На тази дата е се навършват 6 години от наводнението в село Бисер. 

Отбелязваме и Освобождението на Бургас, след като руски отряд, командван от ген. Лермонтов, влиза в града в хода на Руско-турската освободителна война.  

Открита е и жп-линията Перник - Радомир (15 км железопътен път). 

През 1911 г. за своята теория "Нова система аероплан" българинът Харалампи Джамджиев получава в Париж бревет (писмо, диплом) заведено под номер № 26224. Десет години по-късно отново през февруари Харалампи Джамджиев регистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет".  

Монсеньор Кирил Куртев е интронизиран като софийски митрополит и апостолически екзарх на Католическата българска църква от източния обряд (униати). 

 

 

2012 

Пропуква се стената на яз. "Иваново" и залива околните населени места. Най-много са пораженията в с. Бисер, обл. Хасково. Има редица материални щети, като потопът взема и 10 жертви. 

 

 

2007 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" на: 

1. Каролос Папуляс - лента "за изключително големите му заслуги за развитието, укрепването и задълбочаването на българо-гръцките отношения.“ 

2. Мей Пану Папуля - първа степен "за изключително големите ѝ заслуги за развитието, укрепването и задълбочаването на българо-гръцките отношения.“ 

 

 

2006 

Италианското правителство приема ратифицирания от Естония Договор за присъединяване на България и Румъния към Евросъюза. 

 

 

1954 

 

С Указ № 26 се създава Министерство на културата, в което се обединяват Комитетът за наука, изкуство и култура, Комитетът за кинематография, Комитетът за радиоинформация, Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения и Главно управление на трудовите резерви. Министерството ръководи висшето образование, научните и културните институти. В същия ден Министерски съвет разрешава на Министерството на външната търговия да започне официални търговски преговори с Франция и Швейцария. Целта е да се постигне уреждане на българските предвоенни задължения към тези страни, като те се изплащат чрез процентни отчисления (не повече от 5 %) от стойността на българския износ към съответната страна. 

 

 

1927 

 

Монсеньор Кирил Куртев е интронизиран като софийски митрополит и апостолически екзарх на Католическата българска църква от източния обряд (униати). Куртев е висш духовник, епископ. Роден е в село Дрипчево, Свиленградско. Приема монашество  през 1913 г. Ръкоположен е за епископ 1925 г. Екзарх е на българските католици от източен обред (1925–1941 г. и 1951–1971 г.). 

 

 

1911 

 

За своята теория "Нова система аероплан" българинът Харалампи Джамджиев получава в Париж бревет (писмо, диплом) заведено под номер № 26224. 

На 3 февруари, десет години по-късно, през 1921 г., Харалампи Джамджиев зарегистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет". В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили. 

Харалампи Джамджиев е роден на 3 юли 1875 г. във Велико Търново. Основоположник е на българската авиационна наука. Харалампи Джамджиев е първият български авиоконструктор, първият българин, който изобретява летателна машина (1895 г.). Патентова във Франция летателен апарат (1911 г.). Конструира още орнитоптер с парен двигател, но той експлоадира. През 1902 г. Джамджиев строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. През 1903 г. Харалампи Джамджиев стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. 

 

 

1897 

 

Открита е жп линията Перник-Радомир (15 км). 

 

 

1882 

 

Драган Цанков е изпратен на заточение във Враца, където е обявен за "луд" със съдебно постановление.  

Драган Цанков е обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е на 28 октомври 1828 г. в Свищов. След разгрома на Априлското въстание 1876 г. Драган Цанков  заедно с М. Балабанов обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти, и със стремежа на българския народ за свобода. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител е в Учредителното събрание 1879 г., където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата като министър-председател  (24 март–28 ноември 1880 г.), в правителството на П. Каравелов е министър на вътрешните работи (28 ноември–17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията 1881–1883 г. се обявява за възстановяване на конституцията, но е склонен на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Драган Цанков поставя начало и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков  се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903). Редактира вестниците - "България", "Източно време" и "Независимост". Публикува "Кратка българска история". 

Драган Цанков умира на 11 март 1911 г. 

 

 

1879 

 

От войсковите части в Източна Румелия се формират две бригади - "филипо-полска" и "Сливенска". 

 

 

1878 

 

В хода на Руско-турската освободителна война руски отряд под командването на ген. Лермонтов освобождава Бургас. На следващия ден е  учредена Бургаската община, която е първата българска градска община. За кмет е назначен Нико Попов. 

 

 

1871 

 

Васил Левски изготвя образец за писмо позив, адресирано към заможните българи, с което се приканват да подпомогнат материално борбата срещу Високата порта. 

На 26 май 1870 г. Васил Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застава изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработва проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за обсъждане и мнение. По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи. 

 

 

1842 

 

Руският вицеконсул в Галац Карнеев запознава руския генерален консул в Букурещ (Я. Дашков) с тайните намерения на Георги Раковски и други българи революционери в Браила да предизвикат въстание на юг от р. Дунав - Браилския бунт. 

 

 

 

На тази дата са родени: 

 

 

1943 

 

Роден е Иван Гарелов - български журналист. Завършва СУ “Св. Климент Охридски", специалност журналистика. От 1973 г. е на работа в БНТ. Репортер е от "горещите точки" и автор на документални филми за Камбоджа, Ливан, Израел, Виетнам, Китай, Гърция, Кипър, Афганистан и др. Гарелов е водещ и продуцент на предаването по БНТ "Панорама". В държавната телевизия създава и популярното за времето си вечерно публицистично предаване "Екип 4". От 11 септември 2000 г. за известно време е на работа в Нова телевизия като шеф на "Новини и актуални предавания“. В периода 2004 - 2006 г. е водещ на телевизионната игра "Вот на доверие“ по бТВ. Иван Гарелов е носител на български и международни награди за документална журналистика, за водещ и продуцент на предаване. 

 

 

1934 

 

Родена е Лада Галина (псевдоним на Ганка Славова Каранфилова) - българска писателка. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като редактор, драматург. Някои съчинения: "Малки приказки" (1957 г.), "Най-хубавият миг. Очерци и разкази" (1957 г.), "Лястовичката" (1960 г.), "Биографична повест" (1961 г.), "Самолетът и слънцето" (1964 г.), "Златина, златното момиче" (1966 г.), "Цветът на изворите" (роман, 1966 г.), "Калин и майсторите" (1969 г.) и др. Ат. Трайков заснема през 1982 г. филм по романа £ "Кристали". 

 

 

1928 

 

Роден е Илия Хараламбиев Конев - български литературовед. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1951 г.). От 1954 г. е в Института за литература при БАН. През 1968 г. защитава кандидатска дисертация на тема “Българо-сръбски културни взаимоотношения през XIX в. (до Освобождението)". Специализира в Югославия и Румъния. Научен секретар е на Института за литература (1967-1973 г.), от 1970 г. до 1972 г. - сътрудник в Института за славяноведение и балканистика при Академията на науките на СССР, където защитава докторската дисертация на тема: “Литературни взаимоотношения и литературен процес (Българската възрожденска литература в нейните взаимоотношения с балканските литератури)". От 1972 г. чете лекции по българска възрожденска литература във ВТУ, от 1988 г. - по литература на Българското възраждане във ВПН в Благоевград. Гост-професор е в Института по славянска филология в Марбург, Германия (1991-1992 г.). Изнася лекции в Лайпцигския (1975-1979 г.) и Гьотингенския (1982-1985 г.) университети. Депутат е във ВНС (1990 г.), министър на науката и висшето образование (1990 г.), председател е на фондация “Ив. Вазов" (от 1991 г.). Основните му изследвания са в областта на сравнителното литературознание, разглежда въпроси и писатели от епохата на Българското възраждане - Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Ил. Блъсков, Хр. Ботев и др. 

 

 

1896 

 

Роден генерал-майор Борис Ив. Димитров - началник на държавната жандармерия (1944 г.). 

 

 

1858 

 

Роден е Христофор Георгиев Хесапчиев - български офицер, генерал-майор (1912 г.). Действащ член е на БАН (1920 г.), професор. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември 1885 г.). Началник е на военното училище (1885-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир е на VI пехотен полк (1896-1898 г.). Военен аташе в Белград (1899-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография. Умира на 15 май 1938 г. в София. 

 

1855 

 

Роден е Хараламби Н. Карастоянов - един от първите български фармацевти, основател на аптекарската кооперация в България. Учи в Русия, взема участие като доброволец в шипченските боеве. Ранен е при Сливница във войната със Сърбия (1885 г.), остава инвалид (с един крак). Кмет е на София, професор в Държавния университет, председател е на Опълченското дружество “Шипка" и пр. Умира на  5 октомври 1934 г. в София. 

 

 

 

На тази дата умират: 

 

 

1946 

 

Умира Люба Сплитекова Касърова - българска поетеса, общественичка и литературна критичка от чешки произход (баща й  е чех - проф. Ф. Сплитек). Роден е на 31 май 1887 г. в Солун. Завършва гимназия в Пловдив, учи в Пражката музикална академия, във Философския факултет на Чешкия университет. След завръщането си в България развива активна обществена и културна дейност, свързана с установяване на българо-чешки контакти. Получава  “Женски орден на Белия лъв" (1937 г.). Основни образи в лириката £ са жената и майката. Пише статии за чешки автори (Б. Немцова, Ел. Краснохорска, К. Светла), превежда от чешки език. Стихосбирки: “Люлякови люлки" (1930 г.), “В съня на новороденото" (1930 г.), “Гласове" (1937 г.), “Какво ми нашепва музиката" (1942 г.). 

 

 

1944 

 

Умира Кирил Ботев - брат на Хр. Ботев. Роден е на 20 април 1856 г. в Калофер. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на Хр. Ботев, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. Постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Командир е на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г). Участва в Балканската война (1912-1913 г.). Заместник-министър на войната (1913 г.). 

 

 

1944 

 

Умира Велико Вълков Йорданов - български писател, изследовател на народното творчество, старата българска литература, Възраждането, с принос към учебното, библиотечното и музейно дело, литературен критик. Роден е на 10 август 1872 г. Следва литература, естетика и философия в Лайпциг (1893-1898 г.), където общува с П. П. Славейков. До 1907 г. учителства в Сливен, Разград и София. От 1907 г. е в Министерството на народната просвета, директор е на Народния театър (1917-1918 г.), директор е на Народната библиотека (1928-1934 г.). Превежда от немски език, публикува статии на сръбски, немски и френски език, съставя антологията "Българска белетристика" (1922 г.). 

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;  

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други;