(За ФБ) През 1914 г. на 7 юни през новооткрития Панамски канал преминава първият кораб.

През 1099 г. воините от Първия кръстоносен поход започват обсадата на Йерусалим. На този ден през 1494 г. за запазване на добрите отношения Испания и Португалия подписват под егидата на папата договора от Тордесиляс, с който си поделят Новия свят. По този начин Португалия получава откритата от испанците Бразилия.

На тази дата през 1498 г. Христофор Колумб се отправя на третото си пътешествие. Третата експедиция (1498-1500 г. ) се състои от 6 кораба. Швеция и Норвегия подписват договор за разделяне, с който прекратяват съществуването си като обединена държава (1905).

2017 г.

Останки от Хомо Сапиенс, които датират отпреди 300 000 години и напомнят тези на съвременен човек, са открити от археолози в Джебел Ирхуд, Мароко.

2017 г.

Военен самолет на Мианмар, превозващ 120 души на борда, се разбива в Андаманско море.

2017 г.

Въоръжени мъже атакуват Ислямската консултативна асамблея и мавзолея на Рухола Хомейни в Техеран, Иран. Осемнадесет цивилни са убити при нападението срещу парламента и един в атаката срещу мавзолея. ИСлямска държава пое вината за нападението

2015 г.

Турската Партия на справедливостта и развитието (AKP) печели парламентарните избори с 41% от вота на избирателите.

2014 г.

Петро Порошенко встъпва в длъжност президент на Украйна.

2013 г.

Русия и Пакистан се договарят за укрепване на връзките между двете страни.

2006 г.

Черногорското министерство на външните работи внася искане за членство на Черна гора в Съвета на Европа. В писмо до генералния секретар на организацията Тери Дейвис се изразява увереността на Черна гора, че като независима държава ще получи членство в Съвета на Европа, както и готовността й да съдейства за запазване и прилагане на идеите и принципите, които представляват общо наследство на европейското семейство. Черна гора изцяло приема принципите на върховенството на закона, преди всичко защитата на правата на човека и малцинствата и на свободата на своите граждани, се изтъква в писмото.

1989 г.

Високопоставеният комунистически реформатор Имре Пожгай призовава за сформиране на движение за демократична Унгария.

1982 г.

Отваря врати за посетители "Грейсланд" - имението, в което е живял попидолът Елвис Пресли.

1962 г.

Завършва съвещание на представители на комунистически и работнически партии на страните - членки на СИВ обсъжда икономическото сътрудничество между тях. То се провежда в Москва. Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз, учреден през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. Той е доминиран от СССР. Системно подчинява икономиката на политиката и интересите на Съветския съюз. Разпуснат е през 1991 г.

1948 г.

Чехословашкият президент Едуард Бенеш подава оставка, за да не бъде принуден да подпише новата конституция, която утвърждава властта на комунистите.

Едуард Бенеш е чешки общественик и държавник. В периода 1935-1938 г. е президент . От 1921 г. до 1922 г. е министър-председател и министър на външните работи на Чехия от 1918 г. до 1935 г. Той е един от инициаторите, създателите и активните функционери на т. нар. Малка Антанта. В периода 1923-1927 г. е член на Съвета и председател на Комитета за сигурност (1927-1938 г.) на Обществото на народите. След нахлуването на Вермахта в Чехословакия през октомври 1938 г. подава оставка като президент и заминава в САЩ, където е професор в Чикагския университет. След Втората световна война отново става президент на Чехословашка република - официално е избран на 19 април 1946 г.

1929 г.

Папската държава е възстановена под името Ватикана, след като е ликвидирана през 1870 г. Ватикана е папска държава, намираща се в центъра на гр. Рим, на хълма Монте Ватикан на брега на Тибър. Официалният език е латински, италиански. Паричната единица е ватиканска лира. Носи името на хълма, на който през средновековието е построен дворецът-резиденция на римския папа.

Днешния статут е установен през 1929 г. въз основа на Латеранските договори, преразгледани през 1984 г. Има правила, поведение, церемонии, като тези на кралския двор. Страната се охранява от швейцарската гвардия, формирана през XVI в. Членовете £ носят ренесансови униформи, проектирани от Микеланджело. Ватикана е комплекс от култови сгради, дворцови и крепостни съоръжения, вътрешни дворове и паркове.

1916 г.

Умира Емил Фаге – френски литературен историк, член на Френската академия от 1900 г. Последовател е на Иполит Тен. Отдава предпочитание на литературен портрет (“Волтер", 1894 г.), характеристики на писатели (“Флобер", 1899 г.), разглежда отделни страни от тяхното творчество (“Русо против Молиер", 1912 г.). С известен консерватизъм е белязана серията “Шестнадесети век" (1894 г.), “Седемнадесети век" (1895 г.) и “История на френската литература" (1900-1901 г.).

1914 г.

През новооткрития Панамски канал преминава първият кораб.

Панамският канал е воден път с международно значение в Централна Америка. Дължината му е 81 600 метра. Свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен през 1914 г., каналът е официално открит през 1920 г. От 1914 до 1979 г.се намира под юрисдикцията на САЩ. До 2000 г. се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. Широчината му е от 150 до 300 м, дълбочината на фарватера - 12,8-25,9 м и 12 шлюза.

1905 г.

Швеция и Норвегия подписват договор за разделяне, с който прекратяват съществуването си като обединена държава.

През 1814 г. Норвегия се отцепва от Дания и сключва уния с Швеция, която от 1818 г. е управлявана от нова династия в лицето на Бернадот. По време на либералното управление на Оскар I и Оскар II Швеция се стабилизира в стопанско отношение, но вътрешните политическите борби довеждат до отделянето на Норвегия, която през 1905 г. се обявява за самостоятелно кралство.

1879 г.

Високата порта назначава комисия по реформите в европейските вилаети в изпълнение на чл. 23 от Берлинския договор. През септември проектът е одобрен от Държавния съвет (Дивана) и през ноември е изпратен за обсъждане във вилаетите.

1498 г.

Христофор Колумб се отправя на третото си пътешествие. Третата експедиция (1498-1500 г. ) се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юни 1498 г. открива о-в Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка. През 1500 г. е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен.

1494 г.

За запазване на добрите отношения Испания и Португалия подписват под егидата на папата договора от Тордесиляс, с който си поделят Новия свят. Според определената мислена линия, минаваща от север на юг през Атлантическия океан, всички земи – открити или не – на запад от нея, се считат за собственост на Испания, а в другата посока – за собственост на Португалия, независимо коя от двете държави прави новите открития. По този начин Португалия получава откритата от испанците Бразилия.

1099 г.

Войните от Първия кръстоносен поход започват обсадата на Йерусалим. След месец и половина те завземат града и го подлагат на пълно опустошение, като избиват много от жителите му – и мюсюлмани, и евреи, въпреки своето обещание да пощадят живота им.

Кръстоносните походи са завоевателни походи на западноевропейските феодали на Изток (1096-1270 г.). Организирани са под лозунга за освобождаване на християнските светини в Палестина от властта на мюсюлманите. Участниците в тях се наричат кръстоносци, защото към дрехите им са пришити бели кръстове. Повод за нахлуване в Източното Средиземноморие е завладяването от селджукските турци на византийски владения в Мала Азия и Йерусалим, смятан за свещен град на християните. Византия много пъти иска помощ от западните страни за борба против селджукските турци. От това се възползва Папството, което е идеен вдъхновител и непосредствен организатор на Кръстоносните походи. Целта на папите е да разпалят религиозен фанатизъм, за да заздравят и разширят влиянието на Католическата църква и да подчинят Православната църква на Рим. Основната маса от кръстоносците са обеднелите рицари и големите земевладелци, които се надяват да завладеят икономическо по-развитите страни от Близкия изток. Отначало в Кръстоносните походи участват и много бедни селяни. Първият Кръстоносен поход се състои в периода 1096-1099 г. Той е обявен в Клермон от папа Урбан II (1095 г.). В него се включват много селяни. Кръстоносците завладяват Йерусалим през юли 1099 г., който става столица на Йерусалимското кралство.

Вторият Кръстоносен поход е в годините между 1147-1149 г. Ръководен е от френския крал Луи VII и германския крал Конрад III и завършва с неуспех.

Неуспешно завършва и Третият Кръстоносен поход (1189-1192 г.), предизвикан от завладяването на Йерусалим от египетския султан Саллах ад-Дин. Кръстоносните войски са предвождани от германския император Фридрих I Барбароса, френския крал Филип II Август и английския крал Ричард I Лъвското сърце.

Четвъртият Кръстоносен поход е организиран от папа Инокентий III (1199 г.) и в него участват френски, германски и италиански кръстоносци. Кръстоносците завладяват Цариград (ноември 1202 г.) и създават Латинската империя (април 1204 г.). Проява на религиозен фанатизъм са детските Кръстоносни походи (1212 г.), в които умират десетки хиляди деца (част от тях загиват по време на буря в Средиземно море, а останалите живи са продадени в робство в Египет).

Кръстоносните походи от Петия до Осмия са завоевателни. Петият се провежда от 1217 г. до 1221 г. и е срещу Египет. В него участват австрийския херцог Леополд VI и унгарския крал Андраш II. Походът е неуспешен.

По време на Шестия Кръстоносен поход от 1228 до 1229 г., командван от германския император Фридрих II, християните успяват отново да завладеят Йерусалим (1229 г.), но мюсюлманите си го връщат обратно (1244 г.).

Седмият Кръстоносен поход (1248-1254 г.) е в Египет, а Осмият (1270 г.) - в Тунис. Двата похода са командвани от френския крал Луи IХ Свети, но завършват с пълен крах за кръстоносците. По време на Кръстоносните походи търговията в Средиземно море значително се разраства. Връзките с Изтока позволяват на западноевропейски страни да използват техническите, стопанските и културните постижения на източните държави. Същевременно продължителните кръвопролитни войни предизвикват огромни човешки и материални загуби, което носи отрицателни последствия за развитието на европейски страни.

На тази дата са родени:

1963 г.

Роден е Александър Праматарски – юрист, политически и държавен деец. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". След 10 ноември 1989 г. участва активно в обществено-политическия живот на страната. Председател е на Демократическата партия от 26 февруари 2000 г. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. От май до декември 1992 г. е министър на търговията. Във второто правителство на Иван Костов (1999-2001 г.) е министър без портфейл. Съпредседател е на коалиция Народен съюз. През 2005 г. преди парламентарните избори напуска съюза с Анастасия Мозер и се включва в коалицията ОДС (СДС, Демократическа партия, Движение "Гергьовден", БЗНС-НС - БЗНС, ДРОМ). Става депутат в XL НС от София.

1958 г.

Роден е Принс – американски рокпевец и рокмузикант. Роден е в семейство на джазов музикант (мулат) и певица (от италиански произход). Свири от малък на различни инструменти, а от 12-годишни възраст участва в различни групи в родния си град. Музикалната му концепция е еклектична, в нея се откриват елементи, напомнящи за Л. Ричърд, М. Джагър или Дж. Хендрикс, като блус, диско, рок, фънк. Работи с групите "Тайм", "Венити сикс", "Революшън" и "Аполония сикс". Популярност му носи албумът "Виолетов дъжд" (1984 г., едноименен филм), който се задържа на първо място в класацията на сп. "Билборд" в продължение на 22 седмици.

Албуми: "For You" (1978 г.), "Prince" (1979 г.), "Dirty Mind" (1980 г.), "Controversy" (1981 г.), "1999" (1982 г. ), "Purple Rain" (1984 г.), "Around the World in a Day" (1985 г.), "Parade" (1986 г.), "Sign O the Times" (1987 г.), "Lovesexy" (1988 г.), "Batman (музика към филм)" (1989 г.), " Graffiti Bridge (музика към филм)" (1990 г.), "Diamonds and Pearls" (1991 г., 1992 г.), "Gold Nigga" (1993 г.), "The Hits/The B Sides" (1993 г.), "The beautiful Experience" (1994 г.), "1-800-New Funk" (1994 г.), "Come" (1994 г.), "The Black Album" (1994 г.), "Exodus" (1995 г.), "The Gold Experience" (1995 г.), "Girl 6" (1996 г.), "Chaos and Disorder" (1996 г.), "Emancipation" (1996 г.), "Crystal Ball" (1998 г.), "The Truth/Kama Sutra" (1998 г.), "New Power Soul" (1998 г.), "Roadhouse Garden" (1999 г.), "Rave Und the Joy Fantastic" (1999 г.), "The Beautiful Experience [Bellmark]" (2001 г.).

1940 г.

Роден е Том Джонс (псевдоним на Томас Удуърт) –известен английски поппевец. Пее от началото на 60-те години под псевдоним Томи Скот, когато организира оркестър. Заминава с продуцента Уелман Милс за Лондон и сключва договор с фирмата "DECCA". С името Том Джонс пее от 1964 г. През 70-те години пробива в САЩ, където участва в шоупрограми по телевизията и в увеселителни заведения в Лас Вегас. Повечето от песните му бързо се превръщат в шлагери. През 1987 г. изпълнява главна роля в мюзикъла "Матадор". В началото на 90-те години отново организира концерти.

1896 г.

Роден е Робърт Сандърс Мъликен – американски физико-химик. През 1966 г. получава Нобелова награда за изследване на химични връзки и електродните структури на молекулите чрез метода на молекулните орбити. През 1917 г. завършва Масачузетския технологичен институт. В Чикагския университет получава степен доктор по философия през 1921 г. и работи там до 1925 г., като едновременно преподава и в Харвардския университет. През 1926-1928 г. е преподавател в Нюйоркския университет. От 1928 г. се завръща в Чикагския университет (през 1931-1961 г. е професор по физика, от 1965 г. почетен професор). По време на Втората световна война работи по проекта за американско ядрено оръжие. Той е един от първите, които използват компютърните методи за изследване на молекулярната структура (50-те години на ХХ в.)

1890 г.

Роден е Карл Спенсър Лешли – американски психолог и физиолог, представител на съвременната невропсихология, професор от 1920 г. В периода 1920-1926 г. е преподавател в Минесота и Харвард (1935-1955 г.). Научните му интереси са в областта на изследването на мозъчната дейност във връзка с поведението на човека. Експериментално доказва несъстоятелността на съществуващите представи за мозъчната локализация, съгласно които дори най-сложните мозъчни функции са тясно свързани със специфичния анатомичен субстрат, като противопоставя на това схващане разбирането за пластичността на висшите раздели на главния мозък и функционалната многозначност на мозъчната структура. Трудовете на Лешли са отправен пункт за разработката на съвременните схващания за мозъчната организация на висшите психични функции при човека.

1879 г.

Роден е Кнуд Расмусен – датски полярен изследовател и етнограф. В периода 1902-1933 г. взима участие и ръководи редица експедиции в Гренландия и арктическа Америка. Един от най-големите изследователи на ескимоската култура. Умира на 21 декември 1933 г. в Копенхаген.

1877 г.

Роден е Петър Ацев – деец на македоно-одринското революционно движение. За периода 1897–1901 г. е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. В началото на 1902 г. излиза в нелегалност, няколко месеца по-късно е околийски войвода в Прилепско. Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание - 1903 г. След потушаването му продължава да се сражава с турските войски и със сръбските и гръцките чети. През 1906 г. е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет. След Младотурската революция излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Две години по-късно е арестуван и 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия. Освободен е през 1911 г. и се заселва в Пловдив. Участва като доброволец в Балканската война 1912–1913 г. Член е на Илинденската организация.

1868 г.

Роден е Чарлз Рени Макинтош – шотландски архитект. Работи в Глазгоу и Лондон. Един от представителите на стила модерн. Оказва изключително влияние върху развитието на рационализма във Великобритания, Германия и Австрия. Участва в обединението на художниците конструктори “The Four", организирано през 1890 г. Най-големият му проект е сградата на Училището по изкуства в Глазгоу (1898-1909 г.). Работи и върху оформление на интериори и конструиране на мебели.

1862 г.

Роден е Филип Едуард Антон фон Ленард – германски физик. Доцент е в Бон, професор в Бреслау, Аахен и Хайделберг. Заедно с професор Волф издава трудове върху капилярността, фосфоресценцията, последиците от виолетовата светлина, електрическия капацитет на бисмута и др. Изследванията на Ленард позволяват на Рьонтген да открие лъчите Х. Лауреат е на Нобелова награда за физика (1905 г.). Умира на 20 май 1947 г. в Меселхаузен, Германия.

1848 г.

Роден е Пол Еужен Анри Гоген – френски живописец, постимпресионист. Пол Гоген е морски офицер. През 70-те години напуска Франция и се преселва на о-в Таити, Полинезия. В творчеството си изобразява хармонията между човека и природата, бита на народите на Океания. Композициите му се отличават с уравновесеност, вътрешен ритъм, статичност, пространството е разгърнато не перспективно, а плоскостно, поради което картините му наподобяват фрески. Изкуството на Гоген влиза в историята като първата съзнателна вълна на реакция срещу импресионизма. Влиянието му е многообразно и особено силно в първите години на ХХ в. - върху постимпресионистите, традиционалистите и др. Сред най-известните му картини са: "Видение след проповед" (1888 г.), "Жълтият Христос" (1889 г.), "Жена, държаща плод" (1893 г.).

1794 г.

Роден е Пьотр Яковлевич Чаадаев – руски мислител и публицист. Роден е в дворянско семейство. От 1808 г. до 1811 г. учи в Московския университет, където се сближава с Н. И. Тургенев и И. Д. Якушкин. Взема участие в Отечествената война (1812 г.) и задграничните походи (1813-1814 г.). Член е на масонската ложа (от 1816 г.) “Сдружени братя" заедно с А. С. Грибоедов, П. И. Пестел, С. П. Волконски и др., на"Съюза на благоденствието" (1819 г.), на Северното общество на декабристите (1821 г., без да бъде особено деен член на тайните общества). От 1823 г. до 1826 г. пътува в чужбина (Германия, Великобритания, Франция), където се запознава с Шелинг и Ф. Ламение. Завръща се в Москва (1829 г.) и създава своите основни произведения - “Писма за философията на историята" (на френски език, първото от “философските писма" е публикувано в сп. “Телескоп", 1836 г.). Философско-историческата мисъл на Чаадаев се явява мощен стимул за развитието и самоопределянето на руската философия като цяло. Умира на 26 април 1856 г. в Москва.

1724 г.

Роден е Антон Маулберч – австрийски живописец и офортист, майстор на монументално-декоративната живопис в стил барок. Живее във Виена от 1739 г. Учи във Виенската художествена академия (1741-1750 г.), където е професор от 1770 г. Работи в различни градове на Австрия, Унгария, Германия, Чехия, Словакия. Творчеството му е повлияно от венецианската живопис и стила на Рембранд. Някои произведения: фрески в църквата на пяристите (1752-1753 г.), университета (1756-1759 г.) и двореца Хофбург (1772 г.) във Виена, църкви в Хайлигенкройц - Гутенбрун (Долна Австрия, 1757-1758 г.), Шюмеге (Унгария, 1758 г.), Корнойбург (Долна Австрия, 1772 г.), съборната църква в Пати (Унгария, 1780-1781 г.), дворци в Крамержиже (Чехия, 1758-1760 г.), Инсбрук (1735-1776 г.), Сомбатхей (Унгария, 1783 г.) и др.

На тази дата умират:

1968 г.

Умира Фьодор Василиевич Токарев – руски конструктор на стрелково оръжие, доктор на технически науки (1940 г.). Роден е на 14 юни 1871 г. През 1900 г. завършва Казашкото юнкерско училище и служи в казашки полк. През 1907 г. е слушател при Офицерското стрелково училище в Ораниенбаум. Същата година преработва магазинната винтовка образец от 1891 г. в автоматична, а през 1908-1914 я усъвършенства в Сестрорецкия оръжеен завод. В началото на Първата световна война е в действащата армия. След 1917 г. работи в Тулския оръжеен завод. През 1925 г. в Червената армия е въведена картечницата “МТ", преработена от Токарев от картечницата “Максим". През 1927 г. разработва първия руски картечен пистолет (автомат) с револверни патрони. През 1930 г. на въоръжение е приет самозарядният пистолет “ТТ", а през 1938 г. - самозарядната винтовка “СВТ".

1935 г.

Умира Иван Владимирович Мичурин – руски биолог и селекционер, създател на много сортове култури, почетен член е на Академията на науките на СССР (1935 г.). Разработва методи за селекция на плодово-ягодните растения, като използва метода на отдалечената хибридизация. Полага началото на отглеждането на север на множество южни култури. Последните години от живота си работи под наблюдението и ръководството на Н. Ив. Вавилов.

1934 г.

Умира Макарий Неврокопски (светско име: Марин Стамов) – висш духовник, митрополит. Роден е на 21 ноември 1876 г. в с. Драгижево, Търновско. Учи в родното си село, после в Одринската българска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" и в Петропавловската семинария край Лясковец, а след нейното преместване и в Самоков. През 1901 г. завършва Киевската духовна семинария и продължава образованието си в Санктпетербургската духовна академия, където получава научната степен "кандидат на богословието". След завръщането си в България е учител надзирател в Софийската духовна семинария. Приема монашество през 1904 г. През 1909 г. е удостоен с архимандритско достойнство и служи като протосингел в Софийската митрополия. От 1912 до 1915 г. е ректор на Софийската духовна семинария. Междувременно на 21 юни 1915 г. е избран за неврокопски митрополит, но поради смъртта на екзарх Йосиф I и включването на България в Първата световна война 1914–1918 г. хиротонисването му се извършва чак на 17 април 1916 г. Заема поста си през март 1918 г. През юли 1930 г. е избран за член на Светия синод.

1840 г.

Умира Фридрих Вилхем III – пруски крал от 1797 г. Той е роден на 3 август 1770 г. в Потсдам. Син е на Фридрих Вилхелм II. Присъединява се към четвъртата антифренска коалиция през 1806 г. По време на войната пруска армия е разбита и според Тилзитския мир (1807 г.) отстъпва на Франция 1/2 от територията на Прусия. В периода 1807-1804 г. е принуден да проведе редица буржоазни реформи. През 1812 г. участва с войски в похода на Наполеон срещу Русия. След победата на Русия обявява война на Франция през март 1813 г. По решение на Виенския конгрес (1814-1815 г.) получава Рейнската област, Вестфалия и голяма част от Саксония. Влиза в Свещения съюз. Участва с войски в потушаването на Полското въстание (1830-1831 г.).

1825 г.

Роден е Ричард Додридж Блекмор – английски писател. Учи в Оксфорд. Работи като юрист и учител. Известни произведения: сборник "Стихове на Мелантер" (1854 г.), исторически романи "Лорна Дун" (1869 г.), "Момичето на Скера" (1872 г.) и др. Умира на 20 януари 1900 г. в Тедингтън.

555 г.

Умира Вигилий – римски папа. Една от най-спорните фигури, заемала папския престол в периода на Ранното средновековие. Ръкоположен е с подкрепата на византийски императорски двор, след като обещава на императрица Теодора, съпруга на Юстиниан I (527-565 г.), да подкрепи отмяната на решенията на IV вселенски събор в Халкидон (451 г.). Подкрепя осъждането като еретически на съчинения на гръцки теолог от III в. Ориген, но не и на издадения от Юстиниан през 543 г. едикт срещу "трите глави", в който за еретически са обявени някои от съчинения на Теодор Мопсуетски, Теодорит Кирски и Ива Едески - теолози от V в., които не са приемани от монофизититеп (които Юстиниан настоява да се интегрират обратно в империята). В стремежа си да прекърши съпротивата на западните епископи императора арестува папата 22 ноември 545 г. и го отвежда в Константинопол, където след дълги преговори римски епископ утвърждава едикта (1 април 548 г.). Острата реакция на западни епископи обаче го принуждава да оттегли подкрепата си за едикта. На V вселенски събор в Константинопол (553 г.), на който "трите глави" са осъдени, императора компрометира папата, като изважда наяве тайната си кореспонденция с него. Поставен под домашен арест на 8 декември 553 г. папата утвърждава решенията на V вселенски събор, причина за продължилата до началото на VII в. в Западната църква схизма по въпроса за "трите глави".



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;