ФБ: На 05 май 1876 г. по стар стил (16 май 1876 г. по нов стил) турската потеря потушава въстанието в Батак

На 05 май 1876 г. по стар стил (16 май 1876 г. по нов стил) турската потеря потушава въстанието в Батак. През 1903 г. е съставен кабинет начело с безпартийния ген. Рачо Петров и започва Втори стамболовистки режим. През 1916 г. с Указ на цар Фердинанд е утвърден Закон за военните въздухоплаватели. През 1922 г. след обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. България се присъединява към оръжейното ембарго, наложено от ООН на Югославия заради военния конфликт в Косово, през 1998 г. На 5 май са родени: Екзарх Йосиф І- църковен и просветен деятел, публицист и преводач, Сергей Дмитриевич Станишев – политик, Крум Лекарски - зам.-министър на войната. На тази дата умират: Петър Попйорданов- актьор, Иван Каранджулов - политик, общественик и юрист и поетът Георги Братанов.

2016 г.

България е първата европейска държава, която подписа с Турция двустранен протокол за прилагане на Споразумението за връщане на нелегалните мигранти на територията на Турция, сключено между ЕС и Анкара. Целта на протокола е да осигури връщането на бежанците, влезли нелегално в България, обратно на турска територия, а също и да пресече пътищата на нелегалната миграция и на хората, организиращи нелегалния трафик.

2016 г.

Формулярите за лечение на деца в ЕС S2 вече ще бъдат разписвани само от здравния министър и управителя на НЗОК, а не както досега от управителя на Фонда за лечение на деца.

2004 г.

Софийският градски съд решава столичният кмет Стефан Софиянски да бъде отстранен от поста си до приключване на разследването по сделката за Централните хали. Съдия Петя Шипкова посочва като основен аргумент, че със служебното си положение кметът може да повлияе на свидетелите, които са му подчинени и ще бъдат разпитани като свидетели. Мярката е наложена по искане на прокуратурата, която проверява случая. Магистратите постановяват, че кметът е ощетил общината, като е апортирал сградата на Халите и прилежащия й терен по балансовата им стойност, която е многократно по-ниска от реалната им оценка. На 12 май 2004 г. Софиянски обжалва решението на съда. Съставът на Софийски апелативен съд - Галина Тонева, Антоанета Данова и Мина Топузова потвърждава отстраняването от длъжност на столичния кмет.

2001 г.

Започва двудневната Дванадесета национална конференция на СДС, която приема предизборната програма на коалицията ОДС - СДС, Народен съюз (ДП и БЗНС-Народен съюз), НДПС и БСДП. В предизборната си програма СДС обещава, че през следващия си мандат ще постигне 420 лв. средна заплата, 160 лв. средна пенсия и ще открива по 100 000 работни места годишно.

1998 г.

България се присъединява към оръжейното ембарго, наложено от ООН на Югославия заради военния конфликт в Косово.

1992 г.

Парламентът приема декларация, с която се признава задължителната

юрисдикция на Международния съд в Хага. Главният съдебен орган на ООН разглежда правни спорове между държавите, свързани с нарушаване на международни договори, задължения или възникващи при тяхното тълкуване. Приема задължителни решения по всички спорове, които държавите му предоставят за разглеждане и дава консултативни заключения по правни въпроси и по искане на Общото събрание, на Съвета за сигурност и на други органи на ООН.

1936 г.

В София започва да излиза всекидневникът "Нова камбана". Изданието е продължение на в. "Камбана" (1907–1919 г. и 1925–1935 г.).Директор-издател е Л. Т. Поповски, а редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. "Нова камбана" поддържа връзки с Политическия кръг "Звено". Сътрудници са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др.

1925 г.

Публикуван е Закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Създават се първите държавни и общински трудови борси и временни компенсации при безработица.

1922 г.

След обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. На 11 май те са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата от 17 май оръжието на Врангеловата армия е предадено на Съглашението. През 1922 г. е извършен опит на българската буржоазия съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. "Работнически вестник" изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрадиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.

Пьотър Николаевич Врангел е руски дворянин, барон, гвардейски офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). Завършва Минния институт в Петербург (1901 г.) и постъпва на служба в Лейбгвардейския конен полк. През 1902 г. е произведен в чин офицер. Той участва в Руско-японската война. През 1910 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб . По време на Първата световна война е командир на кавалерийски корпус. След болшевишкия преврат (1917 г.) постъпва в национално-патриотичната Доброволческа армия, в която командва конна дивизия и конен корпус. Той е командващ Доброволческата армия от декември 1919 г. до януари 1920 г. Пьотър Врангел участва и в Гражданската война и защитава демокрацията, свободата и правата на човека от настъплението на болшевиките. След поражението на доброволческата армия е емигрант. Автор е на мемоари "Записки" (1928 г.).

1916 г.

С Указ на цар Фердинанд е утвърден Закон за военните въздухоплаватели.

1912 г.

В Тиквешко при засада, устроена от турски войски, е убит Пере Тошев. След Младотурската революция 1908 г. той участва в списването на сп. "Културно единство" и е редактор на в. "Конституционна заря". През 1910–1911 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Солунско.

Пере Тошев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1865 г. в Прилеп. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. След войната учителства в Пловдив и в няколко родопски села. През 1888–1889 г. предприема опит за създаване на революционна организация на българското население в Солун. В началото на 90-те години на ХIХ век Тошев следва литература във Висшето училище в София (днес СУ "Св. Климент Охридски"). От есента на 1892 г. е в Македония и продължава учителската си дейност. След създаването на ВМОРО Пере Тошев е един от близките съратници на Даме Груев и взема дейно участие в учредяването на революционни комитети в Прилеп, Скопие и Битоля. След Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. подпомага Гоце Делчев в работата му над програмата и устава на организацията. През 1901 г. той е арестуван, осъден на 101 г. крепостен затвор и изпратен на заточение в Подрумкале, Мала Азия. Година по-късно е амнистиран и екстерниран в България. През този период взема участие в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. По време на въстанието е ръководител на четите в Прилепско. След неуспеха на въстанието продължава революционната си дейност. По време на Рилския конгрес през октомври1905 г. Пере Тошев, заедно с Даме Груев и Тома Попантов, е избран за член на ЦК. На конгреса в Рилския манастир се приема нов устав и правилник и името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

1904 г.

В София от печат излиза първият брой в. "Свободно слово". Той е орган на Либералната партия и просъществува до 3 юни 1912 г. Излиза 2 пъти седмично. Главен редактор е Ф. Ганчев, а отговорен редактор: Кр. Чешмеджиев. "Свободно слово" е наследник на в. "Свободна дума" (17 март 1901 г.–22 април 1904 г.).

1903 г.

Образуван е кабинет начело с безпартийния ген. Рачо Петров, в който влизат дейци на Народнолибералната партия. Започва Втори стамболовистки режим. Ген. Рачо Петров е роден на 12 февруари 1861 г. в Шумен. Получава офицерско звание през 1878 г., след което завършва и Военна академия в Русия през 1883 г. В Сръбско-българската война 1885 г. е началник-щаб на българската войска. Той участва и в потушаването на военните бунтове 1887 г. на офицерите русофили в Силистра и Русе. От юни до август същата година е военен министър в кабинета на д-р К. Стоилов. През април 1894 г. отново заема същия пост, който запазва и в кабинета на народняците, дошли на власт след падането на първия стамболовистки режим през май 1894 г. Недоволен от външнополитическия курс на правителството, през ноември 1896 г. генерал Петров си подава оставката. Отново се включва в политическия живот на страната през януари 1901 г., когато оглавява служебен кабинет, просъществувал до следващия месец. От май 1903 г., когато оглавява и Министерството на външните работи и изповеданията до октомври 1906 г. отново участва в управлението на страната. По време на Междусъюзническата война 1913 г. генерал Петров е командващ Трета армия. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за военен губернатор на Македония. Като военен и държавен деец той съдейства за налагането на личния режим на Фердинанд I. Рачо Петров е съден като един от виновниците за двете национални катастрофи през 1913 г. и 1918 г. и съответно е хвърлен в затвора.

1876 г.

На 05 май 1876 г. по стар стил (16 май 1876 г. по нов стил) турската потеря потушава въстанието в Батак. ЛЕТО 1876 – Текат дните на една тревожна пролет. Март, април... Един народ се готви за смъртен бой в името на свободата си. Мъже, жени, млади и стари. Всички!

Тайни пароли, тайни събрания. Съзаклятници шепнат думите на Апостола Левски: "Нож трябва да играе, нож, мастилото вече не помага. Наместо сълзи, ние сме се захванали да леем куршуми, наместо пъшкане и молене, ние точим ножовете си..."

По решение на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Гюргево, българите се готвят за всенародно въстание. Територията, населена с българи е разделена на четири революционни окръга. Във всеки окръг са определени организатори – апостоли, със задача: във всяко селище да се създаде революционен комитет, който да организира населението по места.

В ІV Революционен окръг с център гр.Панагюрище действията на въстаниците са най- активни. В пределите на този революционен окръг попада и Батак.

21 февруари 1876 г. – Тодоров ден. Апостола Волов пристига в Батак. С препоръчителните си писма от Пазарджишкия комитет той отива в къщата на видния батачанин Петър Горанов. Свикани са по-издигнатите местни люде. Волов държи пламенно слово: "България трябва да въстане!"

Избран е Революционен комитет: Петър Горанов-председател, Трендафил Керелов, Ангел,Стефан и Петър Трендафилови Керелови, Иван Божин, Вранко Паунов, Тодор поп Нейчев, Димитър Гълев Коларов, Петър Банчев, Стоян Стойчев, Горьо Хр. Кавлаков. Съзаклятниците полагат клетва.

14 април 1876 г. – Събранието в местността Оборище. Апостолите на ІV революционен окръг решават, че подготовката е достатъчно напреднала, за да се извърши обща проверка на силите, да се начертае окончателният план за действие и да се определи началната дата на въстанието. На събранието в Оборище се събират 65 души, представляващи 58 села и градове. Батачани изпращат Петър Горанов. На Оборище Горанов, както и останалите депутати- дава отчет за извършеното в Батак. При около 2000 души, годни да носят оръжие, Батак разполага с 500 кремъклийки, 380 пищова, 6 револвера, 8 чифтета, 50 шишенета, около 150 ятагана и маждрака и около 30 000 фишека. Приготвят се черешови топчета ( прави се опит да се отлее метален топ), да се доставят по-съвременни оръжия от чужбина, както и бойни бинокли.

14-17 април 1876 г – Панагюрище. Заседава избраната на събранието в Оборище Военна комисия. Формулиран е окончателния план на въстанието в ІV революционен окръг. В този план, на Батак, като планинско и по-непристъпно селище е определено стратегическо място. В него трябва да се съсредоточи населението на всички български села между Перущица и Костенец, от Марица до Пирин и 12-те Разложки села.

21 април 1876 г. – Евтим Пунчев, Георги Христосков и Георги Кавлаков донасят на Петър Горанов калпак с лъвче, изпратен му от Иван Ръжанков от Пазарджик. Това e единствения знак, получен в Батак за началото на въстанието. Кървавото писмо, препратено от Петлешков от Брацигово, член на Военната комисия, попада в предателски ръце и не стига в Батак.

Нощта срещу 22 април 1876 г.- Историческо заседание на Революционния комитет в Батак. Взето е решение - БАТАК въстава. Избран е Революционен съвет: Петър Горанов- главен воевода; Трендафил Тошев Керелов – пръв съветник; Ангел и Стефан Керелови - петстотници; избрани са стотници и петдесятници. В 3 часа сутринта воеводата Петър Горанов провъзгласява Батак за свободен и независим от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява 1100 души, а конницата на воеводата- 50 души. Въстаниците заемат позициите и предните стражи около Батак.

23 април 1876 г. На мегдана в Батак се събират въстаници и население. Петър Горанов се обръща към тях с пламенна реч за свободата. Свещениците Нейчо Паунов и Петър поп Илиев освещават въстаническото знаме и благославят бунтовното начало.

Същия ден – Петлешков изпраща от Брацигово копие на "Кървавото писмо" до батачани.

24 април 1876 г-Стефан Керелов и Димитър Тенчев убиват турските полицаи Караджа Асан и Помак Мустафа. От началото на въстанието до този момент са убити 10 турски заптиета.

25 април 1876г. В местността Керелова тумба сред Баташкото поле пред баташките воеводи падат на колене бейовете, довчерашните господари, и молят милост и пощада за населението на съседните Чепински села. Това е първата дипломатическа среща, на която е призната БАТАШКАТА РЕПУБЛИКА.

26 април 1876 г. – При м.Попов чучурук, под Батак се срещат за първи път от началото на бунта пратеници на Петлешков с баташките въстаници. Обсъден е въпросът за пренасяне на Брациговския въстанически пункт в Батак.

27 април 1876 г.- След повторна среща с хората на Георги Ангелиев-главнокомандващ в Брацигово, батачани провождат 200 коня обоз и 60 въстаници за прехвърлянето. Обозът е пръснат от турска войска при с. Чанакчиево /дн.Розово/ и планът- провален.

28 април 1876 г.- Воеводата Горанов провожда куриери до центъра Панагюрище. Ангел Керелов и Костадин Вранчов стигат до Белово и са принудени да се върнат, без да изпълнят възложената им мисия.

29 април 1876 г.- Стражата в м. Семералан донася вестта за приближаването на многобройна башибозушка армия откъм Доспат.

30 април 1876 г.- Батак осъмва обграден от 8 хилядна башибозушка армия. По височините се веят турските знамена, пищят зурните и тягостно думкат тъпани.

- Първите боеве започват на позициите "Св.Троица" и "Кънева борика". Геройски се защитават позициите "Гробето", "Беглишките хармани", "Калино бърдо". На "Галагонката" падат последователно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Колю Църпев и Т.Колчов. Силите са катастрофално неравностойни. Обръчът се стяга.

- При създалата се обстановка Революционния съвет взема решение за пробив на отбраната и спасяване на населението. През нощта опитът им се увенчава с успех-обръчът е пробит при Пищроневото дере. За съжаление само около 800 души тръгват след Петър Горанов и Стефан Керелов. Изтеглят се в гората и се спасяват кой както може.

1 май 1876 г. Батак пламва от четири страни. По-масивните къщи се укрепват и бранят до последния жив човек.

2 май 1876 г.

-Тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално заклани са около 500 батачани.

- Училището – крепост "Кирил и Методий" изгаря заедно с укрилите се в него 200 жени и деца.

- Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи обещания пред Ангел Кавлаков за пощада на баташкото население. Той поискал незабавно предаване на оръжието, след което батачани можели да излязат да спасяват горящите си къщи, а башибозукът щял да се оттегли.

Батачани не се доверяват на Барутанлията, та пращат първенците си още веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път батачани предават оръжието си и се пръсват да спасяват от огъня къщите си.

Тогава Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци, като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен.

- Неравен бой се води в двора на църквата "Света Неделя". Около 2000 души намират смъртта си.

3 май 1876 г. – Защитата на църквата продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата... Башибозуците правят опит да изгорят църквата. Последни отчаяни боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата.

4 май 1876 г.- Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей "да пресуши баташкия корен", за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.

5 май 1876 г. – Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак. Остава да стърчи само църквата "Света Неделя". Запаления в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.

Това е краят на баташката кървава пролет 1876 г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни кървава...

През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството.

1873 г.

Турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов, но той отказва да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски граждани, между които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски. Ден по-рано Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени). Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство.

1204 г.

Пратеници на цар Калоян пристигат в Константинопол с предложение за мир. По това време градът е завладян от кръстоносците. Рицарите твърдят, че българският цар незаконно владее земя, която принадлежи на византийския император, а сега принадлежи на тях - неговите победители. Като господари на европейския югоизток те изискват цар Калоян да се откаже от престола и да им се покори, като заплашват, че в противен случай ще навлязат в страната му.

В този период българският владетел активно действа относно затвърждаването на позициите си. В края на лятото на 1204 г. завършват преговорите с папа Инокентий ІІІ, в които участва и българският архиепископ Василий. Събитията на Балканите стимулират активността както на българския владетел, така и на папата. След дълга преписка и размяна на пратеници е сключен договор, с който българският владетел се задължава да приеме върховенството на Римската църква, срещу което трябва да получи най-висше признание за царското си достойнство и патриаршески сан за главата на българската църква. Така на 8 ноември с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ. Титлата, която получава е крал. В цялата си дълга кореспонденция с папата Калоян иска за себе си титлата император, а за своя архиепископ – титлата патриарх. От името на владетеля си, ръководителят на българската църква Василий, в писмо до папата му съобщава, че легатът Лъв “ме посвети за патриарх" и “короняса и благослови император Калоян".

Същевременно в този период цар Калоян сключва с византийските аристократи от тракийските градове съюз за съвместни действия срещу латинците. Предложението е на ромеите, които изпращат при българския цар пратеници с обещанието, че “ще го обявят за император и всички ще му се подчиняват". При преговорите е изработена тактика за съвместните действия. Започва подготовка на въстание във всички градове в Тракия. Цар Калоян поема задължението да подкрепи въстаниците със своята армия.

На 14 април 1205 г. българският владетел разбива войската на кръстоносците в битката при Одрин. На бойното поле Калоян пристига с цялата българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу латинския лагер и увлича рицарите в преследване. Така неорганизирано те се отдалечават от своя лагер, за да достигнат до очакващата ги в засада българска войска. Затворени в плътен кръг, латините се оказват срещу очакващите ги в засада отряди на Калоян. Някои от спасилите се рицари след време признават, че в битката при Одрин загива “цветът на рицарската войска". Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.

След тази битка българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Успява да освободи за кратко време редица крепости - Серес, Костур, Битоля, Охрид и др., и стига до стените на Солун. След заговор, в който участват и български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт, цар Калоян е убит от куманския вожд Манастър.

На тази дата са родени:

1966 г.

Роден е Сергей Дмитриевич Станишев – български политик роден в гр. Херсон, Украйна. Доктор по история. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1994 г. защитава докторат по история на тема “Система за издигане на висшите държавни сановници в Русия и нейната трансформация през втората половина на ХІХ век". През 1999-2000 г. е в Лондонската школа за икономика и политически науки, където специализира международни отношения. Има специализация и от Московската школа за политически изследвания.

През 1994-95 г. Станишев работи като журналист. Автор е на многобройни публикации по външнополитически теми в български всекидневници и седмичници, както и в чуждестранни периодични издания.

От 1995 г. започва работа във Висшия съвет на Българската социалистическа партия като главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност". На следващата година е назначен за ръководител на същия отдел.

През 2000 г. е избран за член на Висшия съвет и на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП като секретар по международните въпроси.

През юни 2001 г. е избран за народен представител в Тридесет и деветото Народно събрание от 19-и многомандатен избирателен район - Русе.

На 15 декември 2001 г. на второто заседание на 44 конгрес на БСП е избран за председател на Висшия съвет на партията. През декември същата година е избран от Парламентарната група на Коалиция за България за неин председател.

През юни 2002 г. 45-ят конгрес на БСП го преизбира като председател на партията.

От 2002 г. Сергей Станишев е постоянен член на Президиума на Партията на европейските социалисти.

По време на председателството на Сергей Станишев през октомври 2003 г. Българската социалистическа партия става пълноправен член на Социалистическия интернационал, а от май 2005 г. - на Партията на европейските социалисти.

През юни 2005 г. Сергей Станишев е избран за народен представител в Четиридесетото Народно събрание от 2-и многомандатен избирателен район - Бургас. До 16 август 2005 г. е председател на Парламентарната група на Коалиция за България. На този ден е избран от българския парламент за министър-председател.

1903 г.

Роден е Кирил Ценов Буюклийски - български живописец и карикатурист. Проявява се като карикатурист от 1921 с портретни шаржове и политически карикатури. Работи в Прага, Букурещ, Белград. Има произведения в различни жанрове - пейзажи, портрети, битови картини.

1898 г.

В Кюстендил е роден генерал-лейтенант Крум Лекарски - зам.-министър на войната (1944 –1949 г.). Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан от полицията и интерниран. Участва в политическата промяна на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е зам.-министър на войната. По-късно се занимава със спортна дейност. Крум Лекарски умира на 2 март 1981 г.

1880 г.

В Самоков е роден генерал-лейтенант Сотир Маринков - началник щаб на армията (01 февруари 1929- 31 януари 1931 г.). Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и в Първата световна война 1914–1918 г. След световната война заема различни командни длъжности в армията. Началник-щаб на армията, началник на жандармерията от 1931 г., началник на 4. Военноинспекционна област от 31 януари 1931, началник на канцеларията на Военното министерство (19 септември 1931–5 май 1933 г.), след което минава по собствено желание в запаса.

1840 г.

Роден е Екзарх Йосиф І- български църковен и просветен деятел, публицист и преводач. Светското му име е Лазар Йовчев. Той завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. той е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението екзарх Йосиф работи за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф І премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

На тази дата умират:

2013 г.

Умира Петър Попйорданов, български актьор. Петър Попйорданов е роден в София на 11 юни 1964 г. През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“, специалност "Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи в Чехия 1 година.

Играе в трупите на театър "София“, Малък градски театър "Зад канала“, а от 1994 г. - и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките "Хъшове“, "Сън в лятна нощ“, "В полите на Витоша“, "Бурята“, "Човекът, който прави дъжд“, "Кимоно“, "Декамерон“, "Призраци в Неапол“, "Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които "Вчера“ (1988), "Адио Рио“ (1989), "Любовното лято на един льохман“ (1990), "Вампири, таласъми“ (1992), "Сезонът на канарчетата“ (1993), "Граница“ (1994) "Испанска муха“ (1998), "След края на света“ (1998), "Дунав мост“ (1999), "Сомбреро блус“ (1999), "Хайка за вълци“ (2000).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за "Аскеер“ през 1996 и 1997 г. и награда "Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма "Граница“.

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу "Клуб НЛО“ по "Канал 1“. През 2007 г. започва участието си в сериала "Хъшове“ за "Канал 1“ на БНТ.

2000 г.

Умира Георги Братанов - български поет. Той завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като журналист и редактор на в-к "Народен другар", кореспондент на в-к "Народна младеж" и главен редактор на сп. "Зари", орган на Съюза на слепите в България. От 28 декември 1984 г. е член на СБП. Братанов е носител на литературни награди "Васил Карагьозов" и "Яворов и Поморие". Братанов е автор на: "Ще ви потрябвам" (1977 г.), "Молитва към човека" (1983 г.), "Нощни светове" (1988 г.), "Превъзмогване" (1988 г.), "Баладични часове" (1989 г.), "Мираж" (1990 г.), "Хипноза" (1991 г.), "Топъл джаз" (1992 г.), "Изтича времето" (1994 г.), "Върхът на дъното" (1995 г.), "Доминанти", "Осветени пространства", "Нежна революция" (1998 г. , роман), "Неравноделен живот" (1999 г., спомени), "Кабиле спи" (2000 г.), "Зъбер" (2000 г.).

1930 г.

Умира Иван Каранджулов - български политик, общественик и юрист. Учи в Прилеп и в Робърт колеж в Цариград, след което завършва право във Франция. Завръща се в България и заема висши длъжности в съдебното ведомство. Няколко години е главен прокурор на Върховния касационен съд в София. Представител е на България на Втората Хагска конференция за мир (1907 г). Каранджулов е участник в македоно-одринското революционно движение и член на Върховния македоно-одрински комитет. Дълги години той председателства Съюза на македонските братства в България.

1928 г.

Умира генерал-лейтенант Вичо Дионисиев Диков. Той е участник в Руско-турската война 1877-1878 г. като доброволец в корпуса на ген. А. Е. Цимерман. След Освобождението завършва с първи випуск Военното училище през 1879 г. През Сръбско- българската война командва Седми пехотен Преславски полк, с който участва в битката при Сливница и осигурява тила на Сливнишката позиция. Диков е русофил по убеждения и противник на политиката на Ст. Стамболов. Участва в преврата срещу княз Александър I Батенберг на 9 август 1886 г. и в Силистренския бунт на 16 февруари 1887 г., след което емигрира в Русия. Там завършва Николаевската военна академия. През 1898 г. Диков се връща и продължава службата си в българската армия. През 1907 г. е назначен за началник-щаб на армията, а след това става началник на Военното училище. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като началник на Главното тилово управление на армията, след което е командващ Четвърта армия. Генерал-лейтенант Вичо Диков се оттегля от военната кариера преди Първата световна война 1914–1918 г.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;