София. На тази дата през 1879 г. е назначено първото българско правителство. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия. Начело на правителството застава Тодор Бурмов.

На 5 юли 1897 г. умира Евлогий Георгиев - български интелектуалец, индустриалец, банкер, дарител, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

2009 г.

В Република България са проведени парламентарни избори, в резултат на които се сформирано 41-вото Народно събрание.

2007 г.

Президентът на Република България връчва Орден Стара планина - първа степен на Коичиро Фукуи "за изключително големия му принос за развитието и укрепването на двустранните отношения, както и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2001 г.

Открива се XXXIX Народно събрание. За негов председател е избран проф. Огнян Герджиков. Парламентарната група на НДСВ е оглавена от юриста доц. Пламен Панайотов. Другите парламентарни групи се ръководят съответно: на ОДС - от Надежда Михайлова, на "Коалиция за България"- от Георги Първанов, на ДПС - от Ахмед Доган. Заместник-председатели на НС стават Камелия Касабова - от НДСВ, Асен Агов - от ОДС, акад. Благовест Сендов - от Коалиция за България и Юнал Лютви - от ДПС.

1992 г.

5 юли е празник на служителите на Министерство на вътрешните работи (МВР). Обявен е с решение 79 на Министерски съвет от 28 февруари 1992 г. На 5 юли 1879 година княз Александър Батенберг подписва Указ №1 за създаване на Министерство на вътрешните работи и назначава Тодор Брумов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и за първи председател на Министерски съвет.

1958 г.

Издадено е Постановление на ЦК на БКП "за състоянието и по-нататъшното развитие на българската кинематография". То е породено от тревогата на управляващите от наличието на "известен стремеж към обективистично, безидейно, абстрактно-хуманистично разкриване на темата" във филми като "На малкия остров" (режисьор Рангел Вълчанов, сценарист Валери Петров), "Животът си тече тихо" и други, в които "ясната комунистическа идейност и партийност се заглушават и принизяват". В постановлението се дават указания за придържане към "проверения от живота метод на социалистическия реализъм" и към съветските образци.

1943 г.

Българската 7-ма пехотна дивизия завзема Халкидическия полуостров и части от Кукушко. В отговор на това на 22 юли в Атина избухват протести против разширяването на българските зони.

1879 г.

Назначено е първото българско правителство. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия. Начело на правителството застава Тодор Бурмов. То има временен служебен характер и провежда първото си заседание на 7 юли.

Консерваторите имат подкрепата на княз Ал. Батенберг. Кабинетът управлява страната в продължение на пет месеца и успява да изгради основните структури на държавната машина. Отделите за държавно управление прерастват в министерства, приети са Привременни правила за общинско, градско и селско управление, организирана е митническата система на по-южната граница, взети са мерки за ликвидиране на разбойничеството. Във външната политика основна цел е установяването на междудържавни дипломатически отношения. Назначени са дипломатически агенти в Сърбия, Румъния и Османската империя. За подобряване на отношенията с Високата порта са образувани смесени комисии, които да защитават интересите на турското население в Княжеството. Правителството прави опит да откупи железопътната линия Русе–Варна от английския й собственик. Сделката се осуетява поради прекомерните финансови претенции на компанията. Въпреки натиска на Русия е отхвърлено предложението на руските банкери Гинсбург и Поляков за построяване на обширна ЖП линия – правителството се ориентира към запазване на национална независимост в транспортната политика. Падането на кабинета се дължи на тясната социална база на консерваторите и някои непопулярни финансови мерки - повишаване на митото на солта, спадане на курса на сребърната рубла и други.

1877 г.

В хода на Руско-турската война (1877- 1878 г.) руски части влизат в Бяла, Русенско.

1874 г.

Цариград излиза първият брой на в. "Напредък", редактиран от Иван Найденов. Сътрудници на вестника са Петко Р. Славейков, Стефан Бобчев, Светослав Сапунов, Иван Вазов, Никола Начов, Христо Стамболски и др.

Иван Найденов е възрожденски учител и публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е на 13 март 1834 г. в Казанлък. Завършва Куручешменското гръцко училище в Цариград. Работи като учител в родния си град, а след това в българското училище в Цариград. Заради участието си в борбата за независима българска църква е заточен в Мала Азия. През 1878 г. е капукехая на Българската екзархия в Цариград. След Освобождението става околийски и окръжен управител на Карлово, а от 1880 г. до 1886 г. на Пазарджик. От 1888 г. до 1892 г. е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Одринско. Редактира в. "Право" (1869–1873 г.) и в. "Напредък" (1874–1877 г.). Издава "Францушко-български разговорник", "Кратка числителница", оставя в ръкопис някои преводи от гръцки и френски език.

На тази дата са родени:

1952 г.

Роден е Румен Овчаров – български политик. Завършва висше образование в Московския институт по енергетика, специалност “Атомни електроцентрали и установки", и “Макроикономика" в УНСС. В периода 1979 - 1984 г. - работи в АЕЦ "Козлодуй" на различни длъжности до главен дежурен на атомен енергиен блок. От

1984 г. до 1986 г. е завеждащ отдел "Наука, технически прогрес и висше образование в Благоевградския Районен комитет на Българската комунистическа партия и партиен секретар в "Енергопроект". Заместник-главен директор е на Енергопроект през 1986-1990 г. От 1990 г. до 1995 г. работи в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели /КИАЕМЦ/, отначало като главен експерт по ядрена безопасност, после като началник-управление "Ядрени инсталации" и първи зам.-председател на комитета. Специализирал е във Финландия, Канада, Франция и САЩ. 1995-1996 г. е първи заместник-председател на Комитета по енергетика, а от юни 1996 г. до февруари 1997 г. е министър на енергетиката и енергийните ресурси в правителството на Жан Виденов, ръководител на проект в Националната електрическа компания. През 1997 г. е депутат в XXXVIII Народно събрание, избран от квотата на БСП. Заместник-председател на БСП до май 1998 г. Член е на Комисията за икономическа политика и зам.-председател на Комисията по енергетика и енергийни ресурси. Член е на делегация в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива. Член е на Висшия съвет на БСП. На 43-ия конгрес на БСП през май 1999 г. той се кандидатира за лидерското място на Георги Първанов, но събира малко гласове. На 12 юли 1999 г. е номиниран от Градския съвет на БСП в София за кандидат-кмет на столицата. На 44-ия конгрес на БСП на 6-7 май 2000 г. в София е избран за член на Висшия партиен съвет. Пленумът на БСП на 14 май 2000 г. избира Румен Овчаров заедно с Георги Божинов за заместник-председатели на БСП. През 2001 г. е избран за депутат в XXXIX Народно събрание от листата на Коалиция за България. През 2005 г. е избран за депутат в XL НС от листата на Коалиция за България (София 23 МИР). През август 2005 г. е включен като министър на енергетиката в коалиционното правителство на Сергей Станишев. Женен, с три деца. Владее руски и английски език.

1934 г.

Роден е Николай Бинев - български театрален и филмов актьор. Участва във филмите: "Стръмната пътека" (1961 г.), "Последната дума" (1973 г.), "Допълнение към ЗЗД" (1976 г.), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977 г.), "Чуй петела!" (1978 г.), "Бумеранг" (1979 г.), "Сами сред вълци" (1979 г.), "Константин Философ" (1983 г.), "Нощем с белите коне" (1985 г.), "Немирната птица любов" (1990 г.), "Фатална нежност" (1993 г.), "Суламит" (1997 г.), "Жребият" (1995 г.), "Бюро за убийства" (1997 г.).

1891 г.

Роден е Джон Нортръп - американски биохимик. Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. (заедно с У. М. Стенли и Дж. Б. Самнър). Завършва Колумбийския университет през 1912 г., където става доктор по философия през 1915 г. В периода 1915-1962 г. работи в Рокфелеровия институт за медицински изследвания. Основните му изследвания са върху биохимията на ферментите. Пръв (заедно със свои сътрудници) отделя в кристален вид протеолитични ферменти: пепсин (1930 г.), трипсин (1932 г.) и др., както и един от вирусите на дифтерита и дифтерийния антитоксин. Доказва белтъчната природа на ферментите (след Дж. Б. Самнър).

1889 г.

Роден е Жан Кокто - френски поет, драматург, белетрист, актьор, режисьор и сценарист. Изявява се в драматургията, поезията, белетристиката, есеистиката, живописта и графиката. В киното работи от 1930 г. Пише сценарии за 22 филма; поставя 6 игрални и 2 късометражни филма. Естетико-философските си възгледи разкрива в “Красавицата и звярът" (1946 г.), “Ужасните родители" (1949 г.) и в трилогията “Кръвта на поета" (1930 г.), “Орфей" (1950 г.) и “Завещанието на Орфей" (1969 г.). Сценарист е на “Вечното завръщане" (1943 г.), “Дамите от Булонския лес" (1945 г.), “Ужасните деца" (1950 г.). Член е на Френската академия от 1955 г. Издава няколко стихосбирки: “Лекомисленият принц" (1911 г.), “Нос Добра Надежда" (1919 г.), “Речник" (1922 г.), “Опера" (1927 г.), “Загадка" (1939 г.), “Алегории" (1941 г.), “Цифрата седем" (1952 г.), “Светлосянка" (1954 г.), “Другият свят" (1958 г.), “Реквием" (1962 г.).

1880 г.

Роден е Минко Генов - български педагог и литератор с интереси в областта на старобългарската литература. Учител, редактор на в. "Демократически преглед" (1924-1924 г.), сп. "Венец" (1926-1943 г.), секретар на Съюза на гимназиалните учители. Автор е на съчиненията "Стара българска литература в примери, преводи и библиография" (1922 г., в съавторство с Божан Ангелов), "Начало и разцвет на българската литература" (1937 г.), "Черноризец Храбър" (1942 г.), "Иван Вазов - детство, юношество, младини" (1946 г.), "Етюди върху старобългарската литература" (1947 г.), "Старобългарска литература. Антология" (1947 г.).

1879 г.

Родена е Ванда Ландовска - полска пианистка, популяризаторка на клавесинната музика. Интерпретаторка на старинна музика за клавесин (Бах, Моцарт и др.). Концертира в Европа и Америка. Създава Школа за старинна музика близо до Париж (1925 г.). От 1941 г. живее в САЩ. Авторка е на музика за пиано и оркестрови пиеси, на трудове за Й. С. Бах и за музиката на XVIII в.

1867 г.

Роден е Тодор Чипев - български издател. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която участва като доброволец, отива в Пловдив и започва работа в печатницата на Хр. Г. Данов. Следващата година е настоятел на в. “Напредък" в уредената от брат му Никола печатница “Единство". През 1889 г. е пътуващ книжар. Установява се в София през 1890 г., където открива малка книжарница. По-късно тя се разраства и става едно от най-големите средища за разпространение на български книги в България преди 9 септември 1944 г. Книжарницата претърпява тежка загуба по време на англо-американските бомбардировки над София 1944 г., когато са унищожени няколко десетки хиляди тома. Книгоиздателската му дейност започва през 1891 г., а между първите книги, които издава, е сборник “Повести и разкази от Иван Вазов" (т. I, 1891 г., т. II, 1892 г., т. III, 1893 г.). През 1894 г. с голям успех издава романът на Иван Вазов “Под игото" (преиздаден от него през 1896 г., 1910 г., 1920 г.); издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. Синовете му продължават неговото дело. От българските писатели са издадени произведения на Хр. Ботев, Л. Каравелов, П. Ю. Тодоров, Д. Бояджиев, Д. Дебелянов, Ел. Пелин, Ст. Чилингиров, Г. Райчев, Л. Стоянов, Евг. Марс, Хр. Ясенов, Г. Милев, Ст. Л. Костов, Ат. Далчев, Г. Белев, Н. Лилиев, Ас. Разцветников, Св. Минков, М. Исаев, Ламар, Н. Фурнаджиев, Й. Стратиев и др. Издава “Библиотека за послушни деца", сп. за деца “Картина и приказка" (редактирано от Н. Райнов), първото библиографско списание в България “Българска книга" (редактирано от Т. Боров, 1930 г.), учебна и учебно-помощна литература. Отделя място и на преводната художествена литература - Л. Н. Толстой, М. Горки, М. Шолохов, Шекспир, Шилер, Гьоте, Бодлер и др. Изданията му неколкократно печелят награди на международни изложби на книгата.

На тази дата умират:

2006 г.

Умира Виолета Христова Масларова - българска художничка.

2003 г.

Умира Продан Стоянов Гарджев - български състезател по борба свободен стил категория 87 кг.

1950 г.

Умира Георги Дончев – български оперен певец (бас). Учи в Московската консерватория (1908-1910 г.). През 1911 г. постъпва в Българската оперна дружба. Дебютира в ролята на Цеко в операта "Камен и Цена" от В. Кауцки и Ив. Иванов. По-известни негови роли са Скула в "Княз Игор" от А. Бородин, Варлаам в "Борис Годунов" от М. Мусоргски, Джакомо в "Фра Дяволо" от Д. Фр. Обер, Селим бей в "Гергана" от Г. Атанасов и др.

1934 г.

Умира Йордан Ковачев - български учен, професор по геодезия в СУ “Св. Климент Охридкси". Завършва математика в София, специализира геодезия в Париж (1906-1907 г.), Берлин (1907-1908 г.) и Потсдам. От 1928 г. е професор и титуляр на Катедрата по геодезия в СУ “ Св. Климент Охридски". Има над 170 научни и научно-популярни публикации. Автор е на трудовете “Формата и размерите на Земята" (1914 г.), “Геодезия" (1925 г.), “Нашето звездно небе" (1928 г.), “Принос към историята на картата на България" (1928 г.).

1932 г.

Антонио де Оливейра Салазар става премиер на Португалия, след което създава нова конституция, установяваща авторитарен режим в страната и управлява като диктатор до 1968 г.

Антонио де Оливейра Салазар е роден през 1889 г. Той е професор по финанси и икономика. През 1930 г. основава партията "Национален съюз". През 1928 г. е назначен за финансов министър, а през 1932 г. президентът Антониу де Фрагозу Кармона го назначава за премиер. Преди да стане премиер, Салазар успява да реорганизира финансите на страната и за пръв път от десетилетия да реализира бюджетен излишък, което му спечелва подкрепата на армията, църквата, монархистите, средната класа и аристократите. През 1933 г. Салазар налага нова конституция, която му дава на практика неограничени правомощия и така авторитарният режим в страната е узаконен. По време на управлението си Салазар твърди, че изгражда Estado Novo, буквално - нова държава. Като основа на своята диктатура той сочи стабилността, а реформите му облагодетелстват висшите съсловия. Образованието не е считано за приоритет и в него не се инвестира, но за сметка на това старателно се изгражда мрежата на тайната полиция PIDE, която потушава всяко недоволство.

1916 г.

Умира Христо Македонски - деец на националноосвободителното движение. Участва в I и II българска легия в Белград (1862 г. и 1867–1868 г.), в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. Автор е на книгата със спомени "Записки на Христо Н. Македонски 1852-1877 г.“

1897 г.

Умира Евлогий Георгиев - български интелектуалец, индустриалец, банкер, дарител, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Учи при Р. Попович в родния си град Карлово, после в Пловдив. Учителства известно време в Карлово. През 1837 г. отива да живее в Румъния. Там заедно със своя брат Христо и братята Хр. и Н. Пулиеви създава търговско съдружие. Открива клонове в Галац, Букурещ и Браила. Съдружието осъществява търговия с редица фирми от Франция, Англия и други страни. Русофил по убеждение, участва активно в обществено-политическия живот на българите в Румъния. Като един от ръководителите на Добродетелната дружина съдейства за развитието на българската просвета и култура – подкрепя част от книжовната дейност на Г. С. Раковски, подпомага със средства училища, читалища, болници, манастири и др. След Освобождението е дипломатически агент на Княжество България в Румъния. Прави дарения на болницата в Галац - 100 000 златни лева, на университета "Карол I" - 200 000 златни лева, построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 златни лева, на Българското девическо училище в Солун - 50 000 на златни лева, Българската болница в Цариград - 120 000 златни лева. Чрез завещанието си от 1892 г., освен по-рано дадените 1 000 000, дарява още 6 000 000 златни лева за откриване на Висше педагогическо училище в София (днес СУ "Св. Климент Охридски").

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;