Един от най-ценните документи за средновековната българска история - типикът на Бачковския манастир, датира от 7 декември 1083 година. Ръкописът съдържа ценни данни за административното устройство на средновековните български земи, тогава - в рамките на Византийската империя, и реда на църковните служби в най-големия за времето си духовен център за населението от Западна Тракия и Родопите.

Земетресение в Стражица и Попово през 1986 г. Трусът с магнитуд 7 - 8 степен по скалата на Медведев Шпонхоер - Карник разтърси градовете в 16,17 ч следобед. Загинали са трима души, ранени са над 80, а 80 % от сградите в района стават негодни за използване. Две години по-късно, през 1988 година, при катастрофално земетресение в Армения загинаха повече от 20 000 души.

На 7 декември е роден писателят главният редактор на в. “Труд" Тошо Тошев.

На тази дата умира писателят Антон Страшимиров.

2015 г.

Прокопис Павлопулос, президент на Република Гърция е удостоен с лента "Стара планина“ "за неговите изключително големи заслуги за задълбочаването и развитието на българо-гръцките отношения“

2006 г.

На 7 декември 2006 година при тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души, а ранени са още 11. Правителството обявява 10 декември за ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата.

2001 г.

Пожар унищожава сцената и декорите на Студентския дом, където се помещава Младежкият театър.

2000 г.

В периода 7 - 11 декември в Ница се открива най-дългата и важна за бъдещето на Европейския съюз среща, която трябва да обсъди реформата в Европейския съюз и възможностите за разширяването му. Споразумението за разпределяне на гласовете на членовете на Европейския съюз в ръководните органи е постигнато много трудно. Според него след присъединяването си България ще получи 10 гласа в Съвета на министрите и 17 - в Европейския парламент.

1989 г.

В София е учреден Съюз на демократичните сили (СДС) като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Еко-гласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. - Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на Съюза на демократичните сили (СДС) са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар - Петър Берон, а за говорители - Румен Воденичаров и Георги Спасов.

1986 г.

В 16 ч. и 17 мин. е регистрирано земетресение в Стражица със сила VІ – VІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник. Загиват 3-ма и са ранени 80 души, а 80 % от жилищния фонд в община Стражица стават негодни за използване. Силно засегната е и община Попово.

1949 г.

Започва съдебен процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието, а когато му е дадена последната дума, заявява, че никога не е бил в служба на английското разузнаване, не е участвал в "престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика" и винаги се е отнасял "с уважение и почит към Съветския съюз". Осъден е на смърт и е обесен на 17 декември 1949 г. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г.

1926 г.

Патентована е първата газова охладителна система.

1919 г.

Провеждат се първите следвоенни общински избори. Спечелени са от БЗНС.

1894 г.

Извършена е реконструкция на правителството на Константин Стоилов. Отстранени са либералите на Васил Радославов.

1882 г.

Състои се мисия на капитан Едуард Винсент в Пловдив с идея за обединение на Източна Румелия с Македония.

Едуард Винсент е английски военен и държавен деец, капитан. Участва като втори делегат на Великобритания в Европейската комисия, натоварена с прилагането на чл. 23-ти на Берлинския договор (1878 г.) – провеждане на реформи, които да изравнят правата на християните и мохамеданите. След това работи в Отоманската банка, на която от 1889 г. е директор. Като представител на банката през 1882 г. посещава Източна Румелия, за да се запознае с настроенията в Областта относно съединението й с Княжество България. Води разговори с княз Александър Богориди, д-р Ст. Чомаков, К. Величков, Ив. Евстр. Гешов и др. За да отклони вниманието им от този въпрос, чието разрешаване по онова време не е желателно за Лондон, той подхвърля на своите събеседници идеята за евентуално обединение на Източна Румелия с Македония, без обаче да даде каквито и да е обещания за подпомагане на тази акция от английска страна.

1874 г.

Стоян Заимов избягва от заточение в Диарбекир.

1861 г.

От името на българското население в София на турския управител е връчен протест, в който се настоява Доротей да освободи заемания от него митрополитски пост.

1858 г.

Васил Левски се замонашва в Сопотския манастир "Свети Спас" под името Игнатий.

1237 г.

Монголски войски, водени от Бату и Суботай нападат Източна Европа, като разбиват воложките българи, а после унищожават руските княжества.

Бату хан (Батий) (1208-1255 г.) е татарски (монголски) владетел, внук на Чингис хан; създател и пръв хан на Златната орда. Води голямото татарско нашествие в Източна и Централна Европа (1236-1243 г.), при което са завладяни южноруските степи (дотогава под властта на куманите), а редица държави в региона, включително II-рото Българско царство, понасят тежки загуби и попадат в зависимост към татарите. Установява татарска власт над руските земи и завоюва (1237 г.) град Болгар, столицата на волжките българи.

1083 г.

Съставен е типикът (книга, която съдържа реда на църковните служби) на Бачковския манастир “Св. Богородица", изграден със средства, дарени от Григорий Бакуриани. Той е грузинец по произход и командир на византийската армия в Европа - най-високата длъжност в императорската армия. Манастирът е построен в подстъпите към Родопите в долината на река Чая и получава името си от близкото българско село Петрич - “Св. Богородица Петричка". Ктиторът дарява на манастира значителен брой имоти в околните селища и в по-далечни региони. В типика основното условие на дарителя е в него да служат само грузински монаси, а достъпът на ромеи да бъде забранен. С времето Бачковският манастир се утвърждава като най-големия религиозен и духовен център за населението от Западна Тракия и Родопите.

На тази дата са родени:

1942 г.

Роден е Тошо Тошев – български журналист и издател. Завършва специалност “Българска филогоия" в Софийски университет “Св. Климент Охридски" през 1967 г. Работи във вестник “Средношколско знаме"; литературен сътрудник е във вестник “Вечерни новини" (1970 г.); завеждащ отдел е във вестник “Народна младеж" (1970-1972 г.); главен редактор е в “Програмна редакция" на Българската национална телевизия (1978-1982 г.), главен редактор е на вестник “Труд". Изпълнителен директор е на “Медия холдинг" АД. На 7 декември 2002 г. получава орден “Стара планина" I-ва степен. Автор е на книги, пътеписи и статии.

1928 г.

Роден е Никола Атанасов Корабов - български сценарист и актьор. Завършва ВГИК в Москва. Преподавател във Варненския свободен университет. Съвременните му творби носят патоса и илюзиите на новия живот - “Димитровградци" (1956 г., с Д. Мундров), “Гневно пътуване" (1971 г.). Един от първите, разработили в критичен план проблема за еснафството в “Малката" (1959 г.). Най-големите му постижения са в екранизациите - “Тютюн" (1962 г.), “Иван Кондарев" (1974 г.), “Юлия Вревска" (1978 г.), “Орисия" (1983 г.), отличаващи се с вярност и адекватност на образното мислене спрямо литературни първообрази, с желанието му да претвори драматичната съдба на народа и противоречивите и сложни човешки характери. Филмография: “Вула" (1965 г.), “Свобода или смърт" (1969 г.), “Копнежи по белия път" (1986 г.), “Поверие за белия вятър" (1990 г.), “Орисия" (2000 г., тв).

1909 г.

Роден е Никола Вапцаров, български поет. Неговото творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров ("Моторни песни“) излиза през 1940 г. Сътрудничил на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и активен антифашист. През 1942 г. той е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата , за организиране на подривна дейност срещу немските войски в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП .На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София.

1894

Умира Фердинанд Мари дьо Лесепс (Lesseps) - френски дипломат. Роден е на 19 ноември 1805 г. във Версай. Юрист по образование. Заедно с египетския вицекрал Мохамед Саид паша организира прокопаването на Суецкия канал (открит на 17 ноември 1869 г.).

1889 г.

Роден е Константин Сагаев, (псевд. на К. Димитров Стаматов) - български театрален деец и писател. Учи право в СУ и Белград, завършва във Виена. Основател на първата българска драматична школа, съществувала до 1931 г. Автор на няколко книги в областта на театралната теория: “Елементи на драматическото изкуство" (1927 г.), “Театър за селото" (1930 г.), “Българската драматическа школа …" (1931 г.), “Българският Народен театър. 1931-1933" (I и II ч., 1934 г.). През 1931-1935 г. е директор на Народния театър и Народната опера. Редактира сп. “Обществена обнова". Автор на: “Театър за деца и юноши", приказни пиеси (1928-1929 г.), “Детският театър като дидактическо средство", есе (1931 г.), “Прорези, драматически скици" (1934 г.), “Ронливи брегове, драски" (1934 г.). Умира на 27 август 1963 г.

1882 г.

Роден е Георги Михайлов Райчев - български писател белетрист. Писар в Стара Загора (1906-1907 г.), в III-та мъжка гимназия в София (1908-1910 г.), деловодител в IV-та мъжка гимназия (1910-1919 г.). Библиотекар в Министерството на финансите (1919 г.) и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Член на СБП. Като ученик започва да пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на в-к "Справедливост", сп. "Труд", "Развитие". Първия си разказ "Спътници" обнародва през 1907 г. в сп. "Наш живот" с псевдоним Г. М. Орлин. Сближава се с Д. Подвързачов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, К. Константинов, А. Страшимиров, Й. Йовков и др. Влиза в културния живот на столицата и трайно се свързва с тогавашната литературна бохема. Съчинения: "Любов в полето" (1918 г.), "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен" (1919 г.), "Царица Неранза" (1920 г.), "Греховна повест" (1923 г.), "Разкази" (кн. I., 1923 г.), "Песен за гората" (1928 г.), "Еленово царство" (1929), "Божи дарове" (1930), "Легенда за парите" (1931 г.), "Ягодова майка" (приказки, 1933 г.), "Златният ключ" (1942 г.) и др. Умира на 18 февруари 1947 г. в София.

1869 г.

Роден е Стефан Стефанов Славчев - български офицер, ген.-майор. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийски артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в 6-ти артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническата част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийски крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в III-та армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Технически отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През I-та Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в I-ва армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). Уволнен е от армията (1919 г.); преподава артилерия във Военното училище, професор по артилерия в Генералщабната академия. Автор на книги и учебници. Умира на 29 юни 1965 г. в София.

На тази дата умират:

2006 г.

Умира Любен Беров, български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 80-то правителство на България. рез 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия. От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанска кредитна централа" АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на "Агропродукт Б" АД, София.

1992 г.

Умира Петър Борисов Чернев – български певец, композитор. Роден е на 4 февруари 1943 г. в Мъглиж. Завършва Естрадния отдел при Българската държавна консерватория през 1969 г. Особено популярен е в средата на 70-те години с авторската си песен “Заклинание", която печели III-та награда на фестивала “Златен Орфей" (1975 г.). Същата година се представя в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОНС - Бургас, а изпълнената от него песен - “Балада за българката" (музика Й. Колев) – със специалната награда. Специална награда получава и песента “Посвещение" (1974 г., музика Д. Вълчев). През 80-те години на ХХ в. работи с група “Черен Петър". Занимава се с продуциране на музика.

1988 г.

Умира Мирон Василев Иванов - български писател. Роден е на 1 юли 1931 г. в София. Завършва гимназия и фармация (1956 г.). Работи като редактор във в. "Вечерни новини" (1955-1960 г.), в-к "Труд" (1960-1970 г.), член на редакционната колегия на в-к "Стършел" (1971-1988 г.), редактор в сп. "Септември" (1971-1975 г.). Първите му публикации са фейлетони във в-к "Стършел" от 1950 г.. Пише фейлетони, разкази, комедии, като критикува и осмива пороците в тоталитарното общество, опитвайки се да ги постави в един по-широк обществено-политически контекст. Създава около 30 книги, 30 радиопиеси, около 15 театрални сценарии за телевизията и естрадни програми. Съчиния: "Разсеяни убийци" (1958 г.), "Какви времена доживяхме" (1960 г.), "Просто да не повярваш" (1962 г.), "Железни хора" (в съавт. с П. Незнакомов, 1964 г.), "Делфините" (1969 г.), "По суша и море" (1971 г.), "Полуфабрикати" (1971 г.), "Пуяк с брилянти" (1973 г.), "Живей като другите и бъди благословен" (1975 г.), "Новогодишни разкази" (1975 г.), "Балканска епопея" (1982 г.), "Един нищожен свръхчовек" (1983 г.), "Наполеон под Вакарел" (1985 г.), "Аероодисея" (1987 г.), "Как да бесим вълци" (1988 г.), "Византийски победи" (1989 г.), "Как я пеем тази песен" (1990 г.), "Ония сънни, радостни години" (1990 г.), "Илирийски замък" (1991 г.) и др.

1979 г.

Умира Алипи Николов Матеев - български учен математик. Роден е на 17 май 1914 г. в с. Челопеч, Пирдопско. Завършва физика (1936 г.) и математика (1937 г.) в СУ. Специализира математика в Парижкия университет (1940 г.). Професор (1962 г.) в Катедрата по геометрия на СУ. Декан на Математическия факултет (1963-1967 г.), ръководител на Катедрата по обща и приложна математика (1958-1971 г.). Един от инициаторите за издаване на сп. “Математика" и пръв негов главен редактор (1962 г.). Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Трудове: “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство" (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруентните прави в елиптичното пространство" (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство" (1960 г., на фр. ез.) и др.

1973 г.

Умира Петко Хр. Стоянов - български финансист, общественик, професор. Роден е на 30 ноември 1879 г. в Оряхово. Завършва право в Петербург, специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Професор по финанси в СУ и в Свободния университет. Виден деец на Радикалдемократическата партия. В началото на 1942 г. се присъединява към ОФ като “независим интелектуалец". Министър на финансите в правителството на К. Георгиев. След 1945 г. преминава в опозиция. Народен представител в VI-то ВНС. На 1 юни 1947 г. депутатският му мандат е отнет. По-важни трудове: “Основни начала по финансовата наука" (1926 г.), “Митническа политика" (1932 г.), “Бюджетът на съвременната държава" (1938 г.), “Данъчно право" (1943 г.).

1956 г.

Умира Петър Велев Генов - български поет и преводач. Роден е на 20 март 1882 г. в Котел. Следва в Рисувалното училище в София, посещава Франция, Италия, Швейцария. Един от основателите на СБП. Сътрудник на литературния печат. Съчинения: "В шума на горските извори" (1922 г.), "Поеми" (1934 г.), "Кервансарай" (1935 г.), "Хемус".

1937 г.

Умира Антон Тодоров Страшимиров – български писател, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна. Учи до V (IХ) клас в Разград, след това в Земеделско училище в Садово. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се отблизо с творчеството на Х. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. През 1898 г. е гимназиален учител във Видин. Заедно с д-р З. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира списание “Праг" (Видин). Учител е в педагогическото училище в Казанлък (1898-1900 г.); уволнен е от всички училища в България заради спречкване с кмета. Активно участва в македонското движение; четник е на Яне Сандански. Редактира вестник “Реформи", орган на Върховния македонски комитет, списание “Звезда" и списание “Културно единство" (Солун). От 1902 г. до 1929 г. нееднократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война като редник. Редактира списание “Наши дни" (1921 г.), което отразява културния живот след войните. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров започва да излиза вестник “Ведрина", около който се обединяват писатели като Георги Караславов, А. Тодоров, К. Зидаров и др. Страшимиров започва литературната си дейност в края на 80-те години. За пръв път печата през 1889 г. Съчиненияа: “Смях и сълзи" (1897 г.), “Есенни дни" (1902 г.), “Прилепски светци" (1900 г.), “Среща" (1904 г.), “Свекърва" (1906 г.), “Апостолът на свободата" (1909 г.), “Песен на песните" (1910 г.), “Вампир" (1902 г.), “Роби" (1930 г.), “Цанко Дюстабанов" (1936 г.), “Висящ мост" (1911 г.), “Пропаст" (1936 г.), “Хоро" (1926 г.).

1920 г.

Умира Станка Николица-Спасо-Еленина - българска културна деятелка. Учи при Н. Икономов в Разград (неин съпруг от 1852 г.). Родена е през 1835 г. в с. Арнауд (дн. Пороище, квартал на Разград. Работи като учителка в девическите училища в Разград и Русе. Подпомага женското благотворително движение. Първата българска преводачка на Д. Обрадович и една от първите български поетеси. Поставя въпроса за еманципацията на жената и мястото й в семейството и обществото. Своеобразните си възгледи пропагандира чрез своето презиме, в което вплита имената на своя съпруг Никола, баща си Спас и майка си Елена. Подготвя за печат преводите на "Многострадална Геновева" и "Касия царица", които не успява да издаде.

1881 г.

Умира Димитър Иванов Горов - български търговец, борец за национална свобода. Роден е на 28 юни 1840 г. в Пещера. Брат на А. Горов. Сближава се с Л. Каравелов, В. Левски, А. Кънчев, Ст. Стамболов, Хр. Ботев и др. дейци на революционното движение. Дава значителни средства организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, наричана от апостолите "казармата". Финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова. Книжка първа" (1875 г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със съпругата си И. Горова придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира в крайна нищета, по-късно тленните му останки са пренесени и погребани в родното му място Пещера.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.