През 1527 г. армията на Свещената Римска империя превзема и разграбва Рим. В Париж е завършено строителството на Айфеловата кула през 1889 г. Изграждането на кулата започва на 23 януари 1887 г. и е ръководено от инженер Густав Ейфъл.

През 1962 г. от американската подводница “Поларис" за първи път в света с учебна цел е изстреляна ракета с ядрена бойна глава. 1994 г.- официално е открит тунелът под Ламанша, свързващ Франция и Великобритания. 2001 г.- по време на свое посещение в Сирия, папа Йоан Павел II става първият папа, който влиза в джамия. На 6 май са родени: Джордж Клуни – американски киноактьор, Тони Блеър (Антъни Чарлс Линтън Блеър) - британски политик, лидер на Лейбъристката партия, Зигмунд Фройд - австрийски невролог и психолог, основател на най-популярното течение в психологията – психоанализата. На тази дата умират: Марлене Дитрих (Мария Магдалена фон Лош) - американска актриса от немски произход, Александър фон Хумболт - германски естествоизпитател, географ и пътешественик.

2016 г

Северна Корея откри първото си голямо политическо събитие от близо 40 години – конгрес на управляващата единствена партия, предназначен да потвърди абсолютната власт на лидера Ким Чен-ун.

2016 г.

Папа Франциск получи престижната ежегодна награда на "Асоциацията за присъждане на международната премия "Карл Велики" на Аахен - За обединение на Европа".

2015 г.

В Минск се провежда заседание на Контактната група за Украйна. Воюващите страни с посредничеството на ОССЕ договорят изпълнението на следващите условия по прилагането на Минските споразумения и прекратяването на огъня в Донбас.

2014 г.

В Коста Рика се провежда втори тур на президентските избори.

2013 г.

Петима човека загиват и още десетки получават травми при изригване на вулкана Майон.

2012 г.

Двадесет хилядно протестно шествие в Москва завършва в ожесточени стълкновения с полицията. Арестувани са 436 човека.

2012 г.

В Армения се провеждат парламентарни избори. Репулликанската партия на президента Сержем Саргсян набира 47,75 % от гласовете.

2012 г.

Във Франция се провежда втори тур на президентските избори, които спечелва Франсоа Оланд с 51,7% от гласовете срещу предишния държевен глава Никола Саркози.

2012 г.

В Гърция предсрочните парламентарни избори спечелва управляващата партия Нова демокрация.

2012 г.

В Сърбия се провеждат предсрочни президентски и парламентарни избори. На вторият кръг на президентските избори остават Борис Тадич и Томислав Николич.

2011 г.

Телевизия "Ал Арабия“ съобщи, че новият лидер на терористичната мрежа Ал Кайда е либийският муджахидин Абу Яхия ал Либи, предпочетен пред възрастния египтски писател Айман аз Зауахири.

2001 г.

По време на свое посещение в Сирия, папа Йоан Павел II става първият папа, който влиза в джамия.

1994 г.

Официално е открит тунелът под Ламанша, свързващ Франция и Великобритания. В присъствието на кралица Елизабет и френския президент Франсоа Митеран са открити 3-те галерии на 50- километровия тунел, който свързва Кале с Фолкстон.

Плановете за построяване на тунел, свързващ Англия и Франция, датират от 1750 г., техен автор е инженерът Никола Десмаре. През 1987 г. частната френско - британска компания “Eurotunnel" получава 50- годишна концесия. Строителството на тунела струва повече от 100 милиарда франка. Официалното му откриване е през 1994 г.

Ламаншът е проток между френското крайбрежие и остров Великобритания. Той свързва, заедно с Па дьо Кале, Атлантическия океан и Северно море. Дължината му е 578 км, минимална му широчина 32 км, минималната дълбочина е 23 м.

1964 г.

В Бон е подписана дългосрочна спогодба между ФРГ и България за стокообмен и плащания и за откриване на търговски представителства. Поради липсата на дипломатически отношения между двете страни тези представителства поемат и някои функции по културния обмен.

1962 г.

От американската подводница “Поларис" за първи път в света с учебна цел е изстреляна ракета с ядрена бойна глава.

1954 г.

Завършва делото по случая “Опенхаймер", в което създателят на американската атомна бомба Робърт Джулиъс Опенхаймер отхвърля обвиненията за връзки с руски агенти и саботиране на разработката на водородната бомба. Опенхаймер е американски физик. Следва в Харвард, Кеймбридж и Гьотинген. Той е научен ръководител на Манхатънския проект във връзка със създаването на американската атомна бомба. По-късно Опенхаймер се обявява против използването на бомбата и против създаването на водородна бомба. През 1963 г. получава наградата "Ферми" за физика.

1937 г.

При приземяване в Ню Джърси (САЩ) се взривява и изгаря немският дирижабъл “Хинденбург" с 90 пътници на борда. След инцидента се слага край на полетите с този вид превозни средства.

1889 г.

В Париж е завършено строителството на Айфеловата кула. Изграждането на кулата започва на 23 януари 1887 г. и е ръководено от инженер Густав Ейфъл. Събирането на метални части завършва през март 1889 г. година и символизира Световно изложение, което се състои в Марсовото поле. Въпреки неодобрението, с което се сблъсква Густав Ейфъл, той успява да издигне кулата. Тя е най-високата сграда до 1930 г. Височината й е над 300 м, а тегло - 9 000 тона. Има 3 площадки, разположени на различни височини. Върху Айфеловата кула са монтирани ТВ предавателни антени. Заедно с антените общата £ височина е 320,755 м.

1835 г.

Излиза първият брой на американския вестник “Ню Йорк Хералд".

1682 г.

Луи XIV премества резиденцията на френските крале в новопостроения дворец Версай. Той е крал на Франция от 1643 до 1715 г. Син е на Луи ХIII и Ана Австрийска. Наследява баща си петгодишен, под регентството на майка си и при първия министър кардинал Мазарини, който продължава политиката на Ришельо. През 1661 г. Луи XIV поема властта и в продължение на 54 години управлява, като възстановява реда в държавните финанси, покровителства земеделието, насърчава индустрията, търговията, обществените предприятия и флота. Преустройва армията и укрепва границите на държавата. Кралят съумява да подчини на волята си благородниците, парламента, буржоазията, дори духовенството. Води няколко войни, които допринасят за славата на Франция, но и я изтощават. Управлението му е период на развитие на литературата и изкуствата. Във "века на Луи ХIV" творят Корней, Расин, Молиер, Лафонтен и Боало, Ла Брюер и Ларошфуко, Паскал, Пусен, Льо Лорен, Льо Брьон и др.

1651 г.

В Рим е отпечатан молитвеникът “Абагар". Той е във формата на свитък, удобен за носене. Това е първата печатна книга на новобългарски език. Нейният автор, никополският католически епископ Филип Станиславов, произхожда от българските павликяни, приели католическата вяра през ХVІІ в. Той има високо образование, получено в гимназията в Чипровци и Илирийския колеж в Лорето, Италия. Познавайки духовния свят на своите енориаши той пише своя сборник “Абагар" – смес от канонични и апокрифни молитви. Молитвеника може да се носи като амулет. В послесловието авторът дарява творбата си на “своя български народ", свидетелство за силните му патриотични чувства, изказани публично от всички дейци на католическата пропаганда в българските земи през ХVІІ в.

1527 г.

Армията на Свещената Римска империя превзема и разграбва Рим. Свещената римска империя е създадена от германския крал Отон I, който завладява Северна и Средна Италия. В нея влизат и Чехия, Бургундия, Холандия, Швейцария и др. Воюва с племената в Южна Италия и славяните от поречието на р. Елба. Постепенно властта на императора става номинална, а Вестфалския мир (1648 г.) утвърждава превръщането на империята в конгломерат от независими държави. Свещената Римска империя престава да съществува през декември 1805 г. с т. нар. Пресбургски договор, завършил поредната война между Франция и Австрия.

На тази дата са родени:

1961 г.

Роден е Джордж Клуни – американски киноактьор. На 16 години намира място в състава на “Cincinnati Reds", но не успява да се утвърди. След това постъпва в колеж, който не успява да завърши, заради увлеченията си по жени и пиянски компании. Решава да стане актьор. Заминава за Лос Анджелис, където дълго се снима във второстепенни телевизионни сериали. Придобива популярност от сериала “Спешно отделение" (1994—1997 г.). През 2000 година Джордж Клуни е награден с “Златен глобус" за най- добра мъжка роля във филма “О, братко, къде си?"

1960 г.

Родена е Ан Парийо - френска киноактриса. Преди да се снима в киното се занимава с балет, а мечтата й винаги е била да учи право. Дебютира случайно във филмовото изкуство на седемнадесет годишна възраст с второстепенна роля през 1977 г. във филма Un amour de sable на режисьора Кристиан Лара. Следват два филма също с второстепенни роли. В четвъртия си филм изиграва първата си главна роля (на Патрисия) в едноименния филм “Патрисия" (1980 г.) на немския режисьор от чешки произход Хуберт Франк. След този филм Ан вече е придобила популярност. Снима се в още два филма с главни роли през същата 1980 г., и на следващата 1981 г. е поканена за участие в главната женска роля (на Шарлот) от голямата звезда на френското кино по това време Ален Делон за режисьорския му дебют във филма “За кожата на едно ченге", на който Делон също е сценарист и изпълнител на главната мъжка роля. През 1983 г. играят отново заедно главните роли с Делон за втори и последен път във филма “Победителят" (известен и със заглавието “Ледът"). Най-популярните филми на Ан Парийо са “Никита" (1990) на френския режисьор Люк Бесон, “Човекът с желязната маска" (1998), където партнира на Леонардо ди Каприо и “Гангстери" (2002).

1953 г.

Роден е Тони Блеър (Антъни Чарлс Линтън Блеър) - британски политик, лидер на Лейбъристката партия от 1994 г. и министър-председател на Великобритания от 1997 г. Член на парламента от избирателен район Седжфийлд, най-младият министър-председател след 1812 г., най-дълго задържалият се представител на партията на този пост и единственият неин лидер, спечелил три последователни изборни победи.

С Гордън Браун и Питър Манделсън прокарва по-центристка ориентация на партията, известна като "нови лейбъристи“.

След атентатите на 11 септември 2001 г. политическите му изяви са свързани най-вече с т.нар. "Война с тероризма“.

1895 г.

В Кастеланета, Италия е роден Рудолф Валентино (Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиере Филиберт Гулиелми ди Валентина д’Антонгуола) – Американски киноактьор, от италиански произход от периода на нямото кино. Ролята му в "Четиримата конници на Апокалипсиса" (1921 г.) го прави звезда. Сред филмите, в които участва са: "Шейхът", "Кръв и пясък", "Младият раджа". Умира през 1926 г. от перфорирана язва.

1883 г.

Роден е Хосе Ортега-и-Гасет – испански философ, естет и изкуствовед. Завършва философия в Мадрид с докторат през 1904 г. До 1907 г. специализира в Лайпциг, където сътрудничи с Херман Коен. Между 1910-1936 г. е ръководител на Катедрата по философия в Мадридския университет. Редица от идеите му изпреварват с повече от десетилетие М. Хайдегер. Рациовитализмът на Ортега-и-Гасет присъства както във философските и социологическите, така и в естетическите и изкуствоведските търсения. Философът е представител на концепцията за "масовото общество", "масовата култура" и "елитарната теория". Явява се теоретик на модернизма с "Дехуманизация на изкуството", 1925 г. Други негови съчинения са: “Бунтът на масите", "Разсъждения за Дон Кихот", "Изтощена Испания", "Темата на нашето време", "Дехуманизация на изкуството", "Към една философия на историята", "Същност на историческите кризи", "Историята като система".

1861 г.

Роден е Рабиндранат Тагор - индийски писател хуманист и обществен деятел, известен с прозвището “каби гуру" - свят учител. Той пише на бенгалски език. Многостранното му творчество включва: стихове - “Гитанджали", 1912 г., романите “Гора" (1907-1910) г., “Дом и свят" (1915-1916 г.), повести, разкази и пиеси. Тагор остава и публицистично наследство против феодализма и религиозните догми, против безправието на жените, расовата дискриминация и кастовата система (“Кризата на съвременната цивилизация", 1941 г.). Той издава книги по езикови и литературоведски въпроси, философия и религия. Тагор съставя текста на индийския химн. През 1913 г. е лауреат на Нобелова награда за литература за стихосбирката “Гитанджали". Тагор посещава София през 1927 г. и изнася беседа и рецитал по свои произведения в Свободния театър.

1856 г.

Роден е Зигмунд Фройд - австрийски невролог и психолог, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата. На 4 г. семейството му се премества от Фрайбург във Виена, където Фройд живее и работи до 1938. Отплава за Англия след присъединяването на Австрия към Германия. През 1881 получава дипломата си по медицина в университета във Виена, а през 1885 спечелва стипендия за да замине да учи в Париж при прочутия Жан Мартен Шарко. След завръщането си във Виена през 1886, Фройд става практикуващ лекар. През 1933г., по времето на националсоциалистите в Германия, са изгорени някои от работите на му. Когато през 1938 г. немските трупи навлизат в Австрия и след като Гестапо разпитва дъщеря му, емигрира в Лондон. Заболял още през 1922 г. от рак на небцето, Загмунд Фройд умира от желана свръх-доза морфин в Лондон през 1939 г.

1758 г.

Роден е Андре Масена - френски маршал (1804 г.). Започва военната си служба през 1775 г. като обикновен войник и през 1789 г. напуска армията като фелдфебел. През 1791 г. постъпва доброволец в революционната армия и е избран за командир на батальон. След превземането на Тулон през 1793 г. става бригаден генерал. По време на Италианския поход на Наполеон командва авангарда. Особено се проявява в битката при Риволи през 1796 г. и в сражението при Ваграм през 1809 г. През май 1811 г. след редица военни поражения Наполеон го уволнява. От 1815 г. преминава на страната на Бурбоните и е назначен за пер на Франция. Умира на 4 април 1817 г.

1758 г.

Роден е Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер - един от ръководителите на Великата Френска революция. Той учи в колежа "Луи Велики" в Париж, след което завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Робеспиер се смята за ученик и последовател на Жан-Жак Русо. След 1781 г. е адвокат в Арас и защитава подсъдими на политически процеси. От 1783 г. е член на Араската академия за наука и изкуство. Избран е за депутат в Генералните щати от третото съсловие на Арас. Привърженик е на радикалните идеи и действия по аграрния въпрос. Робеспиер се налага като лидер на якобинците. Той ръководи борбата срещу жирондистите, изразяващи интересите на едрата буржоазия и склонни към съглашателство с аристокрацията. Теоретически обосновава революционно-демократичната диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Робеспиер става жертва на заговор на своите политически противници, които организират преврата на 27 срещу 28 юли 1794 г. Осъден е на смърт и на 28 юли 1794 г. е гилотиниран.

На тази дата умират:

1992 г.

Умира Марлене Дитрих (Мария Магдалена фон Лош) - американска актриса от немски произход. Тя работи в Холивуд от 1930 г. От 1979 г. живее в Париж в пълно усамотение. Участва в "Мароко" (1930 г.), "Синият ангел" (1930 г.), "Шанхай - експрес" (1932 г.), "Градината на Аллах" (1936 г.), "Ангел" (1937 г.), "Седем грешници" (1940 г.), "Мартин Руманяк" (1946 г.), "Червената Лола" (1950 г.), "Свидетел по обвинението" (1958 г.). Драматичния си талант Дитрих проявява в "Присъдата в Нюрнберг" (1961 г.). Снима с режисьорите- Джозеф фон Щернберг, Рене Клер, Б. Уайдлър, Стенли Крамер, А. Хичкок, Фриц Ланг, О. Уелс. Тя си партнира с Джон Боайе, Дж. Уейн, Ж. Габен, Шарл Боайе, Джеймс Стюарт, Б. Ланкастър, Чарлз Лоутън, С. Трейси. След "Нюрнбергският процес" (1961 г.) се оттегля от киното. За последен път се снима в "Просто жиголо" (1979 г.). Погребана е в Берлин.

1859 г.

Умира Александър фон Хумболт - германски естествоизпитател, географ и пътешественик. Роден е в Берлин на 14 септември 1769 г. От 1787 до 1792 г. учи икономика и право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген, в Хамбургската търговска и Фрайбургската академия. През 1790 г. заедно с Г. Форстер пътешества из Франция, Нидерландия и Англия. Първият му научен труд, написан от позициите на господстващия тогава нептунизъм, е посветен на базалтите. От 1792 до 1795 г. Хумболт служи в Пруското минно ведомство. Публикува ботанико-физиологическото изследване “Подземната флора на Фрайберг" (1793 г.), а опитите си над дразнимостта на нервните и мускулните влакна описва в монография. От 1800 г. той е член на Берлинската АН . От 1799 до 1804 г. заедно с френския ботаник Е. Бонплан пътешества из Централна и Южна Америка. Завръща се в Европа с богата колекция, която обработва повече от 20 години в Париж заедно с други видни учени. От 1807 до 1834 г. Хумболт публикува 30-томовото си изследване “Пътешествие в равноденстващите области на Новия свят - 1799-1804 г.".Шестнадесет тома от него представляват описания на растения, пет тома - астрономо-геодезични и картографични материали, а останалата част - зоология, сравнителна анатомия, описания на пътешествията и др. По материали от експедициите Хумболт публикува редица други изследвания, между които “Картини от природата" (1808 г.). През 1827 г. той отива в Берлин, където изпълнява длъжността камерхер и съветник на пруския крал. През 1829 г. пътешества из Русия - Урал, Алтай и Каспийско море. Природата на Азия разглежда във “Фрагменти по геология и климатология на Азия" (т. 1-2, 1831 г.) и “Централна Азия" (т. 1-3, 1843 г.). Изхождайки от общите принципи и прилагайки сравнителния метод, Хумболт създава физическата география. Кръгът на научните му интереси е широк и съвременниците му го наричат “Аристотел на ХIХ век". Неговото име носят редица географски обекти, между които хребети в Централна Азия и Северна Америка, планина на о-в Нова Каледония, ледник в северозападна Гренландия, река и няколко населени пункта в Северна Америка, минерал и кратер на Луната. Берлинският университет носи името на братя Хумболт.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;