Денят 7 декември в световната история
© pixabay.com
Година по-късно в САЩ е пуснат на вода най-големият военен кораб в света – линейният кораб “Ню Джърси". Международен ден на гражданската авиация.
Прекратена е Великата схизма, разделяла в продължение на повече от 900 години (1054 - 1965) католическата и православната църква. През 1732 година е открит лондонският театър “Ковънт Гардън", а в 1783 година Англия получава най-младия си премиер, когато на 24 години този пост е поет от Уилям Пит-Младши. На 7 декември са родени: писателят Чарлс Дикенс, италианският композитор Пиетро Маскани, философът Ноам Чомски. На 7 декември умира Инокентий ІV.
2017 г.
Премиерът на Полша Беата Шидло подава оставка, а управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) издига за поста кандидатурата на вицепремиера и министър на финансите Матеуш Моравецки.
2017 г.
Парламентът на Австралия одобрява закон за легализиране на еднополовите бракове.
2017 г.
Гражданите на Непал гласуват на втори тур на парламентарните избори.
2016 г.
Земетресение с магнитуд от 6.5 по скалата на Рихтер в провинция Ачех, Индонезия убива най-малко 97 души.
2016 г.
Италианският премиер Матео Рензи подава оставка три дни след като губи референдум за реформа на конституцията.
2016 г.
Самолет на пакистанска авиокомпания катастрофира на север от Исламабад, убивайки всичките 48 на борда.
2016 г.
Умира Уорън Алмънд, канадски политик от Либералната партия, който въвежда законодателство за премахване на смъртното наказание в Канада през 1976 г.
2016 г.
В Гана се провеждат президентски и парламентарни избори.
2015 г.
Опозицията във Венецуела в лицето на коалиция "Демократично единство“ печели парламентарните избори с поне 99 места в 167 местния парламент.
2015 г.
Министър-председателят на Латвия Лаймдота Страуюма подава оставката на водения от нея кабинет.
2014 г.
Китай осъжда Филипините за "натиска“ им по отношение на Южнокитайско море въпреки слабостта на Въоръжените сили на Филипините спрямо китайската Народна освободителна армия.
2014 г.
Мощен тайфун връхлита Филипините като взима 27 човешки жертви.
2014 г.
Сирия обвинява Израел за нанасяне на въздушни удари по територията на страната.
2014 г.
Властите в Саудитска арабия арестуват 135 човека по обвинение в терористична дейност.
2013 г.
На среща на Световната търговска организация (СТО) в Бали започват преговорите за подписване на споразумение за подпомагане на глобалната търговия с 1 трлн. долара.
2013 г.
От снежни бури в САЩ загиват 12 човека.
2012 г.
На президентските избори в Гана е преизбран действащият президент Джон Махама с 50,7% от гласовете на избирателите.
2011 г.
В Русия се извършват промени в наказателното право облекчаващи наказанията по ред членове на закона.
2011 г.
Камал ал Ганзури официално встъпи в длъжността премиер на Египет. Същият пост той заема в периода между 1996 и 1999 г.
2004 г.
На Колин Пауъл държавен секретар на САЩ е връчено най-високото държавно отличие Орден "Стара планина""за изключително големи заслуги за развитието на българо-американските отношения и във връзка със 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ;“
2000 г.
В периода 7 - 11 декември в Ница се открива най-дългата и важна за бъдещето на Европейския съюз среща, която трябва да обсъди реформата в Европейския съюз и възможностите за разширяването му. Споразумението за разпределяне на гласовете на членовете на Европейския съюз в ръководните органи е постигнато много трудно. Според него след присъединяването си България ще получи 10 гласа в Съвета на министрите и 17 - в Европейския парламент.
1995 г.
Сонда от космическия кораб "Галилео" прониква в атмосферата на планетата Юпитер. Американската сонда навлиза в атмосферата на планетата със скорост 170 хиляди км в час.
Юпитер е най-голямата планета от Слънчевата система, която има 16 малки спътника и орбита между орбитите на Марс и Сатурн.
1988 г.
В резултат на земетресение в Армения загиват повече от 20 000 души.
1982 г.
Във Форт-Уорт за първи път в света е изпълнена смъртна присъда чрез инжекция. Чарли Брукс става първият убиец, екзекутиран по този начин. Присъдата е изпълнена в затвор в Хънтсвил в Тексас.
1975 г.
Индонезийската армия завладява източната част на остров Тимор, където в последствие избухва гражданска война.
Тимор е най-големият от Малките Зондски острови в Малайския архипелаг. Югозападната част на острова е територия на Индонезия, източната е бивше португалско владение, което е обявено за независима територия, но на практика от 1975 г., въпреки резолюциите на Генералната асамблея и Съвета за сигурност на ООН, е под властта на Индонезия.
1972 г.
САЩ изстрелват "Аполо 17", последният кораб от серията.
През декември 1972 г. астронавтите от Аполо 17 - Юджийн Сърнан и Харисън Шмит прекарват около 75 часа на Луната, в долината на Тавров-Литров, докато колегата им Роналд Ийвънс е в орбита. Екипажът на Аполо 17 се завръща със 110 килограма скални и почвени образци, повече от който и да било друг от другите места на кацане на Луната. Сърнан и Шмит са последните хора били на Луната.
1965 г.
Вселенският православен патриарх Атенагор и папа Павел VI снемат анатемата, наложена на католическата църква, която довежда до разделянето на двете църкви в продължение на 900 години, наречено Велика схизма. По този начин християните са разделени на източни и западни. Разколът между Рим и Константинопол датира от 1054, когато папа Лъв IX и патриарх Михаил I се отлъчват един друг от църквата. Тази схизма е резултат от един дълъг период на разделяне между двете църкви. Основната причина е борбата за върховенство между римските папи и константинополските патриарси. За разделянето спомогнали и вече съществуващите разлики между западната и източната църква в догмите, обредите и организацията. Една от причините за започналото отделяне са културните различия между изтока и запада.
1949 г.
Никита Сергеевич Хрушчов е назначен за секретар на ЦК на КПСС.
1942 г.
В САЩ е пуснат на вода най-големият военен кораб в света – линейния кораб “Ню Джърси". Това е вторият боен кораб от този вид. Построен е от Филаделфийската корабостроителница. Строежът на кораба е спонсориран от съпругата на губернатора на Ню Джърси. Капитан на кораба е Карл Холдън.
1941 г.
Японски бойни самолети бомбардират кораби на американския Тихоокеански флот в Пърл Харбър, Хавайските острови, като унищожават голяма част от корабите и самолетите. С това започва Тихоокеанската кампания. Президентът Рузвелт определя 7 декември с фразата: “Дата, която завинаги ще остане белязана от позора".
Пърл Харбър (Pearl Harbor) е американска военноморска база, създадена в началото на XX в., разположена на южния бряг на остров Оаху, на 10 км западно от Хонолулу (Хавайските о-ви). На 7 декември 1941 г. Япония напада базата и с това САЩ са въвлечени във Втората световна война.
Към 7 декември 1941 г. в Пърл Xарбър се намират основните сили на Тихоокеанския флот на САЩ, които включват 45 морски съда, 5 подводници, 9 минни заграждения и 24 спомагателни съда. Базата разполага с 394 самолета. Японското морско командване, подробно информирано за дислокацията на американските кораби в базата и за разположението на средствата за отбрана, разработва план за внезапно нападение. На 29 ноември 1941 г. японското авионосно съединение под командването на адмирал Ямамото Усироку излиза от залива Хитокапу (Курилските острови) и на 7 декември достига в район от 350 до 500 км северно от остров Оаху. В близост се намират около 20 японски подводници. В продължение на 2 часа японски самолети нанасят ред последователни удари по американските кораби, летището и бреговата батарея. Боеготовността на базата е недостатъчна, противовъздушната отбрана е неорганизирана, корабите и авиацията не са в готовност. В резултат на операцията са потопени 7 кораба, повредени са 8 кораба, унищожени са 188 самолета. Загиват повече от 3 000 души. Загубите на японския флот възлизат на 21 самолета и 5 малки подводни лодки. На 8 декември 1941 г. САЩ и Великобритания обявяват война на Япония, с което Втората световна война достига акваторията на Тихия океан.
1941 г.
Адолф Хитлер издава заповед за начало на операцията “Мрак и мъгла", чиято цел е унищожението на “враговете на Райха" във Франция, Белгия и Холандия.
Това постановление заменя неуспешната политика на нацистите да взимат заложници с цел да подкопаят подземните дейности. По този начин агентите от подземни и други групировки изчезват безследно. Жертвите са предимно от Франция, Белгия и Холандия. Те обикновено са арестувани посред нощ и веднага са откарани в затвори на стотици километри за разпити и изтезания. В случай че оцелеят били изпращани в концентрационните лагери на Нацвайлер или Грос-Розен.
1934 г.
В СССР е отменена купонната система за получаване на хляб, брашно и булгур.
1926 г.
Патентована е първата газова охладителна система.
1882 г.
Състои се мисия на капитан Едуард Винсент в Пловдив с идея за обединение на Източна Румелия с Македония.
Едуард Винсент е английски военен и държавен деец, капитан. Участва като втори делегат на Великобритания в Европейската комисия, натоварена с прилагането на чл. 23-ти на Берлинския договор (1878 г.) – провеждане на реформи, които да изравнят правата на християните и мохамеданите. След това работи в Отоманската банка, на която от 1889 г. е директор. Като представител на банката през 1882 г. посещава Източна Румелия, за да се запознае с настроенията в Областта относно съединението й с Княжество България. Води разговори с княз Александър Богориди, д-р Ст. Чомаков, К. Величков, Ив. Евстр. Гешов и др. За да отклони вниманието им от този въпрос, чието разрешаване по онова време не е желателно за Лондон, той подхвърля на своите събеседници идеята за евентуално обединение на Източна Румелия с Македония, без обаче да даде каквито и да е обещания за подпомагане на тази акция от английска страна.
1835 г.
Между Нюрнберг и Фурт е открита първата немска железопътна линия.
1787 г.
Делауеър става първият щат, подписал Декларацията за независимост.
Декларацията на независимостта на САЩ (4 юли 1776 г.) е декларация, приета на II-ри Континентален конгрес по време на Войната за независимост в Северна Америка (1775-1783 г.). С нея американските колонии обявяват независимостта си от Британия. Текстът е съставен от Т. Джеферсън, Дж. Адамз, Б. Франклин, Р. Шерман и Р. Ливингстън.
1783 г.
Министър-председател на Великобритания става Уилям Пит-Младши – най-младият премиер в историята на страната (той е само на 24 години). Остава на този пост 18 години. През 1804 г. година отново идва на власт, но умира в началото на 1806 година, на 46-годишна възраст.
1732 г.
Открит е лондонският театър “Ковънт Гардън". “Ковънт Гардън" (Covent Garden – англ. “манастирска градина"), е английски кралски оперен и балетен театър. Построен е през 1732 г. в Лондон (архитект Дж. Рич). През XVIII в. и първата половина на XIX в. се изнасят драматични и циркови представления. През 30-те години на XX в. става държавен. Съвременната сграда е построена през 1858 г. след пожар, от архитекта Е. Бари. Залата има 2 173 места.
На тази дата са родени:
1949 г.
Роден е Том Уейтс – американски композитор, певец и актьор.
Музикант, актьор, композитор на филмова музика Том Уейтс не създава нито един комерсиален хит, но негови песни стават хитове в изпълнение на други музиканти. Той има много поклонници, но почти не прави турнета, а язвителното му остроумие и поетичният му талант го поставят в отделна категория.
В музиката Уейтс навлиза в началото на 70-те години, когато започва да свири в групата на Франк Запа, както и да изнася концерти заедно с известни по онова време кънтри певци. Успоредно с това Уейтс опознава бъдещото си професионално поприще, работейки като портиер в нощни заведения, където се среща с много представители на арт средите. През 1973 г. излиза неговият дебютен албум "Closing time", който се възприема спорно и от критика, и от публика, защото показва хаотичния, все още неуравновесен в стилово и текстово отношение проект на певеца. Следват още два албума, които също не достигат значителен успех, но затова пък добре илюстрират бъдещите превъплъщения на Том Уейтс. Едва през 1978 г. американският певец издава албума "Blue Valentine", който се смята за най-доброто от неговата дискография. През следващите години Том Уейтс се насочва към създаване на филмова музика и дори през 1982 г. е номиниран за Оскар заради музиката към филма на Франсис Форд Копола "One From The Heart". Година по-късно издава албума "Swordfishtrombones", който е възприет за фрапантна промяна в стила му.
През следващите години Том Уейтс се насочва към експериментални форми на музиката, които я обвързват с киното, театъра и всякакъв тип арт експресии. Той работи с нестандартни режисьори като Франсис Форд Копола, Тери Гилиъм, Робърт Олтман или Джак Никълсън.
1928 г.
Роден е Ноъм Чомски – американски лингвист и философ на езика, основоположник на генеративното направление в лингвистиката. От 1955 г. преподава в Масачузетския технологически институт. Основният му принос е във философията на езика и се състои в разработката на трансформационен, пораждащ модел на езика, основан върху формализацията на понятието “граматично правило" като аналог на аксиомите и правилата на логическия извод в логическите формални системи и върху понятието “правило на интерпретацията" (сходно със съответните понятия в математическата теория на моделите и с “постулатите на значението" на Карнап) за естествения език. Обосновава концепцията за “универсалното граматично ядро" или набор от правила, общи за всички човешки езици. В методологичен план изследванията му са ориентирани не към натрупване на лингвистичен материал заради самото натрупване, а към обяснение на явленията на езика и речта в рамките на цялостна философска концепция. При него граматиката на езика и теорията са равнопоставени. Съчинения: “Американския интервенционализъм" (2001 г.).
1889 г.
Роден е Габриел Оноре Марсел - френски философ, драматург и литературен критик, основоположник на католическия екзистенциализъм. След завършване на Сорбоната преподава философия. Повлиян е от С. Киркегор, Шелинг, Бергсон, Джеймз. Приема католическата вяра (1929 г.). През 1950 г., когато папската енциклика осъжда екзистенциализма, нарича философията си “неосократизъм" и “християнски сократизъм". Философията според него е “конкретна", защото се опира на описанието на опита, на религиозните преживявания на личността. Отчуждението може да бъде преодоляно чрез универсалните християнски добродетели вяра, надежда и любов. В основата на неговите драми лежат религиозно-морални конфликти (“Отвореният свят", 1933 г.; “Жажда", 1938 г.; “Рим повече не е в Рим", 1951 г.). Умира на 9 октомври 1973 г. в Париж.
1863 г.
Роден е Пиетро Маскани – италиански композитор. Възпитаник е на Миланската консерватория, където е ученик на Понкиели и на Саладино. След като дирижира оркестрите на различни малки италиански сцени, става директор на музикалния музей “Личео Росини" в Пезаро (1895-1902 г.). Неговата опера “Селска чест" е представена в Рим през 1890 г. Автор е на оперите “Ирис" (1898 г.), “Паризина" (1913 г.), “Малкият Марат" (1921 г.) и други, на оперети, произведения за оркестър, филмова музика. Маскани е един от основоположниците на оперния веризъм. Умира на 2 август 1945 г.
1827 г.
Роден е Сайго Такамори – японски държавник, самурай, герой от епохата Мейджи, връща на власт империята, но погубва самурайската класа; почитан е от японците като светец. Преди да навърши 40 години се прочува като командир на група самураи от феода Сацума, разквартировани в Киото. Позицията му на императорски телохранител му спечелва лидерски статут между съзаклятниците срещу шогуна. На 3 януари 1868 г. командваните от Сайго Такамори части превземат двореца на шогуна, а императора прочита знаменития указ за “Реставрацията Мейджи". Следва кратка гражданска война между шогуна и войските на императора, командвани от Сайго Такамори. През май императорските войски влизат в Едо, преименуват града на Токио, а императорът лично го обявява за столица на Япония. През ноември 1868 г. привържениците на шогуната са разгромени окончателно. След победата Сайго Такамори се оттегля в Сацума и не участва в новото императорско управление. През 1869 г. императорът му дава титлата “принц". Сайго Такамори се завръща на политическата сцена през 1871 г., за да приеме командването на Императорската гвардия (10 000 доброволци) и активно участва в разпускането на самурайското опълчение, във връщането на феодите обратно на империята и в създаването на префектури. Включен е в Държавния съвет (Даджокан); през лятото на 1872 г. е един от първите в Япония, получили чин “генерал". През 1873 г. Сайго Такамори напуска Държавния съвет след конфликт по проблема с Корея; основава частно училище за самураи в Кагошима (към 1877 г. има около 20 000 ученици). През 1876 г. избухват въстания на самураи и правителството подозира Сайго Такамори като инициатор На 29 януари 1877 г. негови ученици превземат арсенала на флота в Кагошима, започват бойни действия. На 24 септември 1877 г. правителствените войски атакуват за последен път крепостта на Кагошима. Сайго Такамори е смъртно ранен, по предварителна уговорка един от верните му сподвижници го обезглавява. Загубата на войната и смъртта превръща Сайго Такамори в мъченик и национален герой. За японския народ личността му е апотеоз на националния характер, блестящ пример за конфликта “гири-нинджо" (“дълг-чувство"), отличителна черта на японската идентичност. Още в края на ХIХ в. Сайго Такамори е легенда, а японците вярват, че не е мъртъв, а се е оттеглил и очаква по-добри времена.
1812 г.
Роден е Чарлс Дикенс – английски писател. Автор е на множество романи ("Коледни разкази", "Дейвид Копърфийлд", "Малката Дорит", "Приключенията на мистър Пикуик" и др.). Много от произведенията му са преведени на български език. Умира на 9 юни 1870 г.
1810 г.
Роден е Теодор Шван – немски цитолог и физиолог. Основава клетъчната теория. Разработва физиологията на храносмилането, открива пепсина през 1836 г. Описва клетъчния строеж на различни тъкани. Подпомогнат от М. Шлайден, създава клетъчната теория, формулирана в труда му “Микроскопски изследвания за съответствието в структурата и ръста на животните и растенията" (1839 г.). Умира през 1882 г.
1718 г.
Родена е Анна Леополдовна - "владетелка" на Руската империя при Иван VI Антонович (9.11.1740-25.11.1741), дъщеря на мекленбург-шверинския херцог и Екатерина Ивановна (дъщеря на цар Иван V Алексеевич). Живее в Русия от 1722 г. През 1739 г. се омъжва за принц Антон Улрих Брауншвайг. Малолетният й син е обявен за наследник на руския престол (Иван VI), а за негов регент е назначен Ернст Бирон. След дворцов преврат регентка на Иван VI става Анна Леополдовна. Отстранена е от власт от Елисавета Петровна. Живее под арест до края на живота си. Умира на 7 март 1746 г. Холмогори.
На тази дата умират:
1698 г.
Умира Андреа Гуарниери – най-възрастният представител на майсторите от семейството. Първите си инструменти изработва в стила на Амати, а по-късно променя модела. Цигулките му се отличават с нежен, но много силен звук.
1254 г.
Умира Инокентий ІV, Сим***до Фиески, граф на Лаваня - папа от 25 юни 1243 г. Роден е през 1195 г. в Генуа. Произхожда от стар генуезки аристократичен род. Професор е по канонично право в Болоня. Ръкоположен е за кардинал през 1227 г.; след дълги и оспорвани борби е избран за папа (1243 г.). Опитва се да уреди отношенията си с германския император Фридрих II, но не успява. Свиква Вселенски събор в Лион (1245 г.), на който формално го отлъчва от Църквата. В събора участват около 150 епископа от Франция, Италия и Испания. При закриването му францисканци и доминиканци са натоварени да разпространяват решенията му в християнския свят, включително да проповядват кръстоносен поход срещу сарацините и Фридрих II.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.