На 7 февруари 1878 г. жители на Горна Джумая връчват на руския военен губернатор в София молба за изпращане на отряд, който да освободи града. Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев започва да функционира през 1901 г.

През 1914 г. е изработен правилник за раздаване на помощи за бежанците от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор. През 1921 г. в Народното събрание е открит Втори църковно-народен събор, в който участват и представители на епархиите, останали извън границите на държавата. През 2000 г. в Брюксел България и Румъния се договарят за изграждане на мост над Дунав при Видин-Калафат. На 7 февруари са родени: генерал-майор Иван Стойков, генерал-майор Тодор Георгиев, художникът Борис Денев. На 7 февруари умират: Партений Зографски, един от участниците в борбата за църковно-национална независимост, Васил Георгиев Акьов- литературен критик, автор на романи, повести и киносценарии.

2018 г.

Aкад. проф. д.м.н. Петър Червеняков е награден с орден "Стара планина“ – първа степен, "за изключително големите му заслуги за медицинската наука и практика в Република България и за съществените му постижения в областта на гръдната и сърдечно-съдовата хирургия“.

2000 г.

В Брюксел България и Румъния се договарят за изграждане на мост над река Дунав при Видин-Калафат, но остават нерешени проблемите за финансирането на строителството и за преноса на електроенергия от Румъния за Турция.

1921 г.

В сградата на Народното събрание е открит Вторият църковно-народен събор, в състав от 280 делегати (128 духовници и 152 миряни), в който участват и 75 представители на епархиите, останали извън границите на държавата. Правителствен представител е Недялко Атанасов с помощник Христо Стоянов. Продължава на сесии до 14 февруари 1922 г. и изработва проект за нов Екзархийски устав.

1914 г.

Изработен е Правилник за раздаването на помощите за бежанците, отпуснати от XV ОНС. Правителството се опитва да се справи с бежанския въпрос. Проблемът с българските бежанци възниква в резултат на масовия приток на българи от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор, Цариградски договор и от Ньойския мирен договор. Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждава не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание в страната пристига нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Нов, още по-голям приток от български бежанци приижда от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война и Първата световна война.

1901 г.

Започва да функционира Школа за запасни подпоручици с командир майор Димитър Стойчев. Първоначално е създадено Военно учебно заведение за подготовка на офицери от запаса, в което имат право да се обучават младежи със средно и висше образование, които отбиват редовната си военна служба. След подготовката си в школата получават званието "старшини–школници" и продължават да служат в редовете на Българската армия. Изграждането на школата започва на 1 декември 1889 г., когато към Военното училище в София се създава курс за подготовка на запасни офицери. През 1901 г. се открива и Школа за обучение на запасни подпоручици в пехотата. Три години по-късно започва да действа и Школа за запасни подпоручици в артилерията. През 1908 г. двете школи се обединяват в ШЗО. Седалището на школата е в с. Княжево. На 2 юни 1945 г. школата е преименувана в НШЗО "Христо Ботев". През 1950 г. е преместена от София във Велико Търново. През 1961 г. школата се установява в Плевен.

1892 г.

Със заповед № 150 се обявява Правилник за издаване и редактиране на списание "Военен журнал" и вестник "Военни известия". Началото на военния печат в България е поставено на 28.04.1888 г., когато с приказ №234 на военния министър се създава редакционен комитет на списание "Военен журнал". През февруари 1892 г. в София се появява вестник “Военни известия". Правилник за издаване и редактиране на списание "Военен журнал" и вестник "Военни известия" задължава всеки офицер, военен чиновник, войскова част, служба или учреждение да бъдат абонати на тези две издания.

1878 г.

Жители на Горна Джумая (Благоевград) връчват на руския военен губернатор в София молба за изпращане на отряд, който да освободи града. Благоевград е наследник на старото тракийско селище Скаптопара, възникнало на това място във връзка с минералните извори. Градът се споменава за първи път под името Джумая в документ през 1502 г. В периода на османското владичество е важна попътна крепост, с преобладаващо турско население. През Възраждането градът се развива като занаятчийски и търговски център. През XVII век монаси от Рилския манастир откриват килийно училище. През втората половина на XVIII и началото на XIX век градът се развива като голям занаятчийски и търговски център. След Берлинския договор Горна Джумая остава в пределите на Турция.. Градът е освободен на 5 октомври 1912 г., по време на Балканската война. През 1950 г. градът е преименуван на Благоевград.

На тази дата са родени:

1883 г.

Роден е Борис Денев (Б. Д. Чоканов) - български пейзажист и военен художник. Учи в Мюнхен. Като военен художник изработва ценна сбирка рисунки от нашия и чуждите фронтове. Произведения: "Йов", "Тутракан", "Почивка", "Влизане в Призренското поле", "Минаване Шар планина", "Трапезица", "Канджа махала в Търново", "Есен", "Под Царевец" и др.Умира на 31 декември 1969 г.

1882 г.

Роден е генерал-майор Тодор Георгиев. Той завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканските войни 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. След световната война заема различни командни длъжности. От 1934 г. до 1936 г. е началник-щаб на армията. Георгиев е автор на трудове и статии по стратегия и оперативно изкуство в периодичния военен печат.

1866 г.

Роден е генерал-майор Иван Стойков. Завършил е Военното училище в София. През 1905 г. завършва и Генералщабната академия в Торино. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е началник-щаб на 9-та Пехотна дивизия. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е командир на 1-ва Конна бригада, с която воюва при Трън и Прищина. През ноември 1915 г. е назначен за командир на Конната дивизия, с която превзема Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната 2-ра Конна дивизия. От края на май 1917 г. е начело на 9-та Дивизионна област и е председател на Главната реквизиционна комисия.

На тази дата умират:

1989 г.

Умира Васил Георгиев Акьов (6.06.1924, Дупница - 7.02.1989, София) - български литературен критик, автор на романи, повести и киносценарии. Автор на "Република на смъртните" (повест, 1966 г.), "И дойде денят" (роман, 1967 г.), "Светове" (критика, 1968 г.), "Джокерите" (роман, 1977 г.). Сценарист на : "Птици и хрътки" (1969 г.), "И дойде денят" (1973 г.), "Тигърчето" (1973 г.), "Пантемей" (1978 г.), "Къщата" (1979 г.).

1876 г.

Умира Партений Зографски, ученик на Димитър Миладинов. Зографски получава последователно средно и висше богословско образование в Атина, Одеса, Кишинев, Киев и Москва. Известно време е възпитател на императорските деца в Петербург. Партений Зографски е сред участници в борбата за църковно-национална независимост. Като епископ в Кукуш той въвежда българския език в училищата и в църквите. От 1867 г. до 1874 г. е нишавски митрополит в Пирот. Умира в Цариград.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни"