На тази дата през 1876 г. в Браила е отпечатан първият брой на редактирания от Светослав Миларов, Тодор Пеев и Иван Драсов в. "Възраждане". През 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. Възстановен е Българският туристически съюз (през 1957 година), а през 1974 година е създаден Съюзът на преводачите.

На 5 юни са родени: немският философ от български произход Георги Шишков, дипломатът и политик от Българската комунистическа партия Бойко Димитров...

На 5 юни умират: краеведът Илия Петков – Парорийски, художничката Бронка Гюрова-Алшех…

2013 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ – първа степен на Чън Би-Хо "за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-корейските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.

2012 г.

Сирия изгонва посланиците на 17 страни, включително българския шарже д'афер. Посланиците на САЩ, Франция, Великобритания, Швейцария, Турция, Италия и Испания, както и временните ръководители на мисиите на България, Белгия, Германия и Канада са обявени за персона нон-грата.

2006 г.

Макрорамката на бюджета за 2007 година е обсъдена на заседанието на Политическия съвет на управляващата коалиция. Ръстът на Брутния вътрешен продукт (БВП) се предвижда да бъде 5,8 %, при 5,5 % през 2006 година. Предвижданата инфлация за периода е 4,4 %.

Министър-председателят Сергей Станишев обявява още, че за първите три месеца на 2006 г. размерът на чуждите инвестиции в България е 755 милиона евро. В това число не се броят постъпленията от приватизацията. За сравнение чуждестранните инвестиции за първите три месеца на 2005 г. са 392 милиона евро. Очаква се разходите за 2007 г. да бъдат в размер на 40,9 % от Брутния вътрешен продукт.

По думите на Станишев – първият бюджет на страната, изготвен изцяло от тройната коалиция, отразява политиката на страната ни като пълноправен член на Европейския съюз от началото на 2007 г. Станишев отбелязва, че страната ни в качеството си на член на Европейския съюз трябва да направи и вноска в общия европейски бюджет в размер на 1,2 % от БВП, което в цифри е 624 млн. лв. Станишев заявява, че се очакват постъпления от предприсъединителните програми и от структурните и аграрните фондове на Европейския съюз. Дефицитът по текущата сметка се очаква да бъде 11,8 %.

2001 г.

Симеон Сакскобургготски представя в хотел "Шератон" в София предизборната програма на НДСВ.

2001 г.

Завършва първото официално посещение в България на македонския президент Борис Трайковски. Основните теми обсъждани между президентите Стоянов и Трайковски, са свързани с обстановката на Балканите. Отделено е внимание на перспективите за разширяване на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес, както и на изпълнението на регионалните инфраструктурни проекти. Отдадено е приоритетно значение на изграждането на проектите по основното трасе на коридор № 8 и на координацията на усилията си за осигуряване на необходимото външно финансиране за тези проекти. Подписани са Спогодба за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица и Спогодба за взаимно признаване на документите за образование, научните степени и научните звания.

1994 г.

Завършва 41-вият конгрес на БСП. На него Жан Виденов е преизбиран за председател, приема проект за програма на БСП и устав. Конгресът обявява курс към предсрочни парламентарни избори.

1993 г.

В периода 5–6 юни българска делегация, водена от министър-председателя проф. Любен Беров, е на първо официално посещение в Македония.

Любен Беров е икономист, държавен деец. Роден е на 6 октомври 1925 г. в София. Завършва икономика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което постъпва на работа във Висшия икономически институт в София. От 1971 г. е професор. През 1976 г. получава научната титла доктор на икономическите науки. Професор е в Института по балканистика и хоноруван професор в Икономическия институт в София от 1985 г. В периода 1900-1992 г. е съветник на президента на Република България по икономическите въпроси. В периода 1992-1994 г. е председател на Министерския съвет. Автор е на повече от 200 труда - монографии, студии и статии по икономическа история на България и Балканите.

1991 г.

Във ВНС президентът Ж. Желев се договаря с ръководителите на политическите сили конституцията да се приеме в началото на лятото и да се подпише във Велико Търново, а изборите за ОНС да се проведат през септември.

Желю Желев е политически и държавен деец. Роден е на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет (1961-1964 г.). По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. Защитава кандидатска дисертация през 1974 г. От 1975 г. постъпва в Научноизследователския институт по културознание. От 1977 до 1985 г. е завеждащ секция "Култура и личност". През 1988 г. получава научната степен доктор на философските науки. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет. Депутат е в VII Велико народно събрание. В периода 1990-1997 г. е президент на Република България. Индивидуален член на Либералния интернационал. Член на Висшия съвет на Международната академия "Медичи". Автор е на редица трудове: "Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция" (1976 г.), "Моралните категории" (1979 г.), "Фашизмът" (1982 г.), преведен на няколко езика, "Човекът и неговите личности" (1992 г.) и др.

1975 г.

Завършва официалното посещение на корейския партиен и държавен лидер Ким Ир Сен в България.

1974 г.

Създава се Съюзът на преводачите в България. Той е културна, творческо-професионална организация. Участва в Националния комплекс “Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". Членува в Интернационалната федерация на преводачите (ФИТ) под егидата на ЮНЕСКО.

1967 г.

В периода 5 - 6 юни Тодор Живков е на официално посещение в Югославия. В разговорите с Тито се отбелязва разширяването на търговските и културните връзки и активизирането на сътрудничеството между БКП и СЮК. Двамата ръководители отново подчертават, че македонският въпрос не трябва да се поставя на преден план в двустранните отношения.

1957 г.

В периода 5 - 11 юни българска правителствена делегация посещава Унгария и констатира пълно единодушие по международните проблеми, включително и при оценката на унгарските събития от 1956 г. и съветското участие в тях. Подчертава се нуждата от общоевропейска система за колективна безопасност. Двете страни се споразумяват да сключат дългосрочна спогодба за взаимни доставки за 1958–1960 г.

1957 г.

Възстановен е Българският туристически съюз. Той е доброволна масова обществена организация с идеална цел за популяризиране, развитие и ръководство на туризма, алпинизма, пещерното дело и туристическото ориентиране.

Първият български туристически клуб е създаден през 1895 г. от Алеко Константинов. По този начин се поставя начало на организирания туризъм у нас.

1947 г.

Великото Народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков. Той е арестуван в сградата на парламента с обвинение, че, заедно с военни организации, е "готвил да извърши държавен преврат срещу народната власт с въоръжена сила".

Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е на 21 юли 1893 г. в София. Завършва право в Париж. Член e на БЗНС, през 1932–1933 г. е в състава на ПП на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактира печатния орган на съюза "Земеделско знаме". През 1933 г. преминава към БЗНС "Георги Марков". След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС "Врабча 1". През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС "Ал. Стамболийски". По време на Втората световна война 1939–1945 г. възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС "Ал. Стамболийски". След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. "Народно земеделско знаме". Народен представител в VI ВНС (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност.

1946 г.

В периода 5-8 юни българска партийна делегация, начело с Георги Димитров, посещава Москва. Сталин настоява България да отложи сключването на съюзен договор с Югославия за след подписването на мирните договори, но дотогава на Пиринския край да се даде "културна автономия", за да се развие в населението там "македонско национално съзнание" като първа крачка към присъединяването му по-късно към НР Македония.

1942 г.

В разгара на Втората световна война (1939-1945 г.) правителството на САЩ обявява война на България.

1911 г.

Провеждат се избори за V ВНС. Те са спечелени от управляващата коалиция (народняци и прогресивнолиберали) - 336 места, БЗНС - 58, либерали - 6, БРСДП (ш. с.) - 5, народнолиберали - 4, радикалдемократи - 4, демократи - 2 и БРСДП (т. с.) - 1. Гласуват 54 % от избирателите.

1900 г.

Правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. Това е следствие от селските вълнения и бунтове против десятъка. Те са стихийно масово движение на селяните срещу връщането на натуралния десятък в селското стопанство. Правителството на Т. Иванчов (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на въведения през 1894 г. поземлен данък с натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х ОНС започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък. В периода 1899 г. -1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия. Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хил. души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове. Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.

1878 г.

По нареждане на видинския вицегубернатор Петко Каравелов руските войски заемат окупираните от сърбите части на Кулско и Видинско.

Петко Каравелов е политически и държавен деец, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 24 март 1843 г. в Копривщица. Брат е на Любен Каравелов. Завършва гимназия в Москва. Постъпва в Историко-филологическия факултет, а след това и в Юридическия факултет на Московския университет. В България се завръща заедно с руската армия през 1877 г. Назначен е за вицегубернатор на Видин, а по-късно става окръжен управител на Търново. Взема участие в работата на Учредителното събрание 1879 г., където застава на либерални позиции. Избран е за председател на I ОНС. Дълги години участва активно в политическия живот на страната и заема отговорни държавни постове: министър на финансите (24 март–28 ноември 1880 г.), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880–27 април 1881 г.). След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг емигрира в Пловдив и продължава борбата за възстановяване на Търновската конституция. След премахване на режима на пълномощията се завръща в София. Като министър-председател и министър на финансите (29 юни 1884–9 август 1886 г.), министър на обществените строежи, пътищата и съобщенията (29 юни 1884–1 януари 1885 г.) и управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885–9 август 1886 г.) полага много усилия за международното признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.

1876 г.

В Браила е отпечатан първият брой на редактирания от Светослав Миларов, Тодор Пеев и Иван Драсов в. "Възраждане". "Ние - се отбелязва в програмната статия на вестника, ще приносяме на своите читатели верни сведения и точни оценения върху движенията на въстанията на Балканския полуостров, а особено върху българското въстание... Ще следваме с бодро око групирането на разните европейски сили в отношение на Източния въпрос и ще бележим всичките стъпки, които те предприемат по тая работа..."

След смъртта на Христо Ботев командваната от Никола Войновски група достига до Орхание (дн. Ботевград).

Никола Войновски е деец на националнореволюционното движение. Роден е в Габрово през 1849 г. Отначало учи в родния си град, а през 1862 г. се прехвърля в Румъния и завършва търговско училище в Галац. След това продължава образованието си в Николаевската военна гимназия в Одеса. През май 1876 г. изоставя учението си и се озовава в Румъния, където се включва в организирането на четата на Христо Ботев. Като неин военен ръководител се отличава в овладяването на кораба "Радецки", както и в боевете с турските потери от дунавския бряг до Врачанския балкан. След убийството на войводата застава начело на по-голямата част от четата и я повежда на изток в Стара планина. През 1876 г. загива в сражение с преследващите го потери край с. Чифлик, Ловешко.

1861 г.

Под влияние на Петко Р. Славейков Йосиф Соколски приема да се укрие в руското посолство в Цариград, след което тръгва с кораб за Одеса. По такъв начин ръководителите на църковното движение нанасят сериозен удар върху униатската пропаганда, която, оставена без своя духовен лидер, бързо изгубва влияние сред българското население. “Изчезването" на Йосиф Соколски предизвиква различни слухове, включително, че той е насилствено отвлечен от руската агентура в Цариград.

Йосиф Соколски е висш духовник, архиепископ униат, един от радетелите за разрешаване на българския църковен въпрос чрез признаване върховенството на римския папа. Роден е около 1876 г. в Нова махала (дн. Априлово, присъединено към Габрово). Приема монашество в Троянския манастир. През 1832 г. основава Соколския манастир. На 18 декември 1860 г. заедно с Др. Цанков и други българи в Цариград Йосиф Соколски подписва акт за уния с Римокатолическата църква и на 2 април 1861 г. е ръкоположен от римския папа Пий IX за архиепископ на българите униати със седалище столицата на Османската империя. Скоро след това, под въздействие на Н. Геров, П. Р. Славейков и други видни българи, той се отказва от унията и през юни същата година е тайно отведен в Одеса. От там отправя послание до българите униати, с което ги призовава да се откажат от унията и да приемат отново православието. След известно време е преместен в Киев, където остава до края на живота си. Йосиф Соколски прави неколкократни постъпки пред руското правителство да мине към православието, но му е отказано поради острото противодействие на Вселенската патриаршия. Със съдействието на Йосиф Соколски са отпуснати стипендии за българчета да учат в Русия. Дава нееднократно средства за подпомагане на черкви и училища в родния си край.

На тази дата са родени:

1912 г.

Роден е Георги Шишков - немски философ от български произход. Завършва математика и физика в Софийския Университет “Св. Климент Охридски". Специализира философия в Мюнхен, Германия (от 1940 г.). През 1942 г. защитава докторска дисертация “Категориално-логически анализ на математическите осн. понятия" и получава степен “доктор по философия". Хабилитира се с научния труд по философия на математиката. След Втората световна война остава в Германия. Създава “Списание за философско изследване" - първото философско списание в Германия след войната. Инициатор и основен организатор на 1-ви философски конгрес в следвоенна Германия в Гармиш-Партенкирхен през септември 1947 г. Съосновател на Всеобщото немско философско дружество. Основател е на реферативното сп. “Указател на философска литература". В продължение на 30 години е главен редактор на двете списания. Издава поредицата “Монографии за философско изследване" в Майзенхайм на Глан. Основава Академично дружество “Доктор Петър Берон", Хайделберг, и издава първи том на годишника му. Като професор в Залцбург и Мюнхен чете лекции по философия на математиката и научно знание, социална философия и социология, история на философската култ. Световноизвестен е издаденият от него “Философски речник". Удостояван с високи държавни отличия на Германия за заслуги по възраждане на немската философска култура. Умира през 1991 г. в Германия.

Автор е на съчиненията “Петър Берон (1798-1871)" (на немски през 1971 г.), “Отец Паисий Хилендарски и неговата “История славянобългарска"" (на немски през 1963 г.), “Направляваното масифициране" (на немски, испански и други езици през 1964 г.). Редактор и издател на “Принос върху проучванията върху Лайбниц" (1946 г.) и др.

1904 г.

Роден е Бойко Георгиев Димитров, български дипломат и политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия.

1897 г.

Роден е Васил Минков Радославов – обществен и държавен деец. Завършва минно инженерство във Фрайбург, Германия. Работи като стажант-инженер, завеждащ рудник "Бели бряг" (1924-1933 г.). Той е технически директор на Мина Перник (1933-1941 г.) и главен директор на Мина Перник (1941-1944 г.). През 1934 г. осъществява брикетирането на ситните въглища на мината. От 11 април 1942 г. до 13 септември 1943 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите. На 9 септември 1944 г. се самоубива в полицейското управление в Перник. На 1 февруари 1945 г. Народният съд го признава за виновен като министър (1942-1943 г.) и присъжда в полза на държавното съкровище целия му имот. С решение на Върховния съд присъдата на Народния съд е отменена на от 26 август 1996 г. Той е автор на "Брикетиране на каменните въглища" (1925 г.), "Пернишки каменовъглен басейн" (1929 г.), "Геодезична карта на Пернишкия басейн" (1929 г.), "Машинизиране на подкопаването на забоите при каменовъглените мини "Перник" (1930 г.), "Брикетните фабрики при държавните каменовъглени басейни" (1931 г.).



На тази дата умират:

2010 г.

Умира Илия Петков – Парорийски, един от най-известните краеведи на Малко Търново и Странджа. Автор е на много книги за Странджа и региона. Бивш секретар на БКП в Малко Търново. През целия си живот Илия Петков е събирал материали и документи за историята на малкотърновския край и за личностите от региона. Петков е един от хората, които помагат на проф. Александър Фол при първите експедиции в Странджа и при археологическите разкопки в региона през `70-те и `80-те години на ХХ век

1995 г.

Умира Бронка Алексиева Гюрова Алшех – българска художничка. Тя е родена в Шумен на 1 януари 1910 г. През 1933 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Д. Гюдженов. През 1937 г. специализира живопис в Белгия. Член е на дружество "Родно изкуство" и на Дружество на новите художници (от 1937 г.). През 1951 г., заедно със съпруга си, художника Е. Алшех, емигрира в Италия. От 1952 г. живее в Буенос Айрес. Рисува пейзажи и портрети. Участва във всички общи художествени изложби в София (1933-1949 г.) и в изложбите на Дружеството на жените-художнички, дружеството на новите художници, в изложби в чужбина - Чехословакия, Югославия и Румъния. Известни нейни творби са "Портрет на момиче" (1935), "Карамфили" (1935), "Рисунка" (1940), серия пейзажи от Балчик (1942), "Пейзаж" (1949) и др. След 1952 работи предимно приложно изкуство, гл. текстил. Рисува и серия детски портрети (1958 г.).

1957 г.

Умира Луиджи Салвини. Той е италиански учен, славист и българист, професор в университета в Рим. Превежда български народни песни, проза (Й. Йовков, Г. Караславов и др.), поезия (двутомна антология на българска поезия), драматургия (Ст. Л. Костов, Е. Станев). Автор на съчиненията “Българска литература от Освобождението до Първата балканска война" (1936 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;