В САЩ е приета 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството, през 1865 г. През 1891 г. в Ню Йорк е открита известната концертна зала “Карнеги хол". През 1944 г. Махатма Ганди е освободен от затвора. През 1949 г. в Лондон е създаден Съветът на Европа. През 2012 г. във военна база Гуантанамо започва съдебен процес по делото Атентати от 11 септември 2001 г. През 1921 г. Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5. На 5 май са родени: Фердинанд Паул Вилхелм Рихтхофен - германски географ и теолог, Карл Маркс - германски философ-материалист. На тази дата умират: Наполеон Бонапарт - френски император, Леополд I – австрийски владетел.

2015 г.

Учени от Калифорнийския университет откриват най-далечната известна галактика EGS-zs8-1 на разстояние от 13 милиарда светлинни години.

2014 г.

Министър-председателят на Словения Аленка Братушек подава оставка.

2013 г.

В Малайзия се провеждат парламентарни избори.

2012 г.

Във военна база Гуантанамо започва съдебен процес по делото Атентати от 11 септември 2001 г.

2012 г.

В Япония спира работа последната атомна електроцентрала. За първи път от 42 години в страната не действа нито един атомен реактор.

2006 г.

Директорът на ЦРУ Портър Гос поддава оставка. Портър Гос е ръководител на американските разузнавателните служби в продължение на две години. Той заменя на този пост подалия оставка през юни 2004 г. Джордж Тенет.

2005 г.

Във Великобритания се провеждат парламентарни избори. Лейбъристката партия на премиера Тони Блеър спечелва абсолютно мнозинство. Тони Блеър става първия лидер на Лейбъристите спечелил трети последователен мандат.

2005 г.

В Багдад е извършено покушение срещу заместник-министъра на вътрешните работи на Ирак Хикмет Мусу Салман. Покушението е извършено чрез кола-бомба, която е експлоадира пред дома на иракския министър. В резултат на експлозията един от телохранителите на Хикмет Мусу Салман умира, а други шестима са ранени. Самият министър, който по това време не се е намирал в дома си не е пострадал.

2002 г.

Жак Ширак е преизбран за президент на Франция. Той печели изборите с значителна преднина.

1980 г.

След шест дневна обсадата на Иранското посолство в Лондон е освободено при акция на специалните части. Посолството е нападнато от шест въоръжени иранци с искания да се освободят 91 политически затворници държани в Иран и самолет, с който да напуснат страната. При акцията петима от тях са убити, а един е арестуван. В кръстосания огън един от заложниците е убит и двама са ранени.

1967 г.

Първият изцяло британски спътник “Ариел 3" е изведен в орбита. Той е изстрелян от военно въздушната база в Вандерберг в Калифорния. Сателита ще остане 3 месеца в орбита около Земята за да изучава йоносферата.

1961 г.

Алън Шепърд става първият американец, извършил суборбитален космически полет. Той е изстрелян на борда на Мъркюри- Редстоун 3 (Фрийдъм 7) 23 дни след Гагарин. Руснакът е в безтегловност 89 минути, а Шепърд само 5. Гагарин прави една обиколка, а Шепърд е изстрелян на височина 180 km и впоследствие пада обратно на Земята, като целия му "полет" продължава само 15 минути. Суборбиталеният полет е полет по балистична траектория със скорост, по-малка от първа космическа, т. е. без да излиза на орбита като изкуствен спътник на Земята. Състои се от активен участък на полета при работещи двигатели на ракетата носител по балистична траектория, участък на спиране в атмосферата и участък на спускане. След Алън Шепърд на 21 юли 1961 г. и Върджил Грисъм е изстрелян в космоса. Максималната продължителност на полета му е около 16 минути, на далечина - 509 км и височина на траекторията - 189 км.

1955 г.

Ратифицирани са Парижките споразумения и се създава ЗЕС (Западноевропейския съюз) с участието на ФРГ. Западна Германия става суверенна държава.

1944 г.

Мохандас Карамчанд Ганди, ръководител на националноосвободителното движение в Индия е освободен от затвора. Мохандас Карамчанд Ганди, наречен Махатма - "велика душа" е индийски патриот и общественик. Той е един от ръководителите на индийското национал-освободително движение. Мохандас Ганди е роден на 2 октомври 1869 г. в Порбандар. През 1891 г. завършва право в Лондон и става адвокат в Бомбай. От 1893 г. до 1914 г. живее в Южна Африка, където се заема със защитата на 150 000 индийци, заселени в тази страна. По време на Англо-бурската (1899-1902 г.) и Англо-зулуската войни (1906 г.) създава санитарни отряди от индийци за помощ на англичаните, за да докаже лоялността им към Британската империя. Мохандас Ганди е лидер на партията ИНК. Учението му става програма за националноосвободителната борба на Индия. След извоюване на независимостта и разделянето й на 2 държави (Индийски съюз и Пакистан) Мохандас Ганди се обявява срещу започналите индо-мюсюлмански погроми. Убит е от членове на индуските шовинистични организации на 30 януари 1948 г. в Делхи.

1935 г.

Избухва втората от Итало-абисински войни. Италианските войски завладяват столицата Адис Абеба, а след това и цялата страна, след което тя е включена в състава на Италианска Източна Африка. Първата от колониалните войни на Италия срещу Абисиния (днес Етиопия) се води през 1896 г. и завършва с поражение на италианските войски при Адуа.

1921 г.

Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5.

1893 г.

Стоковата борса в Ню Йорк претърпява най- големия си срив до тогава известен като “паниката от 1893". В последствие той води страната до икономическа депресия.

1891 г.

В Ню Йорк е открита известната концертна зала “Карнеги хол".

1873 г.

Дания и Швеция сключват Скандинавски паричен съюз.

1865 г.

В САЩ е приета 13-тата поправка в Конституцията, забраняваща робството.

1865 г.

В Белгия влиза в експлоатация първата в Европа железопътна линия.

1494 г.

Христофор Колумб открива Ямайка. Пътешественикът е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. той живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция в екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария", “Пинта" и “Ниня". Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. Това става и официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември достига остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня" завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. Втората експедиция (1493 г. – 1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 д. екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември- остров Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива о-в Ямайка, а след това архипелага Хардинес дела Рейна, п-в Сапата и о-в Пинос. Ямайка е островна държава в Карибско море, тя включва о-в Ямайка и прилежащите малки острови. Площта й е 10 992 кв. км. Населението през 2000 г. е 2 700 000 жители, от които 80% негри, останалите - метиси и мулати, европейци и китайци. Официалният език е английски. По-голяма част от вярващите са протестанти. Столица на Ямайка е град Кингстън. Административното й деление е оформено от 3 графства. Парична единица е ямайски долар. Кралицата на Великобритания, представлявана от ген.-губернатор е глава на държавата. Законодателният орган на Ямайка е двукамарен парламент (Палата на представителите и Сенат).

1260 г.

Внукът на Чингиз хан, Хубилай е избран за хан на Монголия.

Чингиз хан е основател и хан на Монголската империя (1206 г.). Провежда завоевателни походи срещу народите, населяващи Азия и Източна Европа. Резултат от походите е изчезването на цели народи и довежда до установяването на монголо-татарско иго в завоюваните територии.

На тази дата са родени:

1833 г.

Роден е Фердинанд Паул Вилхелм Рихтхофен - германски географ и теолог. Той следва в университетите в Бреслау (дн. Вроцлав) и Берлин. Професор е в Бонския (1875-1879 г.), в Лайпцигския (1883-1886 г.) и в Берлинския (1886 г.) университет. Президент е на Берлинското географско дружество и член на Пруската АН. През 1860-1862 г. Рихтхофен пътува из Източна и Югоизточна Азия. През 1862-1868 г. провежда геологични изследвания в Калифорния и Сиера Невада. Извършва много пътувания в Китай (1868-1872 г.), като изучава природата и изгражда хипотеза за произхода на горите. През 1886 г. Рихтхофен предлага генетичната класификация на релефните форми и прави характеристика на големи природни области в Азия с различни релефообразуващи процеси, полага основите на геоморфологията. Разглежда географската наука като система, състояща се от физическа география, биогеография и антропогеография. Определя като основна задача на физическата география изучаването на земната повърхност (форми, състав, динамика, произход). В трудовете си по антропогеография се проявява като вулгарен материалист. Името на Рихтхофен носи планински хребет в Наншан, Китай.

1818 г.

Роден е Карл Маркс - германски философ-материалист. Той е създател на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология" (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм". В “Светото семейство" (1845 г. ) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията" (1847 г.) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник", след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до т. нар. “исторически материализъм". От т. нар. материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото. Това ще се постигне чрез т. нар. класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът" (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакцията на Фр. Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала - принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическото производство и присвояване от собствениците. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но остават идеологическата основа, върху която градят политическата си борба в началото на XX век.

1813 г.

Роден е Киркегор Сьорен - датски философ и писател, смятан е за основоположник на екзистенциализма. През 1845 г. той е кандидат по теология и е поканен за пастор, но се отказва и започва борба против официалната религия. Нарича себе си “вярващ антитеолог", критикува и официалната Църква, и Хегел поради това, че не отивал докрай в идеализма. За Киркегор науката, която е основа на производството, не може да отговори на въпроса за истината и свободата. За основното понятие на неговата философия - екзистенцията, смята, че не може да се обхване от науката, защото стои в основата на мисленето. Затова екзистенцията се разбира най-добре в художественото творчество. Философът определя 3 стадия в развитието на човешката личност. На тях е посветено и основното му произведение “Или-или". Първият стадии е естетически, втория- етически и третия религиозен стадий на крайностите. Ключова в религиозното учение на философа е категорията “парадокс". Идеите му са основа на екзистенциализма във философията, възприети са от различни католически и протестантски философи, оказват влияние върху “диалектическата теология" на К. Барт.

1747 г.

Роден е Леополд II- император на Свещената Римска империя (1790-1792 г.). Син е на император Франц I и Мария Терезия и брат на Йосиф II и френската кралица Мария-Антоанета. Леополд II отменя почти всички реформи на Йосиф II. Сключва Райхенбахската конвенция с Прусия през 1790 г., потушава Брабантската революция през 1789-1790 г. и сключва съюзът с Прусия, насочен срещу революционна Франция през февруари 1792 г.

На тази дата умират:

1904 г.

Умира Мор Йокаи - унгарски писател. Първият му роман "Ежедневие" е написан в духа на романтизма и определя по-нататъшното му творчество. Йокаи редактира либералното сп. "Елеткепек" (1847 г. ). Заедно с Ш. Петьофи участва в революцията през 1848 г., но по-късно подкрепя официалната държавна политика. В романите си "Златният век на Трансилвания" (1852 г.), "Синовете на коравосърдечния" (1869 г.) възпява национално-освободителната борба. В романите си "Унгарски богаташ" (1853 г.) и "Золтан Карпати" (1854 г.) представя идеята за постепенни реформи. Други негови романи са "Черните диаманти" (1870 г.), "Златният човек" (1873 г.), "Жълтата роза" и др. Филмираните му романи са "Синовете на коравосърдечния" (1959 г. ) и "Унгарски богаташ" (1966 г.).

1821 г.

Умира Наполеон Бонапарт - френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

1705 г.

Умира Леополд I – австрийски владетел. От 1658 г. той е император на Свещената Римска империя от Хабсбургската династия. Син е на Фердинанд II. Опирайки се на Католическата църква, владетелят се опитва да укрепи абсолютизма. Политиката му по отношение на Унгария - ликвидиране на автономията, католическа реакция, предизвиква поредица от антихабсбургски бунтове. Войната с турците, които обсаждат Виена през 1683 г., приключва с Карловацкия мир от 1699 г. Леополд I взема участие във войната за испанското наследство от 1701 г., като се стреми да обедини в ръцете на Хабсбургите испанския и австрийския престол.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;