На тази дата през 1966 г. по телевизията се излъчва куклената постановка "Познавате ли Макс и Мориц", която слага началото на днешната рубрика "Лека нощ, деца".

На 5 март 1927 г. излиза първият брой на вестник "Работническо дело". Той е обществено-политически вестник. Орган е на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Излиза в София (5 март 1927 г. – февруари 1944 г.). На тази дата през 1985 г. във вестник "Пулс" е публикувано стихотворението "Есен", съдържащо акростиха "Долу Тодор Живков". Предприемат се арести, обиски и разследвания, но авторът остава неизвестен.

На 5 март са родени: писателят Кръстьо Белев и писателката Юлия Казска.

На 5 март умират: художникът, писател и критик Сирак Скитник, музикалният педагог и композитор Петко Наумов, първата българска лекарка Анастасия Головина, деецът на националнореволюционното движение Ангел Кънчев

2003 г.

Президентът Георги Първанов връчва на Гиньо Ганев Орден "Стара планина" – първа степен.

Президентът връчва на проф. Иван Маринов (посмъртно) Орден "Стара планина" – първа степен

1998 г.

СДС става член на Европейската народна партия.

1990 г.

В периода 5 – 7 март се състои официално посещение на испанския външен министър Франсиско Фернандес Ордонес в България.

1985 г.

Във вестник "Пулс" е публикувано стихотворението "Есен", съдържащо акростиха "Долу Тодор Живков". Предприемат се арести, обиски и разследвания, но авторът остава неизвестен.

1968 г.

С Постановление № 13 на Министерския съвет на основата на Държавното стопанско предприятие "Тексим" е създадена Икономическата групировка "Български търговски флот" на пълна левова и валутна самоиздръжка. Под ръководството на Георги Найденов групировката обединява корабоплаването, корабостроенето, кораборемонта, пристанищата, търговската дейност, банковата дейност. В нейните структури работят 45 000 човека и тя постига впечатляващи икономически резултати.

Външнотърговското предприятие "Тексим" е създадено на 3 декември 1960 г. от Министерския съвет за доставки на специални производства, в т. ч. и оръжия. Инициативата за създаване на предприятието е на Георги Найденов, работещ в Министерството на външната търговия по вноса и износа на специална продукция. За няколко години “Тексим" постига отлични резултати и се ползва с подкрепата на Тодор Живков. През април 1962 г. се обособява като самостоятелно предприятие на стопанска сметка и като отделна юридическа личност. В края на 1964 г. "Тексим" вече е собственик на кораби с общ тонаж 223 000 т, 6 самолета за презокеански полети, 80 самолета за селскостопанската си авиация, 4 000 дка оранжерии, застрахователни дружества и Морска търговска банка.

На 10 ноември 1969 г. с Постановление № 40 на Министерския съвет се нарежда да се прекрати дейността на ръководената от Георги Найденов икономическа групировка "Български морски флот", независимо че през март 1969 г. тя има чиста печалба от над 27 000 000 лв. Решението не е мотивирано от икономически, а от политически съображения, свързани със "затягането на юздите" след смазването на Пражката пролет. На 23 ноември същата година Георги Найденов е изключен от БКП и срещу него е възбудено наказателно производство. През май-юли 1971 г. срещу него е образуван съдебен процес, но Софийският градски съд излиза с оправдателна присъда. Тя обаче е отменена от Върховния съд и Найденов е осъден на 20 години затвор, от които ефективно излежава 5 г. и половина.

1966 г.

По телевизията се излъчва куклената постановка "Познавате ли Макс и Мориц", която слага началото на днешната рубрика "Лека нощ, деца".

1948 г.

Великото Народно събрание приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.

1943 г.

В Костурско е създадена първата българска антикомунистическа чета на Македоно-българския комитет начело с Лука Дамянов и Христо Насковски.

1941 г.

Великобритания и доминионите й изтеглят посолствата си от София, след като преди това са скъсали дипломатическите си отношения с България.

1933 г.

Завръщат се 9 земеделски емигранти, водени от Александър Оббов, Коста Тодоров и Борис Бумбаров, които се обявяват за членове на БЗНС “Пладне".

Коста Василев Тодоров е деец на БЗНС, публицист, писател, дипломат. Роден е на 13 юли 1889 г. в Москва. Завършва Военното училище в София, учи история в Одеса и право в Брюксел. При започването на Първата световна война се включва във френския легион и през Южния фронт се прехвърля в България. Изпратен е в затвора и там се среща с Александър Стамболийски. След войната редактира сп. "Сила", публикува материали във в. "Земеделско знаме", "Младежко знаме" и др. По време на управлението на БЗНС (1920–1923 г.) е пълномощен министър в Белград и едновременно постоянен представител на България в Обществото на народите (ОН). След свалянето на БЗНС от власт на 9 юни 1923 г. остава в чужбина и е един от ръководителите на Задграничното представителство на БЗНС. Редактира излизащите зад граница в. "Земледелско знаме" и сп. "Народна воля". През 1926 г. е осъден задочно на смърт. След дадената от правителството на Народния блок амнистия се завръща в родината. Участва в ръководствата на БЗНС "Александър Стамболийски" и БЗНС – Обединен. През 1938 г. е принуден да напусне България и отново е осъден задочно на смърт за антифашистка дейност (1941 г.). Установява се да живее в Канада. Умира в Париж на път за България. Умира на 11 януари 1947 г.

Борис Костадинов Бумбаров е обществен и държавен деец. Роден е на 29 март 1896 г. в с. Извор, Радомирско. Завършва гимназия в Кюстендил. Член е на БЗНС от 1920 г. През земеделското управление (1919–1923 г.) заема различни административни длъжности. След държавния преврат от 9 юни 1923 г. е арестуван и прекарва няколко месеца в арест. Пуснат на свобода, емигрира в Югославия и взема дейно участие в живота на земеделската емиграция. Завръща се в страната през 1933 г. и продължава активната си политическа дейност. Един от видните дейци е на БЗНС "Александър Стамболийски". По време на Втората световна война (1939–1945 г.) като противник на управляващите среди е интерниран в концлагери в Ардино и Крумовград. През 1943–1944 г. е хвърлен в затвор. След 9 септември 1944 г. е член на Постоянното присъствие на БЗНС. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (9 септември 1944 г. – 5 юли 1945 г.). По-късно преминава към опозиционния БЗНС, заради което е осъден на 20 години затвор. Освободен е през 1956 г. Умира на 28 юни 1959 г.

1929 г.

На председателя на Съвета на Обществото на народите е връчено протестно изложение от македонски, добруджански, тракийски и албански организации против насилията над малцинствата на Балканите.

1927 г.

Излиза първият брой на вестник "Работническо дело". Той е обществено-политически вестник. Орган е на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Излиза в София (5 март 1927 г. – февруари 1944 г.). Подновен е след 9 септември 1944 г. До 1939 г. е орган на Работническата партия, а след сливането й с БКП (1939 г.) е приемник на в. "Работнически вестник" и орган на Българската работническа партия. Редактори на изданието са били: Хр. Калайджиев, А. Стоянов, Е. Стайков, Цола Драгойчева, Д. Ганев, Трайчо Костов и др. За да се предпазят тези кадри, за отговорни редактори са слагани редови партийни членове, които да поемат ударите на властта срещу вестника. До 9 септември 1944 г. тридесет и шест души от тези редактори са хвърлени в затвора.

1908 г.

В периода 5 – 15 март се провежда Кюстендилски общ конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в село Жабокрът (28 делегати). Председател на конгреса е Христо Матов (на снимката). За членове на Централния комитет са избрани Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев, а за Задгранично представителство са избрани Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.

1905 г.

Приет е нов Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия. Покровителстваните предприятия са с поне 15 работници и 20 000 лв. капитал. Протекционизмът се въвежда за търговията и дори за едрото занаятчийство.

1900 г.

Във Варна се провежда земеделски митинг срещу натуралния десятък, прераснал във въоръжен бунт. На 22 март Централният управителен комитет на Българския земеделски съюз издава Манифест за борба против десятъка.

Правителството на Тодор Иванчов (на снимката) (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на въведения през 1894 г. поземлен данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък. В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия. Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове. Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.

Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ в. Според него селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва (наречен е юшур) и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез десятъка е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на десятъка се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Тодор Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен (1901 г.).

1861 г.

По време на тържествената неделна служба пловдивският митрополит Паисий произнася слово, в което обвинява Патриаршията и висшето гръцко духовенство, че нарушават църковните канони и по тази причина ги обявява за низвергнати. На българското население се вменява да не контактува повече с тях.

Паисий Пловдивски (светско име: Петър Зафиров) е висш духовник, по произход албанец. Роден e около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен е за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 години по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.) е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това – на 25 февруари 1872 г., починал.

На тази дата са родени:

1915 г.

Роден е Кръстьо Димитров Белев - български писател. Съчинения: "Двубоят" (1931 г.), "Песента на налъмите. Репортажи из модерния затвор" (1933 г.), "Запад" (пътепис, 1939 г.), "Под небето на Париж" (роман, 1946 г.) и др. Умира на 25 януари 1978 г. в София.

1891 г.

Родена е Юлия Парашкевова Казаска - българска писателка, преводачка, популяризаторка на българска литература и култура във Франция. Завършва висше образование (социални науки и френска филология) в Женева и Фрибург (Швейцария). В България работи като учителка, редактор в периодични издания на френски език, журналистка, лекторка по френски език в Художествена академия. Издава 2 сборника с разкази - “Целувката на живота и смъртта" (1933 г.) и “Монокъл" (1943 г.). Превежда на френски език “Сборник народни песни" (1945 г.), “Съвременно българско изкуство" от Н. Мавродинов (1947 г.), “Лъчи в преизподнята" от Т. Павлов (1959 г.). В периода 1936-1943 г. помества преводи на български фолклор, произведения и интервюта с известни български писатели. Умира на 25 септември 1976 г. в София.

На тази дата умират:

1943 г.

Умира Сирак Скитник (псевд. на Панайот Тодоров Христов) - български художник, писател, критик. Роден е на 4 ноември 1883 г. в Сливен. Учи в Богословското училище в София (1898-1902 г.). Учителства в прогимназията в с. Върбеш и в Сливен (1903-1904 г.). Учи живопис в школата на Л. Бакст в Петербург (1908-1912 г.). Участва в Балканската война. Учител е в прогимназията в Асеновград (1913-1917 г.). Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1924 г.), библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925 г.), първи председател на Съюза на българските художници, основно през 1931 г. Началник и главен ръководител на Радио София (от 1935 г.). Сътрудничи със стихове на сп. “Художник", “Наш живот", “Наблюдател", “Знание", “Бисери", “Българан"; с художествено-критически статии - на сп. “Демократически преглед" и “Златорог"; с театрална критика - на сп. “Огнище"; със статии по изобразителни изкуства - на сп. “Златорог", “Българска реч", “Съвременник"; с илюстрации - на сп. “Българан", “Везни", “Хиперион", “Съвременник", “Завети". Илюстрира поемите на Едгар Алън По в превод на Г. Михайлов (1920 г.), “Марионетки" от Ч. Мутафов (1920 г.) и др. Съредактор на сп. “Златорог" от 1922 г. Съчинения: “Изповеди" (кн. 1, стих., Сливен, 1910 г.), “Избрани статии (1920-1943 г.)" (1981 г.).

1933 г.

Умира Петко Йорданов Наумов - български музикален педагог и композитор. 29 юни 1879 г. Берковица. Завършва гимназия в София, учи в Пражката консерватория (1896-1899 г.), а след това в Парижката консерватория (1899-1903 г.). Основател (със съдействието на Визнер, Николаев, Д. Х. Георгиев) на Българско музикално училище (1904 г.) (дн. БДК), където работи 27 години. Творби: 12 романса, 6 български поеми, 3 рапсодии, 2 симфонически танца, 3 увертюри, операта "Страхил войвода" (либрето от Тих. Павлов) и др. Автор е на критически статии за концерти, драматически представления и др.

1933 г.

Умира Анастасия Ангелова Головина – първата българска лекарка. Родена е на 1 ноември 1850 г. в семейство на български преселници от Калофер. Следва медицина в Цюрих, завършва в Париж (1878 г.), специализира психиатрия. Работи в Александровската болница в София и като училищна лекарка, а също в болниците в Пловдив, Ловеч и Варна (където е старши ординатор в психиатричното отделение на болницата). Участва в създаването на Дружеството за борба с туберкулозата във Варна.

1872 г.

Умира Ангел Кънчев (А. К. Ангелов) – деец на националнореволюционното движение, помощник на Васил Левски. Роден е на 11 ноември 1850 г. в Трявна. Първоначално учил в родния си град, а след това в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия), а след това се прехвърля във Военното училище в Белград (Сърбия). Установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция и се включва във Втората българска легия (1868 г.). След нейното разпускане се прехвърля в Румъния и публикува във в. "Дунавска зора" Възвание до българския народ, с което го призовава на борба против османските поробители. През 1870-1871 г. учи в Земеделско-индустриалното училище в гр. Табор (Чехия). След завръщането си в България започва работа в Образцов чифлик край Русе. Включва се дейно в националнореволюционното движение и през същата година е определен от Българския революционен централен комитет в Букурещ за помощник на Васил Левски. В края на август същата година той се среща с Апостола в Ловеч и получава от него задачата да се заеме с организационна и агитационна дейност в Северна България. За кратко време Кънчев успял да разгърне широка дейност. На 5 март 1872 г. прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от полицейските власти. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;