На 5 декември 1975 г. е открит студентският комплекс "Христо Ботев" в София. Зала “Христо Ботев" е с обща площ 5450 кв. м. В нея се провеждат както спортни състезания, така и редица културни мероприятия. Две години по-късно с постановление на Министерския съвет в България се утвърждават новите “селищни системи". Населените места в една селищна система съставляват една община, с действащ общински народен съвет.

На 5 декември са родени: Константин-Асен, княз Видински, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота) - син на българския цар Симеон II; писателят Рангел Игнатов - автор на разкази, романи, сценарии, пиеси…

На 5 декември умират: българският политик, юрист и министър-председател на България в периода 20 декември 1990 – 8 ноември 1991г. Димитър Попов, художникът Никола Танев, ботаникът Никола Арнаудов…

2001 г.

СЕМ взема решение да прекрати мандата на генералната директорка на БНТ Лиляна Попова, тъй като не отговаря на новото изискване на закона - да е работила 5 години в институцията, която оглавява.

Лиляна Попова е родена на 17 май 1954 г. Завършва журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Лиляна Попова е назначена за директор на БНТ на 22 септември 1999 г. През 1997 г. е била и генерален директор на БНР.

Правителството публикува “Бяла книга" за наследството от управлението на СДС.

1999 г.

Официално е открита отсечка от автомагистрала "Хемус“, заобикаляща Правец.

1977 г.

С постановление на Министерския съвет в България се утвърждават новите “селищни системи". Населените места в една селищна система съставляват една община, с действащ общински народен съвет.

1975 г.

Открит е студентският комплекс "Христо Ботев" в София. Зала “Христо Ботев" е с обща площ 5450 кв. м. В нея се провеждат както спортни състезания, така и редица културни мероприятия.

1966 г.

В Белград Тодор Живков разговаря с председателя на Съюза на югославските комунисти и с президента на Югославия Йосип Б. Тито. На срещата председателят на Съюза на комунистите в Македония Кръсте Цървенковски поставя въпроса за “македонското малцинство в България", позовавайки се на преброяванията на населението от 1946 г. и 1956 г., когато е отчетено, че в България има македонци, а при преброяването през 1965 г. те вече са “изчезнали". В отговор Живков му напомня за “изчезването" на българите от Македония и отново настоява учените да разработват обективно македонския въпрос.

1944 г.

В хода на Втората световна война (1939 г.–1945 г.) щабът на Първа българска армия пристига в Белград.

1916 г.

Части от Дунавската армия, включително и български подразделения влизат в столицата на Румъния - Букурещ.

На 23 ноември 1916 г. Първа софийска дивизия и 12-а пехотна дивизия в състава на Дунавската армия преминават Дунава и настъпват към Букурещ.

Успешните действия на съюзниците в Карпатите и на 3-а българска армия в Добруджа създават условия за форсиране на р. Дунав и настъпление по Мунтенското оперативно направление. Тази задача получава Дунавската армия която трябва да форсира реката при Свищов и като развие удара към Букурещ, да съдейства за овладяването на града. При форсирането армията, командвана от германския генерал Кош, разполага с 217-а Германска, Сборната и 1-ва Пехотна софийска дивизия, Сборната конна дивизия и други части - общо 32 пехотни дружини и 66 артилерийски батареи. В полосата за форсиране противникът разполага с 10 пехотни дружини и 11 артилерийски батареи. Така превъзходството на Дунавската армия е значително. Форсирането започва рано сутринта на 23 ноември от 217-а и Сборната пехотна дивизия. Още същия ден те овладяват Зимнич. На другия ден е построен понтонен мост и до вечерта на 25 ноември на румънска територия са прехвърлени освен първоешелонните съединения, още нашата 12-а пехотна и турската 26-а пехотна дивизия. С тези войски армията осъществява по-нататък своето настъпление към Букурещ, форсирането при Свищов се осигурява с демонстративни действия в районите на Сомовит, Гиген и Оряхово. На 1 декември 1916 г. части от Дунавската армия достигат река Арджеш в Румъния.

1912 г.

Създадено е Македонско военно губернаторство с временен губернатор ген. Христофор Хесапчиев, а по-късно - ген. Михаил Иванов, с център Сяр. То включва 4 окръга: Драмски (5 околии), Сярски (9 околии), Солунски (от 12 декември Кукушки - 5 околии) и Щипски (5 околии). На 18 декември са утвърдени Временни наредби за гражданското управление на завладените земи.

1883 г.

Третото Обикновено народно събрание на България приема Закон за изменение на Търновската конституция. Въвеждат се изборни цензове, създават се Втора камара и Постоянна комисия на Народното събрание. Законът е отменен през юли 1886 г.

Търновската конституция е приета на 16 април 1879 г. Тя се състои се от 22 глави и 169 члена. В нея е прокаран принципът на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя структурата и компетенциите на висшите държавни органи - монархически институт, парламент, правителство, както и основните права, свободи и задължения на българските граждани. Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си в Европа. Отменяна е през 1881 г. и през 1883 г., изменяна е през 1893 г., 1911 г. и 1946 г. и е в сила до 1947 г.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) турски части завладяват с. Златарица.

През 1877 г. - 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875 г. - 1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1868 г.

Жителите на гр. Велес решават да се откажат от Цариградската патриаршия. Владиката Антим, грък по народност, не се съгласява с това решение и на другия ден българското духовенство извършва служба, по време на която името на патриарха не се споменава демонстративно. Така тази епархия се присъединява към българската църква начело с Иларион Макариополски в Цариград. По силата на ферман от февруари 1870 г. Велешката епархия е включена към Българската екзархия и през 1872 г. получава първия свой български митрополит - Генадий.

На тази дата са родени :

1967 г.

Роден е Константин-Асен, княз Видински, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота) - син на българския цар Симеон II. Завършва Френски лицей в Мадрид и “Бизнес администрация" в САЩ (1990 г.). Директор на банка “Ротшилд" в Мадрид. Женен за Мария Гарсия де ла Расиля-и-Гордасар, от която има 2 деца - Умберто и София.

1950 г.

Роден е Асен Гешаков - български журналист. Завършва СУ, специалност журналистика. Редактор, коментатор и отговорен редактор в БНТ (1978-1991 г.). Кореспондент на БНТ в Москва (1998-1991 г.). Редактор в радио "Свободна Европа" (1992 г.); завеждащ българската секция.

1927 г.

Роден е Рангел Георгиев Игнатов - български писател, автор на разкази, романи, сценарии, пиеси. Завършва Народно военно артилерийско училище (1949 г.). Служи като офицер в Сливен, Грудово, Шумен. Работи като редактор в Държавното военно издателство (1953-1966 г.), директор на Театъра на народната армия (1971-1974 г.), заместник-главен редактор на в-к "Литературен фронт" (от 1976 г.). Пише предимно върху исторически, военно-патриотични и нравствено-психологически теми. Сред известните му съчинения са: "Митьо от Равногоре" (1954 г.), "Мечтата на Стоян" (1956 г.), "Дълг" (1957 г.), "Човешка голгота" (1959 г.), "Късче небе за трима" (1962 г.), "Сбогом, любов" (1965 г.), "Страната, където слънцето не залязва" (1967 г., в съавт. със Сл. Г. Караславов и Хр. Траянов), "В сянката на ливадите" (1968 г.), "Неуловимият Шишко" (1969 г.), "Съд на честта" (ТВ пиеса, 1975 г.), "Сбогом, любов!" (тв, 1976 г.), "За грош надежда" (1977 г.), "Законодателят и Разпятието" (драми, 1978 г.), "Големият жребий" (1979 г.), "През бурята" (1983 г.), "Сребърният ангел" (1986 г. - нереализиран), "Зала 13" (1987 г.), "Цитаделата от говори" (1990 г.). В тв театър е автор на "Съд на честта" (1975 г.) и "Разпятието" (1976 г.), а "Зарево над Драва" (1974 г., съвместно с П. Вежинов) е най-добрият му сценарий.

На тази дата умират:

2015 г.

Умира Димитър Попов, български политик, юрист, министър-председател (1927-2015).

Димитър Попов е министър-председател на България в правителството, управлявало страната от 20 декември 1990 до 8 ноември 1991 г., наричано "правителство на националното съгласие“, подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. Избран за кандидат-член (1981) и член (1986) на ЦК на БКП. Роден е в Кула, област Видин. Завършва "Право“ в Софийския университет през 1950 година. За кратко работи като миньор (1953 – 1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 г. е съдия в Софийски градски съд, а от 1 март 1990 до 1 юли 1992 г. е негов председател.

През 1992 г. Попов неуспешно се кандидатира за президент, от Българската национална демократическа партия.

1890 г.

Роден е Никола Танев – български художник. Танев е роден в гр. Свищов. Учи в печатарско училище във Франция, завършва Академията за декоративни и изящни изкуства в Париж (1912 г.). Първата му самостоятелна изложба е в София през 1912 г. Има много изложби в различни европейски страни. Никола Танев е един от създателите и пръв ръководител на дружество "Родно изкуство". По-късно се парализира в резултат, на което престава да рисува. Съпругата му записва спомените му и ги издава през 1983 г. Сред популярните му произведения са: "Мотив от Сена - Париж" (1912), "Пазар в Карлово" (1943), "Карловски двор" (1943) и др.

1887 г.

Роден е Никола Арнаудов – български ботаник, анатом и физиолог. Завършва естествена история в Софийския университет, след което става асистент, доцент и професор (1925 г.) по обща ботаника и анатомия и физиология на растенията. Специализира ботаника в Мюнхен. Умира на 29 октомври 1961 г.

1864 г.

Роден е Сава Панайотов Савов - български офицер, генерал от пехотата (1935 г.). Завършва Военното училище в София (1885 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота. Завършва военна академия в Торино, Италия (1891 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 22-ри пехотен Тракийски полк. През I-вата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-та Пехотна Дунавска дивизия, 3-та армия (1917 г.), 4-та армия (1918 г.). Министър на войната (1918-1919 г.). Съветник на царя, народен представител. Умира на 10 април 1940 г. в София.

1856 г.

Роден е Димитър Мишев – български просветител и общественик. Завършва Габровската гимназия, след което работи като учител в Орхание (дн. Ботевград). През 1877 г. се премества в София и става преводач на софийския окръжен началник. След Освобождението учителства в редица градове - Лом, Видин, Сливен, Цариград. От 1895 г. до 1901 г. е избран за секретар на Българската екзархия в Цариград. Взема участие в редактирането на в. "Църковен вестник", "Балкански сговор", "Църковен архив" и др. Депутат е в IV-то и в ХIV-то Обикновено народно събрание (1884–1886 г., 1908–1911 г.). Издава "Ръководство по български език", "Христоматия. За долните класове на гимназията и общинските класни училища", "Обществена съвест" и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.