ФБ: През 1932 г. Ал Капоне, мафиотски бос, обявен за "обществен враг № 1" в САЩ влиза в затвора с присъда за укрити данъци

През 1927 г. в САЩ е създадена Академията за киноизкуство, която скоро след това учредява наградите “Оскар". През 1932 г. Ал Капоне, мафиотски бос, обявен за "обществен враг № 1" в САЩ влиза в затвора с присъда за укрити данъци. През 1966 г. в СССР по лиценз на италианската фирма “Фиат" започва производството на автомобилите “Жигули" и “Лада". През 1626 г. индианци продават на белите заселници о. Манхатън за 24 долара под формата на дрехи и копчета. На 4 май са родени: Франце Щиглиц - режисьор от словенски произход и френският писател Еманюел Роблес. На тази дата умират: Йосип Броз Тито - сръбски държавник, Едуард Кендъл - американски биохимик, Морис Мерло- Понти - френски философ.

2015 г.

Бившият генерален директор на Hewlett-Packard и политик от Републиканската партия Карли Фиорина се кандидатира за учасние в президентските избори в САЩ.

2014 г.

Заместник-председателят на парламента на Либия Салех ал Махзук назначава бизнесменът Ахмед Майтик за министър-председател на Либия.

2014 г.

В Панама се провеждат президентски и парламентарни избори. Президентските избори печели досегашният вицепрезидент Хуан Карлос Варела, който официално встъпва в длъжност на 1 юли 2014 г.

2013 г.

Във Вукари, Нигерия са убити 39 човека по религиозни подбуди.

2012 г.

В Непал министър-председателят Бабурам Бхатарай подава оставка поради съставяне на коалиционно правителство с участие на опозицията, с цел съставяне на нова конституция до 27 май.

2012 г.

В Иран се провежда втори тур на парламентарните избори. Побеждава ултрадесният Обединен блок на консерваторите спечелил 33 места от 65.

2011 г.

Премиерът на Португалия в оставка от 23 март същата година Жозе Сократиш обявява, че е постигнал споразумение с ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) за спасителен план за икономиката на Португалия на стойност 78 млрд. евро. Португалия става третата страна от Еврозоната, поискала спасителен заем, който ще бъде издължаван в срок от три години.

1994 г.

Европейският парламент одобрява предложението за приемане в Европейския съюз на Австрия, Финландия, Норвегия и Швеция.

1966 г.

В СССР по лиценз на италианската фирма “Фиат" започва производството на автомобилите “Жигули" и “Лада".

1949 г.

Вследствие на самолетна катастрофа загива футболният отбор на италианския клуб “Торино".

1932 г.

Ал Капоне – босът на мафията, обявен за "обществен враг № 1" в САЩ влиза в затвора с присъда за укрити данъци. Ал Капоне, известен като “Белязания“, е считан за цар по време на сухия режим в Чикаго. До унищожаване на бандата му в края на 30-те години е на върха. Ал Капоне е роден на 17 януари 1899 г. в Ню Йорк. Напуска училище в шести клас и се присъединява към местна банда. Пристига в Чикаго 20-годишен. Около 1925 г. той вече е начело на извънредно успешен престъпен синдикат за нелегално производство и пласиране на алкохол.

Във втората половина на 20-те години бандата на Ал Капоне печели годишно по 120 млн. долара от алкохол, хазартни игри, профсъюзно рекетьорство и проституция. Резиденцията на гангстера е била чикагски хотел, където той наема 50 стаи на два етажа с частни асансьори. Най-известният инцидент, свързан с неговата банда, става през 1929 г. така нареченото избиване в деня на Св. Валентин. Хора на Капоне, преоблечени като полицаи, нахлуват в гараж на конкурентна фирма, нареждат седем от противниците си до стената и ги убиват.

След многогодишно преследване властите успяват да хвърлят Капоне в затвора, но не за насилствени престъпления, а за укриване на данъци.

1927 г.

В САЩ е създадена Академията за киноизкуство, която скоро след това учредява наградите “Оскар". “Оскар" е филмова награда, присъждана от Американската филмова академия от 1928 г.. Дава се за американски (и англоезични) филми във всичките им компоненти (включително за анимация и документалистика), както и за най-добър чуждоезиков филм, чиято премиера по екраните на САЩ е била до края на предходната година. Условието за номинация на филм е да бъде прожектиран поне една седмица в Лос Анджелис. Наградите се печелят в 5 категории ("най-добър филм", "режисура", "сценарий", "актьор" и "актриса"). До 1944 г. не съществува ограничение за броя на филмите, номинирани в една категория (днес са 5). Филмът с най-много награди до 2001 г. е "Титаник". Най-много номинации за актьор има Дж. Никълсън (11). С. Поатие е първият чернокож актьор печелил наградата (1963 г.). Дж. С. Скот и М. Брандо са единствените, които отказват наградата заради несъгласие с експанзията и аморалността на филмовата индустрия. Статуетките "Оскар" се произвеждат от "RS Owens" в Чикаго (САЩ); съдържат 90% калай и 10% антимон, покрити са с мед, никел, сребро и злато, лакирани са с епоксид. Носителите на "Оскар" връщат статуетките си в Академията, за да им се добавят метални табелки с имената. Наградите се връчват в края на март на пищна церемония, излъчвана по екраните от над 80 телевизионни компании по света.

1924 г.

В Париж започват Осмите Олимпийски игри.

1848 г.

Започва сесията на Учредителното събрание във Франция. На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата му. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците. На 4 ноември е приета конституцията на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента. На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон I. На 13 май 1849 г. се провеждат законодателни избори, спечелени от т. нар. Партия на реда. Правителството и президентът с помощта на парламента овладяват положението и успяват да ликвидират анархията, създавана в Париж и в страната. Политическите събития във Франция през 1848-1849 г. имат широк обществен резонанс в много европейски страни.

1715 г.

В Париж е произведен първият сгъваем чадър.

1626 г.

Индианци продават на белите заселници о. Манхатън за 24 долара под формата на дрехи и копчета.

1493 г.

Папа Александър VI обявява своето решение да подели нехристиянския свят между Испания и Португалия. Папа Александър VI е на престола от 1492-1503 г. Роден е през 1431 г. в Ятива със светското име Родриго Борджия. Работи последователно като юрист, военен, а след това под влиянието на своя чичо папа Каликст III се посвещава на църквата. Неговият талант, енергия и богатство му създават голямо влияние. Независимо от развратния му живот, след смъртта на папа Инокентий VIII е избран за негов наследник. Показва някои способности на държавник в международните отношения, но по време на управлението му се ширят произвол, вероломство и разврат. Прави един от синовете си херцог на Емилия Романа, избива своите врагове и поставя на тяхно място свои роднини. Арбитър е на спора между Испания и Португалия за границата между завоюваните земи в Новия свят. Умира от треска през 1503 г. в Рим.

На тази дата са родени:

1993 г.

Франце Щиглиц - режисьор от словенски произход, роден на 12 ноември 1919 г. Завършва Люблянския университет, участва в партизанската съпротива и е сред създателите на югославското кино. В киното е от 1945 г. - “Отмъщаваме и наказваме" (документален). Асистент е на Абраам Ром при снимането на “В планините на Югославия" (1946 г.). Създава документален филм за първите младежки строежи - “Младежта строи" (1946 г.). Антифашистката тема е водеща в творчеството на режисьора, особено при разкриването на морално-етичната страна на героичните постъпки. Филми: “На своя земя" (1948 г.), “Долината на мира" (1956 г.), “Деветият кръг" (1960 г.), “Балада за тръбата и облака" (1961 г.). Филмите на Щиглиц са амалгама от ефектна експресивност и проникновен лиризъм - “Вълча нощ" (1955 г.), “Не плачи, Петре!" (1964 г.), “Малките пастири" (1973 г.), “Разказ за добрите хора" (1975 г.), “Пролетен празник" (1978 г.).

1914 г.

Роден е Еманюел Роблес - френски писател. Той следва във Висшия педагогически институт в Алжир. От 1930 г. до 1937 г. пътешества из Мароко, Испания, СССР, Индокитай и Китай. През 1938 г. сътрудничи на "Алже републиканец". През 1939 г. е мобилизиран като преводач в Генералния щаб. Демобилизиран е през юни 1940 г. Работи като учител в Тлимсен и гр. Алжир. През 1943 г. отново е мобилизиран. След демобилизацията си (1946 г.) се отдава на активна литературна дейност. През 1973 г. е избран в Академията "Гонкур" на мястото на Ролан Доржелес. Роблес е член на Академията "Гонкур". Основните му творби са : "Действието" (1938 г.), "Човешки труд" (1945 г., награда "Попюлист"), "Височините на града" (1946 г., награда "Фемина"), "Монсерат" (пиеса, 1948 г.), "Порфино", "Часовникът" (пиеси, 1949 г.), "Истината е мъртва" (пиеса, 1952 г.), "Това се нарича зора" (роман, 1952 г., филмиран от Л. Бунюел), "Ножовете", "Мъжът през април" (новели, 1959 г.), "Везувий" (1961 г.), "Срещу течението на реката" (1964 г.), "Пледоария за един бунтовник" (пиеса, 1966 г.), "Морско пътешествие" (роман, 1968 г.), "Италианска пролет" (1969 г.), "Сянката и брегът" (новели, 1972 г.), "Гневен сезон" (1975 г.), "Граници" (тв, 1975 г.), "Сирените" (тв, 1975 г.), "Невидимото дърво" (1979 г.), "Зимна Венеция" (1981 г.) и др.

На тази дата умират:

1980 г.

Умира Йосип Броз Тито - сръбски държавник. Той е генерален секретар на ЮКП . От 1937 г. до смъртта си е министър-председател на СФР Югославия, през 1953-1974 г. е президент, а 1974 до 1980 г. е пожизнен президент.

Още като младеж Тито влиза в комунистическото движение. През 30-те години на ХХ в. е политически емигрант в СССР. През Втората световна война той ръководи комунистическото партизанско движение срещу немската окупация (1941-1944 г.). През 1948 г. Тито се конфронтира със Сталин, което води до прекъсване на отношенията на Югославия със страните от съветския блок. Пропагандата в СССР и неговите съюзници обявява Тито за “троцкист" и “предател". Това отношение е изоставено след смъртта на Сталин, но Тито запазва самостоятелния си курс. Включва Югославия в Движението на необвързаните страни, като е представян за една от водещите му фигури в световен мащаб. Под негово ръководство югославските комунисти развиват теорията за т. нар. “самоуправляващо се социалистическо общество" като особен тип “народна демокрация", но на практика управлението на Тито е тоталитарна диктатура от комунистически тип. Независимо от добрите контакти със САЩ, Великобритания и другите западните държави и проявите на демонстративен либерализъм, относителна свобода на пътуване и допускането на хиляди граждани на Югославия да работят в чужбина, режимът на Тито преследва всички прояви на инакомислие. Тито олицетворява политиката на преследване на българщината в Македония. Още през 1944-1945 г. хиляди българи са избити, изпратени по затвори и лагери. В създадената през 1944 г. югославска република Македония, чиято зависимост от Белград няма аналог във федерацията, режимът на Тито прокарва в действие доктрината на македонизма. Под негова егида се пристъпва към конструирането на т. нар. “македонска нация" с откровен антибългарски характер. През 1946-1947 г. комунистите в България начело с Г. Димитров правят безпринципни отстъпки на Тито, включително до идеята за включването на България във федерация с Югославия, допускат негови емисари в Пиринска Македония, насилствено заставят местното българско население да приема “македонска" идентичност. Отношението на Титовия режим към българите в Югославия ( основно в Македония и Западните Покрайнини) е едно от свидетелствата за продължаването на политиката на великосръбския шовинизъм от комунистическа Югославия.

1972 г.

Умира Едуард Кендъл - американски биохимик. Роден е на 8 март 1886 г. в Саут Норуък, Кънектикът. Открива кортизона (независимо от Рахщайн). Получава Нобелова награда през 1950 г. съвместно с Ф. Хенч и Т. Рахщайн.

1961 г.

Умира Морис Мерло- Понти - френски философ. Той е един от най-видните представители на феноменологията. Философските му възгледи се формират в резултат на осмислянето на феноменологията на Хусерл, на нейната еволюция към идеите на “жизнения свят" и на по-нататъшната й интерпретация в ученията на Хайдегер и Capтp. В неговите философски търсения централен е проблемът за обосноваването на уникалния начин на битие на човешката субективност и на отношението й към света. В творчеството на Мерло- Понти се разграничават 3 етапа. Основното му съчинение от първия период е “Феноменология на възприятието". В него критикува натуралистичните и тясно гносеологичните трактовки на съзнанието във философията и психологията, задълбочаването на феноменологичната редукция и интенсионалния анализ на Хусерл. В съчиненията му “Хуманизъм и насилие" (1947 г.) и “Приключенията на диалектиката" (1955 г.) Мерло- Понти прави опит да анализира епохата от позициите на феноменалистичната концепция за историята. В “Прозата на света" (1969 г.) предприема опит за онтологичен психоанализ на литературата и езика, разглеждайки ги като форми на саморазкриване на първоначалното, на “дивото Битие". Философските идеи на Мерло- Понти продължават да оказват същественото влияние върху представителите на феноменологията, херменевтиката, структурализма и други най-нови течения във Франция.

1955 г.

Умира Джордже Енеску - румънски композитор, цигулар, диригент, пианист и музикален педагог. Учи цигулка от 4-годишна възраст при народния музикант Н. Киору. През 1888-1892 г. учи във Виенската, а през 1893-1899 г. и Парижката консерватория. Ученик е на Й. Хелмесберг и П. Марсик (цигулка), Ж. Масне, Г. Форе, А. Жедалж (композиция). През 1898 г. в Париж с успех е изпълнена неговата "Румънска поема" за оркестър. Енеску гастролира в редица европейски страни. През 1912 г. учредява в Румъния ежегодна премия за най-добро произведение, написано от румънски композитор. От 1920 г. той концертира в редица страни от Европа и Америка. Живее главно в Париж, където при него учи цигуларя Й. Менухин. Енеску е депутат във Великото национално събрание на Румъния. Той е един от основателите на Румънската Академия на науките. Автор е на: операта "Едип" , 3 симфонии, 3 сюити и 2 "Румънски рапсодии" за оркестър, струнни квартети, сонати - за пиано, цигулка и пиано, виолончело и пиано, песни и други съчинения.

1938 г.

Умира Карл фон Осиецки – германски публицист, пацифист. На 20 години публикува поезия в периодичния печат в Мюнхен. Осиецки участва в основаването на клон на Германското дружество за мир в Хамбург през 1912 г. и през 1920-1924 г. е секретар на дружеството в Берлин. От 1926 г. е редактор и главен редактор през 1927 г. на в. "Ди Велтбюне". Два пъти е арестуван и осъждан след като публикува статията на Б. Якоб, обвиняваща Ваймарското правителство за наличие на провоенни групировки в него, и статията на В. Крайцер, разкриваща секретно военно производство на самолети в Германия в противоречие с Версайския мирен договор от 1929 г. По време на идването на А. Хитлер на власт през 1933 г. Осиецки е арестуван и затворен в концлагерите в Зоненбург и Естервеген. Предложението да бъде награден с Нобелова награда е подкрепено от Т. Ман, Н. Ейнджъл, Д. Адамс, Б. Ръсел. През 1935 г. Осиецки получава Нобелова награда за мир. Умира в болница от туберкулоза и сърдечна недостатъчност.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;