На 4 юни 1850 г. - въстаническият отряд, ръководен от капитан Кръстьо, е пресрещнат близо до Лом от турска конница и след двучасово сражение е разбит. На същата дата със Закон за правото на рязане на монети през 1880 г. в България е създадена националната парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки и равен по стойност на френския франк.

2010 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ – първа степен на Христо Ганев, Недялко Йорданов и Стефка Съботинова "за изключително големите им заслуги в областта на културата и изкуството“.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий“ на:

1. проф. Константин Джидров – огърлие "за особено значимите му заслуги в областта на културата“

2. Юлий Стоянов – огърлие "за особено значимите му заслуги в областта на културата“

3. арх. Стефан Стайнов – първа степен"за големите му заслуги в областта на териториалното устройство и градоустройството и за активната му обществена дейност“

4. Юлия Юрдекова – втора степен "за значимия ѝ принос в развитието на образованието и във връзка със 100-годишнината от създаването на Националната търговска гимназия "Васил Левски“ – Пловдив“

5. Янка Такева – първа степен "по повод 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, и във връзка с 20-годишнината на Синдиката на българските учители“

6. Стоян Стоянов – втора степен "за значимия му принос за развитието на културата и изкуството“

7. Николай Овчаров – огърлие "за особено значимите му заслуги в областта на културата“

8. Михаил Белчев – огърлие "за особено значимите му заслуги в областта на културата“

9. Боян Радев – огърлие "за особено значимите му заслуги в областта на културата“

2001 г.

На 4 и 5 юни на първо официално посещение в България е македонският президент Борис Трайковски. Основните теми обсъждани между президентите Стоянов и Трайковски, са свързани с обстановката на Балканите. Отделено е внимание на перспективите за разширяване на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес, както и на изпълнението на регионалните инфраструктурни проекти. Отдадено е приоритетно значение на изграждането на проектите по основното трасе на коридор № 8 и на координацията на усилията си за осигуряване на необходимото външно финансиране за тези проекти. Подписани са Спогодба за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица и Спогодба за взаимно признаване на документите за образование, научните степени и научните звания.

1998 г.

Конституционният съд на България публикува решение, с което обявява за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд I и Борис III и техните наследници.

1965 г.

Подписана е спогодба между България и Чехословакия за премахване на визите и развитието на туризма.

Дипломатическите отношения между България и Чехословакия са установени на 27 септември 1920 г., прекъснати на 1 юни 1939 г. и възстановени отново на 10 октомври 1945 г. След разпадането на Чехословакия, на 23 декември 1992 г. България признава Чешката република и установява с нея дипломатически отношения на равнище посолства, считано от 1 януари 1993 г.

1955 г.

Завършва двудневното официално приятелско посещение на съветска правителствена делегация в България. В нея участват Никита Хрушчов - първи секретар на ЦК на КПСС, Николай Булганин - министър-председател на СССР, и Анастас Микоян - първи заместник-председател на Министерския съвет. Те пристигат в България от Югославия, където преговарят с Тито за подобряване на съветско-югославските отношения след конфликта от 1948 г. От България също се иска да подобри отношенията си със западната си съседка.

1885 г.

В Габрово излиза първият социалдемократически вестник в България – "Росица". Той е под редакцията на Евтим Дабев.

Евтим Дабев е политически деец и журналист. Роден е на 25 октомври 1864 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в родния си град, след което учителства в Севлиево и Габрово. Той е един от първите разпространители на социалистическите идеи в България. Редактор е на първия социалистически в. "Росица", в който публикува свой превод на съчинението на Карл Маркс "Наемният труд и капиталът" (1886 г.). През 1890 г. превежда и съчинението на Фр. Енгелс "Развитие на научния социализъм". Участва в Учредителния конгрес на БСДП през 1891 г., на който открито се обявява против създаването на марксистка партия в България. През 1892 г. излиза от нея и е един от създателите на Българския социалдемократически съюз. Заедно с Я. Сакъзов и С. Мутафов е редактор на печатния му орган – в. "Другар". След обединението на БСДС и БСДП в БРСДП (1894 г.) е избран за член на ЦК. През 1897 г. заедно с Г. Кирков поемат редактирането на в. "Работнически вестник", който в скоро време се превръща в печатен орган на партията. В периода 1900–1903 г. е редактор на сп. "Труд". След разцеплението на БРСДП през 1903 г. преминава към течението на широките социалисти, което се обособява в самостоятелна политическа партия. Скоро след това се отказва от активна политическа дейност и работи като учител и публицист. Сътрудничи на редица социалистически издания. Умира на 2 март 1946 г.

1880 г.

Със Закон за правото на рязане на монети в България е създадена националната парична единица: българският лев, състоящ се от 100 стотинки и равен по стойност на френския франк.

1876 г.

Във Враца влиза редовна турска войска, командвана от Хасан бей, "усмирителят" на Копривщица. Срещу голям откуп българските първенци успяват да спасят града от опожаряване.

1875 г.

Умира Иларион Макариополски (светско име – Стоян Стоянов Михайловски) – български висш духовник, един от водачите на борбата за църковна независимост. Той е роден през 1812 г. в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (дн. към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва дръзка провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. С този акт той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. За тази си постъпка той е отново заточен, този път в Мала Азия, където остава до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец.

1850 г.

Въстаническият отряд, ръководен от капитан Кръстьо, е пресрещнат близо до Лом от турска конница и след двучасово сражение е разбит. Капитан Кръстьо е убит. Същия ден турски отряди разгромяват въстаниците при с. Гърци, Видинско (днес Градец).

Капитан Кръстьо е един от водачите на въстанието в Северозападна България през 1850 г. Роден в с. Раковица, Видинско. Определен е за ръководител на въстаниците от Ломския край. Той е имал за задача да превземе Лом, след което да потегли с въстаниците си за Видин. Убит е още в първото сражение с турските войски при с. Динково, Видинско.

1848 г.

В Хилендарския манастир умира Неофит Бозвели. Видният възрожденски деец поставя началото на организираната църковно-национална борба. Първоначално учи в родния си град Котел (предполага се, че е ученик на Софроний Врачански). След това продължава образованието си и приема монашество в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се установява в Свищов, където в продължение на 20 години е свещеник и учител. Заедно с Е. Васкидович съставя учебник (1835 г.) за нуждите на българското начално взаимно училище под наименованието "Славеноболгарское детеводство за малките деца". Книгата представлява една малка енциклопедия, състояща се от няколко части, преведена от гръцки език и приспособена за неговата учителска дейност. В "Детеводството" Бозвели издига идеята за светско образование, за налагане на говоримия български език в училищата, за създаване на обществени български училища и пр. През 1834-1835 г. живее в Сърбия във връзка с отпечатването на учебника. Там се запознава със сръбските просветителски идеи на Д. Обрадович, З. Орфелин и др. Завръщайки се в България, Бозвели се отдава на борбата за извоюване на независима българска църква. През 1839 г. се премества в Цариград и застава начело на борбата на българските еснафи и търговци против Вселенската патриаршия. По негова инициатива започва изграждането на българска черква в столицата на Османската империя, към която след това е създадена и българска община. Като книжовник сътворява голям брой диалози, които представляват разговори на олицетвореното Отечество с представители на различни слоеве от народа. Най-значителното му литературно произведение е "Мати Болгария" (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.

На тази дата умират:

1958 г.

Умира Д-р Гаврил Кацаров – български историк, археолог, действителен член на БКД (1909 г.). Роден е на 4 октомври 1874 г. в Копривщица. Завършва класическа филология и стара история в Лайпциг. Професор по история и археология на източните и класическите народи в СУ “Св. Климент Охридски". Член на много европейски АН, археологически институти и дружества. Основател и председател (1908-1920 г.) на Българското археологическо дружество; на тракологията в България. Автор е на трудовете “Принос към историята на София в старо време" (1910 г.), “Извори за старата история и география на Тракия и Македония" (1915 г.), “Приноси към историята на древността" (1920 г.), “Цар Филип II Македонски" (1922 г.), “България в древността" (1926 г.) и др.

1917 г.

Умира Йордан Николов Попиванов с псевдоним Беломорски. Той е български просветен деец от Македония и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Прилеп.

Николов е роден в 1884 година в с. Варош, днес квартал на град Прилеп, Република Македония. Учителства в Прилеп, Солун, Сяр и на други места. Като учител в Прилеп в 1907 г. е секретар на околийския комитет на ВМОРО. От 1901 до 1902 и от 1907 до 1911 г. е учител в солунските български гимназии - мъжката, търговската и девическата. През 1910-1911 г. е директор на девическата гимназия "Свето Благовещение“.

Делегат е от Охрид на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 г.

На изборите в 1912 г. е избран за депутат в Османския парламент от Солун.

1911 г.

Умира Александър Петров Радев. Той е български политик, активист на Прогресивнолибералната партия и подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1898-1899), министър на правосъдието (1901-1902) и министър на народното просвещение (1902-1903).

На тази дата са родени:

1956 г.

Роден е Димитър Дерелиев - български филмов драматург, сценарист и продуцент, директор на Националния филмов център. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридкси." Автор е на повече от 40 документални филма, между които "Неонови приказки" (най-добър документален филм в света за 1993 г. според класацията на Би Би Си), "Черна хроника" (за аварията в Чернобил), "Епизоди от живота на Леон Даниел" и др.

1941 г.

Родена е Екатерина Петрова Йосифова – българска поетеса, журналист, драматург, педагог. През 1964 г. завършва специалност "Руска филология" в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като учител в Дупница и Кюстендил. Редактор е на вестник "Звезда" (Кюстендил) и драматург на Кюстендилския театър. От 1981 г. до 1990 г. завежда отдел "Поезия" в алманах "Струма". Някои от най-известните й съчинения са "Късо пътуване" (1969 г.), "Нощен иде вятър" (1972 г.), "Посвещение" (1979 г.), "Къща в полето" (1983 г.), "Имена" (1984 г.), "Подозрения" (1993 г.), "Ненужно поведение" (1994 г.), "Малко стихотворения" (1998 г.), "Нищо ново" (2001 г.), стихосбирката “Нагоре-надолу" (2005 г.) През 1984 г. Катерина Йосифова печели годишната награда за поезия на СБП, през 1998 г. наградата на Сдружението на българските писатели (наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999 г.).

1930 г.

Роден е Георги Иванов Георгиев – български морски капитан. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20 декември 1976 г. до 20 декември 1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българско корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките о-ви, о-вите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981-1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването". Умира на 13 май 1980 г.

1926 г.

Роден е Константин Коцев – български драматичен и филмов артист. Дългогодишен актьор в ДСТ “Алеко Константинов" (от 1956 г.). Майстор на неординерните, полифункционални, предимно епизодични образи. Снима се в: “Две победи" (1956 г.), “На малкия остров" (1958 г.), “Първи урок" (1960 г.), “Анкета" (1962 г.), “Инспекторът и нощта" (1963 г.), “Веригата" (1964 г.), “Случаят Пенлеве" (1968 г.), “Шведски крале" (1968 г.), “Бялата стая" (1968 г.), “Птици и хрътки" (1969 г.), “Армандо" (1969 г.), “Малки тайни" (1969 г.), “Кит" (1970 г.), “Езоп" (1970 г.), “Гола съвест" (1971 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.), “Тихият беглец" (1972 г.), “Автостоп" (1972 г.), “Бягство в Ропотамо" (1973 г.), “Къща без огради" (1974 г.), “Магистралата" (1975 г.), “Вечни времена" (1975 г.), “Темната кория" (тв, 1977 г.), “Хора отдалече" (1977 г.), “Слънчев удар" (1977 г.), “Всички и никой" (1978 г.), “Топло" (1978 г.), “Роялът" (1979 г.), “Дулцинея Бистроева" (тв, 1979 г.), “Много мили хора" (тв, 1979 г.), “Нощните бдения на поп Вечерко" (тв, 1980 г.), “Неочаквана ваканция" (тв, 1981 г.), “Похищение в жълто" (1981 г.), “Равновесие" (1983 г.), “Константин Философ" (1983 г.), “Пясък" (тв, 1984 г.), “Събеседник по желание" (1984), “Горски хора" (тв, 1985 г.), “Страстна неделя" (1986 г.), “Стая за трима" (тв, 1986 г.), “Време разделно" (1988 г.), “Най-тъмно е преди разсъмване" (тв, 1989 г.), “Бащата на яйцето" (1991 г.), “Пантуди" (1993 г.), “Индиански игри" (1991 г.). Работи в тв театър - “Елин Пелин се смее", “Шлагери" (1979 г.), “Паметник" (1980 г.), “Донаборник" (1981 г.), “Старчето и стрелата" (1983 г.) и тв шоу-спектакли - “Добър ден, довиждане!" (1979 г.), “На гости у Константин Коцев" (1980 г.) и др. Театрални постановки: “Мяра за мяра", “Лунатици" (1995 г.), “Слънчеви момчета" (реж. и актьор, 1997 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";