На днешния ден през 1941 г. в хода на Втората световна война съветската авиация организира първите бомбардировки над Берлин, които по-късно са прекратени поради немското настъпление в съветската територия. Четири години по-късно по време на Втората световна война СССР обявява война на Япония, възползвайки се от фактическата й капитулация. Червената армия навлиза в Манджурия и завладява значителни територии. Тя разгромява японските войски в Корея и на остров Сахалин. Япония капитулира на 2 септември 1945 г. На същия ден над Нагасаки е пусната атомна бомба, еквивалентна на 22 килотона ТНТ. 2000 пъти по-мощна от най-голямата бомба, употребявана дотогава. Непосредствено след взрива жертвите са около 70 000, а до края на 1945 г. са около 140 000 души. През 1974 г. президентът на САЩ Ричард Никсън обявява, че подава оставка заради участието си в скандала “Уотъргейт". През 1990 г. президентът на Ирак Саддам Хюсейн анексира Кувейт и го обявява за 19-та провинция на Ирак. На 8 август са родени: Евалд Клайст - германски офицер, генерал-фелдмаршал от Вермахта - 1881 г., Ърнест Орландо Лорънс - американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика - 1901 г., Дъстин Хофман - американски актьор и режисьор - 1937 г. На тази дата умират: Джироламо Фракасторо - италиански учен от епохата на Ренесанса; лекар, астроном, поет - 1533 г. и Якоб Буркхард - швейцарски историк и философ на културата - 1897 г.

2017 г.

Земетресение с магнитуд 7,0 по Рихтер разлюлява Съчуан в югозападен Китай, убивайки поне тринадесет души и ранявайки повече от 200.

2017 г.

Провеждат се парламентарни избори в Кения.

2016 г.

Над 70 убити и 120 ранени след самоубийствен атентат в болница в град Куета, Пакистан.

2014 г.

В Русия се прекратява анонимното ползване на Интернет. Интернет провайдърите се задължават да идентифицират личността на всичките си клиенти.

2012 г.

Националният преходен съвет на Либия окончателно предава властта на парламента избран преди месец.

2011 г.

След падането на кредитния рейтинг на САЩ, борсите по света се сринаха. Индексът на най-ликвидните компании в Япония - Nikkei 225 загуби 2.3%, а основният индекс в Южна Корея - KRX 100 падна с 5%. Най-много борсовите индекси се сринаха в Китай и Хонконг - съответно Shanghai Composite и Hang Seng Index се разделиха съответно с 3.7% и 4% от стойносттите си. Забеляза се рязък спад на цените на петрола.

1990 г.

Президентът на Ирак Саддам Хюсейн анексира Кувейт и го обявява за 19-та провинция на Ирак.

На 2 август 1990 г. Ирак напада Кувейт, след като преговорите относно изплащането на някои заеми и производството на петрол пропадат. Съветът за сигурност на ООН иска незабавно оттегляне и налага икономически санкции на Ирак. В отговор Саддам Хюсеин задържа много граждани на западните страни в Ирак и Кувейт, като някои от тях се държат близо до стратегически цели. По-късно те са освободени (6 декември). Иракското неподчинение принуждава ООН да гласува резолюция 678 на Съвета за сигурност в края на ноември, упълномощаваща членовете й да използват всички средства, за да наложат оттеглянето. Войски, кораби и авиация от 29 страни се съсредоточават в Саудитска Арабия, но акцията се забавя като се очаква, че кризата може да бъде разрешена по мирен път. След като това не става започва войната в Персийския залив. Тя започва през нощта на 16 срещу 17 януари 1991 г. Командир на съюзниците е американският генерал Норман Шварцкопф. Американски, британски, френски и саудитски самолети атакуват летища и стратегически бази. Ирак отговаря с изстрелването на ракети "Скъд" към Риад и Тел Авив, въпреки статута на Израел на невоюваща страна. На 24 януари при морска атака на силите на ООН е завладян остров Карух близо до Кувейт. Месец по-късно, повече от 500 хиляди съюзнически войски започват сухопътна офанзива за освобождаване на Кувейт. Американски и френски войски проникват в Южен Ирак и достигат река Ефрат близо до Насирия, докато Първа британска бронирана дивизия напада иракските механизирани войски по северната кувейтска граница. Египетски и сирийски войски завладяват военновъздушната база Ал Салем, докато саудитски войски, американските морски пехотинци и други арабски войски настъпват към столицата Кувейт, която е напълно освободена до 27 февруари. Иракчаните запалват хиляди петролни кладенци при оттеглянето си. На 28 февруари Саддам Хюсейн приема временно прекратяване на огъня. Окончателното прекратяване на огъня влиза в сила на 12 април. Ирак се отказва от претенциите си към Кувейт и се задължава да плати репарации, да унищожи химичните, ядрените и биологичните си оръжия и да приеме присъствието на наблюдатели на ООН от страни, които не са участвали във войната. Двеста съюзнически войници са убити или обявени за изчезнали. Иракските загуби се оценяват на повече от 25 хиляди души, с няколко хиляди цивилни жертви от бомбардировките. Екологичните последици от горящите петролни кладенци се смятат за катастрофални от много защитници на околната среда.

1974 г.

Президентът на САЩ Ричард Никсън обявява, че подава оставка заради участието си в скандала “Уотъргейт".

Ричард Милхаус Никсън е 37-ия президент на САЩ, управлявал в годините 1969-1974 г. Кандидатурата му е излъчена от Републиканската партия. Скандала “ Уотъргейт" е свързан с опита да се монтира подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотела “Уотъргейт" във Вашингтон. Разследването на събитията са свързани с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт", и подава оставка като президент. Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Р. Никсън да бъде обект на разследване. След като подава оставка Ричард Никсън е сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд.

1963 г.

Извършен е “големият влаков обир" във Великобритания. От пощенски влак, пътуващ от Глазгоу за Лондон, са откраднати 2,6 млн. лири стерлинги.

1949 г.

Съветът на Европа приема Турция, Гърция и Исландия за свои съюзници.

Съветът на Европа е консултативна европейска политическа организация, която обединява 40 европейски държави. Създаден е на 5 май 1949 г. Целта на СЕ е да поддържа основни принципи на правата на човека, плуралистичната демокрация и върховенството на закона и да повишава жизнения стандарт на гражданите на Европа. Структурата на СЕ е състои от Комитет на министрите, Парламентарна асамблея (286 чл.) и Конгрес на местни и регионални власти. Има сключени 165 международни конвенции (към 1999 г.). Статут на “специално поканени" страни имат Азербайджан, Армения, Беларус (прекратен 1997 г.), Босна, Грузия. В ролята на наблюдатели са: Ватикана, Канада, Япония, САЩ. Периодично СЕ организира конференции на министерства в различни области - правосъдие, образование, социални проблеми, здравеопазване, околна среда, местни общности, миграция, равенство на половете, труд, масови комуникации, култура, спорт и др.

1945 г.

По време на Втората световна война 1939-1945 г. СССР обявява война на Япония, възползвайки се от фактическата й капитулация. Червената армия навлиза в Манджурия и завладява значителни територии. Тя разгромява японските войски в Корея и на о-в Сахалин. Япония капитулира на 2 септември 1945 г.

1945 г.

Създаден е Международния трибунал за преследване и наказване на главните военни престъпници от Втората световна война. Той се учредява с подписването на споразумение между СССР, САЩ, Великобритания и Франция за осъждане на главните нацистки военнопрестъпници. Заседанията на съда са между 20 ноември 1945 г. и 1 октомври 1946 г.

1941 г.

В хода на Втората световна война съветската авиация организира първите бомбардировки над Берлин, които по-късно са прекратени поради немското настъпление в съветската територия.

1925 г.

Открит е първият национален конгрес на Ку-Клукс-Клан.

1918 г.

По време на Първата световна война започва битката за Амиен, в която войските на Антантата настъпват срещу 20 германски дивизии и за няколко часа пленяват 16 хиляди войници.

От 8 до 13 август 1918 г. се провежда Амиенската операция. Тя е ръководена от англо-френските войски за отблъскване на немците от Амиенската дъга на Западния фронт. Англо-френските военни сили значително превъзхождат германските - на участъка на пробива са съсредоточени над 500 танка и около 1 000 самолета. Направен е пробив в германската отбрана западно от Амиен с широчина на фронта до 75 км и дълбочина 10 - 18 км. Около 48 000 души, в това число и 30 000 пленници, са жертвите от германските войски. Операцията поставя началото на военното поражение на Германия в Първата световна война.

1815 г.

След поражението в битката с англичаните при Ватерло (18 юни 1815 г.) Наполеон Бонапарт напуска завинаги Франция, след като е осъден на заточение на остров Света Елена, където умира.

Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия. Той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Умира на 5 май 1821 г. След смъртта на му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1812 г.

Маршал Кутузов е назначен за главнокомандащ на руската армия поради неспособността на предишните й командири да спрат похода към Москва на френската армия, начело с Наполеон.

1786 г.

Французите Жак Балма и Мишел-Габриел Бакар за първи път изкачват най-високия връх в Европа - Монблан.

На тази дата са родени:

1937 г.

Роден е Дъстин Хофман - американски актьор и режисьор. Учи в консерваторията в Лос Анджелис, в драматичната школа в Пасадина и в нюйоркското Актьорско студио. Играе в театъра - “Хари, Нун и Райт" (1964 г.), “Двама на люлката" (1964 г.), “Изглед от моста" (1965 г.), “Е, и?" (1966 г.), “Пътешествието на петия кон" (1966 г.) и в телевизията - “Защитниците на голия град" (1966 г.). Дебютира в киното със “Завещанието на Мадиган" (1967 г.), а световен успех постига с “Абсолвентът" (1967 г.). Постига голям успех в лондонската театрална постановка на “Венецианският търговец" (1989 г.). Филмография: “Джон и Мери" (1968 г.), “Среднощен каубой" (1969г.), “Точно време" (1977 г., сърежисьор с Улу Грозбърд), “Агата" (1978 г.), “Крамер срещу Крамер" (1979 г., “Оскар"), “Защитници и милосърдни сестри" (тв, 1980 г.), “Рецидивист" (1981 г., и режисьор), “Тутси" (1982 г.), “Коронейшън стрийт" (тв, 1983 г.), “Смъртта на търговския пътник" (тв, 1985 г., екранизация на постановка на Бродуей с негово участие от 1984 г.), “Ищар" (1987 г.), “Рейнмен" (1988 г., “Оскар"), “Семеен бизнес" (198 г.9), “Дик Трейси" (1990 г.), “Американско Бъфало" (1995 г.), “Слипърс" (1996 г.), “Луд град" (1997) г., “Да разлаем кучетата" (1997 г.), “Сфера" (1998 г.), “Жана Д’Арк" (1999 г.), “ “The Runaway Jury" (2003 г.), “Neverland" (2003 г.) и др.

1904 г.

Роден е Сергей Семьонович Бирюзов - съветски военен деец, маршал и герой на Съветския съюз. Завършва Военната академия "М. В. Фрунзе". По време на Великата отечествена война на Съветския съюз (1941–1945 г.) в състава на 3-ти Украински фронт се сражава за освобождението на България и Югославия от хитлеристките войски. Сергей Бирюзов е зам.-председател на Съюзната контролна комисия в София в периода 1945–1947 г. След това става командващ войските на Приморския военен окръг, от 1955 г. е зам.-министър на отбраната, главнокомандващ войските на противовъздушната отбрана, от 1962 г. – главнокомандващ ракетните войски със стратегическо значение, от 1963 г. – началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. Умира на 19 октомври 1964 г.

1901 г.

Роден е Ърнест Орландо Лорънс - американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1939 г. Следва в университетите в Южна Дакота, Минесота, Чикаго и Йейл. От 1928 г. работи в Калифорнийския университет (професор от 1930 г.), от 1936 г. е директор на радиационната лаборатория към университета. През 1930 г. предлага идеята, а след това построява (заедно с американския учен Н. Едлефсън) първия модел на циклотрона. В следващите години под негово ръководство в САЩ са създадени първите ускорители на елементарни частици. Изучава ядрените реакции и изкуствената радиоактивност. През 1933 г. получава деутрона и изследва реакциите, които той предизвиква. Участва в създаването на атомната бомба. Занимава се с проблеми на радиобиологията и радиотерапията. Умира на 27 август 1958 г. в Пало Алто, Калифорния.

1881 г.

Роден е Евалд Клайст - германски офицер, генерал-фелдмаршал от Вермахта (1943 г.). В армията служи от 1900 г., завършва военна академия (1913 г.). Участва в Първа световна война (1914-1918 г.). След войната служи в кавалерията на райхсвера. През 1938 г. е уволнен от армията заради монархическите си убеждения, една година по-късно отново е призован. При нападението на Полша (1939 г.) и Франция (1940 г.) командва танков корпус. Командва Първа танкова армия, която воюва срещу Югославия и Гърция (1941 г.) и на Източния фронт (1941-1942 г.). През 1942-1944 г. командва групата армии А в Северен Кавказ и Южна Украйна. През 1944 г. е уволнен от армията заради несъгласие със стратегията на А. Хитлер. След войната е пленен от англичаните и като военен престъпник предаден на Югославия, а след това на СССР. Осъден, умира в съветски затвор през октомври 1954 г.

1849 г.

Родена е Вера Ивановна Засулич - руска революционерка. Родена е в с. Михайловка, Смоленска губерния, в дворянско семейство. От 1868 г. се включва в дейността на революционните кръжоци. През 1869-1871 г. е в затвора във връзка с нечаевското дело, а след това е заточена. В нелегалност е от 1875 г. Член е на народническата група на киевските "бунтари", след разгрома на която пристига в Петербург (1877 г.). На 24 януари 1878 г. извършва покушение над петербургския градоначалник княз Ф. Ф. Трепов. Оправдана, Вера Засулич емигрира. През 1899 г. се завръща нелегално в Русия, редактира в-к "Искра" и "Заря". Участва в конгресите на III Интернационал. През 1903 г. се присъединява към меншевиките. От 1917 г. е член на групата "Единство". Авторка е на очерк за Международното работническо движение, съчинение за Ж.-Ж. Русо, Волтер, литературни-критически статии за Д. И. Писарев, Н. А. Добролюбов, Н. Г. Чернишевски, С. М. Кравчински (Степняк) и др. Умира на 8 май 1919 г. в Петроград.

На тази дата умират:

2017 г.

Умира Глен Кембъл, американски певец, китарист, композитор, телевизионен водещ и актьор. През 1967 г. Кембъл печели четири Грами в категориите за кънтри и поп музика, както и Грами за цялостно творчество през 2012 г.

1897 г.

Умира Якоб Буркхард - швейцарски историк и философ на културата. Дълго време е професор в Базелския университет (1858 - 1893 г.). За разлика от школата на Ранке в историографията, Буркхард поставя на преден план духовната култура, а не политическа история. Като историк на културата се вълнува от проблемите на древна Гърция, Ренесанса, барока. В края на живота си стига до все по-песимистични изводи за перспективата за съществуване на свободни духовни личности и либерални обществени форми в къснобуржоазната епоха. Критиката на Буркхард е свързваща нишка между романтизма и прогнозите за "новото варварство" на Ницше (върху когото късният Буркхард оказва влияние) и Шпенглер. Основен труд: "Културата на Италия в епохата на Ренесанса" (1860 г.).

1827 г.

Умира Джордж Канинг - британски държавник, член на партията на торите. Министър-председател (от април 1827 г.). Роден е на 11 април 1770 г. в Лондон. През 1791 г. завършва Оксфордския университет. От 1793 г. е член на Парламента. Помощник-министър на външните работи в кабинета на У. Пит Младши. В периода 1807-1809 г. е министър на външните работи. Посланик в Лисабон в периода 1814-1816 г. Поддържа правителството на Р. Б. Ливърпул против демократическото движение в Англия. Влиятелен член на кабинета на Ливърпул (1822 г.) като министър на външните работи. Успява да прокара някои реформи (намаляване митата на пшеницата и суровините, облекчаване износа на промишлени стоки, либерализиране на наказателните закони). Осъжда френската интервенция в Испания (1823 г.), помага за признаването от английското правителство на независимостта на бившите испански колонии в Южна Америка. Обявява се за автономия на Гърция.

1796 г.

Умира Франц Антон Маулберч - австрийски живописец, майстор на монументално-декоративната живопис в стил барок. Роден е на 7 юни 1724 г. в Лангенарген, Вюртемберг, Германия. Живее във Виена от 1739 г. Учи във Виенската художествена академия (1741-1750 г.), където е професор от 1770 г. Работи в различни градове на Австрия, Унгария, Германия, Чехия, Словакия. Творчеството му е повлияно от венецианската живопис и стила на Рембранд. Някои произведения: фрески в църквата на пяристите (1752-1753 г.), университета (1756-1759 г.) и двореца Хофбург (1772 г.) във Виена, църкви в Хайлигенкройц - Гутенбрун (Долна Австрия, 1757-1758 г.), Шюмеге (Унгария, 1758 г.), Корнойбург (Долна Австрия, 1772 г.); съборната църква в Пати (Унгария, 1780-1781 г.), дворци в Крамержиже (Чехия, 1758-1760 г.), Инсбрук (1735-1776 г.), Сомбатхей (Унгария, 1783 г.) и др.

1533 г.

Умира Джироламо Фракасторо – италиански учен от епохата на Ренесанса; лекар, астроном, поет. Той е роден през 1478 г. във Верона. През 1502 г. завършва университета в Падуа, където по-късно е професор. Създава научни трудове по геология (история на Земята), география, оптика (рефракция на светлината), астрономия (наблюдения на Луната и звездите), философия и психология. През 1530 г. излиза научно-дидактичната му поема “Сифилис, или Френската болест" (откъдето идва и наименованието на болестта). Основното му съчинение е “За контагиите, контагиозните болести и лечението им", което има много издания в различни страни. Описва 3 начина на заразяване: непосредствен - чрез съприкосновение с друг болен, опосредствен - чрез контакт с предмети, до които е имал контакт друг болен, от разстояние - при задължителното участие на малки, невидими “зародиши на болестта". Джироламо Фракасторо определя заразата като материално начало (“телесен контагий"). Въвежда термина “инфекция". Описва редица заразни заболявания, между които чума, проказа, бяс, тиф и др. Трудовете му са основополагащи за клиничното изследване на инфекциозните болести и епидемиологията.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";