол. Участва в еврофиналите Англия’96 с 3 попадения. През 2004 г. Христо Стоичков е избран за треньор на националния ни отбор по футбол. 

1958 г.  

Роден е Симеон Щерев – български състезател по свободна борба, треньор. Републикански шампион в категория до 62 кг. Трикратен европейски шампион (Варна – 1982 г., Будапеща – 1983 г. и Норкьопинг, Норвегия – 1984 г.). Носител е на пояса “Дан Колов" през 1982 г. Световен шампион от първенството в Скопие през 1981 г. Бронзов медалист от Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. 

1955 г.  

Роден е Константин Тренчев – български политик, председател на КТ "Подкрепа". Завършва френски колеж в Алжир. През 1982 г. завършва Висшия медицински институт в София. Година по-късно става асистент по анатомия, хистология и ембриология във Висшия медицински институт - Стара Загора, а през 1987 г. в катедра "Обща и клинична патология" във ВМИ - Стара Загора. Работи в "Бърза помощ" и като анатомопатолог. Константи Тренчев е основател и президент на КТ "Подкрепа" от февруари 1989 г. Той е и един от основателите на СДС, като в периода 1990-1991 г. е член на Националния координационен съвет на СДС. Вицепрезидент е на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. От 2000 г. е член на политическата формация Демократичен алианс, а на 9 юли 2000 г. е избран за почетен председател на Демократичен алианс. 

1911 г.  

Роден е Йосиф Александров Йосифов - български диригент и композитор. Завършва Теоретичния отдел на Държавна музикална академия (дн. БДК, 1934 г.), учи композиция при Д. Христов и П. Владигеров. Работи като диригент на хор "Родна песен" в София (1938-1939 г.), диригент на Старозагорската опера (1946-1948 г.), диригент на симфоничния оркестър и на операта във Варна (1948-1952 г.), главен диригент (1952-1966 г.) и директор (1953-1956 г.) на Варненската опера. Постижения: "Дон Карлос" и "Ернани" от Дж. Верди, "Продадена невеста" от Б. Сметана, "Княз Игор" от А. Бородин, "Гергана" от Маестро Георги Атанасов и др. Автор е на 2 опери, на симфонични, камерно-инструментални и хорови произведения, на сюити от народни песни за хор и оркестър и др. 

1894 г.  

Роден е Борис Йоцов – български учен славист, историк, критик и есеист, професор. Завършва славянска филология в София, следва право, специализира в Прага, където защитава докторат по философия. Учи още в Бърно, Братислава, Варшава, Краков и Виена. От 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г. е министър на народното просвещение в кабинета на Б. Филов и Д. Божилов. По негово предложение са изработени много законопроекти, отнасящи се до образованието. Под негово ръководство са приети правилници на някои висши училища, за народните читалища и др. Той е дописен член на БАН, на Славянския институт в Прага, почетен член на Дружеството на лужишките сърби и на Чехословашко-българското дружество в Прага, член е на Съюза на българските писатели, на ПЕН клуба и др. Изследва Българското възраждане, новата и най-новата българската литература. Изучава славянски литератури, особено връзките между България и славянския свят. Печата трудове в "Съвременник", "Годишник на Софийския университет", "Златорог", "Училищен преглед", "Българска мисъл", "Slava", "Bratislava", "Учителска мисъл", "Образование", "Отец Паисий", "Македонски преглед", "Завети" и др. 

1861 г.  

Роден е Петър Вариклечков – български офицер, полковник. Участва като доброволец от Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.). Сражава се при Стара Загора и Шипка. След войната завършва Елисаветградското военно училище (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк; взема участие в битката при Сливница (5-7.11.) и в овладяването на Пирот (14-15.11.). През 1913 г. е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на IV армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие. 

1858 г.  

Роден е Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Работи като гимназиален учител в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото дружество във Варна (1901-1923 г.). Действителен член е на Българския археологически институт и на Руския археологически институт в Цариград. Автор е на “Спомен за Сливен и манастирите му" (1886 г.), “Североизточна България в географическо и археологическо отношение" (1892 г.), както и на съвместни трудове с брат си. Умира на 25 юни 1923 г. 

1853 г.  

Роден е Георги Агура – български офицер, генерал-лейтенант от 1913 г. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното училище в София (1879 г.) и Военно-юридическата академия в Санкт Петербург (1883 г.). Агура е първият български офицер с юридическо образование. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство и участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен устав във войската. Преподава законоведение и етика във Военното училище (1886-1901 г.). Произведен е в чин "генерал-майор" (15.11.1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част. 

1849 г.  

Роден е Иван Гешов - български политик и книжовник, действителен член (1884 г.) и председател (1898-1924 г.) на БКД (от 1911 г. - БАН). Живее дълго в Англия, където завършва Лондонския университет. През 1894 г. става министър на финансите в кабинета на К. Стоилов. От 1901 г. оглавява Народната партия, а от 1920 г. - Обединената народно-прогресивна партия. Председател е на XI НС (1901 г.) и на XV НС (1913 г.). Министър-председател на коалиционното правителство на Народната и Прогресивно-либералната партия (1911-1913 г.). След Деветоюнския преврат е в Демократическия сговор. Участва в създаването на Балканския съюз и води освободителната война през 1912 г. 

На тази дата умират:

1941 г.  

Умира Христо Паков – български офицер, генерал-майор. Роден е на 15 август 1859 г. в Плевен. Завършва Военното училище с първи випуск (1879 г.) и военна юридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та дружина от 6-ти пехотен Търновски полк и участва в овладяването на Драгоманския проход и височината Остра чука (10.11.). Участва в преврата на 9 август 1886 г. и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в руската армия. Връща се през 1898 г. и командва последователно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на дивизия. Автор е на "Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война" (сп. "Военен журнал" кн. 3, 1908 г.) и много военно-исторически изследвания. 

1913 г.  

Умира Петър Иванов Данчов - български юрист; професор; член на БАН (1900 г.). Роден е на 6 ноември 1857 г. в Сливен. Завършва право в Прага. Изпълнява длъжностите: главен прокурор, пръв председател на касационния съд и същевременно преподавател по римско право в СУ “Св. Климент Охридски". През 1900 г. е назначен за министър на правосъдието. 

1905 г.  

Умира Константин Нунков – български деец на национално-освободителното движение в Македония. Работи като печатарски работник в Пловдив и София. Взема участие в четническата акция на ВМОК (1895 г.). През 1900 г. влиза с чета в Горноджумайско (днес Благоевградско). Действа в Малкотърновско и Ахъчелебийско, където проучва условията за атентати. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) прави безуспешни опити за атентати. Войвода е на чета в Кумановско (1904 г.), където воюва срещу сръбската въоръжена пропаганда. Загива в бой с турската войска. Автор е на брошурата "Взривните вещества и тяхното употребление" (1902 г.). 

1838 г.  

Умира търновският митрополит Иларион Критски. На негово място Патриаршията поставя Панарет – гръцки духовник, представител на най-крайните фанариотски среди в турската столица, които с всички средства се противопоставят на духовната еманципация на българите. Иларион Критски е гръцки владика, търновски митрополит през 1821-1827 г. и 1830-1838 г. Полага грижи за устройване и издигане на епархията; въвежда воденето на кодекси в училищата, църквите и манастирите, има заслуги за българската просвета. През 1834 г. изпраща Неофит Рилски в Букурещ, за да се запознае с взаимоучителната метода на преподаване, съдейства му в превода на Новия завет, разрешава въвеждането на български език в Габровското училище. 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

National Geographic Arhive; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Енциклопедии – “LAROUSSE" 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";