На 5 август през 1716 г. - принц Йожен Савойски с армия от 40 хиляди австрийци разгромява 150-хилядната войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн.

На същата дата през 1962 г. - Нелсън Мандела е арестуван от властите в ЮАР и е осъден на доживотен затвор. Година по-късно САЩ, СССР и Великобритания подписват в Москва договор за забрана на ядрените опити. Още две години по-късно - 1965 г. - започва войната между Индия и Пакистан. Спорът за Кашмир предизвиква военен конфликт. Кашмир е щат в Северозападната част на Индия. Част от територията му се контролира от Пакистан.

2017 г.

В Мавритания се провежда референдум за промяна на конституцията и премахване на Сената.

2017 г.

Съветът за сигурност на ООН гласува налагането на санкции на Северна Корея за междуконтиненталните тестове за балистични ракети.

2016 г.

Пакистански транспортен хеликоптер Ми-17 се разбива в Афганистан. Всички шест души екипаж са взети за заложници от Талибаните.

2014 г.

В Бангладеш се провеждат парламентарни избори.

2013 г.

Рекордни горещини от 42 градуса по Целзий предизвикват големи горски пожари на остров Тасмания и в Австралия. Това са най-високите регистрирани температури от 1883 г., когато в Австралия са започва провеждането на метеорологични наблюдения. Над 1000 човека са евакуирани от епицентъра на огнището - град Дъналей в близост до столицата Хобарт. Много хора навлизат във водата за да се спасят от огнената стихия която е унищожила над 30 000 хектара гори в Тасмания, прекъсвайки електропроводи и телефонни линии. Министър-председателката Джулия Гилард обещава по 1000 австралийски долара (1030 щатски долара) за всяко засегнато семейство. Ситуацията е аналогична с пожарите от 1967 г., когато изгарят 2000 къщи и загиват 62 човека.

2012 г.

Един от 400-те вулканични кратера на стратовулкана Етна в североизточната част на остров Сицилия, Италия се пробужда отново. Стълб пепел на височина от 5000 метра над морското равнище се издига в югозападна посока. Лава в югоизточна посока се отправя към пустинната област Вале дел Бове. Последното изригване на вулкана е от 19 юли 2011 г.

2012 г.

Наводнения в Бразилия взимат осем жертви.

2012 г.

Прокуратурата на Египет поисква смъртна присъда за Хосни Мубарак.

2012 г.

Бившия министър-председател на Израел Ехуд Олмерт е обвинен в корупция.

2012 г.

Властите в Сирия освобождават 552-ма от задържаните арестанти.

2012 г.

При серия от взривове в Багдад загиват 30 човека, а още 70 получават тежки наранявания.

2012 г.

Свличане в миньорска шахта в Минданао, Филипините взима живота на 25 човека и още 100 са все още в неизвестност.

2011 г.

Анна Троберг, досегашния заместник председател на Пиратската партия на Швеция пое ръководството на партията след оттеглянето на нейния основател и досегашен ръководител Рикард Фалквинге. През изминалия септември на изборите партията получи по-малко от 1,4 на сто от гласовете на избирателите и не успя да влезе в парламента.

2006 г.

Тайван прекъсва дипломатическите си отношения с Чад. Африканската страна решава да промени позицията си и да започне преговори с Китай. Поддавайки се на огромния натиск от страна на Китай, Чад решава да възстанови дипломатическите си отношения с Пекин. С цел запазването на националното достойнство и суверенитета, правителството на Тайван решава да прекъсне дипломатическите си отношения с Чад и незабавно да прекрати всички програми за оказване на помощ в страната. Изненадващият ход идва по-малко от ден преди тайванския премиер Су Цънчан да се отправи на посещение в Чад. Решението на властите в Н’Джамена означава, че Тайван е признат само от 25 държави в Африка, Латинска Америка и Тихия океан.

2006 г.

В Малайзия за първи път е извършена екзекуция, на мъж, осъден за опит за преврат. Мохамед Амин Мохамед Разали, лидер на малайзийската бунтовническа групировка “Ал Мауна", е екзекутиран чрез обесване, след като всички съдебни инстанции отклоняват молбата му за помилване.

Същото наказание се предвижда и за двама негови съучастници.

Мохамед Амин Мохамед Разали оглавява престъпна групировка от 29 души, която през май 2000 г. напада два военни лагера в щата Перак. След като се самопровъзгласява за Върховен владетел на Малайзия, заповядва извършването на няколко атентата из страната, сред които и нападение срещу индуски храм в пещерите Бату, край Куала-Лумпур.

2006 г.

В Иран е проведен успешен експеримент с клониране на животно.

Учените от техеранския научно-изследователски институт “Руйан" (което в превод означава Ембрион) твърдят, че са успели да клонират овен. Той се ражда няколко дни по-рано, но живее само няколко минути. Според иранските власти, този експеримент показва успехите и високото ниво на развитие на науката в Иран.

В Иран всяко научно изследване е възможно само след разрешение на духовенството.

1980 г.

Белгия е разделена на три провинции по езиков признак.

1974 г.

Американският президент Ричард Никсън признава, че не е дал информация във връзка с аферата “Уотъргейт". Три дни по-късно подава оставка.

Ричард Милхаус Никсън е 37-и президент на САЩ (1969-1974 г.), представител на Републиканската партия. През 1934 г. той завършва "Уайтър Колидж". След това служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) за периода 1942 до 1945 г. От 1950 г. Никсън е в Сената на САЩ. От 1952 до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Д. Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Н. Армстронг стъпва на Луната, водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписва се и мирен договор с Виетнам (1973 г). Никсън е сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд през август 1974 г. в резултат от аферата "Уотъргейт".

1973 г.

Изстреляна е руската космическа лаборатория “Марс 6", която достига Марс през март 1974 г. Контактът със сондата е изгубен няколко минути след навлизането й в атмосферата на Марс.

1967 г.

Излиза първият албум на английската група “Пинк Флойд" – “The Piper at the Gates of Down". Групата е създадена през 1965 г.

1965 г.

Започва войната между Индия и Пакистан. Спорът за Кашмир предизвиква военен конфликт. Кашмир е щат в Северозападната част на Индия. Част от територията му се контролира от Пакистан.

1963 г.

САЩ, СССР и Великобритания подписват в Москва договор за забрана на ядрените опити.

1962 г.

Нелсън Мандела е арестуван от властите в ЮАР и е осъден на доживотен затвор. Нелсън Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в Умтата, Транскей, ЮАР. Образованието си получава в колежа на Форт Хер, откъдето е изключен през 1940 г. заради участие в стачка. Работи като полицай в мина в Йоханесбург. През 1942 г. завършва колеж и Уитуатърсрандския университет с бакалавърска степен по изкуство и право. От 1951 г. е член на адвокатска колегия в Йоханесбург. С активна политическа дейност се занимава от 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. той оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал. През 1955 г. Мандела участва в конгреса на народите от Южна Африка През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военна организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. Две години по-късно получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън , а през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години. Там е хоспитализиран заради туберкулоза. Той става най-известният политически затворник в света, води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. Мандела отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на ИК на АНК през 1991 г., а няколко месеца по късно и за негов президент. През септември същата година той подписва националното споразумение за мир от името на АНК и уточнява процедурите за спиране на политическо насилие. На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фр. де Клерк, Мандела получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани". През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Мандела е автор на книгите “Няма лек път към свободата" (1965 г.), “Готов съм да умра" (1979 г.) и др.

1961 г.

ГДР/Германска Демократиччна република/ призовава страните от Варшавския договор да вземат мерки срещу подривната дейност на Западен Берлин.

1940 г.

Латвия е присъединена към СССР и става Латвийска съветска социалистическа републикa

1924 г.

В Турция се обнародва закон, с който се забранява многоженството.

1921 г.

Кемал Ататюрк е определен за фактически държавен глава на Османска Турция.

1903 г.

По инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Лазаров, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник д-р Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет. На 7 август на съвместно заседание с Благодетелната комисия излъчват делегация от професорите Любомир Милетич и Иван Георгов, която търси подкрепа в Петербург, но получава отказ от руското правителство. На 13 август двете комисии организират голям митинг в София в подкрепа на Илинденско-Преображенското въстание, а на 14 септември (Кръстовден) – траурно шествие от 20 000 души.

Александър Николов Протогеров е български офицер, генерал-лейтенант (от 03 октомври 1918 г.), политик, един от ръководителите на ВМРО. Роден е на 23 февруари 1867 в Охрид. Завършва Военното училище в София през 1887 г. Участва в Сръбско-българската война. На действителна военна служба като офицер е от 1887 г. до 1912 г.; напуска армията като подполковник. Участва активно в легалното македонско освободително движение; един от основателите на македонските братства (1893 г.) и член на ВМОРО. Войвода е на чета в Горноджумайското въстание (1902 г.) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). През 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМОРО. Заедно с Т. Александров организира атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които стават повод за Балканската война (1912 г. – 1913 г. ). През 1912 г. е назначен за помощник-командир и командир на бригада в македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е член на ЦК на ВМРО. По време на Първата световна война е военен губернатор на Моравската област. От 1917 г. е директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, генерал-майор. Като военен комендант на София през септември 1918 г. организира потушаването на войнишкия бунт. През 1919 г. заедно с Т. Александров, П. Чаулев, Г. Попхристов възражда ВМРО. Организира изпращането на чети в Македония. Подписва Майския манифест на ВМРО във Виена (1924 г.) и постепенно се ориентира към позицията на Коминтерна за решаването на македонския въпрос. Присъства на убийството на Т. Александров (31 август 1924 г.). Четири години организацията разследва неговото отношение и участие в убийството на Т. Александров и доказва активната му роля в това престъпление. Осъден е на смърт от ВМРО и е убит на 7 юли 1928 г. в София.

1901 г.

Закрива се деветият конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател – генерал Иван Цончев.

Стоян Николов Михайловски е български писател. Син е на Н. Михайловски, племенник на Иларион Макариополски. Роден е на 7 януари 1856 г. в гр. Елена. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград през 1872 г. и правни науки през 1879 г. Той е съдия, публицист, учител и професор. Напуска университета в навечерието на Руско-турската освободителна война и се връща в България. Работи като адвокат в Свищов, Търново, София (до 1879 г.). Главен редактор е на вестник “Народен глас" в Пловдив (1880 г.). Завършва образованието си във Франция през 1883 г. Преподава френски език и литература, история в СУ “Св. Климент Охридски" (1892 г. – 1895 г.). Доцент е по всеобща литературна история. Дописен член на БАН (от 1882 г.), действителен член на БАН (от 1898 г.). Народен представител в III ВНС (1886 г. – 1887 г.). Заради статията “Потайностите на българския дворец", публикувана през 1904 г. във вестник “Ден", е осъден и уволнен. Умира на 3 август 1927 г. в София. Негови произведения са “Поема на злото" (1889 г.), “Novissima verba" (1889 г.), “Сатири" (1893 г.), “Философски и сатирически сонети" (1895 г.), “Книга за българския народ" (1896 г.), “Когато боговете се смеят" (драма, 1922 г.) и др. Много популярни са неговите басни. Автор на известния български химн за св. св. Кирил и Методий “Върви, народе възродени!" (1892 г.), “Политически и философско-религиозни размишления" (1999 г.).

1900 г.

Приключва започналият на 30 юли седми конгрес на македонските братства в София, на който присъстват 91 делегати. Върховният македоно-одрински комитет е обединение на Върховния комитет, Македонския комитет и дружествата "Странджа". На състоялия се конгрес председател е Борис Сарафов, а подпредседател - Тома Давидов.

1894 г.

Взето е решение за възстановяване на Либералната партия. На 6 август е избрано ръководство (седмочисленици): Петко Каравелов, Алеко Константинов, Иван Славейков, д-р Георги Калинков, Коста Арсениев, Христо Горанов и К. Димов. От 18 август 1894 г. започва да излиза в. "Знаме".

Петко Стойчев Каравелов е български държавник, брат на Любен Каравелов. Роден е на 24 март 1843 г. в гр. Копривщица. През 1860 г. постъпва в Московския университет. Следва в Историко-филологическия и в Юридическия факултет. Подпредседател е на Учредителното народно събрание (1879 г.), участва в изработването на Българската (Търновска) конституция. Министър-председател е в годините между 1880 г. – 1881 г.; 1884 г. – 1886 г. и 1901 г.; играе решаваща роля в Съединението (1885 г.) и в Сръбско-българската война. Регент заедно със Стефан Стамболов и генерал С. Муткуров (1886 г.). През 1891 г. е обвинен в убийството на министър Белчев и е осъден на затвор; амнистиран през 1894 г. Водач е на Либералната партия в годините между 1879 г. – 1893 г.; от 1896 г. до 1903 г. е председател на Демократическа партия. Умира на 24 януари 1903 г. в София.

1890 г.

Англия приема да признае остров Мадагаскар за владение на Франция.

Мадагаскар има площ 587 040 хил. кв. км и е разположена в западната част на Индийския океан на остров Мадагаскар и прилежащите му малки острови (Нуси Бе, Нуси Бураха (Сент Мари) и др. на около 400 км от крайбрежието на Африка. Бреговата му линия е с дължина 5 080 км. Островът е част от древната Африканска платформа.

1884 г.

На остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е поставен крайъгълният камък на Статуята на свободата. Самата статуя е транспортирана от Франция през 1886 г.

1795 г.

Наполеон успява да освободи от затвора своя брат Люсиен Бонапарт, задържан по обвинение, че симпатизира на якобинците.

1762 г.

Русия, Прусия и Австрия подписват договор, с който си поделят всички полски територии.

1716 г.

Принц Йожен Савойски с армия от 40 хиляди австрийци разгромява 150-хилядната войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн.

На тази дата са родени:

1930 г.

Роден е американският астронавт Нийл Армстронг. Той е първият човек, стъпил на Луната по време на полета на "Аполо - 11" през 1969 г.

1911 г.

Роден е Григор Угаров (псевдоним на Григор Ангелов Кошев) – български писател. Завършва Земеделски институт в Хаслев, Дания (1932 г.). От 1935 г. работи като библиотекар в Окръжния софийски съд, в съдебната палата и в съвета на адвокатската колегия. Началник е на отдел “Култура" при Районния народен съвет “В. Левски", София. Редактира библиотека “Огнище". Автор е предимно на творби за юноши и деца с приключенска и научна тематика. Умира на 30 септември 1983 г. Негови съчинения са “Горското дете" (1937 г.), “Малкият пътешественик" (1938 г.), “Черният принц" (1941 г.), “В страната на бурите" (1943 г.), “По следите на заточеника" (1956 г.), “Търсачи на съкровища" (1961 г.), “Малкият септемвриец" (1963), “Къщата на бухалите" (1965), “Невидимият риф" (1965 г.), “Пътеписни бележки за древна и съвременна Сирия" (1976 г.), “Опашката", приказка (1978 г.), “Бодливка" (1981 г.), “Боят при Марков камък" (1980 г.), “Лисичето" (1985 г.), “Момъкът с белия кон" (1984 г.), “Несподелени изповеди. Есета" (1986 г.), “Тайната на отряда. Повест" (1981 г.), “Тайните на дядовото село. Разкази" (1985 г.), “Щъркът на дядо Йордан Московеца. Разказ" (1984 г.) и др.

1906 г.

Роден е Василий Леонтиев – руски и американски икономист. Един от първите изследователи на веригата вложения – произведена продукция. Учи в Петербургския университет. След дипломирането си продължава образованието си в Берлин. Икономически съветник е на китайското правителство в продължение на няколко години, след това емигрира в САЩ. От 1932 г. до 1933 г. работи в Националното бюро за икономически изследвания във Вашингтон. Професор е в Харвард. Получава Нобелова награда за икономика през 1973 г. Умира на 5 февруари 1999 г. в Ню Йорк.

Роден е американският кинорежисьор и актьор Джон Хюстън (1906 - 1987).

1905 г.

Роден е Артьом Иванович Микоян – руски авиоконструктор; член кореспондент (от 1953 г.) и член на Академията на науките на СССР (от 1968 г.). Завършва Военновъздушната инженерна академия “Н. И. Жуковски" (1936 г.). Работи като военен представител и заместник-началник на конструкторско бюро в авиационен завод; главен конструктор (от 1940 г.) на опитно конструкторско бюро по самолетостроене. Заедно с М. И. Гуревич създава височинен изтребител “МиГ-1", предназначен за въздушен бой на големи височини (1940 г.). Модификацията на този самолет “МиГ-3" е използвана от съветската армия във Втората световна война (1941 г. – 1945 г.). Създава свръхзвукови реактивни самолети изтребители. Много от неговите свръхзвукови самолети са поставяли световни рекорди в авиацията. Умира на 09 декември1970 г. в Москва.

1874 г.

Роден е Уесли Клер Мичъл – един от водещите американски икономисти-институционалисти, поставил основата на съвременната наука за бизнес цикъла. Учи в Чикагския университет, а по-късно е професор в Колумбийския. Книгата му “Business Cycles" (1927 г.) поставя началото на сериозно и задълбочено изучаване на колебанията в икономическото развитие. Заедно с А. Бърнс създава метод за измерване на бизнес циклите, използван от Националното бюро за икономически изследвания. Умира на 29 октомври 1948 г. в Ню Йорк.

1862 г.

Роден е Иван Симеонов (И. С. Кушинов) – военен деец, полковник. Завършва Военното училище в София (четвърти випуск – 1883 г.) и постъпва на служба в 4-ти пехотен Плевенски полк. В Сръбско-българска война (1885 г.) е командир на рота от полка и участва в боевете при Сливница (5 ноември – 7 ноември), където е тежко ранен. Присъединява се към бунта на офицерите русофили в Силистра (1887 г.), а след потушаването му емигрира в Русия. Постъпва на служба в руската армия. След разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос (1898 г.) се завръща в България и служи в 24-ти пехотен Черноморски полк (1900 г.). По-късно е помощник-командир на 17-ти пехотен Доростолски полк (1911 г.). Участва в Балканската война (1912 г. – 1913 г.) като дружинен командир в 4-ти пехотен Плевенски полк и се сражава на Чаталджа. Умира на 14 декември 1930 г. в Плевен.

1850 г.

Роден е френският писател Ги Дьо Мопасан (1850 - 1893). Автор е на "Един живот", "Бел ами" и др.

1844 г.

Роден е Иля Ефимович Репин – руски художник, един от създателите на движението на передвижниците. Завършва Петербургската художествена академия, където се сближава с И. Н. Крамской и други членове на Сдружението на художниците. След завършването на академията става един от най-известните и търсени руски художници реалисти. По това време създава "Бурлаки на Волге" (1870 г. – 1873 г.). През 1873 г. – 1876 г. живее в Италия и Франция. След завръщането си става член на Сдружението на художниците передвижници и рисува много реалистични картини като "Портрет на Н. И. Пирогов" (1881 г.), "Портрет на М. И. Мусоргски" (1881 г.) и др. В историята на световната художествена култура Репин е известен като художник, изобразяващ съвременния му живот, използвайки нови, неизвестни дотогава художествени образи и форми. Умира на 29 септември 1930 г. в Куоккала, днес Репино, близо до Петербург.

1815 г.

Роден е Едуард Джон Ери – английски изследовател на Австралия. През 1839 г. открива хребета Флиндърс, долината на р. Мъри, езерата Торънс и Ери, изследва полуостров Ери. От 1840 г. до 1841 г. извършва пътешествие по южното крайбрежие на Австралия. През 1846 г. е администратор на остров Ямайка, където потушава въстание на местното население. Умира на 30 ноември 1901 г., близо до гр. Тависток. Името на Ери носят езеро и полуостров в Южна Австралия. Пише съчиненията "Journals of expeditions of discovery into central Australia" (v. 1 – 2, Adelaide, 1964 г.).

На тази дата умират:

1957 г.

Умира Хенрих Виланд – немски химик и биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1927 г. Той е роден на 4 юли 1877 г. Следва в Щутгарт, Берлин и Мюнхен. Защитава докторат по философия през 1901 г. Член на Съвета по органична химия в Мюнхенския университет (1913 г.), редовен проф. във Висшето техническо училище в Мюнхен (1917 г.). От 1917 г. е проф. във Фрайбургския университет, а през 1925 г. сменя Р. Вилщетер като ръководител на катедрата по органична химия в Мюнхенския университет. Изследванията му са главно в областта на химията на хормоните, стероидите, алкалоидите, жлъчните киселини, хлорофила и хемоглобина. Предлага (заедно с В. И. Паладин) теорията за дехидрирането, която изяснява механизма на окислителните реакции.

1923 г.

Умира Ватрослав Ягич - хърватски филолог славист. Специализира славянска филология във Виенския университет под ръководството на Фр. Миклошич. Организатор е на Югославската академия на науките в Загреб (1866 г.). Член е на Петербургската академия на науките от 1880 г. Проф. по сравнително езикознание и санскрит в Новорусийския университет в Одеса (1872-1874 г.), Берлин (1875-1880 г.), Петербург (1880-1886 г.) и Виена (1886-1908 г.). В Берлин започва издаването на сп. “Архив за славянска филология" (“Archiv für slavische Philologie", от 1875 г.). Издава образцово стари текстове (“Зографско евангелие", 1879 г.; “Мариинско евангелие", 1883 г., и др.). Най-голямо значение имат неговите изследвания в областта на старобългарския език и писменост, палеографията, историята на руския език и старата руска литература, историите на южнославянските литератури, славянския фолклор, сравнителната граматика на славянските езици, историята на славянската филология. Трудове: “История на възникването на черковнославянския език" (1900 г., на немски език), в който помества резултатите от проучването си на делото на Кирил и Методий, “История на славянската филология" (1910 г.) и др. Създава славистична школа (Б. М. Ляпунов, М. Н. Сперански, В. Облак, М. Решетар, М. Мурко и др.).

1895 г.

Умира Фридрих Енгелс – немски философ, един от създателите на диалектическия и историческия материализъм. Роден е на 28 ноември 1820 г. Поддържа идеите на лявото крило на младохегелианците. Прелом във възгледите му настъпва, когато опознава живота на работническата класа в Англия. Тогава пише своите "Бележки към критика на политическата икономия" (1844 г.). От този период е социалист. През 1844 г. в Париж се среща с Карл Маркс. През 1844 г. – 1846 г. излизат съвместните им трудове "Светото семейство" и "Немска идеология". В 1847 г. създава проект за програма на Съюза на комунистите "Принципи на комунизма", върху чиято основа почива и "Манифест на Комунистическата партия" (1848 г.). Оказва всестранна помощ на К. Маркс и семейството му. Автор е на: "Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия", "Анти-Дюринг", "Произход на семейството, частната собственост и държавата", "Диалектика на природата" и др. Активен участник в политическия живот на Европа. Признат заедно с Карл Маркс за вожд на световното работническо комунистическо движение.

1852 г.

Умира Франтишек Челаковски – чешки поет и славяновед. В поетическата и научната си дейност се въодушевява от идеите на славянска задружност и от чешкото и славянското народно творчество. Роден е на 7 март 1799 г. Издава “Славянски народни песни" (3 т., 1822 г., 1825 г., 1827 г.), “Мъдрословието на славянския народ в пословици" (1852 г.), “Отглас от руски песни" (1829 г.) – преобладават епични песни, и “Отглас от чешки песни" (1839 г.) – лирични песни. Проявява интерес към българското народно творчество – печата и превежда българска народни песни.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.