ФБ: Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване

Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие ¬ ордена “За храброст". Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника. На 6 май Светата Православна църква прославя Свети Великомъченик Георги Победоносец, празнува и носещия неговото име български Зографски манастир на Света Гора - Атон. На тази дата са родени: Гена Мачева Димитрова - оперна певица – сопран, Христо Цонков Ковачев - оператор и режисьор. На 6 май умират: Петър Петров Ораховац - лекар и общественик, Константин Христов Попов – виолончелист.

1975 г.

Направена е първата копка на Националния радиотелевизионен център.



1966 г.

В Сливен са открити първите "Чинтулови литературни дни".

1964 г.

В Бон е подписана дългосрочна спогодба между ФРГ и България за стокообмен и плащания и за откриване на търговски представителства. Поради липсата на дипломатически отношения между двете страни тези представителства поемат и някои функции по културния обмен.

1931 г.

Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие ¬ ордена “За храброст". Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.).

През 1926 година 6 май започва да се чества като двоен празник ¬ Ден на храбростта и на Българската армия. Това отговаря и на вярването, че Свети Георги е закрилник на българската войска. С указ на военния министър пет години по-късно ¬ през 1931 година това става официално.

До 1933 година, празникът е честван в столицата на “Площадът на победите". След това център на тържествата става площадът пред храм-паметника “Св. Александър Невски", където е отслужван водосвет за благославяне на бойните знамена, традиция, която се спазва и досега на Гергьовден. След водосвета празникът достига своята кулминация ¬ започва т.нар. гергьовски парад. До 9 септември той е една от най-големите атракции в София.

Парадът тръгвал от Военното училище (днес Военната академия), преминавал през Орлов мост, Народното събрание и Двореца и стигал до Лъвов мост. В колоните на маршируващите имало строга субординация ¬ парадът водел лично министърът на отбраната, следван от генералитета, кавалерите на ордена “За Храброст" и запасното офицерство. След тях марширували ескадроните на лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, юнкерите и кадетите. Техните блокове били най-впечатляващи ¬ те преминавали в карета от 12 редици по 12 души и привличали погледите на младите столичанки. На стълбите на Народното събрание парадът приемал лично цар Борис III в качеството си на държавен глава и върховен главнокомандващ. Сред официалните лица място имали : царицата, министрите от кабинета, генералитетът, представители на дипломатическия корпус. Почетно място сред тези гости се отреждало на останалите живи опълченци и ветераните от трите войни ¬ Балканска, Междусъюзническа и Първа световна.

За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, която до тази дата е нетрадиционна. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.

От януари 1993 г. с правителствен указ 6 май отново е възстановен като Ден на храбростта и празник на Българската армия. На този Гергьовден е проведен и първият военен парад в историята на демократична България. В него участват само армейски блокове. През 2001 г. в гергьовския парад е включена и бойна техника на Сухопътните войски и авиацията.

1924 г.

Членовете на ЦК на ВМРО Петър Чаулев и Александър Протогеров подписват Майския манифест за сближаване с комунистическото движение. Той е подписан и от името на Тодор Александров без последният да има представа за съдържанието му. Седмица по-рано е подписана сходна декларация и обединителен протокол с федералистите на Т. Паница, които приемат ръководството на ЦК на ВМРО. Подписването на Манифеста е тактически ход спрямо левицата.

Преди това са проведени продължителни преговори между ВМРО и Македонската федеративна организация, от една страна, и представители на БКП и Коминтерна, от друга. Майски манифест е съчинен в отсъствието на Тодор Александров под диктовката на представителя на Коминтерна. Съгласно него македонското революционно движение се поставя в зависимост от Коминтерна и се задължава да съгласува действията си с международното комунистическо движение.

По това време БКП, активно подпомагана от Москва, подготвя въоръжено въстание в България. Осъзната е политическата необходимост за овладяване на ВМРО и възможността организацията да се използва за целите на комунистическото движение. В помощ на комунистите влизат санданисти и федералисти. Постепенно в лагера на БКП и Коминтерна, без оглед на средствата, са привлечени Димитър Влахов и Петър Чаулев.

Тодор Александров се опитва да осуети публикуването на манифеста и предупреждава, че нито левицата, нито комунистите са изпълнили нещо от поетите ангажименти. Въпреки това Никола Харлаков, Димитър Влахов и Петър Чаулев публикуват манифеста в брой първи на в. “Балканска федерация".

С манифеста, като официален документ на ВМРО, БКП и Коминтернът имат намерение да дискредитират ЦК. Чрез обнародването на документа се цели Тодор Александров да бъде компрометиран. С публикуването на Майския манифест замисълът отчасти е изпълнен, тъй като в Европа и в балканските столици се отправят упреци към ВМРО и в частност към неговия ръководител заради направената крачка към болшевиките. Междувременно и отношенията с правителството на проф. Ал. Цанков се изострят. Предприетата крачка е отклонение и от политиката за разрешаване на Македонския въпрос чрез ОН. Това предизвиква прекратяване на водените в Лондон преговори за облекчаване на режима в окупираната от сърбите Македония.

На 1 август Т. Александров и Ал. Протогеров официално се отричат от Манифеста с декларация № 772 на ЦК. Водачът на ВМРО се опитва да разсее опасенията на Англия. В интервю за в. Таймс официално обявява, че организацията продължава работа с ОН и следващия месец предстои да бъде представен меморандум за положението във Вардарска и Егейска Македония. Поставени са и искания, след изпълнението на които ВМРО се задължава да прекрати въоръжената борба.

На практика Майският манифестът не се реализира. По-късно, въз основа на залегнали в него идеи, се формира ВМРО (обединена). Новата организация се свързва с БКП, Балканската комунистическа федерация и с Коминтерна и до края на съществуването си служи на техните интереси.

От своя страна ВМРО представя меморандума пред Петата асамблея на ОН. Единственият резултата от това обаче е изпращане в Атина и Белград на мисия от секцията за малцинствата при ОН. От Гърция и Сърбия се иска прилагане на Женевския протокол за защита малцинствата. Това не е изпълнено.

1921 г.

Земеделската синдикална централа е приета за член на Международната конфедерация на земеделските синдикати.

1899 г.

Започва международна конференция за мир в Хага. За първи път българските делегати Димитър Станчов и майор Христофор Хесапчиев участват в заседанията и подписват решенията извън състава на османската делегация. Конференцията завършва на 17 юли.

1877 г.

Самарското знаме е връчено на Трета дружина от Българското опълчение. В околностите на румънския град Плоещ от 14,00 ч. започва церемонията по приковаването, освещаването и връчването на знамето, изработено в руския град Самара. Първия гвоздей забива великият княз Николай Николаевич.

След приковаването знамето е връчено на командира на българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. То е тържествено осветено и отново върнато на главнокомандващия. От своя страна княз Николай Николаевич лично го връчва на знаменосеца, който го отнася на десния фланг на Трета дружина. На 7 май Българското опълчение полага клетва пред знамето.

Самарското знаме участва във всички походи и боеве на Трета дружина. В боевете край Стара Загора на 19 юли 1877 г. загиват четирима знаменосци и командирът на Трета дружина подполковник Павел Петрович Калитин, но въпреки това знамето остава в български ръце.

То е изработено по случай Априлското въстание по инициатива на населението в Самара. Ушито е от монахините на Самарския девически манастир, но докато се съберат пари и докато бъде готово въстанието е потушено. След като император Александър II обявява война на Турция на 12 април 1877 г. градската Дума на Самара се събира на заседание и решава да поднесе поздравления на главнокомандващия и да връчи знамето. На 23 април 1877 г. делегацията, която градската Дума избира, пристига в Москва. Там със Самарското знаме са покрити мощите на св. Алексий, покровител на Самара.

Опълчението е сформирано след заповед на Главнокомандващия руската Действаща армия от 17 април 1877 г. Самостоятелната военна единица е част от състава на Дунавската армия. Първоначално Опълчението е в състав от шест дружини, разпределени в три бригади.

След Освобождението до 29 август 1881 г. Самарското знамето е в ръцете на Самоковска № 3 пеша дружина, която на 30 август получава формено знаме с герба на Княжество България и вензела на Александър I Батенберг. От 1881 г. до 1946 г. знамето се пази в двореца. В този период е изнасяно за тържествени случаи, но специални грижи за него не се полагат. След 1946 г. Самарското знаме е предадено на Главния военен музей. Музеят го дава за съхранение в домакинството на Военно училище “В. Левски".

Днес Самарското знаме се намира в специален климатичен шкаф във Фонда на Националния военно исторически музей.

Самарското знаме е изработено от тънък копринен плат с почти квадратна форма, то е еднослойно, трицветно и двулицево. Състои се от червена, бяла и синя- хоризонтално разположени ивици, като бялата е най- широка. И от двете страни на бялата ивица е разположен кръст, в средата на който е вписан шестоъгълник. На пришит върху шестоъгълника плат са нарисувани от едната страна светите братя Кирил и Методий, а от другата — Иверската Богородица с младенеца.

1869 г.

Васил Левски се отбива в Никопол, за да вземе оттам предварително прехвърлените пакети с Прокламацията от името на "Привременното правителство в Балкана".

1864 г.

Васил Левски става учител в с. Войнягово, Карловско.

На тази дата са родени:

1941 г.

Родена е Гена Мачева Димитрова - българска оперна певица - сопран. През 1966 г. тя завършва пеене в БДК , като ученичка на проф. Хр. Бръмбаров. Пее в "Ла Скала" и във всички големи оперни театри в Европа и Америка. От 1967 г. е солистка в Софийската народна опера. Гена Димитрова изпълнява Елизабет Валоа в "Дон Карлос" от Дж. Верди, Леонора в "Трубадур" от Дж. Верди, Дездемона в "Отело" от Дж. Пучини, Турандот в "Турандот" от Дж. Пучини, Флория Тоска в "Тоска" от Дж. Пучини, Сантуца в "Селска чест" от П. Маскани, Ярославна в "Княз Игор" от А. П. Бородин, Гергана в "Гергана" от Георги Атанасов и др. Получава I награда на IV международен конкурс за млади оперни певци в София през 1970 г . През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден "Стара планина" I степен.

1929 г.

Роден е Христо Цонков Ковачев - български оператор и режисьор. Започва творчеството си като оператор в документалното кино - “Празник на надеждата" (1963 г.). Като режисьор избира винаги драматичен и конфликтен материал от живота, който се изследва в дълбочина. Филмография: “Нишки от дъгата" (1968 г.), “От едно до осем" (1968 г.), “Мъртви души" (1970 г.), “Пролет моя" (1971 г.), “Здравейте, мили деца" (1973 г.), “Строители" (1974 г.), “Даскал Марин" (1975 г.), “За него, човека" (1976 г.), “Агрономи" (1977 г.), “Човек от народа" (1981 г.), “Мислете за мен като за огън" (1983 г.), “Дамян" (1983 г.), “Преценка" (1997 г.).

1899 г.

Роден е Владимир Полянов (псевдоним на Георги Иванов Тодоров) – български драматург, режисьор и белетрист. През 1919-1921 г. той следва медицина в Софийския университет “Св. Климент Охридски", а през следващите 3 години в университетите в Грац, Австрия и Мюнхен. През 1922 г. учи и философия във Виенския университет. През 1928 г. Полянов завършва Свободния университет в София, а десет години по- късно и режисьорския отдел на Държавния институт за театрално изкуство във Варшава. За периода 1924-1934 г. той работи като секретар на Главната дирекция на железниците, а от 1937 до 1941 г. е в Министерството на народната просвета. За периода 1942-1944 г. Полянов е директор на Народния театър в София и на Държавната театрална школа. От 1946-1959 г. той е режисьор на драматичните театри в Русе, Бургас, Народния театър за младежта в София, Кукления театър в Пловдив, театрите в Перник, Сливен, Разград, Смолян. Той поставя над 60 пиеси и е един от основателите и секретар на българския ПЕН клуб. Полянов печата за първи път в сп. "Сила". Творчеството му е повлияно от диаболизма, а темите в него са от градския живот: "Смърт" (1922 г.), "Детето" (1926 г.), "Момичето и тримата" (1926 г.), "Крадецът" (1927 г.), "Звезда в прозореца" (1935 г.), "Ръцете на приятеля" (1974 г.), "Случаят Иван Андреев" (1978 г.), "Хроника на узряването" (1979 г.), "Срещи по дългия път" (1988 г.). Автор е на пиесите "Човекът в огледалото" (1931 г.), "Двете страни на медала" (1934 г.), "Слънчеви петна" (1961 г.) и др. Превежда от английски и немски език.

1887 г.

Родена е Теодорина Стойчева - българска драматична актриса. В Народния театър – София тя играе ролите: Сара в “Към пропаст" от Вазов, Рита в “Малкият Ейолф" от Ибсен, Маргарита Готие в “Дамата с камелиите" от Дюма-син и др. Най-успешната £ роля е Медея в “Медея" от Еврипид.

1882 г.

В Пловдив е роден родоначалникът на българското оперно творчество Георги Атанасов- Маестрото. Първите си уроци по пиано той взема при композитора Панайот Пипков. На 15 години с помощта на свой роднина постъпва в Букурещкото музикално училище. Не го завършва, защото заминава за гр. Пезаро, Италия, където учи в музикалния лицей "Росини". След като се завръща в родината Маестрото работи като военен капелмайстор. Първата си опера "Борислав" пише през 1911 г. по едноименната драма на Иван Вазов. Следват "Гергана" , "Запустялата воденица" и "Цвета" - всички с битов сюжет. Историческите му опери са "Косара" и "Алцек". Автор е също на детските оперети "Болният учител" , "За птички" , "Самодивското изворче" , "Златното момиче" и "Малкият герой" . Значителни са заслугите на Маестрото като творец на песни и маршове, като оперен и симфоничен диригент. Умира в Италия на 17 ноември 1931 г.

На тази дата умират:

1991 г.

Умира Константин Христов Попов - български виолончелист. Роден е в гр. Русе на 4 август 1904 г. Той започва да учи виолончело на 18-годишна възраст при Ал. Йорганджиев. През 1925 г. за кратко време взема уроци при В. Йерал във Виена. През 1933 г. завършва виолончело в консерваторията в Лайпциг като ученик на Ю. Кленгел. Обучава се и при Х. Бекер и Х. Мюнх Холанд. За периода 1928-1933 г. Попов следва музикални науки и философия в Лайпцигския университет. От 1930 г. е член на трио "Амати", което в продължение на 5 сезона концертира с успех в много европейски страни. Ученици на Попов са Здр. Йорданов, Б. Караконов, Св. Манолов и др.

1922 г.

Умира Петър Петров Ораховац - лекар и общественик роден в Черна гора. Той учи юридически науки в Русия, но прекъсва следването си, за да вземе участие в Босненско-херцеговинското въстание (1875-1878 г.) и Сръбско-турската война (1876 г.). През 1883 г. завършва медицина в Москва и се завръща в Черна гора, но заради преследванията от страна на княз Никола идва в България. Работи като лекар в Кула, Ловеч, Видин и др. През 1898-1901 г. Ораховац е директор на Софийската общинска санитарна служба, а през 1901-1902 г. на Държавната санитарна инспекция. Той е един от основателите на Български лекарски съюз и член и председател на Върховния медицински съвет. През 1901 г. Ораховац изготвя и предлага законопроект за народното здраве, а през 1903 г. изготвя проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве. Негова е заслугата за увеличение на санитарния бюджет и кредити за строеж на 35 нови болници. Ораховац е създател на прогресивната програма на Българския лекарски съюз, приета на събора в Русе през 1912 г. Изработва и правилник за болничните колегиуми. Редактор е на списанията "Медицина" заедно със Ст. Ватев и "Български лекар" заедно с Д. Моллов и Ст. Сарафов. Освен това е един от редакторите на сп. "Медицински напредък". През 1908-1913 г. Ораховац е депутат в НС, а през 1910-1911 г. е председател на НС.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;