През 2001 г. напрежението на границата между Македония и Косово ескалира и трима македонски войници са убити в северозападна Македония. В местността “Рамно" в Скопска черна гора противопехотна мина, поставена от албанските партизани, убива военнослужещите Кирче Димитров и Деян Якимовски, а албански снайперист прострелва смъртоносно редник Теодор Стояновски. На следващия ден правителството в Скопие обявява частична мобилизация на запасняци. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън изпраща за спешни преговори с македонското правителство Даниел Спекар, заместник-генерален секретар на Алианса по политическите въпроси.

През 1942 г. в Ленинград, по време на блокадата на града от хитлеристките войски, се състои премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

На 5 март са родени: актрисата Орнела Мути, италиански писател, поет, кинорежисьор, сценарист Пиер Паоло Пазолини, реге изпълнителят Еди Грант

На 5 март умират: руският държавник Йосиф Сталин, писателката Роза Люксембург, американският актьор Джон Белуши…

2018 г.

В Пекин се открива най-голямото политическо събитие в Китай за годината. 3000 делегати от цялата страна, включително някои от най-богатите и влиятелни бизнесмени ще обсъждат плановете за развитие на Китай.

Китай си е поставил за цел икономическият растеж през тази година да бъде 6.5%. Това е записано в доклада на партията, представен на делегатите по време на сесията на парламента.

2017 г.

Провеждат се парламентарни избори в Словакия.

2015 г.

Министерството на външните работи на Украйна прекратява акредитацията на руските средства за масова информация в страната.

2014 г.

Венецуела скъсва дипломатически отношения с Панама.

2013 г.

В Каракас умира от рак президентът на Венецуела Уго Чавес.

2006 г.

Багдади Махмуди встъпва в длъжност като министър-председател на Либия.

2003 г.

На Марс е открито замръзнало езеро.

2001 г.

Напрежението на границата между Македония и Косово ескалира и трима македонски войници са убити в северозападна Македония. В местността “Рамно" в Скопска черна гора противопехотна мина, поставена от албанските партизани, убива военнослужещите Кирче Димитров и Деян Якимовски, а албански снайперист прострелва смъртоносно редник Теодор Стояновски. На следващия ден правителството в Скопие обявява частична мобилизация на запасняци. Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън изпраща за спешни преговори с македонското правителство Даниел Спекар, заместник-генерален секретар на Алианса по политическите въпроси.

2000 г.

Английски учени първи в света провеждат успешна операция по клониране на свиня.

1998 г.

Конфликтът между Албанската освободителна армия в Косово и сръбската полиция води до намеса на международната общност - българският външен министър Надежда Михайлова излиза с инициатива балканските държави да заемат обща позиция за преодоляване на конфликта при запазване на съществуващите граници, неизползване на сила и връщане автономията на Косово в рамките на Югославия.

1983 г.

В САЩ е поставен рекорд за цена на свиня – нерезът е продаден за 56 хиляди долара.

1976 г.

В САЩ курсът на английския паунд за първи път в историята пада под два долара.

1970 г.

Влиза в сила Договор за неразпространение на ядреното оръжие. Той е подписан от СССР, САЩ, Великобритания и други страни на 1 юли 1968 г. Неговите клаузи задължават ядрените държави да не продават на неядрените страни ядрено оръжие, да не им помагат за неговото производство или закупуване. Заедно с това задължава неядрените държави да не приемат ядрено оръжие, да не го произвеждат, да не търсят и да не приемат помощ за неговото производство. Това се отнася и за взривните ядрени устройства, използвани за мирни цели. Контролът се осъществява с помощта на Международна агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Договорът не ограничава развитието на изследванията, производството и използването на разпадащи се ядрени материали за мирни цели под контрола на МАГАТЕ.

1960 г.

Фотографът Алберто Корда прави фотография на Че Гевара, която се разпространява по целия свят. Самият фотограф не получава нито стотинка за това.

1946 г.

В отговор на политиката на Сталин в Източна Европа Уинстън Чърчил произнася реч (в гр. Фултън, щат Мисури, САЩ), за издигането на “желязна завеса" по границите на източноевропейските страни. В нея той призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от настъплението на войнстващия комунизъм. Тази реч се смята за начало на “Студената война".

1942 г.

В Ленинград, по време на блокадата на града от хитлеристките войски, се състои премиерата на VII симфония на Дмитрий Шостакович.

Дмитрий Шостакович е един от най-видните представители на съвременната музикална култура. Прави първите си композиционни опити на 11-годишна възраст, а 2 години по-късно учи в Петербургската консерватория. Завършва класа по пиано през 1923 г. и класа по композиция през 1925 г. Първата му симфония е изпълнена през 1926 г. в Ленинград (преди нея вече е създал “Три фантастични танца", “Скерцо" за оркестър, прави първите си опити в оперния жанр). Операта си “Цигани" по Пушкин завършва на 15-години, но тя остава в архива му. Създава операта “Нос" по едноименната повест на Гогол (1930 г.), балетите “Златният век", “Болт", “Светлият ручей" и операта “Лейди Макбет от Мценска околия" по повестта на Н. Лесков. След това композира предимно симфонични творби. Шостакович създава музиката за 35 филма. Полага основите на кино музиката. Автор е на музиката към филмите: “Златните планини" (1931 г.), “Сама" (1931 г.), “Насрещният план" (1932 г.), “Младостта на Максим" (1935 г.), “Завръщането на Максим" (1937 г.), “Човекът с пушка" (1938 г.), “Виборгска страна" (1939 г.), “Млада гвардия" (1948 г.), “Падането на Берлин" (1950 г.), “Първият ешелон" (1955 г.), “Стършел" (1955 г.), “Пет дни - пет нощи" (1957 г.), “Хамлет" (1964 г.), “София Перовска" (1968 г.), “Крал Лир" (1970 г.), “Посланици на вечността" (1972 г.) и др.

1940 г.

Катинското клане: Членовете на съветското политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.

1940 г.

Наркомът на вътрешните работи на СССР Л. Берия се разпорежда да бъдат разстреляни 25 700 полски офицери и представители на буржоазията. Тези разстрели се провеждат скоро след това в Катинската гора.

Лаврентий Павлович Берия (1899-1953 г.) е народен комисар (1938-1945 г.) и министър на вътрешните работи на СССР (1953 г.). Организира необоснованите политически репресии в Съветския съюз между 30-те и 50-те години. Разстрелян е след смъртта на Й. В. Сталин.

1933 г.

На изборите за парламент в Германия побеждават нацистите.

Националсоциалистическа работническа партия на Германия, на немски National-sozialistische deutsche Arbeiterpartei (NSDAP) е дясно-екстремистка партия, основана в края на Първата световна война в Германия. Партията е създадена през 1919 г. като Германската работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, DAP), а година по-късно е преименувана на NSDAP.

Причините за възникването й могат да се търсят в краха на Германия след войната. Създава полувоенни съедниения от привърженици, с чиято помощ, между 7-и и 9-и ноември 1923 г. предприема неуспешен опит за държавен преврат в Бавария (т.н. Бирен пуч), след което лидерите й са вкарани в затвора. На парламентарните избори през 1933 г. партията печели най-много места в парламента и излъчва лидера си Адолф Хитлер за канцлер (министър-председател) на страната. След края на Втората световна война е забранена със специално законодателство. Привържениците на тази партия са известни под името националсоциалисти (съкратено нацисти).

1924 г.

С преименуването на Computing-Tabulating-Recording Corp се създава корпорацията IBM (International Business Machines).

През 1911 г. Чарлз Флинт организира сливането на International Time Recording Company, Computing Scale Company, и Tabulating Machine Company, като по този начин е създадена Computing-Tabulating-Recording Company (C-T-R). Новата компания е със седалище Ню Йорк и има 1300 работника. Неин първи управител на борда на директорите става Джордж Феърчайлд.

1841 г.

Пратеничество на населението от Нишко и Пиротско начело с Георги Янкович се отправя към Белград, за да представи на сръбския княз Михаил Обренович (1838-1842 г., 1860-1868 г.) жалба срещу насилията от страна на местните турски управници.

1792 г.

Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.

Сорбоната е богословски колеж и общежитие за студенти и преподаватели през 1257-1554 г. в Париж. Основан е от Р. дьо Сорбон. В периода 1554-1792 г. е Теологически факултет на Парижкия университет, а през 1970 г. е реорганизиран в 13 самостоятелни университета.

1684 г.

Създава се Свещена лига от Австрия, Полша, Венеция и Русия за борба срещу Османската империя. Войната, водена от Свещената лига завършва през 1699 г. с Карловацкия мирен договор.

В края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Османската империя изпада в дълбока политическа, военна и финансова криза. Причините за това тежко състояние на Високата порта са комплексни, но първият сериозен удар за Османската държава е започналата през 1683 г. неуспешната война срещу Австрия и нейните съюзници Венеция, Полша и Русия. Така през 1699 г. по силата на сключения Карловацки мирен договор отстъпва значителна част от своите европейски владения.

1558 г.

Испанските мореплаватели внасят в Европа тютюн за пушене.

На тази дата са родени:

1956 г.

Родена е Орнела Мути (Франческа Романа Ровели) – италианска актриса. Първата й роля в киното е във филма “Най-красивата жена" (1970 г.). Снима се в: “Народен роман" (1974 г.), “Последната жена" (1976 г.), “Стаята на епископа" (1977 г.), “Първа любов" (1977 г.), “Смъртта на един негодник" (1978 г.). Изгражда поредица от ярки образи в “Животът е прекрасен" (1980 г.), “Флаш Гордън" (1980 г.), “Укротяване на опърничавия" (1981 г.), “История на обикновената лудост" (1982 г.), “Лудо влюбен" (1982 г.), “Една любов на Суан"(1984 г.), “Големите магазини" (1986 г.), “Хроника на една предизвестена смърт" (1987 г.), “Ще останеш ли за закуска?" (1990 г.), “Оскар" (1991 г.), “Чакай до пролетта, Бандини" (1991 г.), “Имало едно престъпление и един дакел" (1992 г.), “Двуезичният любовник" (1993 г.), “Бюро за убийства" (1997 г.), “Вдовици" (1998 г.), “Мръсно бельо" (1999 г.), “Всички сме смъртни" (1999 г.), “Утре" (2001 г.), “Последно бягство" (2001 г.), “Хотелът" (2001 г.).

1948 г.

Роден е Еди Грант - популярен изпълнител на реге-музика. От 1960 г. живее със семейството си в Лондон. С групата си "Икуълс" печели първите си успехи (между 1968 г. и 1970 г. 8 пъти се класира в английския хит-парад). В края на 70-те години се налага като солист. От началото на 80-те години е в Барбадос, където има оборудвано собствено студио. Освен реге, изпълнява калипсо, фънк, рокендрол, ритъм-енд-блус. Дискография: "Eddy Grant" (1975 г.), "Message Man" (1977 г.), "Walking On Sunshine" (1979 г.), "Cant’s Get Enough" (1981 г.), "Killer On the Rampage" (1982 г.), "Going for Broke" (1984 г.), "All the Hits" (1984 г.) и др.

1922 г.

Роден е Пиер Паоло Пазолини (Pasolini) – италиански писател, поет, кинорежисьор, сценарист. Завършва Болонския университет; преподава линература във Фриули. От 1950 г. живее в Рим. Убит е при неизяснени обстоятелства. Романи: "Жесток живот" (1959 г.), "Теорема" (1968 г.) и др. Филмография: "Беднякът" (1961 г.), "Мама Рома" (1962 г.), "Евангелие от Матея" (1964 г.), "Птици - големи и малки" (1966 г.), "Медея" (1969 г.), "Едип цар" (1970 г.), "Декамерон" (1970 г.), "Кентърбърийски разкази" (1971 г.), "Сало, или 120 дни на Содом" (1975 г., последен филм ) и др. Стихосбирки: "Прахта на Грамши" (1957 г.), сборник "Поезия във формата на рози" (1964 г.); публицистичен сборник "Еретически емпиризъм" (1972 г.); трудове по литературознание, езикознание и теория на киното. Умира на 2 ноември 1975 г.

1918 г.

Роден е Джеймс Тобин (Tobin) - американски икономист. Получава образованието си в университета в Харвард, професор по икономика в университета в Йейл от 1947 г. Забележителен кейнсианец, който атакува ограничеността на монетаризма посредством своята значително по-широка теория за портфейлния подбор. В разработката, посветена на преференциалната ликвидност е отговор на риска, свързан с възможното разпределение на очакваните лихвени проценти. В повечето свои разработки той постоянно използва подхода на общото равновесие при изучаването на финансовото посредничество и анализа на реализацията на фондовете. В периода 1961-1962 г. Тобин е в Комитета на икономически съветници на президента Кенеди. Разностранните му интереси включват стабилизационна политика и политика на икономически растеж, както и проблемите на бедността. Създател е на метода “модел Тобит". През 1981 г. получава Нобелова награда за икономика.

1908 г.

Роден е Харисън Рекс - английски актьор. В театъра е от 1924 г. Дебютира в киното през 1929 г. Филми: “Голямата игра" (1929 г.). Изпълнява роли в “Цитаделата" (1938 г.), “Веселото привидение" (1944 г.), “Клеопатра" (1963 г.), “Моята прекрасна лейди" (1964 г., “Оскар"), “Жълтият Ролс-ройс" (1964 г.), “Принцът и просякът" (1977 г.), “Ашанти" (1978 г.), “Петият мускетар" (1979 г.), “Време за умиране" (1982 г.). Умира на 2 юни 1990 г.

1898 г.

Роден е Чжоу Ен Лай - китайски държавен и политически деец. Учи в Нанкайския университет в Тяндзин. През 1920-1924 г. работи и учи във Франция и Германия. Член на комунистическа партия от 1922 г. През 1904-1926 г. е началник на политотдела на офицерското училище Хуанпу, началник на политотдела на I корпус на Национално-революционната армия. От 1927 г. е член на ЦК на Китайската КП. Един от организаторите и ръководителите на Нанчанското въстание (1927 г.). Член на Политбюро на ККП от 1928 г. През 1934-1935 г. е един от ръководителите на Северозападния поход. Представител на ЦК на ККП в Гоминдановското правителство в Нанкин, а после в Чунцин (1937-1945 г.). През 1949-1954 г. е премиер на държавния административен съвет на КНР. Министър на външните работи (1949-1958 г.), председател на Държавния съвет на Китай (от 1954 г.). От 1956 г. е член на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП. Заместник-председател на ЦК на ККП (1956-1966 г., от 1973 г.). Умира 8 януари 1976 г. в Пекин.

1879 г.

Роден е Уилям Беверидж – английски икономист, чиято теория е заложена в основата на системата на застраховането и пенсионното осигуряване в Западна Европа.

1821 г.

Роден е Стефан Веркович - сръбски учен и мисионер с големи заслуги в областта на българския фолклор и етнография. Учи във францисканско училище, приема монашески сан. Под влияние на идеите на илиризма отхвърля монашеството и става проводник на сръбската национална пропаганда. Посещава Далмация, Черна гора и Албания. Установява се в Македония. Създава връзки с български дейци от Цариград. Извършва събирателна и изследователска работа на фолклора в Македония. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се установява в Петербург. От 1881 г. е в България, където посещава Родопите. Публикува сбирка "Веда словена". Някои съчинения: "Народне песме македонски бугаре" (1860 г.), "Древная болгарская песня об Орфее …" (1867 г.), "Описание бiта болгар, населяющих Македонию" (1868 г.), "Веда словена. Български народни песни от предисторична и предхристиянска доба" (1874 г.), "Веда Словена. Обрядни песни от язическо време" (1881 г.), "Типографско ýтнографический очерк Македонии" (1889 г.) и др. Умира на 30 декември 1893 г. София.

1326 г.

Роден е Лайош I Велики – крал на Унгария, Хърватия, Далмация и Славония (1342-1382 г.) и на Полша (1370-1382 г.).

Той е един от най-активните унгарски монарси. Разширява територията на страната до Адриатика. Голяма част от царуването си прекарва във войни с Република Венеция и в борба за Неапол. В първия случай постига успехи, но във втория – не. Лайош е кръстен на чичо си Сейнт Лайош от Тулуза. Става крал след смъртта на баща си през 1342 г. Първите сблъсъци между Унгария и Отоманската империя стават по негово време. Умира на 10 септември 1382 г.

1133 г.

Роден е Хенри ІІ - крал на Англия от 1154 г., първият от династията Плантагенети. Под негова власт заедно с английските владения са и много владения във Франция. Става крал след продължителни феодални размирици (1135-1153 г.). Възстановява мира и успява да разформирова баронските наемни отряди. Като се опира на рицарството, гражданите и елита на свободните селяни, провежда политика за укрепване на централизираната феодална държава в Англия. Съдебната реформа значително разширява компетенциите на кралските съдилища за сметка на феодалните курии и въвежда в тях разследване чрез съдебни заседатели; по-нататък всеки свободен има възможност срещу заплащане да се обърне към кралския съд. Опитите на Хенри II да подчини църковните съдилища на кралската власт с помощта на т. нар. Кларендонски споразумения (1164 г.) се провалят. В резултат на проведената от него военна реформа широко разпространение получава закупуването на рицарската служба с пари, т. нар. щитови пари. При Хенри II са поставени основите на цялата съдебно-административна система на английската феодална държава: кралската курия се разделя на Висш кралски съд и хазна, оформя се английски общодържавен феодално право. Хенри II започва завоюването на Ирландия (1169 г.). Умира на 6 юли 1189 г.

На тази дата умират:

1982 г.

Умира Джон Белуши – американски актьор. Смъртта му настъпва след предозиране с наркотици.

Роден е на 24 януари 1949 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ. Син е на албански имигрант в САЩ, собственик на ресторант - Адам Белуши и съпругата му Агнес. Отраства в Уитън, където семейството се премества, когато Джон е на 6 години. През 1973 г. Джон е нает като сценарист за радио варианта на National Lampoon's. Големият пробив на Джон идва същата година, когато се включва в актьорската група на хитовия ТВ сериал Saturday Night Live и се превръща в звезда. През 1978 г. Джон се появява във филма “Goin' South", режисиран от Джак Никълсън. Там го забелязва режисьорът Джон Ландис и решава да го включи във филма си “National Lampoon's Animal House". Филмът става най-успешната комедия на годината, а Джон Белуши е най-смешния актьор във филма. През 1979 г. Джон и Дан Акройд – колега от шоуто и приятел напускат ТВ сериала, за да се отдадат на кино проекти. Джон и Дан играят в малки роли във финансово неуспешния “1941" на Стивън Спилбърг, а на следващата година двамата са заедно в главните роли в “Блус Брадърс" на Джон Ландис. Любовта на Джон към блуса и соул музиката е основното вдъхновение за “Блус брадърс". Белуши и Акройд за първи път се появяват като Джейк и Елууд Блус – двойка бели соул братя с черни костюми, тънки вратовръзки, меки шапки и черни очила, като подгряващ акт преди излъчванията на Saturday Night Live. От успеха на тези изпълнения и албумът им "A Briefcase Full of Blues" Джон и Дан стигат до идеята за филма. Това им дава основание да играят заедно с любимите си музикални идоли като Рей Чарлс, Джеймс Браун и Арита Франклин.

По това време, проблемите на Джон с наркотиците се задълбочават. Кокаинът,

който се среща навсякъде в средите на шоубизнеса през 70-те, е новия му

избор и той почти веднага става зависим. Открит е мъртъв в стаята си, след като си инжектира кокаин и хероин.

1966 г.

Умира Анна Андреевна Ахматова (ист. фамилия - Горенко) - руска поетеса, родена в семейството на флотски офицер. Родена е 23 юни 1889 г. в Одеса. Учи в Киев и в Юридическия факултет на Киевския университет. От 1910 г. живее предимно в С. Петербург. Първата й стихосбирка "Вечер" излиза през 1912 г. След нея - "Броеници" (1914 г.), "Бялата стая" (1917 г.) и др. В поезията на Ахматова меланхоличните, трагични чувства се редуват със светли, ликуващи и оптимистични. След Октомврийската революция (1917 г.) настъпват тежки и трагични времена за поетесата. През 1921 г. органите за сигурност разстрелват без съд и присъда съпруга й (известния руски поет Николай Гумильов); през 20-те и 30-те години е преследвана от болшевишката власт; синът й Л. Н. Гумильов прекарва много години в концлагери. През тези години се разширява политическия диапазон на Ахматова, в стиховете й се засилват интимните теми за родината, за призванието на поета ("Маяковски през 13-та година", "Данте", цикълът "Тайните на занаята"). През Втората световна война пише патриотични стихове ("Клетва", "Мъжество"). Поезията на Ахматова се характеризира с класическа простота и ясен стил, конкретност, висок лиризъм и мелодичност. Превежда стихове от източно- и западноевропейски, европейски, латишки поети. Книгите й са преведени на много езици.

1953 г.

Умира Йосиф Сталин, чието истинско име е Йосиф Висарионович Джугашвили – руски политик, държавник; генерален секретар на ЦК на ВКП (б) (от 1922 г.), председател на съветското правителство (от 6 май 1941 г.); генералисимус (от 1945 г.). Роден е 21 декември 1879 г. в гр. Гори, Грузия. Остава в историята като най-големия диктатор. Произхожда от семейство на дребен грузински занаятчия обущар. Завършва средна духовна семинария в Гори (1894 г.) и постъпва в Православната духовна семинария в гр. Тифлис (Тбилиси). Като ученик е увлечен от радикалните идеи и е изключен от семинарията. Става активен участник в терористични групи на руски анархисти и социалдемократи. Неколкократно е заточван в Сибир, но всеки път успява да избяга. През 1914 г. се опитва да постъпи в руската армия, но не го приемат поради физическа негодност. След Февруарската революция е освободен, отива в Санкт Петербург; включен е в редакцията на вестник “Правда". Малко преди Октомврийската революция е на опортюнистични позиции по отношение на законното. Временно правителство на Русия и към войната. На 25 октомври 1917 г. е назначен за народен комисар на националностите в болшевишкото правителство на Владимир Иилич Ленин. По време на Гражданската война (1918-1920 г.) е комисар на няколко от фронтовете, където по негово нареждане са ликвидирани хиляди невинни хора, обявени за “врагове на революцията". Избран е за генерален секретар на ЦК на ВКП (б) (1922 г.). Сталин бързо създава партиен бюрократичен апарат, с помощта на който скоро разрушава икономиката на Русия, която се стабилизира след 1921 г. по време на НЕП-а. След 1 октомври 1928 г. под ръководството на Сталин е въведено централизираното планиране в икономиката, което окончателно съсипва стопанския живот. След 1929 г. е наложена колективизацията в селското стопанство, която унищожава земеделието в Русия - най-развитото и продуктивно в Европа. Произведенията на Сталин от този период и по-късно са бледи компилации на марксистките и ленинските догми. През 30-те години въвежда режим на терор в Русия - ликвидирани са милиони хора (броят на жертвите не е известен и до днес). През 1939 г. подписва договор с Хитлер; двамата диктатори разделят Европа и всеки започва въоръжено терористично насилие срещу независимите народи на съседните страни. През 1940 г. народът на Финландия защитава своята територия и национална независимост от агресията на Сталин. Войната доказва лошата подготовка на Червената армия и военното безсилие на Съветска Русия. Това кара Хитлер да нападне доскорошния си съюзник (22 юни 1941 г.). За няколко месеца вермахтът разгромява Червената армия и завладява голяма част от европейската територия на Русия. Сталин въвежда “железен" ред в държавата и успява с цената на много жертви да спре настъплението на германците, като постепенно променя хода на войната с помощта на своите съюзници - САЩ и Англия. На срещите в Техеран (1943 г.), Ялта (февруари 1945 г.) и Потсдам (юли 1945 г.) три велики сили си поделят света и предоставят на Сталин Източна Европа, в която той налага със сила тоталитарно комунистическо управление. Дори днешните изследователи не могат с точност да установят броя на жертвите, дадени от СССР през II световна война (повече от 20 000 000). След войната грубата, арогантна политика на Сталин е причина съюзът със САЩ, Англия и Франция да се разпадне. Издигната е “желязна завеса" между западните демокрации и тоталитарните режими в Източна Европа; започва епохата на “студената война" – все резултати от политиката на “бащата на народите".

1871 г.

Родена е Роза Люксембург (Luxemburg) – писателка социалистка. Учи във Втора руска девическа гимназия във Варшава и Цюрихския университет; където защитава докторат по право и политически науки (1897 г.). Една от учредителките е на Социалдемократическа партия в Полша и Литва (1893 г.). Включва се в създаването на съюза "Спартак", сред основателите на Комунистическата партия на Германия (1918 г.). В годините на I световна война заема интернационалистична позиция. Заедно с К. Либкнехт организира издаването на вестник "Роте фане". Отрича правото на нациите за самоопределение. По-голямата част от живота й преминава като журналист в Германия и като организатор на Социалдемократическите партии в Германия и Полша. Още през 1904 г., независимо че подкрепя Маркс, тя критикува Ленин за диктаторските му идеи и за централизма му. Смутена е от някои аспекти на Болшевишката революция в Русия от 1917 г., включително и от методите, използвани на сключването на Брест-Литовския мир в Германия. В най-значителния си труд "The Accumulation of Capital" (1913 г.) развива марксистката идея за натрупването на капитала. Прави прогнозата, че по-нататъшното натрупване на капитал е невъзможно в рамките на една затворена икономика, и предвижда, че ще започне империалистическа експанзия към чужди пазари и към по-слабо развитите страни, което ще осигури на капитала по-нататъшна добавена стойност. Умира на 15 януари 1919 г.

1855 г.

Умира Николай І (Николай Александрович Романов) – руски император от 1825 г.; от династията Романови. Роден е на 6 юли 1796 г. Трети син е на Павел I. Получава добро образование. Участва в похода на руската армия в Европа (1813-1814 г.). През 1817 г. се жени за пруската принцеса Шарлота, която приема името Александра Фьодоровна. Заема престола след отказа на брат си Константин. Потушава въстанието на декабристите Царуването на Николай І се характеризира с укрепване на самодържавието и преследване на всякакви стремежи към демокрация и политически свободи. Издал е пълен сборник със законите на Руската империя (45 тома, съдържащи повече от 30 000 законодателни акта от 1649 г. до 1825 т.). Потушава Полското въстание през 1830-1831 г., смазва революцията в Унгария (1849 г.). Умира по време на обсадата на Севастопол през Кримската война.

1827 г.

Умира Пиер Симон Лаплас (Laplace) - френски астроном, математик, физик, философ, член на Парижката АН (1785 г.), член на Френската академия (1816 г.). Роден е на 23 март 1749 г. в Бомон-ан-Ож, Нормандия. Автор е на класически трудове по теория на вероятностите и небесна механика (динамика на Слънчевата система като цяло, устойчивост на Слънчевата система и др.) Систематизира и обобщава откритията на Нютон, Халей, Д'Аламбер и Ойлер върху следствията на земното притегляне. Съчинения: "Аналитична теория на вероятностите" (1812 г.), "Трактат по небесна механика" (т. 1-5, 1798-1825 г.); има много трудове по теория на диференциалните уравнения, математическа физика, акустика, геодезия. Предлага (1796 г.) космогонна хипотеза (хипотеза на Лаплас) за произхода на Вселената. Представител е на механистичния детерминизъм. Умира в Париж.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;